МАЛКО ЗА РАЗТУХА И РЕЛАКС ...

Джубран Халил Джубран (1883-1931), писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ

Роден: 6 януари 1883
Бишари, Ливан

Починал: 10 април 1931
Ню Йорк, САЩ

Джибра̀н Халил Джибра̀н (на английски Gibran Kahlil Gibran; на арабски: جبران خليل جبران) е ливански поет, писател, философ и художник, християнин-маронит. Писал е както на английски, така и на арабски език.

През 1895 г. емигрира в Бостън, САЩ, заедно с майка си, сестрите си и природения си брат. Учи изкуства в Бостън и френски и арабски език в Ливан. През 1912 г. се преселва в Ню Йорк Сити. В творчеството си комбинира елементи на източния и западния мистицизъм и става известен с афористичните си поетически творби като „Пророкът“ (1923) и „Исус, син човешки“ (1928). Изписването на името му „Калил“ (Kahlil) вместо „Халил“ (Khalil) е резултат от грешка при първото му записване в училище в Бостън.

* „Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.“

* „Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки...“

* „В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.“

* „Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...“

* „Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие.“

* „Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска...“

* „Какво е тъгата, ако не стена между две градини.“

* „Когато ми казвате: «Не те разбираме», това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате...“

* „Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.“

* „Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.“

* „Мъдрост е за сакатия да не строшава патериците си о главата на своя враг...“

* „Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.“

* „Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе — никога вече.“

* „Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?“

* „Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на сушите ви.“

* „Само немият завижда на многословния."

* „Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.“

* „Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото...“

* „Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.“

* „Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.“

* „Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

"Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“

* „Желал бих щото да можех да събера къщите ви в шепа и като сеяч да можех да ги пръсна из полето и леса.
Желал бих щото долините да са улици, а зелените лъки — алеи, та да се търсите един друг из лозята и дрехата ви да се пропие със земното ухание.“ (1926)

* „Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг.

И си рекоха една на друга:
- Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата.
И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.“

* „Учителю, говори ни за битието. Какво е да бъдеш?

-Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдар, но не безучастен към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да играеш с малките деца не като баща, а по скоро като другар, който би искал да научи техните игри;
Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени, да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти все още вървиш с Пролетта;
Да знаеш, че светецът и грешникът са братя близнаци, чийто отец е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта; и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо.“