МОМИНАТА СЪЛЗА - ЛИЛИЯТА НА ДОЛИНИТЕ

МОМИНА СЪЛЗА

От дълбока древност много народи почитали това удивително растение, разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата. Неговата популярност се подтвържадава от многобройните му местни наименования.

Днешното си наименование Convallaria majalis L. момината сълза е получила от древното си латинско наименование Lilium convalium, което в превод означава "лилия на долините".

Така е нарекъл растението Карл Линей - лилия на долините, цъфтяща през май.. Действително, момината сълза е роднина на лилиите и много често цъфти в умерено влажни долини (и не само там, разбира се) през май - юни.

Наричат момината сълза още "Стълбата на Яков", "Сълзите на Мария", майска лилия, ушенце на сърничка. Момината сълза е едно от първите цветя, възвестяващо идването на пролетта. Точно затова тя е станала символ на Христовото пришествие.

Момината сълза се споменава в Песен на песните(2:1) от Соломон: "Аз съм роза Саронова и долински крем..." Белотата на цветчетата, техният нежен аромат са направили растението символ на Дева Мария, особено на непорочното зачатие.

За нея поетът казва: "Момината сълза е отровна. Това знаят всички, но също толкова добре се знае, че извлек от нея помага на човешкото сърце да работи по-добре.

По моему, не по-малко от този извлек за работата на сърцето помага и самата красота на нейните цветове, внушаващи допълнителен стимул за живот, защото сред малкото неща, които в края на краищата ще бъде жалко да оставим на земята, ще намери своето място и момината сълза, пролетното цвете, прекрасният и съвършен образец на вдъхновеното творчество на природата.

В сенчестата гора, рано напролет между две големи тъмнозелени листа се появява стъбълце, обсипано сякаш с бисери, благоуханни, излъчващи неповторим нежен аромат. Има ли нещо по-просто и в същото време по-прелестно от това нежно цвете, неизменен символ на чистота, нежност, вярност и любов?

Според древните легенди нежните цветове на момината сълза са сълзите на девойка, която очаква своя любим да се върне от далечен поход, това са и миниатюрните фенерчета на горските джуджета, това са и бисерите на сребърния щастлив смях на русалката Мавка, разнесъл се в пролетната гора, когато тя за първи път открила радостта на любовта.

Много народи почитат това растение като символ на пролетта. В Англия, от поколение на поколение се предавала легендата, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона.

Три дни и три нощи се борил светия Леонард със страшния дракон. А на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало само в гъстата гора, за да не се появи повече никога.

Драконът е символ на езичеството, а светецът — на християнството. Езичеството било принудено да отстъпи на раненото, но несломимо християнство. А на това място, където на земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израсли момини сълзи и техните чисти камбанки разнасят победния химн.

Практичните немци вярвали, че бялата дева с букет момини сълзи, която им се яви в лунна нощ, непременно ще им покаже месторазположението на скритото съкровище.След като прецъфти, през лятото се появяват горчиви на вкус, яркочервени плодчета.

Според една друга легенда, растението така горчиво оплаквало бързо отминалата пролет, че от сърцето му капела кръв и обагрила зелените му сълзи в червен цвят.

Червените плодчета, както и цялото растение е отровно, но птиците с апетит ги кълват, а за петнистите сърни те са любимо лакомство.

При толкова много пищно цъфтящи цветя, именно момината сълза била цветето на богинята на изгряващото слънце за древните германци и скандинавци.

И когато в чест на богинята устройвали празници, всичко наоколо украсявали с безброй букети с момини сълзи.

Момци и девойки се събирали накрай селото, разпалвали огньове и танцували, докато цветята в ръцете им не увяхнат. Тогава ги хвърляли в огъня, принасяйки ги в жертва на богинята.

Древните римляни смятали, че момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фавън.

Със сигурност обаче момините сълзи са най-уважавани във Франция. От XVII век французите отбелязват празника на момините сълзи.

Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци.

Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче и понякога този скромен подарък ги съединява за цял живот: давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени.

Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята. Да хвърлиш стрък от нежното цвете под краката си, означавало, че показваш неуважението си.

Момините сълзи били любимо цвете на много знаменити хора: София Ковалевска и Куприн, Менделеев и Чайковски.Със сок от момини сълзи девойките натривали бузите си, за да бъдат румени.

В средата на XVI век момината сълза вече започнали да отглеждат като културно растение. Известни са сортове и с розови, гъсти цветчета, и такива с пъстри листа. За североамериканските индианци, живеещи на територията на днешния щат Масачузетс, момините сълзи са свещено цвете.

В Западното полукълбо това цвете расте само в този щат. Учените предполагат, че цветето е попаднало там по някакъв начин от Европа и кой знае защо не се е разпространило другаде. Сега момината сълза е един от трите символа на Масачузетс, другите два са - брястът и чайката.

Отдавна, още през І век пр.Хр. момината сълза била отглеждана в Египет заедно с розата и шибоя. Много по-късно, през ХVІ век градинарите в Западна Европа започнали да отглеждат прелестното цвете, създали видове с гъсти цветчета и розов цвят.

От растението се заинтересували и лечителите. В различните страни от него приготвяли различни отвари и лекарства. Дори за известно време момината сълза била емблема на докторите по медицина.

Любопитно е, че на някои старинни портрети Николай Коперник е изобразен с букетче момини сълзи в ръка, поднесени му в знак на лекарски заслуги, защото великият астроном е бил и прекрасен лечител.

СЪЛЗИТЕ НА ВОЛХОВА

Една староруска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко.

И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта.

И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.

И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.

По мотивите на тази легенда руският художник И .Е .Репин нарисувал картината "Садко в подводното царство ".

През 1896 г. Римски-Корсаков написал операта "Садко" след като дълго изучавал новгородските предания за Садко, Волхова и Любава