УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,

Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 7:47 pm Заглавие :

Това не е задоволена суета, а е грандоманщина, еснафлък, показност, егоизъм, безумие, простотия, пълна тъпотия, евтина демонстрация на "Вижте ни нас кои сме!"

Я си назовавай нещата такива, каквито са, taniuga!

Какво ще се церемониш?!

Ако всички тези спящи не ги сдруса нещо, както си следва, те никога няма да обърнат глава дори да погледнат само онова стойностното, което наистина си струва.

Пуснато на: Сря Юни 11, 2008 12:37 am Заглавие :

А пък аз и други мои познати и роднини си мислехме, че целта на тези издаващи звуци сандалки е чисто практична - да се "чува" детето като е наблизо и не го следят с поглед, та ако се отдалечи да се ориентират по звука и да вземат мерки да не се загуби случайно. Но постоянното пискане наистина е дразнещо. На децата им е интересно всичко, което издава най-различни звуци, затова има и такива играчки, но интерсът им трае по няколко минути. Наистина е доста изнервящо и за възрастен, пък какво остава за едно малко дете непрекъснато да е подложено на такова изтезание.

Какво ли не измислят разни производители в името на конкуренцията и печалбата, уж си има правила и комисии за безопасността и безвредността на стоките, предназначени за деца, но сигурно това не го броят за вредно, а за полезно /за родителите - да не им се загубят децата, както на добитъка звънците и чановете - пастирите да си ги чуват отдалеч/ Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Авг 22, 2008 2:53 pm Заглавие :

Разкаянието на един баща

Слушай, синко:

казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти...

Ето какво си мислех, сине.
Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам - разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата, намаза си прекалено много масло на филията...

Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика:

- Довиждане, татко!

А аз се намръщих и отвърнах:

- Какво си се прегърбил!...

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!...

Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата.

- Какво искаш? – кисело попитах аз.

Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете!

Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години...

Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация.
Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много...

У. Ливингстън Ларнд

*************

Днес се роди синът ми...

Когато той се появи на бял свят, аз бях зает - да гоня самолети, да тичам по служебни срещи, да плащам фактури...

Докато бях далече, той проходи. Научи се и да говори. И когато поотрасна малко, започна да казва:

- Татко, като стана голям, искам и аз да бъда като теб!...

Често ми звънеше през деня по телефона в службата и все ме питаше:

- Татко, кога ще се прибереш вкъщи?

А аз всеки път му отговарях:

- Не зная кога точно ще си дойда, момчето ми. Но ти обещавам, че щом се прибера, ще си прекараме чудесно заедно...

Годините минаваха неусетно. Синът ми стана на 10 години.
Един ден на връщане от работа му купих нова топка.

- Топката е страхотна, татко! Благодаря ти! Хайде да поиграем двамата... – ми каза въодушевено той, когато му я дадох.

- Имам много работа сега, момчето ми. Не мога днес... Но следващата седмица ще играем, става ли? – отвърнах му тогава.

- Добре, татко... – съгласи се макар и с неохота той. Но усмивката си остана все така искрена на лицето му. И отново повтори - Знаеш ли, когато порастна, и аз ще стана като теб!

Времето продължаваше да си тече, годините се нижеха една след друга. Синът ми завърши началното, след това основното, а после и средното си образование. Беше дошъл и моментът на дипломирането му в университета. Като всеки баща и от мен се очакваше да кажа нещо в този така важен за всички ни момент.

- Гордея се с теб, момчето ми! Ела да седнем за малко тук, искам да си поговорим за някои неща... – казах му тогава аз.

Но той ми се усмихна извинително и отвърна:

- Друг път, татко. Приятелите ми ме чакат отвън, имаме уговорка... Можеш ли да ми дадеш ключовете на колата? По-късно ще поговорим, става ли?...

Годините продължаваха да се нижат неусетно една след друга...
Пенсионирах се. Вече имах достатъчно свободно време, без да ме притискат неотложни ангажименти. А междувременно синът ми си беше намерил много престижна и доходна работа в друг град и се беше пренесъл да живее там. Един ден му звъннах по телефона:

- Как си, момчето ми? Ако нямаш други планове, ела си за уикенда. Да се видим, да си поговорим... От цяла вечност не сме го правили...

- Ще се радвам, татко! – отвърна ми с весел глас той – Трябва да си погледна графика и ако имам свободно време, ще се отбия... Тия дни съм затрупан с работа... Но и аз много искам да се видим...

- Добре, момчето ми... А кога ще дойдеш? – попитах го отново.

- Не зная кога, татко. Сега имам едно съвещание и трябва да побързам за него. Аз ще ти звънна после... Но ти обещавам, че като си дойда, ще си прекараме чудесно заедно...

Когато затворих телефона, вече бях разбрал: детската мечта на сина ми се беше осъществила!
Той я беше превърнал в реалност...
Вече беше станал като този, когото винаги взимаше за пример...

Когато порастна, синът ми беше станал същият, като татко си!...

jenite.blogspot.com

Пуснато на: Пет Авг 22, 2008 3:46 pm Заглавие :

Това второто е текст на песента "Cats in the cradle" (буквално се превежда "Котки в люката"; става въпрос за детска игра). Аз съм гу слушала (и пяла Smile

) в изпълнение на Ъгли Кид Джо. Оригинала е на Хари Чапин (кънтри певец) и става известен през 1974. Текста е написан от жена му.

А докато четох първото се питах дали това отношение е въпрос на навик или на неспособност да се усетиш какви ги вършиш или нежелание да осмислиш живота си... Един вид каране по инерция, защото е по-лесно. Защото единият ми родител, инстинктивно следвайки начинът на поведение прилаган от собствените му родители, беше точно такъв, а другият - не. Въпреки че двамата са деляли един и същ начин на живот и би трябвало да са изградили сходни навици...

Пуснато на: Пет Авг 22, 2008 4:16 pm Заглавие :

МЕМОРАНДУМ на ЕДНО ДЕТЕ

МИЛИ МАМО И ТАТКО,

Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам...

Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото...

Не ме насилвайте! Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате...

Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога...

Не ми обещавайте! Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам...

Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”! Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили...

Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам! Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам...

Не ме критикувайте пред други хора! Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме...

Не ме предпазвайте от последиците! Аз имам нужда от опит...

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата! По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно...

Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде...

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам...

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно! По-важно е как го прекарваме...

Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви! Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост...

Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми! Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа...

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър...

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си! Така и аз ще бъда също ваш приятел...

Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик! Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте...

И още нещо:
……
АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО .
МОЛЯ ВИ, ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ!...

jenite.blogspot.com

Пуснато на: Съб Авг 23, 2008 12:58 pm Заглавие :

"Родителите Кати, много отдавна са забравили за всичките тези нещица, които ги пише в този мемурандум ... Confused

Те правят всичко онова, което е обратно на написаното в него ... Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Авг 23, 2008 1:10 pm Заглавие :

Те голяма част сигурно не го и знаят, не изключвам и себе си в това число. Понякога от "добри" намерения, криворазбрана обич и страхове или изкривена ценностна система и светоглед правим точно обратното на казаното горе /за съжаление/ Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Авг 23, 2008 1:22 pm Заглавие :

Нищо не ги оправдава ...

Незнанието не оневинява.

Не го знаят защото не искат да го научат.

Я как знаят всички фолкаджийки, както и всичко за тях - до най-малките детайли!

А за децата си нищо не знаят ...

Това за какво говори?!

Естествено за пълна безотговорност.

Пуснато на: Съб Авг 23, 2008 1:35 pm Заглавие :

Не може да се забрави или да не се знае !

Ума ми не може да го побере ... !

Окей имаш грешни разбирания , но когато виждаш ,че нещата не са както трябва и ако един родител си направи труда да погледне детето си вместо ракията и фолк музиката ще разбере къде бърка и как да се поправи !

Стига оправдания ... !

Няма невъзможни неща и никой , никога няма да забрани на един родител да научи нещо повче за правилното възпитание и отношение на своето дете ... Никога не е късно да се поправи .

Лошото е че просто не желат да го правят !

Пуснато на: Съб Авг 23, 2008 1:40 pm Заглавие :

Разбира се, че е така ... Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Сеп 26, 2008 4:12 pm Заглавие :

Децата, които растат с животни стават по-добри

Общуването с животните е изключително важна част от живота на всяко дете. То внася топлина и уют в детската душа и я изпълва с неподправена радост. Тези, които разбират наистина добре животните са децата до седемгодишна възраст.

Работата е там, че дотогава тяхното съзнание и подсъзнание още не са разделени с такава бариера, както при възрастните. Децата мислят с образи и лесно възприемат образите, формирани от животните. При децата и животните връзката се осъществява много по-лесно и действа даже на разстояние, което не може да се каже за възрастните. И ако детето се възпитава с котка, куче, или някакво друго животно, тази връзка няма да прекъсне дори по-късно, когато детето порасне.

Възпитаните с животни деца са много по-добри, съвестни, имат по-мек характер. И енергообменът при тях протича по-правилно. Знаете ли, че животните „работят" много по-добре от детегледачки, не случайно има специални породи кучета, на които не е страшно да повериш даже малко дете. Колитата и някои други кучета често се използват именно като такива.

Но при по-големите деца, които започват да общуват с животни след седемгодишна възраст, нещата са по-сложни. Тяхното съзнание и подсъзнание вече започват да живеят поотделно, те започват да мислят с „категориите на възрастни", с абстрактни категории. И те трябва да се учат да разбират животните, както това става при възрастните хора. Освен това на тези години започва да се проявява агресивността на детето, затова се налага да му се обяснява защо трябва да обича животните.

На тази възраст децата искат логични обяснения, те престават да приемат думите на вяра. И отношението на животните към по-големите деца също се променя. Ако животните могат да простят на неразбиращото дете, което кучето или котката възприемат именно като малко животинче, прекалено уморителните ласки или случайно причинената болка, то на порасналото дете няма да простят.

Не се страхувайте, че котката или кучето ви ще причини нещо лошо на вашето дете. Разрешавайте на детето да ги прегръща, да ги милва, да притиска лице към козината им. Ако ви е страх, че животните пренасят инфекции, научете детето да си мие ръцете, след като е милвало кучето, или лицето си, след като го е прегръщало.

Радостта, която детето изпитва при общуване с животните, и постоянното енергетично взаимодействие са много по-важни, отколкото стерилната чистота вкъщи. Нали ръцете могат да се измият, а ако от първите дни на живота си вашият малчуган не получи достатъчно истинска топлина, този пропуск не може да се навакса по никакъв начин. Какво има да се чудите след това, че детето ви измъчва с други деца улични животни или вече як мъжага гори кожата на котка с цигарата си.

globusnews.net

Пуснато на: Пет Сеп 26, 2008 7:54 pm Заглавие :

Да, това е толкова точно написано, че направо ми се преплака ... Crying or Very sad

Аз от малка, още от рождението си съм израснала с животни и съм била свидетел още в ранната си детска възраст на невероятни садистични изблици ... при деца, по-големи и по-малки.

Ярко си спомням как тези по-малките размазаха до кърваво петно едно малко и беззащитно котенце ... често избиваха по този начин животинки, но аз бях неволен свидетел точно на това котешко убийство.

Като пораснаха обаче никое от тези деца не видя хаир. Нито едно от тях не спастри брак, деца, семейство - развеждаха се непрестанно и никога не можаха да се сдобият с дечица.

Едно от по-големите пък, беше на около 15-16 год, не повече, с което не можех изобщо да се преборя, просто щеше да звертства и над мен по подобен садистичен начин, напъхваше в малките дупенца на котенцата и котките от каменарския фитил за взривяване и го ... запалваше.

Животинките бягаха в пълно безумие из градината, а то се превиваше от смях. Котчиците оставаха винаги живи. И винаги се измъчваха много дълго от страданията си ... а аз ги лекувах тайничко с бабините мазила.

Когато порасна и създаде семейство му се роди дете с двойно глава, почина естествено. Второто му дете оцеля - някак си, макар и твърде болновато. Третото му дете беше урод. Почина на 20 годинишна възраст.

После този садистичен тип се разведе и се ожени повторно, но ... втората му съпруга пък имаше син епилептик.

Сами си правете заключения. Не ви разказвам измислици обаче, да го знаете. Confused

Пуснато на: Съб Сеп 27, 2008 9:48 am Заглавие :

Дали е осъзнал защо му се е случило всичко това ?Дали се е променил?

Не разбирам , не проумявам как може да нямат сърце и поне малко състрадание тия хора ? Crying or Very sad

Малките деца понякога са по жестоки и от възрастните хора !

Много ми е мъчно че си оставих моето коте .Тя само мен обичаше и само на мен ми даваше да я галя ,всички други ги дереше и майка и баща ми и приятеля ми .Криеше се от другите ,не ги приемаше.В много редки случаи да даде на някои за малко да я погали и после рани им оставяше по ръцете,а при мен вечер се гушеше и спеше на вратлето ми .Сега е с други котенца и друг се грижи за нея ,нашите не я изтърпяха и я пуснах навън Crying or Very sad

Ужасна постъпка ,знам !

Няма да забравя като я пуснах колко плаках ,имах чувството че нещо се откъсна от мен !

Сега като минавам от там ,тя също си е там с други котенца.

Все си мисля,че животните не са случайно при нас .Има си причина да се случи така ,че да си имаме животинка!

Пуснато на: Съб Сеп 27, 2008 11:08 am Заглавие :

За този садистичен тип ли ми говориш?! Да се е осъзнал?! Не. Забрави! Стана още по-хищен и зъл, алчен и садистичен - патология, какво да се прави! Rolling Eyes

Ако осъзнаването при някои хора може да настъпи за миг, то за повечето хора това не се случва никога през живота им или ... през животите им.

А за котката си не съжалявай. След като се чувства добре и е жива, и здрава - страшно няма. Пък и поколение си е създала, какво по-хубаво от това?

И не изпитвай никаква вина. Постъпила си много добре. Защо трябва да се измъчва животното в присъствието на хора, които я мразят и не я желаят?! Sad

Просто се радвай, че си успяла да й дадеш шанс за оцеляване и размножаване на вида.

Ти знаеш, че животните разбират кой ги обича и кой не, кой ги жилае и кой - не.

Разбира се, че животните не присъстват случайно в животите ни! Нито едно от царствата не са случайни, естествено. Същото е и с животинскто.

Ама ограничените от невежество и безпросветност духовна "човешки" умове не разбират това!

И твърде жалко ... Sad

Пуснато на: Съб Сеп 27, 2008 12:15 pm Заглавие :

Селена ... имам въпрос към теб ,тъй като ти го познаваш този човек ... можеш ли да кажеш,че семейната среда му е оказала влияние или той самия си е такъв ?

Малко по рано говорихме за семейната среда и това как влияе на децата , та ми стана интересно дали родителите му имат нещо общо с неговото поведение ?

А за котенцето (кръстих я Писинка Smile

) едва ли ще ми мине вината .. особено сега когато става студено и изобщо не ми се мисли в снега къде ще се крие милото ... но ще измисля нещо поне малко да им помогна особено през зимата ! Crying or Very sad

Има много начини по които мога да им облекча и без това трудното съществуване на тоя побъркан свят!