Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Мар 04, 2008 8:56 pm
Заглавие : ??????? ?? ????????? ?????????
|
|
|
Имената са като хората - те също се раждат, живеят и умират. Преди около хилядолетие в България е имало имена като Войтех, Мостич, Расате, Ирник, които днес могат да се прочетат само в учебниците по история.
За разлика от хората обаче имената могат и да възкръсват. Имената на български владетели като Аспарух, Крум, Асен, Калоян, Борил, Ивайло са тънели дълги векове в пълна забрава, но са били възстановени през XIX в. пак благодарение на училищните уроци по история.
Според едно изследване, направено в София през 1979 г., новородените момичета се кръщават най-често Мариана, Десислава, Маргарита, Румяна, Валентина, Антоанета, Иванка, Росица, Виолета. Предпочитаните имена за момчетата пък са Иван, Георги, Димитър, Никола, Румен, Петър, Валентин, Владимир, Александър, Красимир. Няма съмнение, че "класацията" вече е претърпяла съществени промени.
Но освен с годините имената варират и според различните краища и селища. Пак през 1979 г. в районите на градовете Бургас и Русе, където са изследвани имената на над 1 млн. души от всички възрасти, жените са се казвали най-често Мария, Иванка, Марийка, Пенка, Елена, Станка, Тодорка, Йорданка, Радка, Стоянка, Донка, Милка, Янка, Надежда и Златка.
Нито едно от тези имена не фигурира в списъка на най-предпочитаните, с които са кръщавани по същото време бебетата от женски пол в София. По подобен начин се представя и сравнението при мъжките имена.
Ако в миналото гледали на имената като на магическо слово, амулет, заклинание, то сега пластовете се разместват главно заради модата. Преди двайсетина години например в България здравата нашумя един ктиторски портрет на красивата средновековна аристократка Десислава, набедена в това, че е нарисувана в ренесансов маниер. Името на тази 700-годишна дама, нарисувана в една църква край София, допадна на българите дотолкова, че едва ли не всяко трето новородено момиче тогава се кръщаваше именно Десислава.
В исторически план зародишът на личноименната система и антропонимията се губи в далечното индоевропейско и праславянско минало и реално се отнася към възникването на Първата българска държава на Балканите. В развитието й трябва да се отчитат и влиянията (възможни и реални) на имената на дакомизийци, траки, гърци и римляни.
Приемането на християнството и на славянобългарската писменост и книжнина изиграват важна роля за навлизането в именната система на многобройни библиейско-еврейски, календарно-църковни имена.
Така, по своя произход имената на българите се делят на три главни групи: славянски, християнски и местни.
Славянските имена се използват от българи, сърби, хървати, словенци, руси, украинци, поляци, чехи, словаци и т.н. Повечето от тях се състоят от две съставки, като най-често повтаряните са "добър", "мир", "свят", "славен". Владислав например означава "който владее славата". Въпреки праха на столетията значението на имена като Богдан (даден от Бога),Радослав (радващ се на слава), Владимир (владеещ мира) и т.н. е прозрачно за славянина като водата в бистро планинско поточе.
Християнските имена, познати навсякъде, където е проникнал истината за Христос, се разпространяват сред българите от покръстването през IX в. нататък: Андрей, Димитър, Ирина, Катерина, Стефан, София, Ана, Христо, Иван, Мария, Антон, Павел... Повечето от тях имат еврейски, гръцки или латински произход. През средновековието християнските имена са разпространени главно сред духовенството, благородниците и градското население, докато на село чак до миналия век преобладават славянските имена и техните производни.
Както и другаде, така и в България, християнската именна система е "преработена" според звуковите и граматични закони на местния език и му се подчинява почти безпрекословно. Много българи, разбира се, могат и да не знаят, че Петър значи "камък", но това не им пречи да смятат името за българско - както постъпват англичаните с Питър, немците с Петер, русите с Пьотр или французите с Пиер.
Местните имена, създадени в един период от хилядолетие и половина насам, са всъщност и най-многобройните. Тук влизат производни от славянските и християнските, много калки (буквални преводи от други езици), български названия за състояния, явления, растения, географски обекти, черти на характера. Ето за илюстрация непълният списък от мъжки имена, получени от корена "РАД" (който радва): Раде, Ради, Радьо, Радко, Радан, Раденко,Радой, Радеш, Радин, Радойко, Радоил, Радул, Радон, Радота, Радован, Райно,Райко, Раян, Радуш... Още няколко характерно български имена: Добри, Здравко, Желю, Стоян, Петко, Камен, Горан, Веселин, Радостин, Бойко, Братан, Найден, Любомир (Любомира), Станка, Цвета, Росица, Румяна, Рада, Неда, Албена, Зорница, Теменужка, Карамфила, Милка, Пенка, Рилка, Мирослав (Мирослава)...
Към тези три групи последното столетие добави още немалко имена, заети от близки или далечни народи: Мариана, Елеонора, Игор, Олег, Мадлена, Силвия, Антоанета и т.н. В много случаи родителите всъщност избират чуждия вариант на това, което и без това съществува в български, предпочитайки, да речем, английското Елизабет пред Елисавета, Магдалена пред Магдалина, Даниел пред Данаил. През последните две десетилетия българската именна система се намира под силно западноевропейско влияние.
Българите, естествено, не само "внасят", но и "изнасят" - популярни в чужбина са, да кажем, българските имена Борис, Владимир, Владислав, Надежда.
В миналото името на детето се е избирало от родителите, кума (наричан тъкмо заради това и "кръстник") или свещеника - назовавали го най-често на дядото, на други роднини или според християнския патрон на рождения му ден. В днешно време изборът е изцяло в ръцете на родителите. Сега около половината от първородните деца на софиянци продължават името на дядото или бабата, като запазват поне първата буква (например внукът на Васил става Владислав). Останалите кръщават детето си, както намерят за добре.
Двойните имена от типа на Ана-Мария или Мария-Магдалена в България бяха рядкост, но днес се срещат все по често. Бебето се кръщава на двете баби, двамата дядовци или на предпочитаните от майката и бащата имена. Така всички са доволни, но се създават много непривични за българското ухо съчетания.
Към 1980 година едно лично име има средно 243 носители - мъже и жени (съответно 291 и 209). В първата десетка при жените са имената: Мария, Иванка, Елена, Марийка, Йорданка, Ана, Пенка, Надежда, Радка, Анка. При мъжете в първата десетка са: Иван, Георги, Димитър, Петър, Христо, Николай, Тодор, Йордан, Стоян, Васил.
Освен личните имена всеки съвременен българин използва също така бащино и фамилно име.
Бащиното име е нещо сравнително ново. То се възприема през XIX в., наложено по изкуствен път от администрацията. Образува се като към името на бащата се прибавя наставката -ов (или -ев), например Иван -Иванов, Георги - Георгиев. Но то има стара традиция от османските данъчни регистри, където записването на данъкоплатеца става по формулата "Иван син на Иван".
Що се отнася до фамилните имена, то докъм XVIII в. те са идвали от името, професията, прякора, селищния произход на основателя на рода, без да се използват никакви наставки. По-късно зачестява използването на общославянските наставки "-ов" ("-ев"), "-ски", "-ич", "-ин". Така ако родът води името си от някой Петър, фамилното име може да бъде Петров,Петровски или Петрович. Фамилни имена на "-ин" са получавали главно децата на вдовиците, например Марин (син на Мария).
Наставките при женските имена са съответно "-ова" ("-ева"), "-ска", "-ич", "-ина" ("-ин").
До началото на 20 век в печатаните от държавата и общините формуляри към трите имена се среща графа "прякор". Прякорът е масово срещан и институционализиран в изминалите векове. Той се дава от общността на род, семейство или отделен човек. Неговото съдържание не следва някаква закономерност. Може да бъде свързан със сръчности, външни белези, особености на характера, професията. Днес използването на прякори се среща предимно в неофициалното общуване.
Но публичните личности, често са украсявани от медиите с прякори: Нубиеца (Васил Михайлов, бивш депутат от СДС), Командира (Иван Костов), Валяка (Евгени Бакърджиев), Стратега (Александър Лилов), Батето (Иван Славков, бившият председател на Българският олимпийски комитет), Тато (Тодор Живков)… Рекордьори обаче са не политиците и футболистите, чиито прозвища заслужават специално проучване, а бандитите...
В днешно време фамилните имена са в голяма степен унифицирани, т.е. макар и да се срещат имена като Остоич, Кулин, Новоселец, Тзавелла, Треякишки, Турмачки, огромното мнозинство завършва на "-ов" ("-ев") - Костов, Желев, Живков, Николов, Петров, Бъчваров, Бързаков, Стайков, Стоянов, а останалата част са на "-ски", "-ска"- Пеевски, Софиянски, Михайловски, Сандански, Илиевски, Наковски, Пауновски, Стояновски…
Двадесет най-често срещани български мъжки лични имена / 1980 г./
1. Иван
2. Георги
3. Димитър
4. Петър
5. Христо
6. Николай
7. Тодор
8 .Йордан
9. Стоян
10. Васил
11. Стефан
12. Ангел
13. Никола
14. Атанас
15. Илия
16. Асен
17. Кирил
18. Красимир
19. Александър
20. Емил
Двадесет най-често срещани български женски лични имена /1980 г./
1. Мария
2. Иванка
3. Елена
4. Марийка
5. Йорданка
6. Ана
7. Пенка
8. Надежда
9. Радка
10. Анка
11. Стоянка
12. Станка
13. Василка
14. Емилия
15. Виолета
16. Донка
17. Росица
18. Цветанка
19. Маргарита
20. Тодорка |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|