Моля, помогнете ми да намеря себе си...

Регистриран на: 31 Май 2010 Мнения: 3

Привет,търся съвет от вас,защото някак си в едно приятелство загубих себе си и вече 1 година не мога да си върна емоционалното състояние и положителна нагласа в живота,

На кратко-преди една година си сменихме жилището и на новото място покрай децата станахме близки с една жена-много мила и сладка на вид,но тя някак си ме промени на 100%,започнах да се чувствам виновна,че аз имам,а те не и да ми е неудобно даже да изглеждам добре и докато ме яде съвстта и неудобството и вината изгубихме всичко и сега наистина сме бедни и ние като тях нямаме нищо и сме си направо много зле.

Това стана на 5тия месец от контакта ни,който продължи още 3 месеца и който аз прекраъих защото като трябваше да идем в тях направо откачах от напрежение без видими причини,но душата ми се бунтуваше и накрая се предадох и започнах да я избягвам,но май тварде късно-1 год се чувствам мнооого много зле,съцето ми все едно е мрамор-нямам чувства,няма емоция-все едно нямам сърце,а душата ми е като огромен и моого тежък гранитен къс-само болка и тежест.

Нищо не ме радва,не ме натъжава-все едно нямам душа,все едно съм само едно тяло все още живо,а много ми се иска да си върна душата и емоцийте и всичко което бях,НО КАК?????? Sad

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 9:15 am Заглавие :

А защо искаш да си върнеш емоциите /както ти се изразяваш/?
Нали си даваш сметка, че емоциите винаги вървят в комплект по двечки - радост/тъга, омраза/любов и т.н. Няма как да си "върнеш" само хубавите от тях. Сегашното ти състояние е вид задействане на бушон в теб - той изгаря, за да не изгори системата. Съвсем нормално е при такова емоционално натоварване "да изключиш" и няма нищо тревожно в изключването, стига да осъзнаеш, че то е временно, полезно за сегашния ти етап и да разбереш какво и как го е предизвикало. Ти си попаднала в тежка зависимост и бунтувайки се срещу това, си изживяла стрес. Чукай на дърво, ако се оттървеш само с това, че сега се чувстваш като камък.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 10:44 am Заглавие :

silver star, разбирам как се чувстваш, и на мен ми е някакво такова в момента. Гледай да се концентрираш върху положителни неща, да разбереш защо се е случило така без да задълбаваш в негативното и се надявам скоро това усещане да отмине.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 11:04 am Заглавие :

С това се занимавам от едно известно време и, честно написано, никак ама никак не е лесно.

Случвало се е в живота ми още от малка, да си мисля че нещо вече съм направила, или преминала през него променена и различна , а в последствие се оказва, че не е точно така. Разбира се,подчертавам в последствие.
Едно такова последствие и самоосъзнаване сега ми предстоя и вече приключвам.... или пък не.

Последните дни ми просветна, че в много моменти, когато съм преодолявала себе си, едва ли съм разбирала и анализирала какво наистина става с мен и сега, когато е наложително да се преодолея съзнателно, някак си нямам посоката на пътя, на неосъзнатият път, а имам целенасочено и осмислено действие пред себе си. И в този Да, сега съм в период, когато поглеждам високо над себе си (Всъщност същината е да се разбере кое наистина, ама наистина е онова нещо, което ти куца в твоите очи и искаш да изчистиш от себе си. И, колкото по- рано го разбереш и оставиш зад гърба си, толкова по- скоро ше освободиш място за нещо ново, което искаш да придобиеш като част от себе си. Защото в природата празно няма и не остава. Всеки път, когато отърсваш или надмогваш нещо в себе си, на негово място се появява нещо друго- като опит, като ново качество, като грешка, ако щеш ( с положителен знак, има и такива) .

Все ми се е струвало, че е много по- трудно да надмогнеш нещо в себе си, но без да го губиш или оставяш зад гърба си - просто то да продължи да е част от тебе, но само за пред специални хора... И тогава ми е интересно какво надмогване е това, тъй като на практика никакво. От друга страна масово и през по- голямата част от времето го криеш от всички, значи все пак надмогваш поривите на проявлението му, преодоляваш себе си.

И си мисля към днешна дата колко ли хора ежедневно преодоляват себе си, не можейки или не смейки да се разкрият пред света такива , каквито са- дори да боли, Говоря за това да се разголиш пред другите, дори с ясният риск да те наранят).

Да преодолееш себе си.

Според мен не е наложително да прескачаш собствените си принципи и разбирания,за да преодолееш вътрешното си аз.Достатъчно е да си наясно със себе си Smile

Всъщност правиш го всеки ден.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 11:26 am Заглавие :

Не трябва да се срамуваш от това, което ти е дадено, Silver Star. На всеки е дадено колкото му е необходимо, за да си научи уроците в определен етап от живота. Не се срамувай и страхувай и от това, което си изгубила - това също е за да научиш определен урок.

Не можеш да се насилиш да харесваш някого. Ако цялото ти същество пищи "Бягай далече!", а ти се натискаш с все сила да го заглушаваш от благоприличие, резултата няма как да е хубав. Трябва да слушаш вътрешния си глас над всякакви изкуствени норми за морал и добро поведение.

Сегашното ти състояние е безразлично и безчувствено, защото си преживяла голяма криза. Не ти ли се е случвало да се удариш много лошо и докато си още в шок нищо да не усещаш? Това е защитна мярка на организма - допуска до теб само по толкова информация, колкото си готова да понесеш.

Възползвай се от това време да си направиш преглед на нагласите, и да се настроиш правилно. Просто приемай, и бъди благодарна за каквото имаш и каквото нямаш. Каквото отношение имаш към себе си и към света, светът ще върне обратно умножено към теб.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 1:45 pm Заглавие :

@цецка, това, което описваш не е "надмогване", а си е чиста проба надхитряване. Резултатът, обикновено, може да се изрази кратко и цветущо с шопската мъдрост: "Накъдето и да се завъртиш, гъзо ти все че е отзаде". Smile

Дълбоко житейско прозрение! Very Happy

Според мен, т.н. "надмогване" се се случило само тогава, когато всъщност вече нямаш нужда от него. Ще се поясня: тогава, когато вече дори не мислиш за себе си, за човека, или за ситуацията, когато не те е страх, когато всичко е изчистено от всякаква негативна емоция за теб, когато си простил, или си си простил и т.н. Останалото е само да си четкаме егото в стил "ох, какъв съм вече възвишен и помъдрял". Very Happy

Обаче кармата не можеш да излъжеш и тя ти сервира топла-топла същата ситуация с леко променен мизансцен. Пиша от собствен горчив опит, защото бях в групата на отличниците по себеизлъгване. Затова и се превърнах в ученик-повтаряч. Една и съща ситуация, вече си я отработвам не знам колко пъти, загубих им бройката.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 6:50 pm Заглавие :

Здравей, Silver Star! Радвам се много, че търсиш себе си - това е най-важното и тази случка, която описваш е също толкова важна, защото те е довела до това фундаментално търсене, на което обикновено не обръщаме внимание. Но когато боли и болката е толкова огромна, че се превръщаме в камък, за да я избегнем, няма вече как да бягаме от себе си. Тогава разбираме, че само смелостта да вникнем в себе си и да разтълкуваме скритото послание на тази неистова болка, ще ни даде мир. Болката е в теб за да ти нашепне нещо - нещо по-истинско от всичките позитивни афирмации, с които можеш да дрогираш ума си.
Навярно болката ти казва, че не си била добра към себе си. Бъди добра към себе си. Ти си живот, който има нужда да се изрази точно чрез теб. Бъди мила към Бога вътре в теб, каквото и да означава тази дума в тоя случай. Бог, Живот, Сакралност, Божествено Начало, няма значение. Все става дума за теб. Освободи се от мненията на околните, дори и приятелските. Мненията са толкова много, колкото и хората на Земята, но важно е дали ти чувстваш, че живееш живота си в съгласие със себе си. Никой друг.

Пуснато на: Чет Юни 10, 2010 9:22 pm Заглавие :

Чета ви и ви се радвам на всички! Very Happy

Напоследък нямам много-много време да присъствям тук, но виждам, че и без мен се справяте отлично - така и трябва.

На Силвър Стар мога да кажа следното: има една много стара и "арогантна" поговорка: "Данък за обществено мнение на се плаща." Ако някой иска да се плаща, то си е негов проблем.

По-важно е дали ти искаш!

Не позволявай никога повече на никого да те манипулира по начина, по който го е сторила завстливата ти "приятелка". Ама никога!

Ако ти си подредила живота си така (имам впредвид преди!) значи така е трябвало да бъде, защото това си е твоят Живот и на никого другиго.

Ако ти си сгрешила в това направление, то ти и ще си изкупиш грешката, а не някой друг. Остави този друг сам да разрешава личните си трения съотнесени към неговата ненаситност и алчност. Нека никой не се грижи за теб! Това е твоя работа и никому другиго.

Ако някой иска да е богат или заможен нека сам си го постигне, и нека да не забравя, че всяко едно нещо в този свят и живот си има цената.

Някой ти е вменил, че страда, защото ти си богата, или защото някой друг се чувствал по-добре от него - това не означава нищо друго освен патология.

Патология на Завистта, която води до унищожителни процеси не само онзи, на когото е вменена вината за охолния му живот, ами на всичко обкръжаващо завистливеца/завистливката - и то в много големи мащаби.

Завистливите хора имат "зли очи", които поглъщат всичко, което биха желали да притежават. Поглъщат не само материалните ценности и блага, притежание на тази, на които завиждат, но поглъщат самите тях - здравето им, емоциите им, та дори скритите им вътрешни нагласи.

Завистливите хора нямат насита - нито на чуждото имане, нито на чуждото страдание и болка. Те живеят в изключително големи самоизтезания, породени от Завистливата Патология в тях.

Знаете ли какво ще ви кажа на всички?!

Завистливите хора имат нужда от Голяма Любов и Разбиране. Само голямата Любов може да породи друга такава Любов. И когато те се слеят една в друга завистта престава да бъде действаща в завистливеца.

Силвър Стар, не съжалявай, че си бедна понастоящем. Това не е случайно...ти трябва да познаеш страданието от бедността за да разбереш неизмеримото страдание на завистливата ти приятелка. Когато прозреш тази истина, когато се докоснеш до нея, това което си изгубила ще започне да се връща отново при теб.

Това е твоят кармичен урок по настоящем...

И коклкото повече Любов изпитваш към завистливката, толкова по-богата ще ставаш.Само така ще можеш да разбереш какво притежаваш ти и какво не притежава тя. Само така ще можеш да балансираш пълно равновесие в Живота!

За тази цел не е нужно да си в тесен контакт със завистливката . За правилното разбиране и настройките на Любовта в теб няма разстояния, нито пък прегради!

Опитай и ще видиш какво ще се получи, защото твоето страдание не е така несъизмеримо и непоправимо, като това на нещастната завистливка.

Опитай...и отново ще станеш богата, но така, че никой и нищо няма да бъде в сътояние да ти отнеме този път безценното богатство на правилното житейско разбиране, което винаги ще ти дава това, от което имаш нужда, и което винаги ще те кара да се чувстваш не щастлива, а просто...блажена.

Здравей

. Сигурно ще те разочаровам, но отговорите са си в теб. Нищо, че не ти е приятно да ги извадиш на бял свят. Лично аз нямам съвети, нямам и твоите отговори. Душата си ти е там, където е била винаги, няма какво да връщаш. Ако решиш да върнеш всичко, което си била, най-вероятно отново ще стигнеш до някаква разновидност на същия неприятен момент. По-добре да станеш нещо по-добро отпреди - вече си на път.

Вина нямаш и вина няма. Просто не обърквай плановете на съществуване. Във форумите, а и в сайта можеш да прочетеш доста по въпроса. Тук ще ти го кажа с две думи. Добре е да общуваме с относително равни нам люде. Представи си, че си решила да покараш мотор с приятели. Ако тръгнеш с тия с големите кубици, нито ще можеш да ги стигнеш, нито ще можеш да караш с тях - ще си потрошиш моторчето. Ако тръгнеш с тия с пърпоретките, ще трябва да се мъчиш на бавни обороти, да изтезаваш двигателя и най-вероятно ще си счупиш моторчето. Ако караш с тия, дето са от твоя клас дори можеш да изпиташ радост. Всички само се раждаме равни, после всеки продължава със своите кубици и мощност. Ако не вярваш ела да живееш моя живот и да вършиш моята работа.

Човек се ражда със средствата да реши всеки свой проблем, но не и чуждите. Когато приемем чуждите проблеми за свои, просто ставаме част от тях, а не част от решението. Привличаме на нашето бойно поле враг, с който няма как да се справим. Може да ти звучи несправедливо, но е така.

Навремето, като буен младеж, пътувах на стоп и се запознах с едни симпатяги - семейство възрастни хора. Отиваха към Наречен да лекуват нервите на жената. Внучето й ги беше припилило докрай. Много чувствително, будно и волно хлапе. Случката, която беше "прекипила млякото": Бабата му прочела приказка за едно зайче, което не си направило труда да си направи къщичка през лятото и зъзнело навън на студа. Хлапето изслушало приказката и се умислило, а бабата излязла да си работи нещо по градината. Когато се върнала, го заварила с теслата в ръка да довършва с тежки удари мазилката на последната стена в хола. На въпроса какво правиш, отговорило: "Стана ми мъчно за зайчето и реших и аз да си нямам къщичка..." Та бабата беше тръгнала за Наречен на следващия ден... Кой е виновен - бабата, детето, приказката... теслата?

Злобата е сляпа, завистта е сляпа, омразата е сляпа, но добротата не, сигурно за да се различава от тях... знае ли някой. Rolling Eyes

Това си е направо за "златен фонд" на форума.

Това си е направо за "златен фонд" на форума.

Пуснато на: Пет Юни 11, 2010 6:23 pm Заглавие :

Чакайте и аз да кажа едно ведро българско "Ашколсун!" на точните, ясните, правдивите и простите, както всички гениални прозрения.

Не знам дали Маг Живин съзнава, че ако тези му думи стигнат до главите на целокупното население и стане чудото да го прозрат, то поне половината от тях ще живеят усмихнати и щастливи.

И най - важното - няма в опита си да помогнат, да направят такива поразии, че писателите фантасти могат само опулени да им се дзверят