Турците възкресяват славата на лалетата от Истанбул

Не минаретата, залезите или гледката от Босфора, а лалетата карат априлските тълпи от хора в Истанбул да тръпнат от задоволство, съобщава Ройтерс.

С едно разцъфнало лале за почти всеки от 12-те милиона жители на града, Истанбул се надява да припомни на света, че именно Турция е родината на това цвете, което сега обичайно се асоциира със сабо, сирене и вятърни мелници.

"Истанбул беше град без цветя, а сега лалето се завърна," каза пред Ройтерс кметът на Истанбул Кадир Топбаш, докато стоеше до стръмно възвишение, осеяно с гъсти червено-оранжеви цветове - резултат от масирана програма за засаждане на луковици, която стартира преди три години. "Хората се вълнуват много от тях".

Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума "tulbent", т.е. султанската чалма, заради приликата й с цветето. Пръв систематизатор на лалета е известният енциклопедист от 16 в. Огие Гислен дьо Бюсбек, който известно време живее в столицата на Османската империя. Огие Гислен дьо Бюсбек (1520-1592 г.) става известен с "Турски писма", които са един от изворите за устройството на империята от XVI в.

Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита.

Пищните истанбулски градини от лалета почти изчезнаха по време на въстание през 18 в. и от тогава градът в голяма степен остана без цветни лехи. Днес лалета очертават истанбулското крайбрежие на Мраморно море, подават се над бетонените острови насред изключително напрегнатия трафик в Истанбул и са струпани край основните забежителности на града.

"Лалетата са с нас от хиляди години, но за съжаление, това някак беше забравено," каза Топбаш, член на управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Кметът на Истанбул се надява, че краткият период, през който лалето цъфти, ще предизвика спомена за мястото на това цвете в турската
култура.

Освен засаждане на луковици, деветдневен фестивал на лалето и фотоизложба на стоте най-красиви лалета, организирана в най-оживения площад на града, общинският съвет на Истанбул се зае и със земеделско отглеждане на тези цветя, като се надява, че това ще прерасне в сериозно производство. "Разбира се, Холандия има силно прооизводство на лалета и грудки, но се надявам, че един ден ние също бихме могли да станем износител на лалета," каза Топбаш.

Зараждащият се бизнес с лалета на Истанбул е открил работни места за 5-10 хиляди души, но истанбулският кмет очаква, че броят на работещите, които в бъдеще ще бъдат ангажирани в това производство, ще достигне 230 хиляди души в града и околностите му, където официалната безработица през 2006г. беше 11,2 процента.

"Сигурен съм, че бихме могли да надвием холандците с нашите лалета," усмихва се 40-годишната Мелек Полот, след като посети изложба на цветя край Босфора. "Лалетата са най-хубавото нещо в Истанбул". Ако нещата потръгнат, авантюрата на Турция може да претендира за дял от големия бизнес. Износът на цветя, луковици и растения от Холандия, най-големият износител на цветя в света, е достигнал стойност от 6,6 милиарда евро през 2007г., по данни на холандския съвет за земеделие.

Полетата с лалета привличат и хиляди туристи всяка година, което позволява на холандската икономика да печели от цветята, които почти причиниха фалита й преди 400 години.
Първите лалета бяха донесени в Европа, включително в Холандия, през 1550-те години от посланик в Османската империя.

Твърди се, че холандец, объркан от подарената му луковица на лале, я изпекъл и изял като лук. След няколко десетилетия обаче се наложи такава мания по цветето, която почти съсипа холандската икономика, когато търговците започнаха да плащат безумно високи цени за луковиците.

В пика на лудостта - между 1635 и 1637г. - една единствена луковица на лале от екзотичен вид е струвала повече от хубава къща край канал в Амстердам. Неминуемо обаче, балонът се спукал и търговците останали на практика с нищо неструващи луковици и натрупани дългове.

Лалетата са били любим мотив на османските художници и занаятчии. Издължени лалета, чиито венчелистчета оформят остър връх присъстват в класическите керамични сини плочки, а цветето, известно в Турция под името "ляле", е изобразено и на килимите.

"Ако думата "лале" бъде изписана с арабски букви, тя много прилича на думата Аллах, затова казват, че лалето е някак божествено", казва Илбер Ортайлъ, директор на двореца Топкапъ в Истанбул, от който султаните ръководели империята, простираща се от Балканите до Египет.

Макар и османците никога да не се поддадоха на безумното въодушевление в Европа, Ортайлъ смята, че те щяха да бъдат съпричастни към тази лудост. "Всяка лудост по лалето си струва, защото то е много красиво цвете. Дори аз понякога откъсвам стотици лалета и ги отнасям вкъщи. По-лошо е от алкохолизма", казва той.

Общинският съвет в Истанбул съобщи, че е похарчил 2,7 милиона турски лири (2,06 милиона евро) за лалета и фестивала на лалето. Някои биха предпочели тези пари да бъдат изразходвани на друго място.

"Лалетата са прекрасни, но са толкова нетрайни," каза 55-годишният Исмаил Авджълар, шофьор на такси. "По-добре би било парите да отидат за инфраструктура", допълва той. Редовните задръствания по улиците на Истанбул правят преминаването през града изнервящо.

Други обаче са горди. Ляле Атък, 59-годишна, която носи името на цветето, каза, че знае защо светът е забравил за турския произход на лалето. "Холандците внесоха луковици на растението, култивираха ги и разработиха нови видове, докато ние само стояхме със скръстени ръце. Сега обаче може да възкресим старите времена на Истанбул," каза тя.

Лалето дори даде името си на сравнително спокоен и благоденстващ период от османската история при управлението на султан Ахмед Трети в началото на 18 в., когато дипломацията и културният обмен със Запада взе превес над войните и експанзията ("Ляле деври" - Епохата на лалетата, бел.ред.).

Султан Ахмед е обичал градинските приеми и е харчел огромни суми за лалета. Легендата разказва, че на един такъв прием костенурки с прикачени на корубите им фенери бавно обхождали насажденията с тези цветя. Тези глезотии били прекъснати от въстание, което сложило край и на управлението на султан Ахмед Трети, а градините, опасващи Босфора, били унищожени. "Истанбулската община възобнови този вид градини с лалета, също така добре, както и в двореца тук," каза Ортайлъ.

А БЪЛГАРИТЕ КАКВО ВЪЗХВАЛЯВАТ???!!! ПЪЛНИТЕ СИ ПРАЗНИЧНИ КОРЕМИ И ЕМОЦИОНАЛНИ ИЗБЛИЦИ ...
----------------------------------------------------------------------------
dnevnik.bg

Някога бяхме "страната на розите" /или поне така се представяхме пред света и продължаваме по инерция, имаме си и лого Laughing

/...сега сме се превърнали в "страната на склерозите", беше допълнила покойната Блага Димитрова. Sad

Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 1:18 pm Заглавие :

Ами защо не дадеш някакво инфо за това - за "страната на розите"?! Cool

Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 1:35 pm Заглавие :

Докато търсех материали за Розовата долина, попаднах на този не много приятен, дето не ни охарактеризирва като "страна на розите", а на "склерозите", че и по-лошо: Противогаз за Розовата долина Crying or Very sad

Ще се опитам по-нататък да намеря и нещо по-позитивно по темата, но вероятно описаното ще е в "минало време" Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 1:42 pm Заглавие :

А сега още малко на тема цветя:: Cool

Символи на радост и тъга, на живота и смъртта

Цветята – тези уникални творения на природата, ни съпровождат от раждането до края на земния път. От древността до днес те играят важна роля в живота на всички народи. Присъстват на празнични пиршества, увенчават военни победи, задължителни са на погребални и сватбени церемонии, църковни празници и пр. Символ са на вярност и тъга, на любов и разлъка, на връзка с отвъдното.

Цветята за всяко събитие са различни. Всички европейски народи например смятали бялата акация, олицетворяваща голямата и светла любов, за подходящ сватбен подарък. За древните римляни лилията била белег за изискан вкус, цвете на разкоша и изяществото, но и на надеждата. Богатите патриции и патрицианки украсявали с лилии дрехите си, ложите и колесниците. Гърците и римляните свързвали с бялата лилия непорочността. Венци от лилии и пшенични класове носели на главите си булката и младоженецът.

През Средните векове френската аристокрация спазвала обичая всеки ден до сватбата годеникът да изпраща на бъдещата си съпруга букет цветя, в който задължително присъствала лилията. През този период в много европейски страни на сватба традиционно се подаряват скромни и нежни цветя като маргаритки и градински теменуги, които са символ на вярност и преданост.

Чудодейна сила на цветята придават от древни времена и българите. Съществува вярване, че тинтявата, перуниката, росенът, омайничето имат силата да разделят, отбраняват или да привличат, докато божурът, невенът и игликата предпазват от уроки и самодиви.

Особените свойства на цветята са отразени в митовете и легендите на различни народи.

Карамфилът, греещ в яркочервено, е красива гледка за окото, но се асоциира с кръвта. По време на Великата френска революция червеният карамфил е символ на роялистите. Закичвали го, отивайки на ешафода. По онова време е наричан „карамфил на ужаса”. Но има и по-добра мисия. Френските момичета подарявали букети карамфили на тръгващите да воюват младежи, за да се върнат по-скоро като победители. Войниците на Наполеон пазели цветята като талисман срещу вражески куршуми и стимул за храброст. Бонапарт избира цвета на карамфила за лентата на Ордена на Почетния легион – най-високата френска награда.

Водната роза е символ на красотата и красноречието в Древна Гърция. Младите момичета плетели гирлянди и украсявали главите и туниките си. Според легендите това цвете е възникнало от тялото на прелестната нимфа, погубена от любовта и ревността към останалия хладен към нея Херакъл. Древните германци наричали водната роза лебедово цвете и вярвали, че този, който има в герба си 7 такива рози, е непобедим.

Момините сълзи древните германци посвещавали на Остара – богинята на изгряващото слънце и предвестница на пролетта. Според поверието в лунни нощи, когато земята спи, Небесната царица с венец от блестящи като сребро момини сълзи се явява на този, комуто предстои да изпита неочаквана радост. В Германия на Великден момчетата и момичетата закичвали момини сълзи като символ на любовта и щастието.

Християнска легенда разказва, че уханното бяло цвете е възникнало от сълзите, пролети от Богородица под кръста, на който бил разпнат нейният Син.

Дребните маргаритки в много страни са наричани цветя на Пресветата Дева Мария. Легендата разказва, че когато била малка, една нощ гледала звездното небе и изпитала желание звездите да се превърнат в земни цветя, за да си играе с тях. И станало така, че те се отразили в блестящите капки роса, а сутринта, щом изгряло слънцето, земята била осеяна с белите като звезди цветенца. Мария се закичила и казала, че те винаги ще є бъдат любими и ще се наричат цветята на Мария. Древните германци ги принасяли в жертва на богинята на любовта Фрея. В много европейски страни по тях гадаят: „Обича ме, не ме обича.” Средновековният рицар, чиято възлюбена се съгласявала да му отдаде сърцето си, имал право върху щита му да бъде изобразена маргаритка.

Божурът, чието ботаническо име е Paeonia, е цвете с божествен произход. Според древногръцки мит богът лечител Асклепий имал ученик на име Пеон. По време на Троянската война той лекувал ранените богове с това цвете – оттам и името му. В някои страни, например в Китай, го смятат за одушевено същество – толкова съвършена и неповторима е красотата на всеки цвят. По време на династията Сун (960-1279) градинските божури се наследявали и били зестра наравно със златото. И досега китайците се отнасят към това цвете с благоговение.

Розата е заредена с богата символика. В Персия имало обичай когато започнат да цъфтят розите, младежите да излизат на улицата с кошници, пълни с това благоуханно цвете, и да целят минувачите. Вярвали, че този, който бъде улучен с роза, ще преживее нещо хубаво. За благодарност той поднасял на „стрелеца” дребен символичен подарък.

С венци от рози и мирта в Древна Гърция се закичвали девойките за женене. С розови венчелистчета обсипвали брачното ложе на младоженците. Венците от рози били аксесоар за украса на главата и на празнични пиршества, рози хвърляли в нозете на победителите, воювали на бойното поле.

По време на упадъка на Римската империя розата е цвете на разгула, свързвана е с низки страсти. За аранжиране на пиянските оргии унищожавали огромно количество рози. На пир, устроен от император Хелиогабал (203-212), гостите били засипани с такава лавина от розови венчелистчета, че някои се задушили.

В Гърция и Рим розата е олицетворение на пролетта, красотата, любовта, девствеността, ала и на преходността на краткотрайните житейски блага и символ на смъртта. Древните римляни є отреждали основно място в помените за мъртвите. Раздавали рози на всички присъстващи, с розови гирлянди окичвали гробниците. В Гърция розата на главата или гърдите била знак за траур по аналогията между бързото отминаване на живота и повяхването є за броени дни.

В християнското изкуство първоначално розата била прославяна като райско цвете, символ на чистота и святост. По-късно се свързва с Богородица – Божията майка е представяна седнала в Рая сред розови храсти. Легендата разказва, че архангел Гавраил сплел за нея 3 венеца: от бели, жълти и червени рози. Първият – символ на радостта, вторият – на страданията, третият – на славата.Червената роза символизира също така кръвта на Иисус и него самия. През Средновековието белите рози били наричани рози на Магдалена. Съществувало вярване, че те са изгубили цвета си от сълзите на разкаяние, пролети над тях от каещата се.

Теменугата според една източна легенда дължи появата си на благодарствените сълзи на Адам, когато архангел Гавраил му известил, че Господ е простил греха му. За древните гърци теменугите били цвете на скръбта и смъртта. Теменуги ухаели на гробовете на млади, без време напуснали този свят девойки. В същото време били символ на съживяващата се през пролетта природа. Град Атина бил изобразяван като жена с венец от теменуги на главата. В традициите на много европейски народи нежното уханно цвете е олицетворение на скромността и невинността.

Хризантемата се свързва в Европа обикновено с погребалните церемонии, докато на Изток – по-специално в Япония и Китай, се асоциира със слънцето, залог е за дълголетие, закрила срещу беди и нещастия. В миналото увивали в памучна кърпа хризантеми, за да се пропие с техния аромат. С нея обтривали тялото за здраве и дълголетие. Това цвете присъства в японския национален флаг, върху монети и в най-висшия национален орден – така се и нарича, Орден на хризантемата. През есента се отбелязва празникът на хризантемите – един от най-популярните в страната.

Почитана е и в Китай. Деветият месец от годината носи нейното име.

Паралели,БТА

Пуснато на: Чет Апр 24, 2008 4:33 pm Заглавие :

Майка ми и баща ми живеят там, в "Розовата долина" и всичкото това, котео е написано в тези материали е абсолютно вярно!

Българско та ... "българско" - чак до ужас българско ...