ПРОМЕНИТЕ В СЛЪНЧЕВАТА АКТИВНОСТ НЕ СА ...

Промените в слънчевата активност не са причина за климатичните изменения

Учени откриха нови убедителни доказателства, които показват, че съвременните климатични промени не са причинени от промени в слънчевата активност.

Новото проучване е в противоречие с предпочитаната теория, според която промени в космическите лъчи, идващи на Земята, определят облачността и температурите. Тя е базирана на идеята, че измененията в слънчевата активност влияят върху интензивността на космическите лъчения.

Учени от Lancaster University обаче доказват, че през последните 20 години няма такава съществена връзка. Британският екип е използвал три различни начина в издирването на такава корелация и не е открил никаква.

Това е последното доказателство, което поставя под съмнение теорията за космическите лъчи, развита от датския учен Хенрик Свенсмарк от Датския национален космически център (DNSC).

"Започнахме тази игра заради разработката на Свенсмарк", каза Тери Слоун от Lancaster University .

"Ако той е прав, тогава ние сме на грешен път, като предприемаме тези скъпоструващи мерки за ограничаване на въглеродните емисии; ако той е прав, ние можем да продължим с въглеродните емисии както досега."

Космическите лъчи се отклоняват от Земята от нейното магнитно поле и чрез слънчевия вятър – потоци електрически заредени частици, идващи от Слънцето.

Хипотезата на Свенсмарк е, че когато слънчевият вятър е слаб, до Земята проникват повече космически лъчи. Така в атмосферата се образуват повече заредени частици, което, от своя страна, води до образуване на повече облаци и захлаждане на климата. Планетата се затопля, когато слънчевият поток е силен.

Екипът на проф. Слоун изследва връзката между тези явления, като търси периоди във времето и места на Земята, за които има документиран приток на слабо или силно космическо лъчение, като разглежда дали това влияе на облачността в тези зони или в тези времеви периоди.

Понякога Слънцето изхвърля огромна "експлозия" от заредени частици. Ние искахме да видим дали облачната покривка нараства след тези изблици на лъчения от Слънцето, но не видяхме нищо, казва Слоун.

В хода на един от естествените 11-годишни слънчеви цикли, е имало слаба корелация между интензитета на космическите лъчи и облачната покривка – но измененията в космическите лъчения могат до голяма степен да обяснят само една четвърт от промените в облачността. При следващия цикъл не е била открита никаква корелация.

Разработката е важна, защото поставя горна граница на ефекта космически лъчи – облачност, коментира д-р Джилс Харисън от Reading University, водещ изследовател в областта на физиката на облаците.

Неговото собствено изследване, което е проведено само за територията на Великобритания, също стига до заключение, че космическите лъчи имат много малък принос за формирането на облачността.

Хипотезата на Свенсмарк бе атакувана през последните месеци и от Майк Локууд от британската Rutherford-Appleton Laboratory. Неговата разработка показват, че през последните 20 години слънчевата активност бавно намалява, което би трябвало да доведе до спадане на глобалните температури, ако тази теория е вярна.

Международната група по климатичните промени (IPCC) миналата година стигна до извода, че откакто температурите за започнали бързо да се покачват през 70-те години,приносът на газовите емисии, произвеждани от хората, надвишават тези, предизвикани от слънчевата активност в съотношение от около 13 към едно.

Тери Слоун заяви, че посланието, което се формира от неговото изследване, е просто: "По-добре е да се опитаме да ограничим въглеродните емисии".BBC
---------------------------------------------------------
energiaiecologia.com

Пуснато на: Пон Апр 07, 2008 10:02 am Заглавие :

Ето и още нещо интересно по темата:

Съвкупността от различните явления и процеси които периодически възникват в слънчевата атмосфера и се развиват с течение на времето, се нарича слънчева активност.Тя зависи от броя на слънчевите петна, протуберансите, честотата на слънчевите избухвания и свързаните с тях явления.

Във фотосферата се появяват и развиват слънчевите петна. В тях магнитното поле е много силно. Обикновено слънчевите петна се наблюдават на групи, като в групата доминират две петна с противоположна магнитна полярност, подредени успоредно на слъчевия екватор.

Картината на групите непрекъснато се мени. Слънчевите петна се раждат, растат и разпадат. Те се зараждат с размери 1000 - 2000 km в междините на гранулите, растат и достигат размери 150 000 кm.

Съществуват от няколко денонощия до няколко месеца. Изглеждат черни на фона, тъй като тяхната температура е с 1000 градуса по-ниска от средната температура на фотосферата. В действителност температурата им е около 4000 - 4500 К и имат само 10 пъти по-малка яркост от тази на фотосферата.

Най-впечатляващите активни образувания във вътрешните слоеве на слънчевата короната са протуберансите. Те се образуват в областите със силно магнитно поле над слънчевите петна. Не рядко те избухват над слънчевата повърхност на стотици хиляди километри и скоро изчезват.

Протуберансите са по-плътни и по-студени от короната и имат различни форми и размери. Типичните протуберанси имат вид на гигантски светещи езици, опиращи се на хромосферата. Те могат да се появяват на цялата появърхност на Слънцето - от екватора до полюсите.

Поради високата температура горната корона се разширява като непрекъснат поток от слънчева плазма. Слънцето не може да удържи движещата се с висока скорост слънчева плазма и в резултат на това тя се устремява в междупланетното пространство във всички посоки със скорост стотици km/s.

Тази движеща се плазма наричаме слънчев вятър. Той се движи със скорост от 200 до 1000 km/s. и достига Земята в зависимост от скоростта си за 2 до 4 дни. Близко до Земята неговата скорост обикновено е 400- 500 km/s. Слънчевият вятър рязко се усилва в дните на слънчеви бури.

Слънчевите избухвания са забележителни явления, при които в активната област на короната магнитната енергия взривообразно се превръща в топлинна. Те са необикновено ярки бели петна с неправилна форма около слънчевите петна. Тези явления стават високо в слънчевата атмосфера (в хромосферата) и понякога излизат извън границите и.

Избухването се формира в долната хромосфера и има 2 главни стадия (фаза). По време на първата фазата с продължителност 3 мин (наблюдават се и до 1 час) интензитетът бързо нараства. След това във втората фаза интензитетът спада до първоначалното си равнище за около час (или денонощие при големи избухвания). Слънчевото избухване може да бъде много различно - от просто локално повишаване на яркостта, до крайно сложно явление - най-мощното в Слънчевата система. Енергията, която се отделя при избухването се изменя от 1022J до 3x1025J в най-мощните събития.

Активността на Слънцето не влияе забележимо на топлината, която достига до нашата планета, а на магнетизма й. Потоците от заредени частици се движат сравнително бавно и достигат Земята за няколко дни. Те предизвикват допълнителна йонизация във високите слоеве на атмосферата.

Заредените частици влияят върху земното магнитно поле, което понякога има значителни отклонения. Тези отклонения се наричат магнитни бури. Магнитната буря представлява бързо и силно изменение в магнитното поле на Земята, възникващо в период на повишена слънчева активност.

Влиянието на интезнивните магнитни полета наи-добре се вижда във Фотосферата, особено в слънчевите петна и най-вече в разположението на основните структурни елементи на хромосферата, наречени флокули

Научно доказано е, че слънчевата активност има цикличен характер. със средна продължителност от 11,2 земни години. Има и други предпопложения за 22-годишен цикъл,а и за съществуването на векови цикъл което все още не е напълно доказано. Основната причина за това е сравнително късото време от наблюдения (не повече от 300 години).
------------------------------------------------------
sunhealth.hit.bg