ИНДИГОВИТЕ И КРИСТАЛНИ ДЕЦА

Много пъти сме коментирали индиговите и кристалните деца.

Но сега реших отново да ви кача две темички, котио са доста сбити като информация, но много точни ... Прочетете ги и си дайте съответно мненията, ако проявите добро желание ... Sad

-------------------------------------------------------------------
ИНДИГОВИ ДЕЦА

В последно време много се говори за ново поколение деца с изключителни таланти. Тяхната цел е да покажат пътя на хората към духовно равновесие и растеж, и да повишат общата енергийна честота. Това са децата Индиго.

Самото наименование произлиза от цвета на тяхната аура. А именно, установено е, че всеки човек е обкръжен от своята аура, която по правило се състои от цветове от дъгата. При тези деца, в тяхната аура преобладава цветът на индигото, т.е. тъмносиния и лилав цвят.

Този цвят символизира така нареченото трето око, центърът, който отговаря за интуицията и психическите възможности. Понеже се смята, че при тези деца третото око е изцяло отворено, те са получили наименованието деца Индиго.

Това понятие е въведено от Нанси Ан Тап, авторка на книгата "Да разбереш любовта чрез цветовете", където тя описва своя опит като сензитив, който вижда човешката аура.

Когато започва да среща все повече деца с виолетово излъчване на аурата, започва да ги изучава и публикува своите изследвания. Тя описва четири типа индигови деца - хуманист, концептуалист, артист и междупространствен. По мнението на учените днес 80 - 90 % от новородените са индигови деца

Те имат енергия в излишък и трудно се застояват на едно място, освен ако не са вглъбени в интересуваща ги тема. Рядко или изобщо не боледуват, винаги им е по-топло, отколкото на другите, не се нуждаят от много храна и често са вегетарианци.

Те са динамични, неспокойни, с хаотично внимание, свръхвъзбудими и често биват категоризирани като хиперактивни деца с дефицит на вниманието. Но трябва да се има предвид, че не всички хиперактивни деца са индигови.

Много са особеностите на новите деца, които ги отличават от останалите хора. Те са много интелигентни, изненадват с мъдрите си отговори от най-ранна възраст, учат много бързо, самостоятелни са, знаят какво искат и се стремят неотклонно към него.

Много креативни са и за тях компютърът е като продължение на техния мозък. Това е така, защото използват едновременно двете си мозъчни полукълба и при тях мисловните процеси не протичат линейно, а полево, т.е. холограмно.

Затова тяхната мисъл е по-ясна, по-всеобхватна и бърза. Тя надскача ограниченията на причинно-следствените алгоритми на логиката, защото работи в по-високо измерение на холографското осъзнаване на действителността.

Индиговите деца учат, като разсъждават и участват активно в процеса на преподаване, а не с внимание и запаметяване на даденото от учителите познание. Затова им е скучно в училище. Действащата образователна система не може да отговори на техните постоянно нарастващи интереси и възможности. Те се учат на ниво личен опит и не могат просто да зубрят механично или само да слушат урока.

Те са много състрадателни и имат много страхове, например от смъртта или от загубата на най-близките си. Ако преживеят провал или разочарование в ранна възраст и не получат помощ, за да ги преодолеят, могат да развият блокиращ комплекс завинаги. Затова се нуждаят от емоционално стабилни и уверени в себе си родители и педагози.

Много хора срещат трудности да общуват с тях, защото подхождат с предубедени разбирания и норми, които децата не споделят. Ако се отнасяме към тях с обич и уважение, те ще ни се доверят и ще ни приемат като равни.

Защото са ни изпреварили в развитието си. Те са предвестници на промяната на качеството на живот, емисари на новата парадигма за света, която изисква сериозна еволюционна стъпка в израстването на човешкото съзнание.

Бум от раждания на "индигови" деца се наблюдава през 70-те години на ХХ век, а днес те вече са на възраст, която им позволява да поемат своята роля на наставници, лидери и реформатори на човечеството.
---------------------------------------------------
XBGNET

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 12:26 pm Заглавие :

КРИСТАЛНИ ДЕЦА

"Кристалните" деца започват да се раждат около 2000 година. Според редица изследователи, те са следващото стъпало в духовната еволюция на човечеството след децата “Индиго” и са сред най-съвършените съвременни жители на Земята.

Призванието им е да ускорят човешката еволюция, като разкрият на хората техните духовни сили и божествен произход, ръководени от "Закона на единството".

Те имат прекрасна многоцветна аура в пастелни тонове (Кристалните деца са Наричани още "Децата на дъгата"), напомняща на огрян от слънчевите лъчи кристал.

Кристалните деца са по-вглъбени, търпеливи и опрощаващи в сравнение с индиговите деца.

Техните предшественици са духовни водачи, които драстично реформират съзнанието и управлението на обществото, събаряйки стария световен ред, докато кристалните деца са "верни на сърцето", следват вече проправения път към един по-сигурен и хармоничен свят.

Кристалните деца са прелюдия към реалност на директно безсловесно общуване.

Нарастващият брой индивиди с екстрасензорни способности в нашето съвремие свидетелства, че процесът на духовна трансформация и обръщане на човечеството към силите на незримото вече набира скорост.
------------------------------------------------------
XBGNET

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 12:31 pm Заглавие :

А какво е моето мение ли!?!

Повечето индигови едца израстнаха като най-качествените създатели на потреблението и съответно негови потребители естествено.

Те са безмилостни, жестоки и хладнокръвни, като повечето от тях са с психични проблеми.

Що се отнася до кристалните деца именн сред тях най-вероятно ще се появят онези нови хора, макар и малко на брой, които ще започнат да променят света в положителна насока.

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 12:57 pm Заглавие :

В България израстването на Индиговите деца съвпадна с прехода - родиха се малко преди него и растяха и се оформяха като личности точно когато и родителите им в разцвета на силите си трябваше да се пренастройват прощавайки се с една ценностна система и заменяйки я сдруга. Много от тях се видяха на кръстопът - какви нагласи да възприемат за да оцелеят или да просперират в живота, много бяха объркани и за себе си, та камо ли да успеят да възпитат и правилно децата си. Не го казвам, за да ги оправдавам - нито тях, нито себе си в т.ч. Междувременно децата попиваха всичко от заобикалящата ги действителност и сами понякога по интуиция намираха собствения си път на развитие, балгодарение или независимо от възпитанието.

Ето една приказна история, вероятно е позната на всички от по-ранна възраст, но сигурно и често забравяна:

Приказка за възпитанието

В някой си град, а може би село, пък може и царство, хората пропищели от злодеянията на ужасен бандит. Крадял, убивал, тормозел всячески и обикновените хора, и богатите - всички. Бил хванат от властите и осъден на смърт чрез обесване - справедлива присъда според хората, пък и за назидание за всички, които можело да се изкушат от неговия начин на живот. Дошъл денят да висне на въжето. На площада се събрал народ - да види справедливото наказание на злодея. Довели го, качили го на бесилката, окачили му въжето и го попитали какво е неговото последно желание.
- Да се простя с майка си!
На всички им се сторило, че в него все още не угаснало пламъчето на човещината. Довели майка му. Той поискал да я целуне по устата. Помолил я да си покаже езика - да я целуне по езика. Подала си жената езика, а синът - вместо да я целуне, отхапал и езика!?
Ужасени викове, ропот и тръпка на отвращение преминала през тълпата. "Що за човек е този - на бесилката е и пак не се е осъзнал!?"
Попитали го защо е направил това, а негодяят разказал:
- Добре живеехме, когато бях малко дете, но само докато тате беше жив. Когато мама овдовя, животът ни се превърна в ад. Бяхме толкова бедни, че много често нямахме нищо за ядене и си лягахме гладни. Веднъж се прибрах у дома с едно откраднато яйце. Мама го свари, изядохме го и ми каза : "Браво, сине, много сладко беше. Другият път да откраднеш две!" Започнах все по-често да се връщам с по нещо откраднато. В началото по две-три яйца, после откраднах кокошка, после патка... Мама беше все по-доволна от това, че не е трудно да се изхранваме. От крадец на кокошки и патки се превърнах в истински разбойник. Вършех все по-лоши неща. С право днес се намирам тук. Но ако не беше езикът на мама, нямаше да стане така! Тя е виновна!
Замислили се хората - наказали злосторника, но и майка му затворили завинаги в тъмница!

Как мислите, дали е постъпил правилно синът?

Дали днес обществото като цяло не прилича на тази майка, която отглежда собствения си палач?

azkenkal.blogspot.com

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 1:16 pm Заглавие :

Явно за съжаление тези деца не са могли да развият способностите си. Но за това си е виновно обществото...Както и цялото отношение,което възрастните имат не само към "индиговите деца", а към децата въобще.

От друга страна това механично зубрене, изисквано от училищата е просто убийствено.......Децата са тотално деформирани от това! Наложи ми се да водя упражнения известно време в университет и тогава се ужасих как тези деца са научени да "зубрят" и то по естествените науки. А и тези деца бяха постъпили,издържали изпит по природни науки и изучаваха това. А тези науки трябва само и единствено да бъдат разбирани и проумявани.

Защото законите и теориите обяснени в тях са основа за доста неща, които биха могли да обяснят живота около нас. Човек трябва да намери аналогия между тези теории и заобикалящия ни свят.

И ако тези науки са поднесени подходящо и подобаващо в детска възраст с цел да будят размисъл у децата и да ги провокират да търсят отговор на въпроса "защо този феномен са случва?" нещата щяха да стоят по друг начин....

А какво става в училищата? Оценяват се само и единствено способността да запаметяват. И за съжаление децата,които се опитват да разсъждават при вида на една формула,не са оценени подобаващо. Оценени са само тези които знаят тази формула и могат да я възпроизведат
Sad

Но естествено това е само част от проблема...

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 5:31 pm Заглавие :

Кати, знам тази приказка още от дете, разказвана ми е от баба ми и сега приятно си я спомних. Вече като родител на пораснали деца виждам колко е важен личния пример на родителите за изграждане мирогледа на децата им.
А сега по темата. Според мен в момента младото поколение е разделено на две много различни части.
Едната част са деца, възпитани, интелигентни, просто виждам колко по-напред са от нашето поколение, как бързо напредват, решават проблеми, имат желание да се обучават и да се усъвършенстват. Мисля, че те са носителите на прогрес и развитие към по-добро.
Другата част е изпаднала в тотална деградация - агресивност, абсолютен стремеж към консуматорство, несъобръзяване с околните, постигане на целите с цената на всичко. Пред очите ми са такива деца и виждам, че агресията им ни най-малко не намалява с възрастта.
И все пак си мисля, че основното за формирането на детето е семейната среда - там се залагат критериите за добро и зло, там то вижда личния пример на родителите и формира своите разбирания за света.

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 8:52 pm Заглавие :

Много си права , но като част от младото поколение (за мое огромно съжаление) мога да ти кажа и че грешиш!

Права си в това,че се делим на две части !Сега е модерно да се друсаш и да бъдеш с 40ет годишни мъже,които да могат да ти осигурят живота !Повярвайте ми има много такива момичета ,а другата част ,онази която иска да се развива духовно и да научи нещата "извън" погледа на обикновения човек е изолирана !

Грешиш в това,че има значение семейната среда!
Аз израснах в много неприятна семейна среда , но това не ми попречи да искам да науча повече ,да се развия и т.н. !

Когато един човек стане наркоман или алкохолик или каквото и да е било ,тогава той използва семейството си само като извинение .Всеки трябва да поеме отговорност за постъпките си ,независимо дали е на 18,20 или 30 години и независимо дали е самостоятелен или живее с родителите си !

Верно е че семейната среда има влияние , но когато човек е буден ,тои винаги може да промени тия втълпени илюзии и да изгради нови според новото си разбиране !

Относно индиговите деца , мога да споделя мнението на Маг Селена ,те са изключително агресивни и психично болни ,имат и склонност към шизофрения ...!(това за шизофренията си е лично мое мнение)!

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 9:15 pm Заглавие :

Аз познавам и "деца" от поколението, дето са успели да се съхранят от тези пороци, защото са решили да поемат контрола на живота си в свои ръце и вместо да се друсат, напиват и изливат агресия наляво и надясно работят върху себе си за да успеят в живота - учат упорито, работят за да си подпомагат учението, е забвляват се винаги при възможност, но в свободното си от сериозните занимания време. Не мога да кажа, че се развиват и духовно /не, че няма и такива/, защото пък може би са настроени по-прагматично. Но все пак има и надежда и за това - просто любознателността им и будния ум ги насочва и към нещата, които са извън видимото в "реалния" ни свят и всеки си търси пътя, понякога и обстоятелствата ги насочват...

Дано не съм по-голям оптимист от действителното състояние на нещата. Rolling Eyes

Бях намерила и един материал, колебаех се дали да го пусна тук, но явно ще трябва, въпреки, че хич не звучи оптимистично - в противовес на горното ми изказване:

Синдромът на младият алкохолик

Отново ме беше налегнала тъпотията... Не ми се излизаше навън, а компютъра вече ме вбесяваше... Почнах да щракам на десктопа гледайки многото иконки и пак стигнах до Skype. Там почнах да разглеждам профилите на всеки и на един профил на 14 годишно момиче видях следното :

Алкохолът е враг, но Бог е казал да обичаме враговете си!

Готино, а? Не, никак даже... Да, ама хлапетата много му се радват на тоя лаф и то точно тия, дето отскоро са се запознали с алкохола и приятното му моментно въздействие. След пиенето и повръщането идва оная част, в която всеки се хвали колко кила водка е изпил, колко литра бира или направо в двулитровки да измерваме, кои видове алкохол е смесил и къде аджеба е била причината да върне всичко, което е изпил...
Не мислите ли че света отива наникъде? Младото поколение не мисли за нищо друго освен за това къде да се скрие и как да се напие.. Какво е бъдещето с такива хора? И това изобщо хора ли са? Писнало ми е да минавам през парковете и да гледам как някакви деца се наливат с бира.. Да, деца! Защото тия дето го правят не са по-големи от 14-15, а ако са по-големи значи ги удря късен пубертет или просто нямат акъл... След като изпият бирата и почнат да лягат по пейките (тия дет' не могат да носят), другата част се превръщат в брат-близнак на Супер Любо и тръгват да си търсят белята... Представете си - минавате си спокойно през парка сам/а или с някой приятел/ка и изведнъж идват 5-6 хлапета, които първо ви питат колко е часа, после ви псуват и се правят на интересни...
Тъпа и грозна гледка, кофти ситуация и така нататък... Само дето тия "пияндета" трябва да внимават много, защото ако не случат на човек (на който да се закачат) може да изядат един хубав пердах и да изтрезнеят набързо...
Навсякъде по медиите кънти оная забрана за даването на алкохол на малолетни, но всичко е глас в пустиня... За един собственик на дискотека, да не дадеш алкохол на дребосъци значи да изгубиш около 60% до 70% от оборота си, защото именно малолетните пълнят дискотеките и се наливат колкото могат, хвърляйки и последната си стотинка за алкохол... В заведенията рядко, но понякога се отказва алкохол, след което всички се изнасят (от личен опит го казвам - отказаха ни бира и си тръгнахме) и отиват до денонощния, а там НЯМА кой да им откаже алкохол или цигари въпреки лепенките и стикерите, които стоят отпред и вътре...
Пак ви питам, накъде отива светът и има ли бъдеще с такива алкохолици?
Сега сигурно ще си кажете "Тоя па к'во говори... Сякаш той не е минал през тоя период!" . Прави сте - всеки го е минал и аз го минах.Четейки това може би си мислите, че съм на 25 и вече съм си изживял детството и съм израстнал тия пиянски истории отдавна, е да ама не.. Аз съм на 17 години, а за първи път се напих преди 3 години на прощалното след 8 клас.
Оттогава досега съм се напивал няколко пъти, може би защото винаги (има 1-2 изключения) съм пиел с мярка (всеки трябва да знае колко може да носи) и само, за да ми докара малко настроение, а на мен малко ми трябва, за да го постигна... Слава Богу вече се осъзнах и спрях да пия (доста смешно звучи, нали?) и сега ми е смешно като видя онези герои, дето са лом пияни и на момента не знаят нито къде се намират, нито какво правят, а на следващият ден нямат никакви спомени...
Помня веднъж преди 3 години, когато всички пиеха, а аз не пиех дори бира, един приятел ме попита :

- Абе, защо не пиеш? На зелено сме, рахат сме, напий се! - а аз отвърнах
- Защото ако аз се напия, няма да има кой да разказва после... ;]

Спирам дотук ...

Алкохолът е враг, но Бог бил казал да обичаме враговете си.. Еми ела да ти счупя мутрата, пък после ме обичай!

Валентин Петлов,valpetlov.blogspot.com

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 9:21 pm Заглавие :

Кати,винаги знаеш как да ме разсмееш .Материала имам предвид !

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 9:25 pm Заглавие :

Didi, разбира се, че има изключения и ми е приятно,че ти си такова. Наскоро гледах интервю с млад мъж , израснал в един от тези ужасни домове за сираци, който беше успял да завърши образованието си и лека полека да се устрои в живота. Почувствах се чудесно като слушах момчето.
Но това е едно изключение от общата тенденция. Разбира се, че всеки е отговорен за постъпките си - в това число и родителите, които равнодушно гледат как децата им от малки консумират алкохол на детски партита, не се интересуват къде са децата им по нощите, знаят, че дъщерите им проституират и се примиряват с това... не искам да изброявам още безотговорността на хората.
Не искам да съдя никого - само искам да кажа, че личният пример в семейството и доброто възпитание са много важни.
Всеки човек ще изживее живота си както му е предопределено, но колко по- добре е да получи подкрепа в младите си години, когато се формира като характер.
Аз мисля, че да си родител това е МИСИЯ - сложна, отговорна и много важна и мога да кажа, че за проявлението на наркоманията, алкохолизма, проституциятаи т.н. явления при младото поколение /тийнейджърите/ голямата отговорност трябва да я носят възрастните.

Пуснато на: Чет Май 01, 2008 9:33 pm Заглавие :

Дидинка, то хем е смешно, хем - страшно. Дано да им мине на описаните млади пияндета някога. Някои хора казват "абе и ние навремето сме ги вършели такива, пък сега не сме такива".

Да, ама не! Cool

Всеки поне веднъж /или няколко пъти/ се е дънил като млад, и аз си спомням, че някои връстници казваха:"хайде да ходим да се напием!" ама на болшинството преставата за приятно прекарване не беше да се натряскат, че после да се скъсат да "повръщат" и после да им е зле, да не помнят нищо и да ги цепят главите. Все пак имаше достатъчно здрав разум да знаят, че е по-приятно без да се самоизтезават по този тъпашки начин /извинявам се за изразите Embarassed

/. Експериментът си е експеримент - младежко любопитство да се пробва всичко и да се похвалим после, че виж и "това сме го правили", а понякога и извор на полезен опит как не трябва да се прави занапред. Останалото според мен си е чист мазохизъм или склонност към самоунищожение. Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Май 02, 2008 2:19 pm Заглавие :

Интелигентността е присъща на цялата природата, в това число и на човека.

Но тя трябва да бъде осъзната! Така, че ти грешиш в определението си за интелигентността на децата, taniuga ... Rolling Eyes

Тези деца, за които говориш ти просто, са се сдобили по различни начини с някакъв интелект, независимо какъв, но нямат нищо общо със самата интелигентност.

Интелекта е онова нещо, с което човека се сдобива по изкуствен път - зубри от учебниците, от книгите, от интернет ... това е.

Давам примиер: интелигентна е пчелата, защото следва много умно и избирателно своя естествен път в живота.

А колко човеци, още повече пък деца, правят това нещо?!

Има такива, но те просто са изключения и именно те са индиговите и кристалните деца.

Нека да не бъркаме понятията.

Пуснато на: Пет Май 02, 2008 2:26 pm Заглавие :

Забрави за подобни гръмки фрази!!!

Родителството е само и преди всичко отговорност - отговорност към собствените ти постъпки, отговорност към създаването на живот, отговорност относно грижите, оформянето и възпитанието на този живот.

Нищо повече - ама нищичко.

А това с "мисията" просто е едно емоционално изживяване по въпроса, което е абсолютно несъстоятелно и безмислено, щото е продукт на човешкия ограничен ум.

Това е.

Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 9

Напоследък много често започнах да слушам за странни деца-изключително умни,разпилени и мързеливи,с изключително чувство за справедливост и истина.Знам ,че те изискват по- специално отношение.Аз не мога да видя дали случаят е такъв,но се надявам Вие-маг Селена да ми отговорите.Детето се казва-Александър Красимиров Зотев-14,11,1996г.Майка му-Димитринка Андреева Зотева-21,10,1968г , а баща му-Красимир Николов Зотев-26,02,1967г. Shocked

Моля Ви отговорете ми.

Пуснато на: Сря Май 07, 2008 10:21 pm Заглавие :

В този случай нито майката, нито бащата, нито пък детето са индигови деца.

Александър преди всичко е носител в по-голямата си част на гените на баща си, а после на майка си.

Детето има сериозен психичен проблем, който е наследствен и по двете генетични линии.

Александър има нужда от помощ на психотерапевт!!!

В противен случай сегашният му психичен проблем ще ескалира в тежко психично заболяване след не повече от 5 години време - това е максимален период.

Зависи от стресовете, които ще преживее до тогава и психическите натоварвания свързани предимно с напрежение.

Съжалявам, но ... това е истината. Confused