КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АРОМАТОТЕРАПИЯТА

Ароматотерапията представлява лечение чрез ароматни вещества. Въпреки близо пет хилядната история на лечението с аромати и етерични масла, които са носителите на тези аромати, терминът “ароматотерапия” е въведен едва през 1937 година и едва през последните трийсетина години този метод на лечение започна да заема подобаващо място.

Всъщност още древните лечители от Китай, Тибет, Индия, Япония и други, са препоръчвали мириса на цветя за профилактика или лечение на едни или други заболявания. Особено разпространено е било лечението с аромати в древен Египет. Бащата на медицината – Хипократ, също е използвал в своята лечебна практика ароматни вещества. Той например, препоръчвал аромата на розата за лечение на белодробни заболявани.

Прочутият римски лекар Гален, който пък полага основите на фармацията е предписвал вдишване на аромата на различни растения при наличие на повишена нервност, главоболие, физическа слабост и други. Сред многобройните начини на лечение, с които разполага съвременната медицина, ароматотерапията е уникална с това, че тя може да комбинира успешно масаж и етерични масла, което я прави изключително специфична.

Подобно на масажа, който може да се използва без етерични масла, така и етеричните масла могат да се прилагат без масаж – за вдишване или за приемане през устата, например. Това дава възможност ароматотерапията да се провежда по различни начини, в зависимост от знанията и опта на специалистите, които я практикуват и в зависимост от всеки конкретен случай.

И така, какво представляват етеричните масла, които стоят в основата на ароматотерапията? Етерично масло е това, което дава уханието на розата или на лавандулата, например. То представлява течност под формата на ситни капчици или сакчета в растението.

В определен период от годината и в определени часове на деня количеството на етерично масло в растенията е най-голямо и тогава е най-подходящото време за тяхното събиране и за извличане от тях на етеричните масла чрез специален метод, наречен дестилация.

Тези масла изобщо не са мазни и са силно летливи, което означава, че под въздействие на топлина те бързо се изпаряват. Именно парата на етеричното масло придава този аромат на растенията, който усещаме, когато се приближиме до тях. Етеричните масла не се разтварят във вода, но са добре разтворими в растителни масла и в органични разтворители.

Всяко етерично масло притежава различни свойства и упражнява различно въздействие върху човешкия организъм. Етеричното масло от тамян и мащерка например, действа успокояващо, докато това от евкалипт, кипарис и босилек упражнява тонизиращ и ободряващ ефект.

Етеричните масла имат и способността бързо да преминат през кожата, което ги прави ценни помощници в профилактиката и лечението на кожни заболявания, както и на мускулни болки, на хемороиди и разширени вени и др. Тъй като са летливи етеричните масла са подходящи и за вдишване при лечение инфекции на дихателните пътища например.

Всъщност втрити в кожата или вдишани етеричните масла могат да достигнат до всеки орган и система в човешкия организъм, където да упражнят лечебното си действие. Днес е установено, че на нашата планета има над 400 000 миризми и човешкият нос, макар и не така чувствителен, както при повечето животни например, може да ги различи.

Миризмите се възприемат от човека чрез специализиране клетки, разпръснати в лигавицата на носа. Тези клетки са свързани със специални нерви, по които възприетото дразнение достига до различни ценрове на мозъка, които действат на настроението, отговарят за съня или бодърстването, влияят върху апетита и т.н.

Ароматотерапията може да се съчетава с всички други методи на лечение, включително и с хомеопатията, противно на редица схващания, които вече са остарели. Единственото условие за лечение с хомеопатични лекарствени средства е 20-30 минути преди и след приемането на такива, да не се консумира нищо и в момента на приема да няма специфичен вкус в устата.
------------------------------------------------------
zdravnitza.com