ШЕСТТЕ СВЯТА НА ЦИКЛИЧНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Съгласно ученията има шест свята (лока*) на цикличното съществуване*, в които всички същества живеят в заблуда. Това са световете на боговете, на полубоговете, на хората, на животните, на гладните духове и на съществата от ада. В основата си световете представляват шест измерения на съзнанието, шест измерения на възможното преживяване. Те се проявяват у всекиго от нас като шест отрицателни емоции: гняв, жажда, незнание, ревност, гордост и приятна разсеяност.

(Приятната разсеяност е емоционално състояние, в което останалите пет емоции са представени в еднаква степен и се уравновесяват хармонично.) Шестте свята са не само категории на емоционалния опит, но и действителни светове, в които се раждат действителни същества - тъй както ние се раждаме в света на хората, а лъвът се ражда в света на животните.

Всеки свят може да се представи като континуум от преживявания. Светът на ада например се простира от вътрешните емоционални преживявания на гняв и омраза до поведенчески прояви като сбивания и войни, които се коренят в гнева, а също до институции, предубеждения и предразсъдъци, основани на омразата (армии, расова омраза и нетърпимост), и до свят, в който живеят същества. В своята цялост това измерение на опита - от личната емоция до конкретния свят - се нарича „ад".

Подобно на съновиденията, световете са проявления на кармичните следи, но в случая кармичните следи са колективни, а не индивидуални. Тъй като карма е колективна, обитателите на всеки свят имат сходни преживявания в една споделена среда - тъй както ние имаме сходни преживявания с другите хора.

Колективната карма поражда тела, усещания и умствени способности, които позволяват на представителите от един свят да участват в общи аспекти и категории на опита и правят невъзможни друг вид преживявания. Кучетата например чуват недоловими за човешкото ухо шумове, а хората използват езика по начин, който е немислим за кучетата.

Световете изглеждат ясни и веществени, както ни се вижда нашият свят, но всъщност са смътни като съновиденията и нематериални. Те се припокриват един с друг, а ние сме свързани с всеки един от тях. Носим у себе си семената на прераждането в други светове и когато преживяваме различни емоции, се приобщаваме към качествата и страданията, присъщи за тях.

Ако например ни завладее егоцентрична гордост или зла завист, значи изпитваме преживяване, характерно за света на полубоговете.

В природата на някои хора преобладават качества от едно измерение: на животните, на гладните духове, на боговете или на полубоговете. Тези качества се открояват като основни черти на характера и могат да се познаят по говора, походката и взаимоотношенията на тези хора с околните.

Навярно имате познати, които като че ли все не успяват да се измъкнат от света на гладните духове: постигнатото никога не е достатъчно, те са винаги гладни за повече - искат повече от своите приятели, от средата и от своя живот, - но не могат да намерят насита. Или пък знаете някой, който напомня същество от ада: гневлив, жесток, яростен и неспокоен. Обикновено обаче в човешкия нрав са съчетани черти от всички измерения.

Когато измеренията на съзнанието се проявят в емоциите, става очевидно, че те са универсални. Например всяка култура познава ревността. Външният облик на ревността може да бъде различен, тъй като емоционалният израз е средство за общуване, език на жестовете, обусловен както от биологията, така и от културата, а културата създава променливи.
В бон и будизма тази универсалност се обяснява и съотнася с реалността на световете.

Шестте отрицателни емоции не са изчерпателен :писък на емоциите. Безсмислено е да умуваме в кой свят се вписва страхът и в кой - тъгата. Страхът може се появи във всеки един от тях, а същото важи за тъгата, гнева, ревността и любовта.

Въпреки че отрицателните емоции са емоционални преживявания, характерни и за нас, и за световете, те са също така ключови думи, които разкриват цяло едно измерение от опита - континиум, простиращ се от личния емоционален опит до конкретния свят.

Всяко от тези измерения обхваща широк диапазон от възможности, който включва най-различни емоционални преживявания.

Шестте качества на съзнанието се наричат „пътища", защото водят нанякъде: те ни отвеждат до мястото, където ще се преродим, както и сред различни светове на преживявания в този живот. Когато някой се отъждестви с една от отрицателните емоции или пък попадне в нейния капан, настъпват точно определени резултати.

Такова е действието на карма. Например, за да се родим хора, в предишните си животи трябва да сме спазвали строго правилата на нравствеността. Дори в общоприетата култура това намира израз в наблюдението, че докато у някого не съзреят любов и загриженост за ближните, той не е „истински човек".

Ако живеем живот, който се характеризира с отрицателни емоции като омраза и гняв, постигаме друг резултат: прераждаме се в ада. Прераждането на някое същество в ада настъпва както буквално, така и психологически. Когато някой приобщи себе си към измерението на омразата, това поражда преживявания, които наричаме „адови" дори в този живот.

Това съвсем не означава, че хората се опитват да избегнат подобни преживявания. Понякога карма ни тласка толкова силно към някое измерение на опита, че отрицателната емоция започва да ни притегля. Замислете се за всички „развлечения", изпълнени с омраза, убийства и войни. Възможно е да развием слабост към тях. Казваме: „Войната е ад", но при все това мнозина от нас ги привлича войната.

В някои случаи културата също определя нашето предразположение към едно или друго измерение. Например в общество, където яростният воин е смятан за герой, можем да приемем такава насока на развитие. Това е пример за споменатото no-горе незнание, обусловено от културата.

Може би шестте свята изглеждат нереални за хората на Запад, но техни проявления могат да се открият в нашите преживявания, в нашите сънища и живот наяве, както и в живота на хората около нас.

Понякога например се чувстваме изгубени. Знаем как ще протече денят, но значението на нашите действия ни убягва. Смисълът е изчезнал - не защото сме постигнали освобождение, а защото ни липсва разбиране. Сънуваме, че сме затънали в кал, че сме попаднали на тъмно място или на улица без знаци. Стигаме до стая, която няма изход, или пък не знаем в коя посока да тръгнем. Подобно усещане може да бъде проявление на незнанието, характерно за света на животните. (Това незнание не е същото като вроденото. То е притъпеност на сетивата, липса на разсъдък.)

До света на боговете се докосваме, когато преживяваме приятна разсеяност и се наслаждаваме на мъгляви периоди на удоволствие и щастие. Те приключват неминуемо. Ала докато траят, нашата осъзнатост е свита. Оставаме някак на повърхността и избягваме да се взираме дълбоко в ситуацията, както и да си даваме сметка за страданията около нас.

Хубаво е, че се радваме на приятни периоди в живота си, но ако не се занимаваме с практика, ако не се стараем да се освободим от стесняващите и погрешни представи за Аза, накрая изживяваме периода на наслада и попадаме неподготвени в още по-затруднено положение, в което има опасност да се изгубим в някакъв род страдание.

В края на някое празненство или на много приятен ден често усещаме покруса и потиснатост, щом се приберем у дома. А след почивните дни, минали в щастие, се чувстваме разочаровани, когато се връщаме на работа.

Всички имаме периоди, в които преживяваме раз¬личните светове: щастието, присъщо за света на боговете, може би когато сме на почивка или сме излезли на разходка с приятели; болката, породена от жаждата, когато видим нещо и почувстваме, че трябва на всяка цена да го притежаваме; срамът от наранената гордост; пристъпите на завист; адските мъки на горчивината и омразата; притъпеността и объркването от незнанието.

Често се движим с лекота от едно преживяване към друго. Всички познаваме щастливото настроение, свързвано със света на боговете: слънцето грее, хора¬та изглеждат красиви, ние се чувстваме добре.

После идват лоши новини или приятел ни казва нещо, което ни наранява. Изведнъж светът ни се струва променен. Смехът зазвучава някак празно, небето е студено и сякаш нехае, вече не мислим, че сме привлекателни, нито пък се радваме на себе си.

Сменили сме измерението на своите преживявания и светът като че ли се е променил заедно с нас. По същия начин обитателите на другите светове са постоянно свързани с всички светове: и котката, и полубогът могат да изпитват гняв, завист, емоционален глад и т. н.

Когато сънуваме, пак преживяваме шестте свята.

Шестте отрицателни емоции моделират чувствата и съдържанието на съновиденията по същия начин, по кой¬то определят характера на преживяванията през деня. Многообразието на сънищата е безкрайно, но всички кармични съновидения са свързани с едно от шестте измерения или с няколко от тях.

Следва кратко описание на шестте свята. В традицията световете са представени като места и същества, които ги обитават. Има осемнайсет ада например, девет студени и девет горещи. Всички елементи в традиционните описания са натоварени с определено значение, но тук ще се спра само върху преживяванията, присъщи за нашето настояще, за този живот.

Връзката с всяко измерение на преживяванията се осъществява енергийно, чрез енергиен център (чакра) в тялото.

СВЕТЪТ НА АДА

Гневът е основната емоция в света на ада. Когато се проявят кармичните следи на гнева, той има множество възможни изражения - отвращение, напрежение, възмущение, критичност, свадливост и жестокост.

Разрухата по време на война до голяма степен се дължи на гняв и много хора умират всеки ден заради гнева. Въпреки това гневът никога не разрешава проблемите. Щом ни обземе гняв, губим контрол и самообладание. Когато сме в плен на омраза, жестокост и гняв или ставаме тяхна жертва, ние се приобщаваме към света на ада.

Енергийният център на гнева се намира в долната част на ходилата. Противоотровата е чиста необусловена любов, която се поражда от необусловения Аз.

Според традицията светът на ада е съставен от девет студени и от девет горещи ада. Съществата, които го обитават, страдат неизмеримо, измъчвани до смърт и връщащи се мигновено към живота - отново и отново.

СВЕТЪТ НА ГЛАДНИТЕ ДУХОВЕ

Жаждата е основната емоция в света на гладните духове (прета). Тя се поражда като усещане за крайно остра нужда, която не може да бъде задоволена. Опитът да утолим жаждата е като да пием солена вода, когато сме жадни. Завладени от жаждата, търсим насита навън вместо вътре в себе си и така никога не успяваме да запълним пустотата, от която желаем да избягаме. Всъщност усещаме глад да опознаем истинната си същност.

Жаждата се свързва със сексуалното желание, а нейният енергиен център в тялото е чакрата, разположена зад половите органи. Щедростта, готовността да дадем на другите онова, от което те имат нужда, развързва изтегнатия възел на жаждата.

В традицията духовете прета са представени като същества с огромни, гладни стомаси и малки усти и гърла. Някои обитават сухи земи, където стотици години не е имало и помен от вода. Други намират храна и вода, но щом погълнат дори хапчица през тесните си усти, храната се възпламенява в стомасите им и им причинява голяма болка.

Има много видове страдания, които се дължат на прета, но всичките са резултат от стиснатост и опълчване срещу щедростта на другите.

СВЕТЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Незнанието е коренът на емоциите в света на животните. То се преживява като чувство за объркване, притъпеност на сетивата, неувереност или неразбиране. Мнозина усещат мрак и печал, чийто източник е това незнание. Те чувстват потребност, но не знаят какво искат и какво да направят, за да намерият удовлетворение.

На Запад често се смята, че ако хората са постоянно заети, значи са щастливи, но когато не познаваме истинната си същност, можем да се изгубим в незнание дори насред своята заетост.

Чакрата, свързвана с незнанието, се намира в центъра на тялото и на нивото на пъпа. Мъдростта, която откриваме, след като се обърнем навътре в себе си и познаем истинната си същност, е противоотровата за незнанието.

Обитателите на животинския свят се подчиняват на мрака на незнанието. Животните живеят в страх поради грозящата ги постоянно заплаха от други животни и хора. Дори големите животни се измъчват, тъй като по кожата им живеят насекоми, които се хранят от тяхната плът.

Домашните животни ги доят, товарят, кастрират, слагат им железни гривни на носа и ги обяздват, а те не са способни да избягат. Животните усещат болка и наслада, но незнанието ги държи във властта си и им пречи да погледнат отвъд обстоятелствата на своя живот и да открият истинната си същност.

СВЕТЪТ НА ХОРАТА

Ревността е основната емоция в света на хората. Когато ни е обзела ревност, искаме да задържим или да придърпаме към себе си онова, което притежаваме: мисъл, собственост, връзка.

Приемаме, че източникът на щастие е нещо външно спрямо нас, а това води до още по-голяма привързаност към обекта на желанието.
Ревността е свързана със сърцето. Противоотровата е голямата откровеност на сърцето - откровеност, която се поражда, когато общуваме с истинната си същност.

Лесно е да видим страданието в своя свят. Преживяваме раждане, болести, старост и смърт. Измъчват загуби, които се дължат на постоянните промени. Зорим се да задържим обекта на своето желание, след като вече сме го постигнали, но накрая неизбежно го губим. Вместо да се радваме на щастието на другите, тo ставаме жертви на завист и ревност.

Въпреки че човешкото раждане се смята за най-голямото щастие, защото чрез него хората получават шанс да чуят ученията и да упражнят изложените в тях практики, малцина намират пътя към тази златна възможност и малцина се възползват от нея.

Гордостта е главната злочестина на полубоговете (асури). Чувството за гордост е свързано с постиженията и в много случаи с териториите. Една от причините за войните е гордостта на група хора и народи, убедени, че държат ключа към разрешението на чуждите проблеми.

Гордостта има един скрит аспект, който се проявява, когато вярваме, че другите ни надминават по определено умение или черта от характера - една отрицателна егоцентричност, която ни откроява от другите.

Гордостта има отношение към чакрата, разположена в гърлото. Тя често се проявява в яростни действия, а противоотрова са покоят и смирението, които се пораждат, когато си почиваме в истинната си същност.

Асурите се радват на удоволствия и охолство, но са склонни да проявяват завист и ярост. Постоянно се карат помежду си, но най-ужасното им страдание се отприщва, щом обявяват война на боговете, които живеят в по-голямо охолство от тях.

Боговете са по-силни от асурите, трудно е да ги убиеш. Те винаги печелят войните, а асурите преживяват тежко емоционалната разруха на наранената си гордост и завист, породени от чувство за малоценност и тласкащи ги на свой ред към нови и нови напразни войни.

СВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ

Приятната разсеяност е коренът на емоциите при боговете. В света на боговете петте отрицателни емоции са представени по равно, уравновесени като пет хармонични гласа в хор. Боговете се самозабравят в опиянително усещане за ленива радост и егоцентрична наслада.

В живота им, който продължава цяла вечност, има много богатства и удобства. Всичките им потребности като че ли се задоволяват и всичките им желания се изпълняват. И както понякога става с някои хора и общества, боговете попадат в капана на удоволствията и преследването на удоволствия.

Извън собствения си опит те нямат усещане за реалност. Изгубени в безсмислени развлечения и наслади, боговете пребивават в състояние на разсеяност и не тръгват по пътя на освобождението.

Накрая, когато се изчерпят кармичните причини за тяхното съществуване в света на боговете, ситуацията се променя. С наближаването на смъртта приятелите и сподвижниците напускат умиращия бог, тъй като не намират сили да се изправят пред собствената си преходност.

Тялото, което дотогава е било съвършено, остарява и се разгражда. Дошъл е краят на щастливия период. С божествените си очи богът може да види обстоятелствата, присъщи за света на страданията, в който е обречен да се прероди, и страданието на този наближаващ живот започва да го измъчва още преди смъртта.

Светът на боговете се свързва с чакрата, разположена в темето на главата. Противоотровата за егоистичната радост на боговете е всеобхватното състрадание, което се поражда спонтанно, когато осъзнаем реалността в основата на Аза и света.

Пуснато на: Пет Май 16, 2008 1:32 pm Заглавие :

Много се двоумях дали да пусна тази тема .Надявам се не съм сбъркала ,а ако е така нямам нищо против да я изтриете.

Постарах се да премахна грешките от текста ,но ако някъде все още има ,предварително се извинявам !

Не знам защо не излиза таблицата ,ще се опитам да поправя това !

Пуснато на: Пет Май 16, 2008 1:33 pm Заглавие :

Пуснато на: Пет Май 16, 2008 1:35 pm Заглавие :

Ето това е таблицата , ви трябвало да се вижда и в текста ,но явно нещо се е объркало !

Извинявам се ! Embarassed

Пуснато на: Пет Май 16, 2008 3:45 pm Заглавие :

Диди, таблицата се вижда и в текста, не се притеснявай.

А темата е много интересна, особено това за Ада. Аз си мислех досега, че Ада съществува само тогава, когато сами си го направим, и то тук, при нас - на Земята и в нашето измерение. Но обяснението от текста, че това е друго измерение, до което ние от време на време чрез емоциите си се докосваме, много ми допада.

Пуснато на: Пет Май 16, 2008 3:57 pm Заглавие :

На мен нещо не ми излиза ! Както и да е !

Аз нямам никаква идея дали е така или не ... !

Но не ми пречи да си по размишлявам малко Smile

Ами именно ... естествено ,че ние си го създаваме , чрез нашите емоции и действия ... и по този начин се докосваме до това друго измерение !

Пуснато на: Съб Май 17, 2008 10:39 am Заглавие :

Ада, мили момичета, винаги бива създаван от негативизмите на дадени същества - независимо от това дали те са човеци или други подобни.

Но ... основните шест принципа наистина са първопричината за възникването на Ада.

Затова лично аз не понасям никак, ама никак, всякакви емоционални изблици ... Confused