ПОДЗЕМНОТО ЖИЛИЩЕ НА БОГА ЗАЛМОКСИС

ПОДЗЕМНОТО жилище на митичния цар и бог на тракийското племе гети Залмоксис ще бъде открито под Свещарската могила в архитектурния резерват Сборяново, твърди дългогодишният директор на музея в Исперих Йордан Стефанов.

Повод за оптимизма на 76-годишния историк е геофизична аномалия в средата на Свещар-ската могила, открита от учени от Лабораторията по архео-геофизика към Софийския университет.

„На 13 метра дълбочина попаднахме на голяма геофизична аномалия с размери шест на осем метра. Допускам, че това ще се окаже сводеста гробница, подобна на Свещарската, в която е погребан гетският владетел Дромихет, но значително по-голяма", обяснява д-р Явор Шопов, който ръководи екипа геофизици. Д-р Шопов открива още огромно затрупано живо дърво и

два гроба с неустановен произход.

Д-р Шопов е работил с археолога Георги Китов при изследването на могилата Голямата Косматка край Шипка. След по-малко от месец геофизикът ще използва георадар, разработен от НАСА за изследване на лунния грунд, за да направи нови, по-прецизни проучвания на Свещарската могила.

„Убеден съм, че тук ще бъде открит подземният дом, в който Залмоксис слиза за три години, за да „възкръсне" на четвъртата и така да убеди гетските племена в безсмъртието на душата и задгробния живот", казва Йордан Стефанов. В подземното си жилище Залмоксис събирал първенците сред траките, за да им предаде свещеното знание за безсмъртието, което усвоил при пътуването си в Египет.

„Залмоксис подобно на Орфей е знакова фигура в историята на траките. Ако открием подземното му жилище, това ще е кулминацията на досегашните ни усилия и една от най-големите сензации на този век", казва Йордан Стефанов, който създава сдружение „Хелис" и

финансира разкопките в Сборяново до 1999 г.

„Очакваме да открием втора гробница с дромос (коридор) или съоръжение тип саркофаг. Докато не стигнем до аномалията в центъра на могилата, всичко друго, включително и предположението, че това е подземното жилище на Залмоксис, са хипотези, които трябва да бъдат доказани. За мен също е загадка какво има в центъра на могилата", казва археологът д-р Диана Гергова, която прави разкопки на територията на Сборяново от 1992 г.

Тя обяснява, че в района на Исперих са открити много отшелнически пещери с тракийска керамика, които говорят, че тук е бил силно развит култът към Залмоксис.

Според древногръцкия историк Херодот Залмоксис бил човек, обожествен и провъзгласен за бог на мъртвите от гетите. Много често в негова чест били правени

човешки жертвоприношения

Траките обстрелвали небето с лъкове, заплашвайки Зевс, че нямат друг бог освен Залмоксис.

Подземният дом на Залмоксис е една от най-големите загадки в археологията. Според древни източници той се намира в свещената планина Когайон, на територията на днешна Румъния.

„Това звучи невероятно, защото Залмоксис е бил в ежедневен контакт с царя на гетите като негов жрец и съветник. Освен това Сборяново е най-големият тракийски култов център, в който са разкрити три антични сгради с пет жертвеника, десетки култови площадки и ритуални огнища", казва Йордан Стефанов. В Сборяново е открита и Тракийската царска гробница, включена в списъка на световното културно-историческо наследство

под защитата на ЮНЕСКО

Свещарската могила, която най-вероятно крие подземното жилище на Залмоксис, е най-знаковото възвишение в българската археология. Насипът се извисява на 21 метра и е най-високата могила в Северна България.

„При хубаво време оттук като светла ивица се вижда Дунав и Самуиловите възвишения. Също така това е единствената конусовидна могила в цяла България, което е странно. Нито една от

тракийските могили у нас

няма подобна форма", обяснява Йордан Стефанов, докато катери склона на Свещарската могила. Според историка конусовидната й форма се е получила при донасипването й в продължение на столетия.

„Според някои хипотези неголямата тракийска могила е била донасипана от Омуртаг. Това е един от малцината български владетели с подчертано уважение към култа към мъртвите и Залмоксис. Вероятно Омуртаг е съзнавал значението на могилата и се е погрижил не само да я съхрани, но и д& я донасипе, за да я направи по-мащабна", обяснява Йордан Стефанов и влиза в изкопана неотдавна шахта, за да илюстрира казаното.

„Ето вижте, в направеното напречно сечение ясно личи, че почвата е с различен цвят. Това говори, че могилата е

донасипвана

в продължение на няколко века", прокарва ръка по пръстта Стефанов.

Историкът разказва, че сред местните битуват три легенди, които имат косвено отношение към подземното жилище на Залмоксис. Така например според разкази на очевидци до Свещарската могила води 300-метров подземен тунел. Входът му имал правоъгълна форма и бил издялан в скали близо до могилата.

„През 1929 г. входът на тунела е затрупан незнайно от кого. Нанесената от дъждовете пръст

заличава окончателно следите

от него и днес е известно само приблизителното местоположение на входа", обяснява Йордан Стефанов. Историкът категорично отказва да разкрие къде точно се намира входът на тунела под предлог, че мястото е обрасло в шубраци. Стефанов научава мястото, където се намира входът, от възрастен човек от близкото с. Свещари, чието семейство имало . нива в близост до него.

Все още никой не знае какъв е мистериозният тунел

и какво е било предназначението му. Йордан Стефанов допуска, че с негова помощ се е достигало до вътрешността на могилата, където най-вероятно се намира подземният дом на Залмоксис.

„Разпитах осем души свидетели, които като деца са влизали в тунела. Учител от Свещари им давал по едно кълбо прежда и ги пускал вътре. Някои влизали на 15-20 метра, други се престрашавали и се спускали до 150 метра. Все пак никой не е стигал до края му", разказва Стефанов. Според него разказите, предавани от поколение на поколение, не са за подценяване, особено когато засягат голям култов център като Сборяново. Стефанов припомня, че по легенда през 40-те години на миналия век е открит входът на втората по дължина пещера у нас край

с. Пепелина, Русенско

Със Свещарската могила са свързани и други прелюбопитни истории. През лятото и есента на 1930 г. легендарният унгарски археолог проф. Геза Фехер проучва две малки могили в съседство с нея. В теренната работа са наети работници от село Свещари. Два дни преди края на разкопките четирима от селяните през нощта и без знанието на Фехер правят иманярски изкоп в западната част на могилата.

„На дълбочина 1,60 м попадат на голяма плоча с надпис на латински. Поради наближаването на утрото, както и заради опасността да бъдат разкрити от професора или техни съселяни, иманярите решават, че ще бъде най-добре да кажат на Фехер за находката", обяснява Йордан Стефанов. Призори унгарският археолог идва на място, прави няколко снимки на плочата и заповядва изкопът да бъде запълнен и замаскиран с чимове трева. Плочата остава под земята, а Геза Фехер заклева иманярите да мълчат за нея, като ги заплашва, че ако проговорят,

ще ги издаде на властите

Два дни по-късно Фехер си заминава, за да не се завърне никога повече в България. През 1934 г. излиза публикацията му за археологическите разкопки край с. Свещари, но в отчета не се споменава и дума за откритата от иманярите плоча.

Години по-късно Йордан Стефанов научава за мистериозната плоча от един от селяните, участвали в изкопаването й. Той нямало да обърне внимание на историята, ако не били два факта.

„Първо - проф. Геза Фехер изявява желание да разкопае могилата година по-късно, но БАН му отказва. Второ - шест години след Фехер изтъкнатият български археолог и министър-председател на България Богдан Филов прави мистериозни сондажи в западния сектор на могилата, където по-рано Геза Фехер открива плочата“, разказва Стефанов. След като не открива нищо, Богдан Филов нарежда изкопът

да бъде запълнен и си отива.

„Явно историята за плочата някак е стигнала до ушите на Филов и е пробудила неговия интерес. Но тъй като не е бил сигурен в достоверността на историята, Филов провежда сондажа без никакво обяснение на представителите на местната власт в Исперих и Свещари", обяснява Йордан Стефанов. Още по-загадъчно е това, че Филов не прави никаква публикация за резултатите от сондажа.

„Покойният проф. Александър Фол твърдеше, че Филов е направил публикация. Хванахме се на бас за един костюм. Проф. Фол изгуби, защото въпросната публикация за сондажа така и не беше открита", спомня си Йордан Стефанов.

Бившият директор на музея в Исперих не може да си обясни две неща - защо Геза Фехер настоява да копае Свещарската могила, след като е бил категоричен, че тя няма нищо общо с прабългарите, и защо е скрил

намерената плоча от обществеността.

„Допускам, че плочата е давала ценна информация за голямо археологическо откритие и Геза Фехер е държал на всяка цена да бъде археологът, който ще го направи. Надявал се е, че ще дойде благоприятният момент за това, но в крайна сметка занася със смъртта си голямата тайна, за която само той е знаел", обяснява Стефанов.

Все пак историкът решава да изиграе последната си карта. Стефанов се свързва със сина на Фехер, за да разбере дали в архивите на баща му не се пази снимка на въпросната плоча. Със задачата е натоварена археоложката д-р Диана Гергова, която проучва Свещарската могила от началото на 90-те.

„Срещнах се със сина на Фехер в Унгарския исторически музей. За съжаление той ми каза, че не пази архивите на баща си", спомня си д-р Гергова. По време на Втората световна война проф. Фехер е

арестуван от нацистите

а архивът и библиотеката му са изгорени. Все пак Йордан Стефанов не е изгубил надежда и се надява, че при бъдещи разкопки, ако все още съществува, въпросната плоча ще бъде намерена.