Божията милост и кармата

Отговор на Исус за Божията милост и кармата.

Отговорът е предаден чрез Ким Майкълс.

Английският текст е на адрес:

http://www.askrealjesus.com/K_JESUS_ANSWERS/O_RELIGION_GENERAL/forgivenesskarma.html

Въпрос:

Скъпи учителю Христос, поясни, моля те, ролята и взаимодействието на Божествената прошка и кармата. Струва ми се, че прошката на Бога отрича работата на кармата. Божията прошка нищо не ни струва, а кармата ни струва скъпо. Как могат и кармата и Божията милост да работят за хармонията в живота на човека.

Благодаря ти, Джадед.

Забележка: Този отговор е даден на 13 декември 2006 г. след обявяване на НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ.

Отговор на Исус:

Позволете ми отначало да коментирам мисълта за това, че прошката от Бога нищо не струва. Откъде се взе тази идея? И така, тя възниква, когато неотдавна създадената католическа църква – на Никейския събор – ме възнесе до статуса на “единороден Син, от Отца роден преди всичките векове (Бог от Бога), светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог. Роден, несътворен, свързан със същността на Отца, от който е сътворено всичко в този свят”.

Превъзнасяйки ме над всички човешки същества, църквата ме изгуби като пример, и по този начин, умаловажи – както обяснявам това с помощта на този уебсайт – истинската цел на моя живот и мисията ми. Аз бях дошъл, за да събудя всички хора за техните възможности да приемат Христовия разум и да правят това, което правех аз. Само че католическата църква свърши работата, започната от първите й отци като ме издигна над другите хора.

И тъй като, ако аз не можех да им бъда пример, то защо ще е на хората да стават християни? А така, те биха сторили това, ако аз можех да направя нещо за тях, и църквата издигна тази идея като правдоподобна и ме превърна в някакъв всемогъщ Бог, който може да изпълни всякаква работа за хората и да ги спаси. Като следствие от това се появи и идеята, че моята кръв на кръста е послужила за най-велика жертва, която изкупва всичките минали, сегашни и бъдещи грехове на човечеството. Както обяснявам и на друго място, това е абсолютно лъжовна идея.

Макар, че католическата църква е извършила смъртоносна грешка – и наистина е извършила светотатство – издигайки ме до статуса на Бог, тя все пак поддържа идеята, че спасение може да има само когато се извършват добри дела и с милостта на Бога. И въпреки, че църквата отрича кармата, все пак, е била достъпна идеята, че вашето поведение влияе на вашето спасение.

И така, когато Мартин Лютер решава да поправи някои от грешките, извършени от католическата църква, в същност, той се основава на същите тези грешки. Тъй като, когато премахва всичко, което е добавяла католическата църква, той не връща на мястото си това, което църквата е отстранила от моето първоначално учение – а именно това, което съдържа идеите за кармата и реинкарнациите. В желанието си да премахне всичко това, което е виждал като излишно преувеличаване на важността на добрите дела, единствената алтернатива на Лютер е била да докаже, че спасението се определя изключително от милостта на Бога и на вас нищо не ви остава да правите за собственото си спасение.

Само че, това също довежда до обърканата идея, че тъй като вие нищо не можете да направите за своето спасение, вие и не трябва да правите нищо, за да го заслужите. Ето защо, много съвременни християни са възпитани с вярата, че спасението е гарантирано, когато ме признаят за свой Господ и Спасител, или приемат Християнското кръщение – за предпочитане Лютеранското.

А всъщност, милостта не се дава безплатно и ето защо, няма никакви противоречия между милост/прошка и карма. Важното разбиране, което ще разреши загадката, е това, че материалната вселена – е училището, предназначено за да се научат определени уроци, които ще повишат вашето съзнание и самосъзнание. На вас е предназначено да станете сътворци на Бога, като ще имате върховна власт над Земята, и при това се подразбира, че вие ще можете да действате така, че не ще създавате лоша карма.

За да овладеете това изкуство, вие трябва да експериментирате своите творчески способности, които включват свободната воля. На вас ви беше дадена свободната воля да правите, всичко което поискате с енергията на Бога и вие постоянно получавате светлина от своето АЗ СЪМ Присъствие. Но вие носите и отговорност за това, какво сте направили с тази светлина, тъй като, ако вие я използвате за егоистични цели или за да причините вреда на другите, вие си създавате негативна карма. Вие трябва да се разплатите за цялата си негативна карма, преди да достигнете до майсторството и да завършите обучението в училището на Земята.

Голяма част от хората са имали много въплъщения на тази планета и са си създали значителна карма. Определен вид карма е бил създаден в резултат на отъждествяването на човешкото съзнателно АЗ с определено ниво на съзнанието. Главният урок, който трябва да научите на Земята е - как да се извисите над дуалното съзнание и да приемете Христовото съзнание, и намирайки се в него вие никога не ще нарушите закона на Бога. Когато достигнете до Христобитието, вие ще можете да живеете и действате на Земята, без да сътворявате отрицателна карма.

Смисълът е в това, че карма - всъщност е това, което много Християни наричат грях – не е Божие наказание, а се явява като ваш учител. Тя е предназначена, за да ви научи на това, че вие ако неправилно използвате Божествената светлина, вие ще пожънете това, което сте посели. Когато сеете вятър, ще пожънете буря.

Когато се издигате над съзнанието си на ниво, което ви принуждава да създавате определен вид карма, значи, вие сте научили урока си и тогава какъв е смисъла от необходимостта да преодолявате същата тази карма? Ако вие искрено отхвърлите дуалистичното състояние на съзнанието, вие ще научите урока, и вие няма да страдате вече от влиянието на кармата, и ето по тази милост тя ще бъде премахната.

Въпреки че много хора вярват, Бог няма желание да наказва, независимо от това, какви грехове сте извършили. Бог иска само да се върнете в неговото царство, защото това е негово благоволение – да ви го даде на вас. Преди вие да намерите царството Божие вътре в себе си, вие трябва да се издигнете над дуалността на съзнанието, което ви кара да виждате себе си отделени от това, което е вече във вас.

Смисълът е в това, че прошката или милостта не са безплатни. Независимо от това, че много християни са възпитавани да вярват на лидери, които са слепи за основните християнски конфесии, вие не ще получите прошка от Бога за определен грях до тогава, докато вие изцяло не се отречете от съзнанието, което е предизвикало този грях. Това е абсолютна илюзия, че аз безразборно ще изплащам греховете на човечеството. Аз изцяло съм предан на Божия закон, и по този начин, аз не ще премахна нечий грях или карма до тогава, докато този човек изцяло не се възроди духовно и преди всичко няма да повтаря тези действия, които го или я водят до греха. Как можете да научите един човек да бъде финансово отговорен ако му плащате дълговете и не изисквате изменение на съзнанието му?

И така, вие можете да заслужите прошка от Бога, като направите това, което съм казвал да направят всички Християни, а именно – да махнете гредата от собственото си око. Вярата, че може да се пренебрегне тази заповед и аз безразборно ще изплащам грехове е най-лошата форма на лицемерие, която може да си представите, поне за тези, които се признават за последователи на Христос. Лъжливите уверения за преданост към мен без да има истинско изменение в сърцето, никого не ще приближат до небесата.

Нима хората мислят, че това, което крият в сърцата си и в подсъзнанието си в действителност го скриват от мен? Нима хората мислят, че могат да ме измамят като приемат външния облик на “добрия Християнин” без истинско изменение на състоянието на съзнанието си?

Кога Християните ще започнат да се събуждат от това масово заблуждение?

Кога ще започнат да вадят гредата от окото си, така че те действително да могат да получат моята милост?

Copyright 2006 by Kim Michaels

Превод Р. Янкова

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 1:02 pm Заглавие :

Това вече ми достави пък истинско удовлетворение и удоволствие ...

Ами то все някой трябваше да каже и това нещо, разбира се ...

Всъщност ... изключително противно е онова лъжливо смирение, раболепничество, богоподмазвачесво и гнусна хамелионщина на човешкото подобие, което клепи пред иконите в църквата, лее крокодилски сълзи пред лицето на Бога, кръсти се до пълно премалявани ит.н. "ритуалности" религиозни, а дълбоко в себе си остава същото онова зло същество, което е било винаги ... Confused

Затова не ходя и на църква - защото просто ми се повръща от лицемерната набожност на най-различни ехидни ...

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 1:49 pm Заглавие :

Аз наскоро имах един подобен разговор с майка ми .За нея църквата,иконите и т.н. са нещо свято ,нещо божествено .Това да отидеш и да запалиш свещ е задължително !

Споделих и че нямам нужда от това да паля свещ в църква,за да почувствам по-силна връзка с Бога ,или да ходя да се моля на някаква икона ,когато мога да го направя където и да съм и знам,че пак ще бъда чута !

Тя го прие сякаш не вярвам в Бог и един вид съм богохулствала....засмях се ,виждах колко е ограничено мисленето й , робува на някакви представи изградени от други хора и се питах ... това ли е вярата в Бог?Някой да ти казва как да се молиш или да ми е нужен посредник,за да се разкайвам за "греховете" си ?!

Както Маг Селена спомена по горе в поста си , изключително противно е лъжливото смирение !

Всъщност не трябва ли да се чувстваме свободни във вярата си ,да я почувстваме връзката ни с Бог ,така както ние намерим за добре,а не някой да ни казва как и по какъв начин да се доближа до Създателя ?

Аз лично не разбрах текста ,за това и го пейстнах тук,за да поговорим за тези неща ...!

Не разбирам как прошката на Бог не струва нищо?Коя прошка,кой грях ??? Ние на себе си едва прощаваме ,че прошката на Бог ли ще приемем?

Не знам колко съм в темата , но много се зачудих за тези неща !

Не ми харесва думата "християни" , "мюсюлмани" и т.н. Това са някакви разграничения,ограничения ,които ни пречат да бъдем едно!

Разказаха ми как навремето турците били избили толкова много хора,защото искали всички да изповядват тяхната вяра и ме питат след като аз съм била за това Бог да е един за всички ,как гледам на този техен стремеж да потурчат всички .

Много простичко ,ако нямаше такива разграничения ,нямаше да се стигне до там , ама никой не ме чу ,въпреки че беше тихо в стаята .Сякаш си запушиха ушите с невидими тапи !

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 1:50 pm Заглавие :

Извинявам се ... "стремеж" не е правилната дума !

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 3:08 pm Заглавие :

Именно за това и става въпрос, Диди!

Човек ако не намери сили сам на себе си да прости собствените си грешки, то прошката Божия не е от каквото и да било значение за самия него, защото той не е стигнал до правилното проявление на прошката - т.е. осъзнаването на самата грешка, за която се иска прошка.

И Божията прошка няма никакво значение в този случай, защото човека не е стигнал до правилното разбиране и осъзнаване в себе си.

Ако той е сторил това, никога повече няма да повтори сторената от него грешка.

А ако Бог му прости грешката, но човека не я е осъзнал като такава какъв е смисъла от самата прошка?!

Просто никакъв.

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 5:11 pm Заглавие :

Докато има разделение по религии, ще има и повече световни проблеми.
Всички знаем и повтаряме, че Бог е един за всички, само сме го кръстили по различен начин, ама продължаваме да се делим, да спорим и воюваме помежду си и дори да свързваме и националната идентичност и международния авторитет с вида на религията. В предишни епохи може и да е било от полза /малко съмнително всъщност/, но сега/... Rolling Eyes

Относно "опрощаването на греховете" си спомням, че като дете като ни "възпитаваха в атеизъм" ни изтъкваха и следния довод за безсмислието на религията, а за съжаление и на истинската вяра, но тогава умишлено смесваха нещата: Някой си, дето е извършил куп грехове, например лъгал, присвоявал, прелюбодействал и пр., отишъл да се изповяда и съотвтно да иска опрощение. Попът след като го изслушвал, му давал опрощение и той се успокоявал, че вече нищо не му тежи, все едно, че не е грешил. След това започвал наново да си прави каквото си знае до следващото опрощение и така цял живот - нали всеки път получава прошка свише - какъв е проблемът? Живее си и си греши преспокойно.

Но по телевизията случайно хванах някакво предаване за едни религиозни фанатици, дето проповядваха, че само повярвалите безрезервно в божиите чудеса и т.н. ще отидат в Рая или по време на Христовото пришествие ще се спасят, а всички останали ще се мъчат во веки веков. Ужас! Такова ограничение и заслепение! Rolling Eyes

На разбиращите е ясно, че не изповядващите определена религия и дори и искрена вяра, а тези, които живеят според Божиите и космическите закони, дори и атеисти да са, но го правят, защото чувстват необходимост да живеят по този начин и не могат по друг - те са най-близо до Бога и сигурно биха отишли в измисления от някои религиозен Рай, ако такъв съществува... Cool

Пуснато на: Пон Апр 28, 2008 7:08 pm Заглавие :

Не, това вече си е един чист, отявлен и безмилостен фанатизъм ... чак до пълно безумие! Rolling Eyes