Автор |
Съобщение |
merigi
Регистриран на: 24 Фев 2007
Мнения: 250
|
Пуснато на: Пет Май 23, 2008 10:47 am
Заглавие :
|
|
|
Аз като родител мисля, че в началото не бях подготвена за възпитание на деца.Мисля и, че не съм допуснала грешките, които моите родители са допускали към мен, да предам върху детето си или да следвам някакъв модел.
винаги се съобразявам с мнението на детето, независимо , че е на 10 години, защото някои ще кажат-вчерашно хлапе а пък то ще ми казва какво да прави! Да, обаче то също има чувства, желания, има си свой вътрешен свят и ако му се налага против волята му , може да се затвори и комплексира.
Като че ли едно време хората не са имали време от работа по полетата, да обръщат внимание на децата си, и са ги оставяли да растат на свобода ,на принципа на природата :"Тревата расте ли без да и полагаме грижи?! Расте!"
А сега децата са презадоволени, стремим се всичко да имат, случайно да не изостанат от другите
А не трябва да забравяме за ценностите, за вниманието, за отделеното време за приказки, за споделянето, навици за трудолюбието и сигурността. |
|
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Пет Май 23, 2008 11:30 am
Заглавие :
|
|
|
Малко по различно ми е мнението по въпроса за децата едно време и за родителите ,дето са работели по полетата !
Точно тези родители са учили децата си на труд,уважение и любов .Тогава ценностната система е била доста по силна и тогава вместо да купиш на детето си играчки и компютър , го учиш на труд и работа ,на уважение и т.н. По онова време децата са били заедно с родителите си по полетата и са им помагали ,а не както е сега ...да ги мързи да измият едни чинии и т.н.
И не че са ги оставяли да живеят свободно ,напротив имали са доста забрани ... Просто са ги учили на семейни ценности , това нещо като морал едва ли някой от младото поколение ,ще се сети какво е ! |
|
_________________ |
|
|
|
merigi
Регистриран на: 24 Фев 2007
Мнения: 250
|
Пуснато на: Пет Май 23, 2008 12:15 pm
Заглавие :
|
|
|
Не ме разбра правилно- тогава трудът е бил в основата на възпитанието, но не са имали да ги "обработват" с разни прищявки, компютри и др.подобни отклонения от основното ,и са ги оставяли естествено да се развиват. Чрез примера , който са давали, са постигали много повече за ценностното им развитие, отколкото сегашните семейства дават- ако въобще сега семействата могат да се кажат, че са такива! А по-скоро са разрушители на развитието на децата или в посока към деградиране като налагат ограничения, никакъв полезен пример, освен алчността за пари, като изобщо от алчността не може да се забогатее; а семействата се рушат много бързо в сравнение с преди време,като децата стават свидетели на подбни неща и растат с мисълта, че това е нормално- единият да живее другаде , а пък другия с него, и въобще за какво възпитание говорим!!! На децата са им нужни пример и любов, а не отчуждение и липса на внимание.Едно време поне е имало "здрави семейства" и "здрави деца"! |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Май 28, 2008 2:27 pm
Заглавие :
|
|
|
Когато говорим за възпитанието на децата, трябва преди всичко да знаем, че в резултат на многобройни минали прераждания човек получава по съдба определен тип характер, който е много трудно да бъде променен. Това означава, че той притежава определен комплекс от качества и може да засили проявата на едни от тях, и да намали проявите на други. Практически обаче е невъзможно да се промени характерът на човека като цяло. Характерът идва при нас след много стотици и хиляди живота.
Струва ни се, че характерът на малкото дете е още неизвестен или че то още няма оформен характер, но всъщност не е така — всяко дете вече има свой характер, формиран още от самото му раждане. Проблемът е в това, какви качества на характера вие ще помогнете да се проявят и какви не. Затова във ведическата култура се смята, че за да се даде на детето правилно развитие и възпитание, най-важното е да се определи с какъв тип характер се е родило то.
Във ведическата педагогика се казва, че съществуват 4 основни типа личности.
Първият тип - това са учени или хора, склонни да бъдат обучавани и да изучават. Те се стремят към познание и искат да дават знание на другите хора. От детството си се стремят към истината, имат желание да изучават нещо, внимателно слушат онова, което им се говори. И изпитват големи трудности, ако не могат да подредят в главата си някаква концепция, която утвъждават техните родители. С други думи, за такива деца най-важното е да разберат смисъла. Те се безпокоят и са неудовлетворени, ако не разбират нещо. Тяхната най-характерна черта е честността. Такъв човек не може да бъде купен. Ако детето не притежава честност и лесно се подкупва с нещо, значи неговият характер е от друг тип.
Вторият тип - това са хора, с наклонности към управление, ръководство, склонни да защитават някого или някакви установени правила, закони и пр. Те на всяка цена се стремят да направят живота справедлив, правилен, подреден, често подкрепят властта, ръководят или по някакъв начин участват в структурите на властта. Тяхната най-характерна черта е стремежът им към справедливост и милосърдие.
Ако човек се стреми към справедливост, ако смята, че е длъжен да застави всички да постъпват както трябва и сам се старае да следва този принцип, това означава, че неговият характер е от този втори тип. Такива хора имат силно изразено желание да защитават слабите. В зависимост от степента на своя интелект, те са склонни да заемат постове в различни ръководни структури, започвайки от президента и завършвайки с редови постови полицай, т.е. в зависимост от нивото на тяхното съзнание, те избират една или друга длъжност. Такива хора също така имат наклонности към политическа дейност или към обсъждане на взаимоотношенията в даден колектив и т. н. Те имат чувство за дълг и отговорност. Ако се опитваме от такова дете да направим академик, в живота то ще има големи трудности.
Третият тип характер имат хората, склонни да се занимават с търговия и стопанска дейност. Тяхна характерна черта е щедрост и едновременно с това желание да бъдат богати. Тези хора са особено практични. Проявяват стремеж да икономисват, да правят всичко по най-практичния начин и да се занимават с бизнес. В детска възраст обичат да заменят едно нещо с друго, да колекционират, да заемат определено ниво в някаква област, т.е. стремят се от постъпките си да имат конкретна полза.
Четвъртият тип — това са хора, които обичат нещо да майсторят, да поправят, да извършват някаква конкретна практическа работа. Те искат да правят всичко с ръцете си. Често изпитват голямо удовлетворение, ако се занимават с това, което обичат, и нямат особено желание да се занимават с бизнес или управление, нямат стремеж към задълбочено изучаване на нещо или към големи знания. Тяхното основно качество е трудолюбието.
Има още един пети тип характер, който излиза извън тези основни ведически характери. Този тип възниква в резултат на това, че родителите не са способни да дадат на детето възможност да прояви своя характер или по-късно са потиснали проявите на неговите вродени наклонности, на онова, което е било предопределено на детето по съдба. В резултат на това са били унищожени позитивните прояви на неговия характер и такъв човек не знае с какво да се заеме. Тази пета категория хора се смятат за неудачници, тяхната съдба е да се опитват да открият себе си в живота. Такива хора страдат.
Затова е толкова важно родителите да разберат от какъв тип е характерът на тяхното дете. Тяхната задача не е в това да научат децата си на висша математика или да им осигурят обучение в престижно частно училище или средства, за да изглеждат по-добре от другите деца. Необходимо е да спомогнат от най-ранно детство изявата на най-силните, вродени наклонности на детето и тяхното максимално развитие.
Методи на възпитание на децата
Според ведическата педагогика съществуват четири основни метода за възпитание на децата.
Първият метод — това е възпитание с доброта и нежност. То е възможно, когато е налице сътрудничество с децата. Сътрудничеството само по себе си вече е доброта. То е възможно, когато родителите разбират, че пред тях стои личност, а не предмет или "плът от тяхната плът". С други думи, пред тях стои отделна личност, преживяла много прераждания до този момент, а не тяхна собственост. Тази личност може да съществува независимо от нас, съществувала е до този момент и ще съществува и без нас. Ако е налице такова разбиране, сътрудничеството е възможно. Разбира се, в резултат на сходни съдби, нашите деца приличат на нас, но истината е, че не бива да ги смятаме за наши копия. При правилно разбиране на взаимоотношенията с детето, се появява възможност за по-отзивчиво и ненатрапчиво общуване. Тогава детето само признава авторитета на родителите си, уважава ги и е склонно да ги слуша.
Вторият метод е възпитание чрез пристрастяване. Такова възпитание е от типа — ако си добро дете, ще имаш всичко, което поискаш. А ако си лошо, нищо няма да получиш. Това възпитание е от позицията на материалната заинтересованост. Така децата се възпитават в пристрастеност.
Третият метод е възпитание в невежество — когато над детето се извършва насилие. Разглезването на децата е също възпитание в невежество.
Четвъртият метод е безличностното възпитание, когато родителите просто не обръщат внимание на детето си: "Нека живее, както си иска. Всички деца са били такива и нищо страшно не се е случило. Всички пушат, пият..."
Последните три са методите на неправилното възпитание. Те възникват, защото човек смята детето за своя собственост, т.е. родителите смятат детето си за част от себе си, детето не принадлежи на себе си, а на тях. В този случай, родителите не могат да възпитават правилно и резултатът е нулев. Лъжливото его на детето в този случай ще протестира срещу волята на родителите си. Това става от само себе си, независимо от това дали ние искаме това или не.
ejk.antarian.org
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
ranja
Регистриран на: 23 Фев 2008
Мнения: 23
|
Пуснато на: Пет Май 30, 2008 3:27 pm
Заглавие :
|
|
|
Цитат: | На децата са им нужни пример и любов, а не отчуждение и липса на внимание.Едно време поне е имало "здрави семейства" и "здрави деца"!
|
Чудесно казано merigi! Дано децата ни да имат добър пример и да могат да възпитат себе си като добри жители на тази земя. Защото децата сами се "възпитават"... |
|
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Пет Май 30, 2008 4:12 pm
Заглавие :
|
|
|
ranja написа: | Цитат: | На децата са им нужни пример и любов, а не отчуждение и липса на внимание.Едно време поне е имало "здрави семейства" и "здрави деца"!
|
Чудесно казано merigi! Дано децата ни да имат добър пример и да могат да възпитат себе си като добри жители на тази земя. Защото децата сами се "възпитават"... |
За да не стане така,че пак не съм разбрала правилно ,преди да коментирам мнението ти ще те помоля ,ако желаеш разбира се , да се до уточниш!
Как по точно децата се възпитават сами ? И как да разбирам най-вече "..да имат добър пример ... " ? И как децата могат сами да се възпитат да бъдат добри жители на земята ? |
|
_________________ |
|
|
|
ranja
Регистриран на: 23 Фев 2008
Мнения: 23
|
Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 1:08 pm
Заглавие : ?????????
|
|
|
merigi го е казала много добре. Имам пред вид това, че и сега децата се възпитават с примери. Те ни наблюдават и се учат от нас, без да се налага да им "вливаме" напътствия всяка минута. Това, че ги обгрижваме в бита и им осигуряваме удобства е лично наш избор.
Цитат: | са ги оставяли естествено да се развиват. Чрез примера , който са давали, са постигали много повече за ценностното им развитие, отколкото сегашните семейства дават |
Моето пожелание Цитат: | децата ни да имат добър пример и да могат да възпитат себе си като добри жители на тази земя | е към всички настоящи и най-вече бъдещи родители. Ние да сме добре възпитаните! И ако осъзнаем в какво не сме добри и го променим - ще се получи...ще ми се, разбираш ли!
А децата ще се възпитат сами, като виждат нашия пример! Това е! |
|
|
|
|
|
tan4eto77
Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
|
Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 8:56 pm
Заглавие :
|
|
|
децата ако можеха да виждат само положителните черти от родителите си щеше да е прекрасно.за съжаление винаги в съзнанието на едо дете изплуват само отрицателните неща които е видяло от тях обаче винаги има изключения-децата когато са травмирани гледат да не повтарят грешките на родителите си/има за съжаление и изключения които отчно копират негативите и нещата се повтарят-може би това е избиване на комплекси или вид самозащита защото те самите са видяли какъв е 'ефекта'от скандала например/.лично на мен ми се иска децата да не виждат негативите за да не ги копират и след време и използват,нооооооооо |
|
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 10:01 pm
Заглавие :
|
|
|
tan4eto77 написа: | децата ако можеха да виждат само положителните черти от родителите си щеше да е прекрасно.за съжаление винаги в съзнанието на едо дете изплуват само отрицателните неща които е видяло от тях обаче винаги има изключения-децата когато са травмирани гледат да не повтарят грешките на родителите си/има за съжаление и изключения които отчно копират негативите и нещата се повтарят-може би това е избиване на комплекси или вид самозащита защото те самите са видяли какъв е 'ефекта'от скандала например/.лично на мен ми се иска децата да не виждат негативите за да не ги копират и след време и използват,нооооооооо |
Ех ако можеха родителите да не показват негативните си черти и да не си избиват комплексите върху децата си ,може би децата нямаше да бъдат такива злодей ! ! !
Децата,които са травмирани ,тръгват точно по пътя на родители си за жалост ,щото просто са травмирани и са с лабилна психика !
Но може и да греша ! |
|
_________________ |
|
|
|
tan4eto77
Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
|
Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 10:08 pm
Заглавие :
|
|
|
за сега все още нямам деца,но се старая всячески да не допускам това с негативите които съм видяла и преживяла.надявам се един ден когато аз самата стана родител да бъда само положителен родител и да спестя на детето си моето "весело"детство. |
|
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 10:11 pm
Заглавие :
|
|
|
tan4eto77 написа: | за сега все още нямам деца,но се старая всячески да не допускам това с негативите които съм видяла и преживяла.надявам се един ден когато аз самата стана родител да бъда само положителен родител и да спестя на детето си моето "весело"детство. |
подобни мисли минават и през моята глава ,само че аз все по често си мисля до дечица да не стигам !
Аз себе си не мога да оправя,че детето ми ли ?
Но дано ти съумееш да се справиш с това !Няма нищо по прекрасно от едно здраво и стабилно дете ,отгледано с много любов! |
|
_________________ |
|
|
|
tan4eto77
Регистриран на: 27 Яну 2007
Мнения: 555
Местожителство: Разград
|
Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 10:25 pm
Заглавие :
|
|
|
Диди,аз си мисля че съм длъжна да не повтарям грешките на родителското тяло.направо се ужасявам от гледки на безотговорни родители-захвърлят детето на бабите и после си бият главата защо то правело точно като баба си или дядо си/в случая се забелязват веднага негативните страни в характера/ами как да стане след като те като родители не са избегнали това?напоследък се възмущавам как един келеш на 4-5 години върти всики на пръсти около себе си и никой не смее да направи забележка защото детето става още по-неуправляемо като му направят забележка и на всичкото отгоре още по-вече си налага ината над възрастните/ама и те са доволни от това де/.проблема е че няма кой да му обясни по интересен за детето начин/да му привлече по някакъв начин вниманието/ че не трябва да прави така а го поощряват като му дават свобода да се налага и инати наволя. |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 11:14 am
Заглавие :
|
|
|
Вътрешносемейните отношения отразяват духа на семейството. И точно този дух е главната сила, която влияе върху формирането на детето като личност.
Съществува пряка връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето и атмосферата в семейството.
Взаимоотношенията в семейството играят важна роля в живота на детето. Те са образец на междуличностните отношения. Именно заради това детето пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители. Как детето ще общува по-късно с другите хора, със своя бъдещ съпруг или съпруга - това до голяма степен зависи от семейството, в което расте.
Мнозина психолози са стигнали до извода, че характерните особености на семейните взаимоотношения се вкореняват в поведението на детето и създават модел за неговите по–нататъшни отношения с околните.
Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвиква у детето несъответствие между степента на личностно развитие и реална възраст.
Недопустимо е да се подменя вниманието, което дължим на детето със задоволяване на неговите материални нужди. В днешно време е печален факт пълното ”потъване” на родителите в своята работа. Нека помним, че то преценява дали родителите му го обичат не толкова по количеството играчки или вкусотии, които получава, а по това как те общуват с него, доколко се интересуват от неговия живот, от неговите макар и детски проблеми. Защото и детето има проблеми - не бива да забравяме това!
В семейство, в което има чести конфликти, нравствено-волевата страна на детето силно се травмира. От тях израстват деца, характеризиращи се с разпуснатост, нечестност, нежелание да учат и преодоляват трудностите, недоброжелателност, безотговорност.
При родители, в чиито отношения равнодушието, недоверието, грубостта и безсърдечността са основно отношение - у децата се потискат, а понякога съвсем се загубват светлите идеали за любовта и приятелството. Следва да помним, че детето започва да разбира духа на взаимоотношенията в семейството твърде рано. Резултатите от изследванията показват, че още на 7-месечна възраст то долавя характера на вътрешносемейните отношения и интуитивно чувства с кого как да се държи. Прекрасен пример за това е разликата в поведението на детето в присъствието на баба и дядо, на по-големите братя и сестри, на мама и татко. Всичко това, отново и отново потвърждава какво огромно влияние оказва върху детето поведението на родителите му.
Собствено поведение е решаващо. Не мислете, че вие възпитавате детето само когато разговаряте с него, когато го поучавате или му заповядвате. Вие го възпитавате във всеки един момент от вашия живот, дори когато ви няма в къщи. Как се обличате, как разговаряте с другите хора, как се радвате или скърбите, как се държите с приятелите си и с враговете си, как се смеете, как и какво четете, какви са вашите морални ценности, вяра... - всичко това има голямо значение за детето. То вижда и чувства и най-малките промени във вашия тон, всеки поврат във вашите мисли стига до него по незнайни пътища. Нека помним това!
Автор: Филипа Каменова - психолог
news.vrazki.com
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 11:22 am
Заглавие :
|
|
|
Развода - една печална реалност, която засяга и деца, и родители. При повечето от разделените семейства с времето настъпва някаква адаптация към новата житейска ситуация.
Всички са се примирили – кой повече, кой по-малко... но враждата между партньорите не затихва. Това дава основание да се проучва т.нар. синдром на родителското отчуждаване.
Кое е характерно за него? Преди всичко на преден план излиза жестоката битка между родителите. Единият от тях полага огромни усилия да обсеби детето само за себе си, да го настрои враждебно към другия и напълно да го отдели от него. Той вече е напуснал дома, но не е престанал да обича детето. Има и емоционално, и юридическо право редовно да се вижда и да общува с детето си.
В основата на жестокото по своите подбуди и цел отношение са дълбоко наранената душа на останалия с детето родител, непревъзмогнатата болка и озлоблението към този, който изоставя. Тогава се взема и решението – ако е възможно, той напълно да се заличи от живота на детето и така непоправимо да се накаже чрез отчуждение от собствената му рожба!
Какво обаче изживява детската душа като последица на безкрайната, упорита битка между двамата враждуващи родители? В своя стремеж да отдалечават все повече и повече детето от другия – родителя, влязъл в ролята на отчуждител (в по-често срещания случай това е майката), умишлено прави всичко възможно да предотвратява срещите им. Детето е раздвоено, но то не иска да ядосва майка си. Не само защото я обича, но и поради това, че живее при нея, зависимо е от грижите й – тя поне винаги е до него. Още повече, че няма сили постоянно да слуша обидите, които мама и татко си отправят – директно или зад гърба на другия. Ето защо обичайно след срещите с бащата е да не разказва много подробности. То просто щади и себе си, и него, и майка си – ако са прекарали добре, това може да събуди ревност и озлобление у мама към татко и тя да забрани срещите с него...
Битката между двамата родители обаче съвсем не се изчерпва само с диалози и с монолози. Случва се децата им, съзнателно или не, да оклеветяват единия, добре обработени от другия. Когато са по-малки, децата трудно могат да отсеят оклеветяването от обективната истина за напусналия семейството родител. Те са по-склонни да приемат за вярно всичко лошо, което им се казва. В същото време обаче любовта към другия родител не може да изчезне. На празници, на почивка те с болка наблюдават нормалните отношения между родители и деца от различни семейства. Тогава силно се нарушават емоционалното равновесие и душевното спокойствие на детето. Неговите сънища изобилстват от кошмари, постоянно го безпокои страхът да не го изоставят. При много от тези деца се появяват заекване, тикове, нощно напикаване.
В училище обичайно е влошаването на успеха на дете с разделени родители. Такива деца от по-ранна възраст започват да пушат, да пият алкохол, да се дрогират... С навлизането в пубертета проблемите още повече се усложняват. За тази възраст и без това е характерна повишена критичност към възрастните, желание да им се опонира, неистините и лъжите лесно се разкриват и много драматично се преживяват. Проучване на американски психолози сочи, че сред подрастващите момичета, които живеят само с майките си, забременяванията са два пъти по-чести, отколкото сред останалите. Установено е, че повече от 60% от бягащите от дома момчета са от разпаднали се семейства. При тях се засилва и склонността към криминогенни прояви.
Загубата на контрол, на доверие към най-близките, липсата на позитивни модели на взаимоотношения в родния дом формират черногледство, недоверие и безчувственост към целия обкръжаващ свят. Някои млади хора се страхуват да встъпят в брак, за да не преживеят и те, и децата им познатата болка и разочарование. Други – обратно, заричат се за нищо на света да не допуснат това.
Моите лични наблюдения не са толкова песимистични. Голяма част от децата на разведените родители намират някаква емоционална стабилност и стимули да се реализират. Те упорито търсят своето място в личен и в професионален план, не са толкова склонни да се изкушават и да бягат от нерадостното си детство по “криви” пътища. Горчивината от родителския разрив обаче остава завинаги в душата им. Много важно е разделените майки и бащи да се въздържат и да не тровят със своите чувства детето си. Добре е да знаят, че от голямо значение е винаги да застават като единна опора зад него, особено когато то е пред някакво житейско препятствие и има остра нужда от емоционална подкрепа.
Източник: сп.9 месеца
news.vrazki.com
|
|
_________________ Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...
|
|
|
|
taniuga
Регистриран на: 11 Мар 2008
Мнения: 223
|
Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 7:39 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравейте! Включвам се в тази тема защото в последните дни се срещам с една голяма родителска глупост, която носи според мен огромна вреда на децата и то в най-ранна възраст.
Отнася се за някакви пластмасови сандалки, които издават писклив звук при всяка крачка. Вече виждам, а и чувам /не може да не се чуе/ няколко дечица, около 3-4 годишни, обути с такива обувки. До тях гордо крачи майка, /баба .../ и е доволна, че всички хора по улицата са привлечени от пискливия звук и се озъртат да видят откъде идва той. Даже от къщи /на 3 етаж/ слушах едно дете, как си обикаляше с дядо си квартала.
Звукът е толкова дразнещ, че едва го изтърпявам докато премине край мен, а горкото дете - какво му е да го слуша нон-стоп и това да му се набива в съзнанието...
Защо са вредни тези обувки:
1. Защото са шумни и подлагат детето на дразнещ, нехармоничен, писклив звук, който се "набива" в мозъка
2. Освен детето натози шум са подложени и много други хора
3. Защото възпитават детето, че трябва да привлича хорското внимание, макар и с дразнещ звук
Но суетата на родителите е задоволена, на детето вероятно му се казва:
"Виж, мами/баби/, всички хора чуват и виждат, че минаваме по улицата...".
Реших да напиша това, защото нашият сайт е известен, посещава се от много хора и се надявам, че ще се замислят какво купуват за децата си, за ползите и вредите от ненужни и кичозни неща. |
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|
|