ВИДЕО: РЕЛАКСИРАЙТЕ, УЧЕТЕ СЕ, ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ ...

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 9:30 am Заглавие :

Тъй като тя не ти пояснява ето ти нещичко за БЕЛИЯ ШУМ ... прочети го и ще ти стане ясно за какво иде реч, все пак ... Wink

Мозъкът може да бъде десинхронизиран не само по зрителен път. Слухът, и до известна степен осезанието също са подходящи.

Десинхронизиране по слухов път

Особености на слуховия анализатор

Слухът е ненасочено сетиво, за разлика от зрението. Човек може да определи откъде идва даден звук, но не и да се предпази от него, поне не без да спре слуха си изцяло (примерно да запуши ушите си). Това прави хората лесно склонни да пренебрегнат опасност, ако в същото време се чува нещо интересно.

Най-ниските честоти на звука влизат в диапазона, където мозъкът може да бъде десинхронизиран. Чрез атака пряко с такива честоти обаче това е много малко вероятно (освен ако силата на звука не е такава, че физически разтърсва мозъка, и така го възбужда). Причината е в устройството на слуховия рецептор - той анализира честотата на звука, и подава към мозъка сигнал, който я отразява, но не варира с нея.

Ако обаче силата на звука е много голяма, той може да десинхронизира мозъка пряко (като вероятно ще причини и друг физически дискомфорт, заради сътресението на вътрешните органи). Особено опасен е инфразвукът - звук с честота под 20 херца. От една страна, той е извън слуховия диапазон, и не се чува. От друга, ниската му честота води до голяма дължина на звуковата вълна, а оттам и до много малко затихване - инфразвук със сила 80 децибела често стига на над 10 километра разстояние дори в град, или в гора.

Освен това при слуха могат да се варират, с цел десинхронизиране на мозъка, следните параметри:

- Сила
- Честота (височина)
- Посока, от която идва
- Честотна ширина и характер

Вариране на силата на звука

Технически това представлява амплитудна модулация на звука.

Както винаги при десинхронизиране на мозъка, най-опасните честоти на модулация са 16 до 20 херца; по-ниските обаче могат да бъдат по-лесно забелязани, особено от хора с музикален слух. Честоти докъм 30-40 херца също могат да бъдат опасни, но по-рядко; по-трудно е обаче да бъдат открити.

Носещата честота е на практика без значение за опасността. Някои честоти прикриват насложената модулация по-добре от други (такива, които са кратни на нея; по-ниските - по-добре). Някои честоти, особено по-ниски, могат да пораждат с модулираната честота резултантни честоти, които също могат да бъдат опасни, ако попадат в опасните диапазони (такива, които са близки до това да са кратни на модулиращата честота). Така може безопасна носеща честота, съчетана с безопасна модулираща честота, да породи опасна резултантна честота.

Амплитудно модулиран може да бъде както звук с постоянна сила, така и звук с променлива сила (шум, или запис на каквото и да било). Случвало се е след паразитни вибрации в силата на звука в колоните по дискотеки посетителите да имат масово главоболие. Естествените вариации в силата на звука (примерно ако е не чист тон, а запис на песен или разговор) могат много успешно да прикриват насложената амплитудна модулация на опасна честота - така тази вариация може да бъде много по-силна, и с повече ефект.

Различните честоти на звука действат различно силно върху мозъка. Най-силно действат честоти около 800-1000 херца - към тях слуховият анализатор е най-възприемчив. Пак те обаче и най-силно привличат вниманието, и се забелязват по-лесно. Също, варирането им най-бързо уморява хората и води до най-силни други странични ефекти - раздразнителност, сънливост, неконтролируемост.

Колкото повече честоти обхваща един звук, толкова повече участъци от слуховия анализатор дразни, и съответно рискът да се десинхронизира мозъкът чрез него е по-висок. Най-голям е той при “бял” шум, в който всички честоти са еднакво представени.

Вариране на честотата (височината) на звука

Варирането на височината на звука може да бъде дори по-опасно, отколкото варирането на силата му. Вероятността то да доведе до десинхронизиране на мозъка е по-малка, отколкото варирането на силата на звука (неизбежно се възбужда само част от слуховия анализатор), но е удобна база за атакуване на по-висши дялове в мозъчната функция. Много лесно довежда до разсейване, раздразнителност или сънливост, и т.н.

В най-простия случай се касае за редуване на две честоти с честота на смените, попадаща в опасната зона. Редуването може да бъде чрез пряко превключване, или чрез преминаване от едната към другата. Различни криви на преминаване могат да имат различни ефекти върху по-високите нива на мозъка. Разлика в кривите на преминаване в едната и другата посока може също да има различни ефекти върху по-високите нива; това в коя посока е едната крива, и в коя другата, също може да има различен ефект.

Различни разлики между двете крайни честоти могат да имат твърде различен ефект, особено в съчетание с това как се преминава от едната към другата. Ако например честотите се различават с половин музикална октава (1.5 пъти), това има напълно различен ефект от този, ако се различават с точно една октава (2 пъти). Максимален ефект се постига при честоти, които се различават с не повече от октава-октава и половина; твърде големи разлики между честотите обикновено не прибавят резултатност.

Различна продължителност на едната и другата честота (или на прехода между тях) също може да доведе до разлики в ефекта, които се отразяват главно на по-високите нива на мозъка.

Както може да се варира между две честоти, така може и между три или повече честоти. Всяка допълнителна обаче прибавя все по-малко ефект; обикновено четири-пет на практика дават възможния максимум, а дори с три не е лесно да се постигне повече, отколкото с две.

Честотите могат да бъдат редувани винаги по един и същи начин, или с промени. Обикновено редуването по един и същи начин дава по-силен ефект върху по-ниските нива на мозъка, докато променливото - върху по-високите. Пак обикновено ефектът на еднообразното редуване е като цяло по-силен от този на променливото; някои ефекти обаче се постигат по-лесно с променливо редуване.

Редуването на честоти има ефект, сходен с този на идентичен музикален акорд. (По същество, музиката е форма на повлияване на мозъка с променливо редуване на честоти - ако я погледнете по този начин, ще разберете много за това какво и как може да се постигне с такова редуване.)

Вариране на посоката, от която идва звукът

Човек определя посоката, от която идва звукът, основно по 3 признака:

- с кое ухо чува звука по-силно
- кое ухо е доловило звука по-рано
- (за достатъчно ниски тонове) разлики във фазата на честотата.

Принципно е възможно различните признаци да дават противоречиви данни - в такива случаи слуховият анализатор много бързо се преуморява. Резултатът е според индивидуалните особености на човека - главоболие (понякога непоносимо), или загуба на слухова ориентация, понякога дори до частична загуба на слуха в някои отношения. Такова противоречие обаче много рядко се случва на практика, и е много трудно да се постигне, освен в лабораторни условия.

Промяната в посоката, от която идва звукът, обикновено е недостатъчно силен дразнител, за да може да десинхронизира мозъка. Тя обаче има силно въздействие върху някои по-високи дялове на мозъка. В зависимост от характеристиките й и индивидуалната чувствителност на човека тя може да причини богат набор неприятности - виене на свят, гадене, повръщане, главоболие, безпокойство, загуба на ориентация, нервност и неконтролируемост, понякога (при по-продължително действие - дни и седмици) дори истински психози с халюцинации, загуба на връзката с реалността и т.н.

Промяната в посоката може да варира като сила. Възможно е източникът на звука да се “мести” едва-едва, а е възможно да варира и до редуване на пълна чуваемост в едното ухо и пълна липса в другото, до обратното положение. По-голямото изместване има по-силен ефект.

Промяната в посоката може да е симетрична спрямо двете уши, или несиметрична. Симетричната има по-силен ефект от несиметричната, но и се забелязва по-лесно.

Посоката може да се мени и не само като съотношение между ляво и дясно. Повечето хора не стоят напълно неподвижни, така че усещат промени и във височината на източника на звука, ориентацията му и пр. Тези промени също могат да въздействат върху мозъка, подобно на обикновените промени в посоката.

Промяната в посоката може да варира и като скорост - да е по-бавна или да е по-бърза. За десинхронизиране на мозъка е нужна честота на променяне в опасната зона; дори да е налице, трябва да е бял шум (за максимално широка честотна лента), човекът да е чувствителен, и вероятно да има насложени и други фактори, за да има вероятност да се получи десинхронизация. По-ниска скорост на промени обаче действа върху по-високите нива на мозъка, и може да има силни неприятни ефекти. Твърде бързите промени имат по-слаб ефект върху по-високите нива на мозъка, твърде бавните - също. Най-силен ефект имат някакви средни стойности, често различни при различните хора.

Промени в честотната ширина и характера на звука

Един и същи звук може да заема различно широка честотна лента. Ако покрива всички честоти в слуховия диапазон на човека, това е т.нар. “бял шум”. Човек може да чуе такъв, когато постави стар телевизор на канал, на който в момента няма сигнал. На другия полюс е чистият едночестотен шум, с максимално тясна лента - това е класическият “електронен писък”, който обикновено може да се чуе от високоговорителя на звуковия канал на осцилоскоп. (Негова версия, с не особено тясна лента, е позната на по-старите в компютърния занаят като изписукването на Правец-82 при включване. Smile

)

Честотната ширина на звука също може да варира. В такъв случай звукът варира между чист тон и шум. В мозъка има центрове, които анализират типа на звука - ако честотната ширина варира периодично, те могат да бъдат вкарани в синхронно възбуждане и успокояване. Сами по себе си, те са твърде малки, за да могат да вкарат в синхрон целия мозък, но биха могли да спомогнат, ако успоредно с тях действа и нещо друго.

Отделно от това, тези центрове могат да бъдат претоварени. В обичайния живот човек рядко среща чести и дълготрайни промени на честотната лента на звук, така че центровете за анализа й не са предвидени (или свикнали) на продължително натоварване. Резултатите от претоварването са индивидуални - главоболие, виене на свят, чувство за умора, сънливост, безпокойство… При някои хора дори липсват.

Също, някои по-ниски честоти на промяна “пробиват” през центровете за анализ, и въздействат върху по-високите нива на мозъка. Резултатите са сходни с тези, когато ниска честота пробива към по-високите мозъчни нива по други пътища.
-------------------------------------------
gatchev.info

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 9:34 am Заглавие :

Ето ти и още ...

Изобразяване на звук с помощта на тишината

Учени създадоха принципно нов математически метод за анализ на звук.

Съществува източна притча за ученика, който се замислил над въпроса: “Какъв е звукът от пляскане с една ръка? ”. Той дълги години мислил над тази загадка и накрая разбрал отговора – това е звукът на тишината. Легандата е много стара, но сега харата отнова се връщат към феномена за беззвучност. Този път от научна гледна точка.

При човека съществуват около 200 милиона рецептора за възприемане на светлина, 10-20 милиона отговарят за улавяне на миризма и само 8 хиляди помагат за слуховите възприятия. Независимо от това обаче слуха не е по-слабо развит от другите възприятия, понеже възприемането на звука става най-бързо.

Тази странна разлика е свързана с това, че звуковата информация се обработва моментално от мозъка и тази обработка е много по-точна от съвременните компютърни програми за анализ на звук.

Как да разбираме това? Нали съвременните технологии са на много високо ниво! Нима методите за анализ не са достатъчно точни?

В търсенето на нови методи за изучаване на звука изследователи от Рокфелерския университет (Rockefeller University) използват различен подход. Отправната им точка е твърдението: при определянето на силата на който и да е тон, човекът го сравнява мислено с тишината.

С други думи учените разбират, че е необходимо да се създаде математически алгоритъм, който да работи не само със звуци, но и при липсата на такива. Създадения от тях алгоритъм представя данните в графична форма, много различна от общоприетата - амплитудна.

Според професор Марчело Магнаско (Marcelo Magnasco), участник в проекта и ръководител на Mathematical Physics Laboratory към Рокфелерския университет, създаденият от екипа метод превъзхожда всички съществуващи начини за анализ. Магнаско смята, че е възможно именно по този начин да работи и мозъка на човека. Принципно новото в този алгоритъм е, че регистрира и областите, в които няма звук.

За изследванията е използван т. нар. бял шум. Особенността на белия шум е това, че той включва звуци практически от всички честоти. В един от експериментите, използвайки новаторския метод, изследователите записат бял шум.

След това построяват графика, на която тоновете, съответстващи на шум се означават със светъл цвят, местата където честотите са слаби с тъмен цвят, а там, където липсва звук – със сини точки. Получава се “петниста” картина, в която има зони с много слаб звук, а в техния център е пълна тишина. Шумът изобразен по тази схема е достатъчно “празен”.

Когато с помощта на специална апаратура започват да увеличават силата на звука на една от честотите, специалистите забелязват, че отначало диаграмата не се променя. С увеличаване на силата на звука на графиката се образува линия, която ставала все по-права.

Тази линия съответства на увеличената честота. По този начин се получава изображение на силата на звука с помощта на тишината. Интересно е, че не се налага да се разлага спектъра на сложния звук на съставящите го, а “основната” честота сама се “показва”.

Магнаско смята, че потенциалните области за приложение на резултатите от работата са неограничени. Алгоритъмът може да се прилага при отделяне на необходимата честота в сложни звукови спектри при радарите, сонарите, в програмното осигуряване за разпознаване на говор и даже при анализ на данните от електроенцефалограми, в които също се измерват и стойностите на отделни честоти.

Идеята за това, че тишината съдържа по-дълбок смисъл получи рационално потвърждение. Може би даоиските мъдреци ще се зарадват на научното потвръждение на тяхната философия.
----------------------------------------------------------------
bgfactor.org

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 9:42 am Заглавие :

И още ...

Видове шум

Бял шум

Белия шум има еднаква мощностна плътност при целия диапазон (на база Hz) и постоянна енергия при всички честоти.
"Белия шум" – наречен е така, защото има същото количество мощност на Hz (каквато единица си изберете) точно както бялата светлина. Истинския бял шум (със безкрайна ширина на лентата) не може да съществува, защото има безкрайна енергия.

Това е шум, в който интензитетът на спектралната енергйина плътност е постоянна и независима от честотата. Еквивалентно е твърдението, че силата на сигнала при постоянна честотна лента, съсредоточена при честота fo, не се променя, ако променяме fo.

Розов шум

Розовия шум има постоянна силова плътност при подобна честотна лента (октава, декава, каквото решите). Розовия шум има постоянна сила при честотна лента с постоянен обхват. Това е равно на честотен обхват -3dB/октава.
Лесно е превръщането на бял в розов шум – преминаване на сигнала през филтър 3dB/октава.
Например, октавен филтър настроен на 1kHz притежава половината честотна лента на същия филтър настроен на 2kHz. Ако розовия шум преминава през еднакъв филтър със същите характеристики, изходния сигнал ще е еднакъв.
При ниски честоти, розовия е наречен 1/f шум, особено когато отчаяно се опитваме да го открием и премахнем от транзисторни системи.

По-късно е открито, че това е вродено в силикона, и когато намалим неговата начална честота (frequency of onset), не можем да го премахнем. В края на краищата, тази честота била намалена толкова, че я нарекли „звук от пуканки”. Свържете едни 3000 омови слушалки към изхода на opamp-усилвател и ще разберете защо е наречен така.

Розов шум е често срещано име, дадено на 1/f шум, който се проявява при много стохастични преработвания и също показва приблизително силата на спектралния сигнал. Както предполага името, силовия интензитет на спектралната плътност е пропорционална на 1/fот честотата. Интересна характеристика на такъв шум е, че силата на шума и експоненциалното разширение на честотната лента е постоянно.

Това значи, че при дадед бандпас филтър с постоянно Q (съотношение на централна честота и честотна лента) големината на изходния сигнал на филтъра, захранен с 1/f шум е постоянен и независим от централната честота. Тогава използването на източник с 1/f (розов шум), комбинирано с графични икуълайзъри и октавни анализатори.

Както не е ли вярно, че белия шум е цялостно некорелативен, докато розовия е корелативен в кратки периоди? Фактът, че силовия спектър на цветния звук не е „плосък” при цялата честотна лента автоматично доказва това.

От къде идва името на розовия шум ?

"Червен шум" получава името си от връзка с червена лампа, която представлява долния видим светлинен спектър. Това е бял шум, преминал през интегратор (integrator) (със 1/(jf) frequency response or -6 dB/octave) толкова ниски честоти са ясно изразени и пиковете са смекчени. Силовия спектър на червения шум е пропорционален на квадрата от магнитудата на филтъра. ( 1/(f^2) ).

"Розов шум" е наполовина бял, и наполовина червен шум. Филтрите за него са малко по-сложни за изработка.
-----------------------------------------------------------
bgaudioclub.org
------------------------------------------------------------

Но ... ако ти се прислуша пък кафяв шум Диди, то в никакъв случай не рискувай като Ревета, защото ще свършиш "голямото аки" направо на мястото, където се намираш! Razz

Най-добре такъв шум се слуша в ... тоалетната, върху тоалетната чиния ... Laughing

Неее ... няма да ви пускам такъв, за да не оакате форума пък ... Razz

И много внимавайте с видовете шумове, за да не ви се случат случки в ... гората на тъмно ... посред бял ... ден Cool

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 9:51 am Заглавие :

Какви оакани шумове рано сутринта ви гонят ? Smile

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 9:55 am Заглавие :

А сега сериозно ,че ми стана интересно !

Благодаря за информацията ,Маг Селена ! Cool

Преди известно време , бях прочела за някакви такива шумове ,звуци ,които помагали да навлезеш по лесно в медитация ,понякога се използвали и за осъзнати сънища !

Някой знае ли нещо повече?

А Ревета ,не знам какво ти става напоследък ! Нещо или си се отчаяла или и аз не знам .Какви са тези неща "Нямам какво да губя " .... То лошото е че човек винаги си го казва това ,ама като дойде време наистина да няма какво да губи си казва "Имах много и загубих всичко"

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 10:50 am Заглавие :

Лично на теб Диди, те не са ти необходими, защото няма нищо по-хубаво и по-добро от естественото състояние и естествения път, по който идва медитацията!

А когато говорим за видовете шумове става въпрос за така наречената психотроника. Говорили сме вече по този въпрос, не че няма какво още да се каже, де!

Ама сега не разполагам с никакво време, пък и не му е мястото за коментари точно в тази тема ... Confused

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 12:44 pm Заглавие :

Наистина и аз смятам, че е по-добре нещата да стават по естествен начин, отколкото да се насилват с разни такива експерименти.

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 5:23 pm Заглавие :

Имате право и двете !Съгласна съм с мненията ви !

Пуснато на: Нед Май 04, 2008 9:32 pm Заглавие :

Аз не препоръчвам на НИКОГО такива шумове, затова премълчах да пояснявам подробно. Само споделих, тъй като бях впечатлена от резултата (въпреки че не ползвам дори слушалки)

А затова дали рискувам, смятам, че аз най-добре знам кое е добро за мен...

Пуснато на: Пон Май 05, 2008 11:32 am Заглавие :

Всеки сам решава за себе си, всеки сам си кове съдбата и ... съответно руши!

Вече съм казвала много пъти, че никой на никого с нищо не може да помогне в съответна нужда, освен ако нуждаещия се от помощ не вземе сам да промени собствените си вътрешни негативни нагласи и ... сам да си помогне ... та ако ще това да стане и чрез външната намеса на други хора!

Това е.

И смятам, че темата тук е за качване на видеоклипове свързани с медитация и релаксация, а не за демонстрация на личното Его на някого си, нали така?!

Пуснато на: Пон Май 05, 2008 8:13 pm Заглавие :

Малко с риск да удължа отклонението от темата, ще вмъкна, че за съжаление не винаги сме наясно кое е най-добро или зло за нас, понякога може да се самозалъгваме и заблуждаваме, ставало е за това въпрос и в други теми.

Не говоря тук конкретно за някого, а по принцип, просто не бива да го забравяме.

Но и когато не е добро, пак в карайна сметка извличаме някаква полза, макар и по неприятен или болезнен начин, защото следва поуката от последствията.

Пуснато на: Пон Май 05, 2008 9:29 pm Заглавие :

Знам, че заслужавам само презрение, но никога не си мислете че ще си заровя главата в пясъка след всичко, което ви причиних.

А дяволът както винаги си няма друга работа и в последните 10 дни направо имах чувството че в душата ми се бореха черното и бялото. Затова и настроенията ми във форума бяха толкова крайни и противоположни. Не го пожелавам на никого. Но и не се оправдавам с лукавия затова че допуснах нещата да прелеят вместо да се взема в ръце.

Толкова виновна се чувствам, че вече не знам дали мястото ми е тук. Мисля, че по-скоро не е.

И накрая ще ви помоля нещо. Искам всички главоболия, неприятности, болки и т.н., да ги прехвърлите върху мен. Няма невъзможни неща, затова не ме щадете, както и аз не щадих вас.
Така ще е най-справедливо и правилно. И само така ще ви покажа, че не мисля единствено за себе си.

Пуснато на: Пон Май 05, 2008 9:51 pm Заглавие :

Ревета, не говори така! Никой не заслужава презрение и всеки може да има неприятности, не знам за какво точно говориш, но вземи се отпусни и не не се самобичувай така!
Каквото и да е, все се намира решение. Wink

Пуснато на: Пон Май 05, 2008 10:51 pm Заглавие :

Ок,няма да те щадя !

За мен поста ти е изблик на емоция ,нищо повече ! Няма нужда да бъдеш така зависима от емоциите си и слаба.

Човек греши , приеми го и се бори!

Пуснато на: Вто Май 06, 2008 12:04 am Заглавие :

Не можем да си прехвърляме един на друг личните си неприятности и главоболия, дори и да искаме. Човек сам себе си достатъчно наказва за някакви собствени истински или въображаеми грешки, за да поема и чуждото страдание, особено ако не го е предизвикал.

Такава готовност за саможертва е похвална, но в случая ми се струва безсмислена. Най-добре ще си помогмеш ако се опиташ да се успокоиш и освободиш от излишните емоции. Като за начало пробвай с релаксиращите клипове от темата. Wink