МИСЛЯ СИ ....

".....Плановете се съставят, за да се провалят.
Човек планува поради страх от провал.
Ако не плануваш, а вършиш нещата
няма да имаш провал
защото не очакваш успех

И къде ще идеш после?
За да угодиш на другите, трябва да угодиш на себе си.
Ако угодиш на себе си, няма за какво да угаждаш на другите.
За да задаваш въпрос, трябва да очакваш отговор.
Ако не очакваш отговора, го знаеш.

Не ме ли разбра?
За да разберeш нещо, то трябва да го познаваш.
А ако го познаваш, няма за какво да го разбираш.

Разбираш или не разбираш.
Избора е твой.
За да избираш, значи трябва да имаш алтернативи.
Ако имаш алтернативи, значи има нещо, което няма да се случи.
Ако нямаш алтернативи, се случва всичко."

Нямаше как да не го пеистна тук .... Много ми хареса !
Ако имате да добавите нещо ,въпреки че всичко е ясно ще се радвам да прочета мненията ви !

Пуснато на: Нед Мар 16, 2008 2:20 pm Заглавие :

Много ми хареса! Изборът си го правим винаги ние самите...

Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 12:42 pm Заглавие :

Въпроса не е в това дали постинга с мъдрите слова дето е качила Диди ни харесва или не.

Въпроса е в това дали той живее или се помещава в нашата душевна същност!

Дали неговият резонанс съвпада с нашия?!

Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 11:17 am Заглавие :

Аз си мислех ,че съвпада с моя до като не си зададох въпроса "Ами ако всички планове ,които имам се разрушат и всички очаквания за хората,които обичам не са оправдани?" .... Е чувството е доста неприятно ,но защо се чувстваме така ,при мисълта от тези неща ,сме го обсъждали доста във форума !

Като се замисля обаче ,ние не живеем този живот ,за да си правим планове ,а за да усъвършенстваме ,а всеки път когато плана се разруши ,очакванията ни не се оправдаят ,ние научаваме по нещо ново ... и вървим по пътя напред !

Иска ми се по-често да си спомням тези неща !

Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 1:36 pm Заглавие :

Тези неща ако не ги знаем до един момент, животът ще се погрижи да ги научим, а когато ги забравяме от време на време /случва се/, винаги ни ги припомня по някакъв начин, докато сами не узреем до там, че да не ги забравяме и да станат част от светогледа и съзнанието ни. А доколко последното се осъществява си зависи вече и единствено от самите нас.