СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК - МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ

Много е писано за съществуването на странните човекоподобни същества, наричани "Снежен човек", "Йети"/в Азия/, "Биг фут"/"голяма стъпка" в Америка/ и за кратките мистериозни срещи с представители на този вид.
Засега науката все още се колебае как точно да класифицира тези същества.

Ето още един разказ за среща с Йети и то на известна личност - един от емблематичните представители на руската класика - писателя Тургенев:

Страстна Йети ухажвала Тургенев

И днес се питаме съществува ли Голямата стъпка или не. Този въпрос е стоял открит и пре нашите предци. Но еднозначен отговор няма. ако сега говорим за йети с колебание и подозрение просто защото нямаме сигурни доказателства, то нашите деди са потулвали темата поради по-различни причини.

Именитият руски писател Тургенев не обичал да разказва тази страховита и любопитна история, но тя е достигнала до нас благодарение на друг гениален творец - Ги дьо Мопасан. Веднъж в случаен разговор с него и с Флобер Тургенев се поотпуснал и с тайнственост описал преживяното от него. Френският белетрист бил толковеа развълнуван от чутото, че го пресъздал в своя документален разказ "Ужас, или как снежна дивачка ухапа писател".

Тургенев не е оставил нито ред за този чудноват епизод от своя живот, но описанието на Мопасан е впечатляващо: "Като млад Тургенев обичал да се рее в руския лес. По цял ден се разхождал из гората. Както обикновено, една тиха вечер излязъл на брега на красива река. Тя бълбукала под спуснатите клони на дърветата. Водата била дълбока, хладна, чиста.

Тургенев изпитал силно желание да се гмурне в спокойния вир. Младият мъж, висок 182 см, захвърлил дрехите си и се потопил. Силен, строен, здрав, той плувал великолепно. Отпуснал се по течението и то го носело. Тревите и корените го милвали по тялото и той тънел в блаженство.
Изведнъж една ръка го хванала за рамото и го разтърсила с мощна сила.

Писателят бързо се обърнал и видял страшно същество, което го разглеждало с жаден поглед и с любопитство. Приличало на жена-маймуна, но било огромно и космато. Широкото и ужасяващо лице гримасничело и се смеело доволно. Гледката била неописуема - гърдите наподобявали два меха и се тресели от рева на звяра. Дългите сплъстени коси, станали рижи от слънцето, се спускали около лицето и се развявали на гърба."

Тургенев почувствал ледени тръпки и обезумяващ страх пред свръхестественото обхванал цялото му тяло и душа. Без да мисли що за създание е това, той заплувал към брега с все сила. Но чудовището порело водата къде-къде по-бързо от него и с радостни възгласи закачало писателя по шията, по гърба, по краката, като го пощипвало нежно.

Най-накрая изгубилият ума и дума мъж се добрал до брега и колкото му държат краката, хукнал да бяга, изоставяйки и дрехи, и багаж. Странното същество обаче не се отказало - последвало го. Бягало по-бързо от младия писател и щом го достигнело, незлобиво го закачало. Останал без сили, Тургенев усещал как краката му се подкосяват от умора и страх.

Всеки момент щял да се строполи пред косматото създание, когато съзрял стадо и пастир. Момчето започнало да удря с гегата си по човекоподобното същество, което крещейки, се скрило в гората. Хуманоидът, приличащ на женска горила, бързо се изгубил от поглерда на писателя и овчарчето.

Тургенев пазел дълго в тайна тази история и само няколко пъти в живота си я разказвал пред близки. Никога не коментирал случилото се и сякаш искал да го изтрие от съзнанието си. Приемал го като невероятно, екстремно изживяване, което не можел да си обясни.

Поведението на твореца според психолозите е напълно естествено. Повечето хора, срещали се с Йети, са изпадали в подобна депресия и паническа истерия, без да са понесли никаква физическа агресия. Добронамереността на Биг фут е безспорна.

Досега има описани много срещи на Йети с хора и те винаги са били или за да помогне, или за да осъществи контакт като любопитно дете. Но ответната реакция от страна на хората не е била съответсваща - те са искали или да заловят Йети, или да избягат и да се скрият от него, така че никога повече да не го видят, или дори да го убият.

Виктория Милчева, сп."Ние жените"