Осемте стъпки

Осемте стъпки, съставляващи тази основа, са ащанга йога или Раджа йога. Те са последователни и са следните:

ЯМА (въздържание), НИЯМА (ритуали), АСАНИ (пози), ПРАНАЯМА (контрол на дишането), ПРАТИЯХАРА (отдръпване на сетивата), ДХАРАНА (концентрация), ДХИЯНА (медитация) и САМАДХИ (състояние на свръхсъзнание).

Първите пет съставляват основата на концентрацията.

Яма е серия от предписания, подобни на Десетте божи заповеди. Те са:

ахимса-ненасилие спрямо кое да е живо същество,

сатия-истинност в мисъл, слово и дело;

астея и апариграха - въздържане от кражба и от алчност;

брахмачаря - сублимиране на половата енергия.

Нияма е развитие на такива добродетели като шауча - чистота на тялото и околната среда,

сантоша - доволство,

тапас - въздържане или контрол на сетивата,

свадхая - изучаване на духовни книги и ишвара

пранидхана - подчинение на волята Божия. Заедно

яма и нияма оформят моралните и етични норми.

Чрез тях разумът се възвисява и пречиства за дълбока медитация.

Необходима е и здрава и силна физика. За стабилния ум е необходима стабилна поза. Концентрацията е невъзможна, ако човек поради продължително седене чувства болки в коленете, в гърба или другаде.

За да постигне еднонасоченост на ума, човек трябва изцяло да забрави тялото. Нервите трябва да са достатъчно здрави, за да издържат различните умствени явления и дезориентации, които могат да се появят в практиката.

В процеса на насочване на ума навътре човек се сблъсква с отминали отрицателни неща; в редки случаи те могат да се появят символично дори като видения.

Човек със слаб характер по-скоро би предпочел да изостави концентрацията, отколкото да продължи да се сблъсква с тези аспекти на подсъзнателното.

Концентрацията е възможна само когато тялото и умът са в добро здраве. Асаните поддържат тялото и нервната система силни и гъвкави и осигуряват безпрепятствен приток на жизнена енергия.

Стабилната поза е задължителна, както и контролът върху дишането. Какво става, когато човек се концентрира силно, за да чуе неразбираем шепот?

Дишането спира. Умът и дишането са неразделни като двете страни на монета. Когато умът е възбуден, дишането става неритмично. Когато дишането е бавно и ритмично, умът съответно се успокоява.

Йогийската система за контрол на дишането - пранаяма - е предназначена да стабилизира и подготви ума за концентрация.

За да се намали изтичането навън и загубата на умствени енергии, сетивата трябва да бъдат подчинени.

Една четвърт от енергията на човека се използва за смилане на храната, която твърде често се изяжда заради удоволствието от това, а не за да поддържа организма.

Допълнително в безцелно бъбрене се разпилява още умствена и физическа енергия. Спазвайте здравословна, природосъобразна вегетарианска диета и яжте умерено.

Научете са да контролирате думите си, като ежедневно 1 - 2 часа се отдавате на мълчание.

Сетивата ни са непрекъснато претоварени и склонни към лакомия. Човек трябва да огледа светските си привички и до голяма степен да ги ограничи.

Пратияхара - отдръпването на сетивата - е нещо като постене за ума. Мислите са отдръпнати от множеството отминаващи усещания, с които се хранят.

Сетивата не предават изживяванията без сътрудничеството на ума. Пратияхара е това, при което сетивата не влизат в контакт с обектите около тях.

Напр. ако определена музика или телевизионна програма възбужда ума, трябва да ги елиминираме.

С отдръпването на ума се отдръпват и сетивата.

Пратияхара в най-графичната си форма е символизирана от ЙОНИ МУДРА, което е упражнение за концентрация.

При него пръстите на двете ръце затварят очите, носа и устата, а палците запушват ушите. По този начин се изолираме от разсейването и съсредоточаваме вниманието само върху единственото, което остава - вътрешните (АНАХАТА) звуци.

Когато човек постигне известен напредък в тези пет стъпки, той може да продължи към концентрацията, която е трамплин към медитацията и САМАДХИ.

Практиката не бива да бъде ограничавана до час-два в тиха стая. Тя трябва да проникне във всички аспекти на живота.

Внимание!

В ежедневието човек трябва непрекъснато да внимава. Самата концентрация представлява стесняване на полето на внимание. То изцяло се насочва към това, което се върши.

Човек се загубва в непосредствената работа. Той трябва да се съсредоточи върху нея и напълно да изключи всички други мисли, без да върши нещата надве-натри.

Без спокойствие и концентрация нищо не може да бъде успешно завършено. Чрез тях умът се насочва в една посока.

Няма неуспех, когато сме напълно погълнати от работата си. Когато човек медитира, не бива през ума му да минава никаква мисъл за служебна работа.

Той трябва да остави настрани домашните грижи, когато работи в службата. С тренирането на ума да се занимава само с работата в момента се развиват и волята и паметта.

Човек, който умее добре да се съсредоточава, може да свърши работата си два пъти по-бързо и по-точно от друг, който не се съсредоточава.

Лесно е да обърнем внимание на това, което е приятно, тъй като умът по природа бива привличан към нещата, които го радват. Полезно упражнение е да насочваме вниманието си към неприятни задачи, които преди това сме отбягвали. Когато ги разучим, те стават интересни и по-малко неприятни.

По същия начин вниманието може да се насочи към безинтересни обекти и идеи; когато умът се задълбочи в тях, те постепенно започват да ни привличат. Множеството недостатъци на ума и задръжките изчезват. Умът и волята стават по-силни.

Като предварително упражнение за концентрация се оттеглете в тиха стая и седнете в удобна поза с кръстосани крака. Сядането на възглавница помага коленете да достигнат пода, така че тялото да си почива спокойно. Затворете очи и забележете какво става, когато се концентрирате например върху ябълка.

Най-напред мислите може да се насочат към нейния цвят, форма, големина и различните й части - опашката, кората, семките, месото и пр. След това - към въздействието й върху храносмилателната система и кръвта.

По закона на асоциациите в ума могат да се опитат да влязат и мисли за други плодове. Скоро се появяват и съвсем външни мисли.

Умът започва да блуждае - за срещата в 4 ч., че трябва да се купи кърпа или консерва боб и т.н.; може да се върне към неприятна случка от предния ден.

Трябва да се опитваме да насочваме мислите в определената посока без прекъсване и постоянно да отстраняваме външните мисли, които нямат връзка с определения обект. Това изисква упорство.

Умът непрекъснато се опитва да влезе в познатите стари коловози. Опитите да се концентрираме са като път нагоре към върха; всеки малък успех носи голямо възнаграждение.

Както законите на гравитацията, сцеплението и др. действат във физическия свят, така и законите на мисълта, напр. законът за продължителността, действат на ментално ниво.

Практикуващите концентрация трябва добре да ги разбират. Те трябва да съзнават, че когато човек мисли за даден обект, той мисли и за неговите качества и съставни части; когато мисли за причина, мисли и за следствията й.

Чрез тренирането на ума да се концентрира върху различни обекти - груби и фини, големи и малки, постепенно се осъзнават действията на ума. С течение на времето се създава и силен навик.

Класическо йогийско упражнение за концентрация е ТРАТАКА - съсредоточено взиране. Обектът може да бъде пламък на свещ, символ на мантрата ОМ, образ на любимо божество или друг подходящ.

Седнете и се съсредоточете се върху него с отворени очи, докато те се насълзят. Тогава затворете очи и си представете обекта. Повтаряйте това упражнение, като постепенно увеличавате времето за взиране и представяне.

Трябва да можете да си представяте обекта на конентрация много ясно дори когато го няма. С практиката става възможно да се извика умствената представа всеки миг, когато пожелаем това.

Тратака и представата стабилизират блуждаещия ум и изключително помагат за концентрацията.

Първия ден практикувайте упражнението само една минута, след това всяка седмица го удължавайте. Не напрягайте очите. При някои хора със слаби капиляри очите могат да се зачервят. Няма причина за безпокойство, защото това минава бързо.

Тратака, което е изключително добро упражнение за подготовка, трябва да се практикува 6 месеца редовно и системно. Ако прекъснете практиката, трябва да наваксате. Тратака действа ефикасно за предотвратяване и отстраняване на много очни болести.

При тратака се използват очите. Сетиво, обект и ум са затворени в грубия конкретен свят и след това обърнати навътре към финото ниво.

Също и звукът, изразен на фино ниво, може да насочи ума навътре. Но за разлика от упражнението за визуализация, концентрацията върху анахата - вътрешните звуци - започва и завършва на фино ниво.

Седнете в най-удобната поза с кръстосани крака. Затворете очи. Запушете ушите с палци, запушалки или памук. Опитайте се да чуете тайствените вътрешни звуци.Може да чуете различни - флейта, цигулка, барабан, гръм, тръба, камбани, бръмчене на пчели. Ако чувате няколко звука едновременно, задръжте вниманието си върху най-силния.

Обикновено те се чуват в дясното ухо, понякога в лявото. Тази практика развива еднонасоченост на ума, която се постига чрез фокусиране върху звуковите вибрации.

Практика

Преди да започне да практикува редовно концентрация, начинаещият трябва да избере приятен обект или символ и да не го променя. Ако върви по духовния път, той трябва да фиксира ума си върху образ или мантра на любимото божество. Седнал в удобна поза с кръстосани крака, да затвори очи и да регулира дишането си.

Препоръчва се вдишване за 3 сек. и издишване за 3 сек. След като ритъмът на дишането се затвърди, начинаещият оттегля ума си от него; тялото автоматично ще го продължи.

Представете си обекта, върху който се концентрирате, в междувеждието - АГЯА ЧАКРА, или в сърцето - АНАХАТА ЧАКРА. Общо взето, агиа чакра е по-подходяща за хора с интелектуални склонности, докато сърдечната област - за хора по-емоционални. След като бъде избран центърът на концентрация, той не бива да бъде променян.

Избягвайте всяко напрежение в тялото и ума. Мислете спокойно и непрекъснато за обекта. Когато умът започне да блуждае, както става, внимателно го върнете обратно, но без да се борите с него.

Ако емоциите причиняват разсейване, не им обръщайте внимание. Ако се опитате да ги отстраните, ще възникнат допълнителни умствени вълни и напрежение. Бъдете безразлични към тях.

Ако чувствата и блуждаещият ум не се укротят сами, не се отъждествявайте с тях. Отстранете се и ги наблюдавайте като че ли гледате кино.

Азът не е нито тялото, нито умът. С дистанцирането си от физическата и умствена дейност човек изживява истинската си природа.

Истинската цел на концентрацията е да задържи ума върху един обект, като ограничи движенията му в началото до малки кръгове.

Когато медитирате върху даден обект, съберете всички мисли, свързани с него, и се занимавайте само с тях. Не позволявайте на други мисли, свързани с друг обект, да навлизат в ума.

Линията на мисълта трябва да е една. Може да има няколко идеи, свързани с един предмет, но това няма значение. Те постепенно трябва да бъдат сведени до една.

Ще дойде момент, когато умът сам ще се насочва към една точка, като постоянния звук на черковна камбана. Това е медитацията - плод на непрекъсната и дълга практика на концентрация.

Радостта е неописуема. Когато и тази идея отмре, се достига състоянието на свръхсъзнание - самадхи. С отстраняването на единствената идея се достига състояние на умствен вакуум или отстъствие на мисли.

Като се издига над това състояние на празнота, човек се отъждествява с Върховното - тихият, неподвижен наблюдател на всичко. Едва тогава се достига най-висшата цел в живота.

Практиката на концентрация може да изглежда уморителна в началото, докато в ума се формират новите коловози. Но след известно време се развива истински интерес.

С напредването си начинаещият осъзнава някои от нейните полезни страни и открива, че не желае да я изостави. Ако я пропусне дори за един ден, той става неспокоен.

Концентрацията носи огромна радост, вътрешна духовна сила и безкрайно вечно блаженство. Тя прониква в дълбините на абсолютното знание и интуиция и води до единение с Бога.

Източник:http://www.yoga108.info

Пуснато на: Сря Апр 30, 2008 11:01 pm Заглавие :

Осемте стъпки не са валидни единствено и само в ащанга и раджа йога като основни!

Те просто са основни във всяка една йогиска система, жалкото обаче е , че и прекалено много от йогите продължават да живеят в разделението и разделят йога на различни видове и системи.

Но ... монопола и бизнеса просто са си монопол и бизнес и в ситемата на "йогите", какво да се прави!

Затъмнението и заслепението не блуждаят единствено извън йогическите системи, защото там където има човек има и заблуждения!

Лично аз в България съм попадала на изключително малко йоги, които наистина са йоги, а не фалшиви демонстратори на различни видове техники, не някакви си там последователи, които се надпреварват в конски гамбит кой от кого е по-добър и с по-усъвършенствани практики!

Не последователи, които раболепничат и се умилкват мазно около Гуру за спечелят неговото височайшо благоволение, не последователи, които лелеят в ограничените си умове мечти да станат и те Гуру, защото Гуру не може да се стане.

Човек е носител на дадени вътрешни характеристики, които определят дали той е Гуру или не още от самото начало на раждането му, никакви йогистки техники не могат да те направят Гуру - в никакъв случай!

Гуру не е да се пъчиш, че владееш до съвършенство определени йогистки техники!

Гуру не е да се злавозамайваш от хвалебствия какви изживявания имаш по време на медитация!

Гуру просто е процес на разбиране, който тече непрекъснато като буен поток в теб!

Нищо не съществува в пълна статичност, защото ако няма движение, няма да има и живот. А няма ли живот не може да съществува и разбирането.

А за да се породи разбирането трябва да има един постоянен поток от съответни събития, които да те въведат в това разбиране.

Трябва да има изпитание, което да те вкара в съответната вибрация на разбирането.

Иначе всичко се обезсмисля.

Но най-важното в йога е не-привързаността към самата нея. Защото йога не е нищо друго освен начин на съществуване, начин на живот и съответното им разбиране.

А когато има привързаност към йога тогава има и високомерие, и надменност, и горделивост, и надценяване, и идеализиране на личността, а всичките те създават карма.

А йога не съществува за да създава карма, а за да я изчиства, да я елиминира, да прекъсва кръговрата от прераждания доближавайки ни до Бога. Именно в това се състои смисълът на нирвана, самадхи, сомати и т.н. състояния.

А самите йогистки практики ни служат за да си припомним как да живеем правилно - нищо повече. Йогистките техники ни учат чисто и просто да живеем и разбираме живота правилно.

А в България лично аз познавам не повече от 3-ма човека, които са достойни за Гуру, но тяхното разбиране и скромност, както и смирение не биха ги хвърлили в комерсиалността на бизнес-потока в Гуру и йога. Това е.