УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,

и настоящи и бъдещи, опитайте да не повтаряте грешките на собствените си родители, а за да не ги повтаряте, трябва да знаете къде са грешили. Вие сте на предния фронт – през вас минава разделителната линия между старата и новата епоха – ако предадете на децата си това, което сте получили от родителите си, означава, че сте спирачка на промяната. Ако намерите сили да промените това, което ви е внушено като деца, ще дадете тласък на еволюцията. Не забравяйте, че първите седем години от живота на човека са най-важните – когато решите да си имате дете, поемате голяма отговорност пред бъдещето.

Малките деца усвояват трудно управлението на материалното си тяло. Подпомагането на този процес е най-ефективно с двигателни игри, които ангажират най-пълно вниманието. Колкото е по-ангажирано вниманието, толкова по-точно се дозира енергията, която се изпраща по нервите, толкова по точно реагират мускулите. От механичното повторение няма голяма полза. Не искайте от децата си да стоят мирни, ако не разрушават нещо, само за да не ви надуват главата. Напротив, насърчавайте лудориите им, колкото по-малко ги ограничавате като малки, толкова по-малко подтиснати ще се чувстват като големи. Но не на всяка цена. Необходима е мярка във всяка една човешка постъпка.

Страха и вината са единствените врагове на човечеството. Не си позволявайте да манипулирате децата чрез тях, само и само да ги накарате да направят това, което на вас ви се иска. Затова е много важно да давате правото на свободен избор – свободния човек е отговорен човек, защото не вземате решение вместо него и той носи отговорността за свободата си. Ако някой със старо възпитание лишава децата ви от свободен избор – защитете ги, не давайте да им бъде внушено, че насилието е нещо нормално, дори затова да трябва да се опълчите срещу най-близките си хора. Носите отговорност пред бъдещето.

Няма сгрешили и загубили има само заблудени. Затова се пазете от създаването на чувството за вина. Всеки има право на грешки – дори и вие. Просто опитайте да помогнете, ако има нужда, и ако поискат това от вас.

Не е нужно да ги правите амбициозни – всичко е в изобилие – те не трябва да се състезават с другите деца – амбициите отклоняват от задачите на душата като създават противоречия между отделните индивиди, които пречат на единението. Амбицията е била двигател на еволюцията във вече отминало време. Сега двигател е създаването на хармония между индивидите.

Най-лошото, което можете да направите е да ги сравнявате с другите хора и да ги карате да приличат на тях. Това все пак е насилие и не може да даде положителни резултати, колкото и да са добри намеренията ви. Особено грозна гледка са децата на фанатизирани и „духовно извисени хора”, на които ежедневно се набиват в главите правила, как трябва да постъпват, как да се хранят, колко са грешни, колко малко се стараят и т.н. Такива винаги забравят за мярката и вредата от крайностите – прекаления светец и Богу не е драг.

Много е важно да се пазите от внушението, че нещо, което е необходимо зависи от някой друг - поражда чувството за безсилие. Напротив, необходимо е внишението, че детето може да се справи с всичко и ако нещо не му се удава, това е само защото не е намерило подходящия начин и подходящото време.

Не поддържайте дилемата прав/неправ – живота винаги е по-сложен или както се казва, истината винаги е НЯКЪДЕ по средата. Всяко едно действие не може да бъде само добро или само лошо – то винаги съдържа известна част и от едното и от другото. Прекрасно би било, ако избавите децата си от дуалистичното мислене (модела или/или), варианта (и/и) е много по-адаптивен и много по-лесно постига мярката във всяко едно нещо.

Ако децата ви не разбират смисъла на това, което искате от тях, те няма да искат да го правят или ще го правят с нежелание. Затова свързвайте всичко с живота, с практическото приложение – обсъждайте проблемите на хората, търсете възможни решения. Пазете се от съществуващите в съзнанието ви теми-табу, да не ги прехвърлите на децата си. Обсъждайте проблемните си отношения – търсете взаимното разбиране.

Потърсете възможност да върнете и развиете въображението в децата си. Насърчавайте ги към творчество. Дайте им възможност и ги насърчавайте да разберат Кои са Те в действителност. Помнете, че децата не са бял лист хартия, който тепърва трябва да бъде изписан. Те носят в себе си много ценности, просто не трябва да пречите на тяхната изява.

Не наливайте в главите на децата готови мъдрости – провокирайте ги, те сами да достигнат до тях, просто като им насочвате вниманието върху едни или други проблеми в живота. Предлагайте им да разсъждават за справедливостта, търпимостта равенството и честността – техните идеи могат да се различават много от вашите, а това са нови възможности за бъдещето.

Медитацията ще върне децата към вътрешната им мъдрост и постигането на нови истини. Твори се посредством мислите, думите и делата. Насочвайте ги да си припомнят това, което носят в себе си. Задачата да обучава децата на медитация би следвало да е на училището, но като обществена институция то е много зависимо от общественото мнение. Затова ваша задача е да подготвите това обществено мнение като представите постигнати практични резултати от вашите собствени занимания по медитация с децата ви. Насърчавайте самовглъбяването на децата – по-малките все още не са загубили връзката си с душата си. Не им внушавайте, че си въобразяват, ако те възприемат нещо, което вие не можете да видите или не разбирате.

Всичко което е нужно в човешките отношения е да няма вътрешна пустота във хората – когато хора са сами на себе си достатъчни, те има какво да раздават и това прави отношенията хармонични. А това е възможно, когато човек не е изолиран със завесата на илюзиите от душата си. Тогава живота му е истински пълноценен. Ако си нещастен, не може да очакваш, че някой друг ще те направи щастлив.

Напълно съм съгласен, че съвети се дават лесно, а в живота всичко е много по-сложно. Но съм напълно убеден, че не съществуват нерешими проблеми. Все още не сте намерили правилния подход, но ако не е днес, то утре обезателно ще го намерите. Търсете, щом проблема е застанал пред вас, той е по силите ви да го решите. Просто има работещи и неработещи методи – всичко зависи от целта. Никога не се отказвайте.

На добър час в приключението наречено «живот»!

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 8:44 am Заглавие :

Когато си мислиш, че не те гледам

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда. Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб.

Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто чрез изпращането на това до някой друг може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 11:07 am Заглавие :

Милички, започвам деня много приятно!

Винаги съм се очудвала на хората как възпитават децата, впрочем дали пък ги възпитават?!

Не, изобщо не правят това. Родителите просто само ги санкционират и ограничават, без да им дават наистина необходимото за психическото и духовното им развитие.

За жалост те така увреждат и физическото им развитие.

Всички ние тук знаем, че когато детето не се развива във фините планове, то не се развива и във физическо направление.

Какво перфектно убийство, а?!

Та какво по-голямо престъпление да осакатиш развитието на собственото си дете? Sad

Тъжна работа ...

Момичета, благодаря ви за това, дето сте качили тези пркрасни неща във форума!

Нека всеки ги чете и да си прави сметка, и да си дава реална равносметка какво е направил или ще направи с децата си!

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 11:26 am Заглавие :

Току-що намерих тази публикация, мисля, че има известна връзка с гореказаното, въпреки, че звучи доста тревожно-песимистично:

Емоционални инвалиди ли сме вече?!

В последните дни ме е овладяла изследователска треска: изследвам, както е обичайно за мен, човешката природа. Една малка история провокира моя интерес: Дописка за една незначителна човешка и екзистенциална драма. Ето вчера реших да направя изследване с ученици от 12 клас в едно пловдивско училище. Поставих им следния казус и открих ужасяващи неща, за които ще спомена най-накрая:

Представете си, че седите сам в кафене. В един момент идва някаква жена на около 40 годишна възраст, видимо крайно разстроена, която, поради липса на празна маса сяда при вас, след като пита може ли. Забелязвате, че жената е наистина развълнувана силно, плаче, пали нервно една цигара, веднага я гаси. Неудобно ви е, но я питате все пак: "Извинете, госпожо, мога ли да помогна с нещо?". Тя малко по малко се отпуска пред вас, явно й печелите доверието, и през сълзи ви разказва следната своя история:

Непосредствено преди коледните празници, два-три дни преди започването им, започнах работа ей в онзи хотел като камериерка. (Жената сочи към намиращия се съвсем наблизо хотел "Евро" в Пловдив.) Иначе по професия съм учителка, но понеже дълго време не мога да си намеря работа, се принудих да започна каквото и да е. Управителят ми каза, че мога да започна, но понеже е предпразнично време, трудовия си договор ще получа след празниците - счетоводителката била в отпуск. Започнах работа, оказа се, че трябва да дежуря всеки ден тъкмо по времето на всички големи празници - Рождество и Нова година - но аз даже се радвах, защото щях да изкарам повече пари. След Нова година отидох при управителя да го попитам какво става с договора, а той ми каза, че ситуацията се е променила, повече нямат нужда от допълнителен персонал и че ме освобождава от работа. Попитах какво ще стане със заплащането, той ми отвърна да не се безпокояла, към края на месеца когато стане готова заповедта щели да ми позвънят да ида да си взема парите.

Дойде и отмина края на месеца, но никой не ми позвъня. Отидох в хотела, управителят ми се извини, понеже била станала грешка, пропуснали името ми във ведомостта, но през следващия месец непременно щели да ми платят, лично той щял да се погрижи за това. Изчаках още един месец, никой не ме повика, отново отидох в хотела. Управителят този път взе да увърта и обещава пак да плати, но беше крайно неубедителен. Това стана онзи ден. Вчера отново, изпълнена с подозрения, идвах в хотела да питам, пак ми обеща, ето днес пак дойдох. И той взе че ми се разкрещя че съм била много нахална, че му било омръзнало да ме вижда, каза, че съм явно много глупава, щом не разбирам, че няма да ми плати, каза ми да се махна и повече очите му да не ме виждат. Отнесе се с мен все едно не съм човек, а мръсно куче. И ето непосредствено след тази случка дойдох тук, в кафенето.

Точно тази история, представете си, ви разказва крайно разстроената и обидена жена. И въпросът е: каква ще бъде вашата реакция, какво ще кажете, какво ще направите, какво следва да направи един човек в такава една необичайна ситуация?

Поставих казуса, разделих класа на групи от по пет човека, казах им да обсъдят ситуацията, и всяка група за около пет минути да опита да стигне до най-естественото по тяхно общо мнение предложение за реакция. Обсъжданията по групите в различните класове (направих изследването в шест паралелки 12 клас) бяха не много оживени, но понякога и имаше известни спорове. След това оторизиран представител на всяка група трябваше да съобщи тяхното решение за реакция на думите на жената. До това се свеждаше самия експеримент. И установих следното.

Ужасих се, защото младите хора с най-незначителни изключения, се оказаха неспособни да се вживеят в ситуацията, сиреч оказаха се съвсем безчувствени спрямо човешката болка и страдание. Масово се разсъждаваше и се предлагаше да се каже на жената нещо такова: "Вижте какво, госпожо, учудвам се, че така наивно сте влезли в капана. Това, което ви се е случило, не е изолиран случай. Но трябва да преглътнете случката, радвайте се,у че животът продължава: жива сте, здрава сте, можете отново да почнете работа. Но да ви върне парите този управител забравете, нямате договор, нищо няма на хартия, безсмислено е да се опитвате да получите парите си. Не можете да го съдите, просто пойте една чаша студена вода и се успокойте: животът продължава..." Ей такива банални думи говореха младежите, сиреч говореха думи, които издаваха пълното им безразличие, даже досадата им, че тази жена с нейната история е смутила душевния им покой. Просто личеше си, че само търсят начин как да се отърват от тази натрапница, която им разказва някакви си там сълзливи истории. Мнозина от младите нарекоха обидената жена глупачка. Правилно са я уволнявали от училище щом е толкова глупава. Тръгнала да работи без договор, тая пък на кой свят живее?! С право е наказана за глупостта си. Малко й е даже, но е за нейно добро, та да разбере, че не бива да е толкова наивна. Стигнала на тия години, а не разбира, че живее в един жесток свят, в който оцеляват само най-силните и най-нахалните. И така нататък...

В излиянията на младежите, които слушах шест часа, долавях освен пълно безразличие, освен досада и една ужасила ме пълна безчувственост и неспособност за човешка съпричастност. Те не можеха да откликнат на мъката на човека до тях, на ближния. Мнозина по време на обсъжданията гаднярски се хилеха, други пък предположиха дали тази жена не е измамница, която им разказва блудкави истории та да ги изнуди да й дадат пари. Имах чувството, че тези млади хора са направо емоционални инвалиди. Ужасно е да не можеш да откликнеш с една най-естествена човешка съпричастност на болката на човека до теб. Не им се удава да постигнат една чиста човешка емоция. Някак чувствителността им е закоравяла, и то на тази съвсем млада възраст, това е ужасно! Никой например не се възмути на постъпката на изнудвача-управител. Имах чувството, че някои даже му се възхищаваха: баси пича е тоя, как хубаво я е разкарал.

Признавам си, наистина ме овладя страх че живея в такова общество, в което мнозинството от младите са съвсем безчувствени спрямо човешката болка. И че нямат никакъв усет за справедливост, за достойнство на човека, никакво съзнание за това, че човешката личност е свещена и никой не може да си позволява да я тъпче така грозно и брутално. Имах чувството, че тия млади хора наистина са душевни и емоционални инвалиди: има ли какво да се чудим тогава защо агресията, бруталността, безчовечността у нас вилнеят така повсеместно и масово?!

В един момент за да провокирам известна съпричастност у тях, им казах: добре бе, я сега си представете, че тази там жена не ви е неизвестна, ами е собствената ви майка! И на нея може да се случи същото: как тогава ще реагирате? Е, това е друго, господине, що не казахте в началото! Какво ще направя ли? Ами ще ида да му отскубна гръкляна на онзи там управител. Това ще направя. Или ще му взривя хотела, но ще му отмъстя ако се изгаври така с моята собствена майка или сестра.

Това е около моя експеримент. Мога още дълго да анализирам случилото се вчера, което ме потресе до дъното на душата ми. Сега не ми се прави, може би като се успокоя, тия дни ще го направя. Тази нощ, признавам си, не можах да спя, не мигнах. Та искам сега да ви запитам, скъпи ми читатели: а вие как бихте реагирали ако на вас се случи същото? Какво вие ще й кажете на непознатата женица, с която се се изгаврили така? Вчера описах случая в блога, няма никаква реакция. И вие ли, скъпи ми читатели, сте със захиряла чувствителност?! Никакъв отклик, пълно мълчание: тоя пък за кой се мисли та ще ни смущава тук духовния покой като ни разказва тъпите си истории?! Така ли си мислите, признайте си?!

Пратих историята до всички медии: пълно мълчание, никакъв отклик до момента, а предполагам и по принцип. Само BG WATCH гледам е публикувало дописката ми. Една-две от другите медии обещаха да го направят скоро. И толкоз. Пълна апатия ни владее към всичко. Пълна погнуса. Мързи ни даже пръста си да помръднем та да помогнем на човека до нас, на който му се е случило нещо ужасно. Гледаме само как да го разкараме. Пълна отврат. Не сме хора вече явно. Не само че не сме народ, ами и хора май вече не сме. Кошмар!

aig-humanus.blogspot.com

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 3:29 am Заглавие :

Не знам колко правилно ще е това което ще напиша , но все пак ще го направя !

Тъй като този форум се посещава от много хора ,повечето са на зряла възраст .... тааа за това качих тази статия и се радвам,че и един от потребителите се е постарал да направи същото !

Ще се радвам ако повече родители прочетат тези редове и си дадат равносметка какво правят ,защо го правят и какви са последиците ?!!

Факт е че има все повече нещастни семейства ,да не говорим за нещастни деца израснали в ужасна среда!

Моля ви скъпи родители замислете се какво правите с децата си ,всеки път когато им се карате,наказвате ... помислете преди да им повишите тон ,помислете и се жертвайте за тях ,защото няма по голям дар от това да създадеш семейство !

Спомнете си когато сте били млади ,как сте мечтали за мъничко детенце ... а сега какво правите,за да запазите това детенце здраво и щастливо ?

Бихте ли рискували ,бихте ли дали последното което ви остава за това малко създание ??

Когато детето ви казва ,че го е страх от тъмното или сънува лоши сънища , помогнете му да разбере ,че тъмнината не е страшна,а сънищата са полезни !

Обърнете внимание на рисунките ,на блясъка в очите им ,обърнете внимание на жаждата им за любов и топлина ! Не ги оставяйте сами,защото сте прекалено заети с работа и ваши си планове ! Всичко може да почака ,това е детето ви ... !!!

Един ден то ще поеме своя път и вие ще разберете колко време сте имали ,за да бъдете с него,но ще е късно!

Още сега отидете и го гушнете ,обичайте децата си и им помагайте да преодоляват препятствията по пътя си ,помагайте им да се развиват и да разбират духовния свят ! Образовайте ги и давайте всичко те да растат здрави !

Знам ,сигурно е трудно ,но едва ли ще е по-лесно когато детето си отиде и вие разберете какво сте имали !!!

Нищо не е лесно в тоя живот , но семейството е едно и е най-ценно ... пазете го ,не го рушете !

Учете децата си да вярват в чудесата,защото те наистина съществуват ,учете ги да вярват в доброто ,нищо че вие сте видели само лошото!

С много свито сърце пиша всичко това ,защото наистина родителите "убиват" децата си от малки .... Несъзнателно е да ,в старанието си да дадете най-доброто .... но помислете дали най-доброто според вас е най-доброто за децата ви !!!

Дано съм докоснала сърцата ви поне за мъничко и съм ви накарала да помислите !

Не оставяйте темата така ... обсъждайте ,коментирайте ,вярвам че има много родители,които ще прочетат тези редове ... и най-вероятно сте тук ,за да попитате нещо маг Селена или маг Живин ,поспрете се и дайте мнението си...Не бъдете егоисти !

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 10:57 am Заглавие :

Публикацията, която е качила Кати, ме ръзвълнува и ми се иска да кажа, че и аз самата съм се сблъсквала с подобни случаи. Присъдата "емоционални инвалиди" е малко тежка, но може би е вярна. Специално в подобни случаи, дори и да не си емоционален инвалид и дълбоко да съчувстваш на потърпевшия, то всъщност с нищо не можеш да му помогнеш, освен да ти поплаче на рамото и да попсувате заедно. Системата е желязна и от нея изпадат смазани хората, които не са в достатчъна степен "хищници".

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 2:25 pm Заглавие :

Да, така е Пенка, но въпреки всичко всеки един от нас, ако се промени, то със сигурност ще промени и другите около него - поне мъничко ... Sad

Впрочем "емоционални инвалиди" като определение и терминология не е никаква присъда, това дори не е и констатация.

Отдавна вече няма емоционални инвалиди, защото все пак емоцията предполага някакво чувство, а в по-голямата си част така нареченото младо поколение просто е абсолютно безчувствено ... сори.

И именно в това е бедата ... Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 2:29 pm Заглавие :

Вярно е !

Всичките ми познати са такива и ме ужасява това,празен поглед едно безразличие .... ! Много е неприятно да си сред такива хора и жалко ,че все повече стават и са млади !

Пуснато на: Съб Май 10, 2008 3:40 pm Заглавие :

А ето и онагледяващ материал относно последиците.

Аз съм просто толкова потресена, че даже не мога и да коментирам..

Пуснато на: Съб Май 10, 2008 6:56 pm Заглавие :

В една нормална държава водещият щеше да е уволнен,телевизията да се извини на зрителите за подобно изпълнение, но у нас това нещо влиза в рейтингово забавно шоу, та който не го е видял да го види - и на всички им е много смешно...

Пуснато на: Съб Май 10, 2008 8:38 pm Заглавие :

ами то кое ли ни е нормално в държавата??????????? вместо да се извинят и да обяснят на детето че се е объркало те просто го обръщат в шоу и гледат сеира да е пълен.това е да си без никакви чувства и дане си напрягаш мозъчните клетки да се поразмърдат че да се замислиш кое би ти донесло положителна емоция.

Пуснато на: Нед Май 11, 2008 10:29 am Заглавие :

А ето и онагледяващ материал относно последиците.

Аз съм просто толкова потресена, че даже не мога и да коментирам..

Пуснато на: Нед Май 11, 2008 10:31 am Заглавие :

Може би ... а може би не!!! Sad

Пуснато на: Нед Май 11, 2008 10:37 am Заглавие :

Въпросът изобщо не е в положителната емоция, въпроса е в скритите вътрешни нагласи на всеки един от хората, които живеят в тази държава, и които я съставляват!

Тя, държава, не е виновна изобщо, дори не са виновни и управниците, защото ОП-евете получават това, което искат ...

А какво искат те?!

Да не поемат отговорности абсолютно за нищо, да демонстрират "прелестите" на телесата си, за да се съвъкупляват и да си доставят удоволствие, да ядат какво ли не защото им доставя удоволствие, да пият каквото им кефне, защото им доставя удоволствие, да се забавляват чрез възможно всички начина на всички нива - позволени или не, и да си мислят, че са ... живи!

Не, те са просто мъртви ... много отдавна при това, само дето не го знаят, дето не го асимилират ... Confused

Пуснато на: Нед Май 11, 2008 10:00 pm Заглавие :

като се поогледам наистина мнозинството около мен е точно такова-мъртви души.например бях свидетел как едно дете не могат да го зарадват савсвм обикновенни неща-например някаква обикновенна играчка и то защото детето вече е копирало от родителите манията за грандомания-само скъпи и маркови неща нищо че в случая това обикновенното изглеждаше многократно по добре и беше по-интересно.може би моето възпитание е такова да се радвам и на обикновенните неща.възмутих се от това как един родител си учеше детето как точно да удари другото дете в детската градина ако го удари,а би могъл да обясни съвсем друго и да не засилва агресията в своето дете.