ГЕНЕТИЧНИТЕ КОРЕНИ НА ГРЕХА

Спусналият се в ада Данте Алигиери разказал в своята "Божествена комедия" за седемте смъртни гряха, от които водят началото си всички останали. Грешниците били разпределени в седем кръга - по един за всеки грях.

Днес, седемстотин години след написването на този шедьовър, биологът Джон Медина размишлява в книгата си "Генът и седемте смъртни гряха" за това, дали всъщност греховете не са "прости химически реакции, ако информацията, зафиксирана в гените, въобще може да се смята за вина".

В нашите постъпки се усещат отгласи от животинските инстинкти, които и до днес живеят в човешкото съзнание. Въпреки това Медина твърди, че всички заедно и всеки от нашите недостатъци в частност са черти изключително на човешкия характер - като смеха например.

Но къде лежат изворите на тези чувства, присъщи на природата на човека? Можем ли да постъпим въпреки заповедите, които ни дава мозъкът? Авторът на книгата "Генът и седемте смъртни гряха" се връща в ада, описан от Данте, за да премине всичките кръгове и от гледна точка на биолог да оправдае всеки от моделите на поведение.

ПОХОТ

Според Медина причините за греха, свързан със сексуалната активност, се крият в "четирите физиологични системи на 11 отдела на мозъка, в действието на почти тридесет различни биохимични механизми и на повече от сто специализирани гени, отговарящи за този процес". Освен това ученият говори за присъстващото у нас "чувство на ентусиазъм - здравословен и инстинктивен - да предаваме гените си на следващото поколение". Може ли след това похотта да се смята за грях?

ЧРЕВОУГОДИЕ

Гладът е усещане, "появяващо се, когато човешкият организъм започва да изпитва недостиг на енергия". А към греховното поглъщане на ястия ни подтикват "намиращите се в носа и на езика вкусови рецептори и хормонът лептин". Лептинът отговаря за апетита на човека и се намира в постоянен контакт с един от отделите на главния мозък - хипоталамуса. Тази зона от нашето сиво вещество действа като сигнална сирена и незабавно ни алармира, щом на организма му липсва енергия и трябва да се подкрепи. Нещо като условния сигнал на Павлов за хората.

АЛЧНОСТ

Никой не е успял да отдели конкретна част от главния мозък, която непосредствено отговаря за алчността. А гените, определящи двата фактора, които лежат в основата на този грях - страхът и безпокойството, - са били установени. Медина посочва "пет основни отдела в главния мозък, отговарящи за появата на тези чувства: таламус, амигдал, хипокамп, кората на главния мозък и бадемовидното тяло".

МЪРЗЕЛ ИЛИ УНИНИЕ

Как може от биологична гледна точка да се обясни мързелът? По какъв начин се редуват периодите на сън и бодърстване при човека? Според Медина "у всеки човек има нещо като съзнание-будилник, работещо като часовник и изпращащо ни сигнали от мозъка". Разписанието, по което трябва да живее нашият организъм, е записано в гените и само те носят отговорността за нашата небрежност или несвоевременно изпълнена работа.

ГНЯВ

Най-доброто доказателство за генетичното обяснение на този грях са експериментите с близнаци, проведени от учени-биолози. Според Медина, ако един от братята е престъпник, то с висока степен на вероятност може да се твърди, че другият също може да престъпи чертата на закона".

Както е прието да се казва, има хора, при които такова поведение им е в кръвта. "Съществува своеобразно неврологично трасе, свързващо амигдала с хипоталамуса и отговарящо за посоката на импулсите в други части на главния мозък за предаване в тях на информация за агресивното поведение", пояснява Медина.

ЗАВИСТ

Завистта и подобните й чувства са следствие от биологични проблеми. И може би изворите на този проблем могат да бъдат открити в главния мозък на човека, казва ученият-биолог. Отговор на този въпрос дава един от човешките гени: "Именно той носи отговорност за изменението на еталоните на съня, теглото; за това, че човек не е в състояние да си спомни някои неща, той отговаря и за загубата на енергия и изменението на либидото". Такива симптоми могат да се предават по наследство.

ВИСОКОМЕРИЕ

Библейският грях високомерие е доказателство за типичното чувство за малоценност на човека. Ученият-биолог отбелязва, че "този недостатък зависи от нашата способност към обучение, от способността ни да запомняме и преди всичко от нашето его". Къде се крият причините за човешката гордост? Например един от гените, наречен CaMkll. заедно с атоми на калция възбужда нашите амбиции и надменността ни.