ФОРМАТА НА ЗЕМЯТА

“В началото Бог сътвори небето и земята. Земята беше безвидна и пуста.” По-късно историята за формата на нашият свят неколкократно се усложнява. Какъв е бил той: плосък, цилиндричен, вдлъбнат, сферичен или елипсовиден? Коя от тези представи е правилна? Никоя!!! – отговарят днес геодезистите, изучаващи нашата планета.

В античните епохи Земята се счита за плоска, във формата на диск, лежащ сред безкраен океан. Тази представа за света се появява 3000 г. пр. Хр. в Шумер.

През VІ в. пр. Хр. гръцкия философ Анаксимандър отхвърля традиционните митологични обяснения. Според него Земята е каменна колона, чиято горна повърхност е заета от обитаемия свят.

Теорията за цилиндъра позволява да се обясни смяната на ден и нощ, но не отговаря на въпроса защо когато кораб се отдалечава от погледа последна изчезва мачтата. Има и друго несъответствие: при лунно затъмнение сянката върху Земята е с кръгла форма.

През V в. пр. Хр. нашата планета “придобива” съвремената си форма: тя “ставa” сферична благодарение на мислителите от школата на Питагор. Тази концепция е толкова добра, че прекрасно “вписва” Земята в центъра на симетричната вселена.

Теорията за кръглата земя е започната от Сократ и Платон. Около 230 г. пр. Хр. полемиката е прекратена. Ератосвен успява да изчисли размера на Земята! Той установява точния час, в който слънчевите лъчи достигат дъното на кладенеца в Сиена (днешен Асуан), и измерва ъгъла на сянката от вертикално изправена пръчка.

Знаейки точното разстояние между двата града, той стига до извода, че обиколката на Земята е 250 хиляди стадия, т.е. около 40 хиляди километра. През средните векове идеята за сферичността на Земята се запазва. Коперник и Галилей влизат в конфликт с Църквата не защото смятат, че Земята е кръгла, а защото считат, че тя не е център на Вселената.

През 1687 г. великият Исак Нютон “лишава” Земята от абсолютната й сферичност. Според изчисленията му, въртенето на планетата води до изпъкване на районите около Екватора. Измерването на дължината на земните меридиани от две френски експедиции потвърждава гениалната хипотеза на Нютон. Сферата отстъпва място на елипсоида. Такава форма би имала планетата ако бе покрита само с вода и ако няма континентален релеф.

Развитието на техниката през ХХ в. обаче окончателно разруши тази хармония. С помощта на махало и гравиметър физиците установиха, че силата на притегляне в различните точки на планетата не е една и съща – основно поради нееднородността на земната кора и мантията.

След като се появиха изкуствени спътници, те фиксираха тази неправилност във формата на Земята. Индия се намира в падина от около 100 метра, докато Исландия е повдигната с около 90 метра.

Преди три години два спътника за пореден път промениха нашите представи за света, показвайки, че неговата форма се изменя много бързо – доста по-бързо от движението на континентите.

В синхрон със смяната на годишните времена Земята се повдига или отпуска с няколко сантиметра под влияние на различни регионални феномени – например колебанието на нивото на водите в басейна на Амазонка.
------------------------------------------
Публикувано в: Наука