МУЗИКОТЕРАПИЯТА

Големият американски писател Кърт Вонегът имал приятел - също писател, но и музикален критик.

Той твърдял, че съществуват сигурни данни за интересно явление по време на двувековния период на робството в САЩ /довело до Гражданската война между Севера и Юга -1861 -1865 г/ До самоубийства по онова време стигали много по-често робовладелците, отколкото жестоко експлоатираните чернокожи. Причината?

Робите имали обичай - каквото и да правят, да пеят. Пеели, докато работели, почивали, пак пеейки... В песни изливали и кратките мигове на радост и често съпътстващата ги скръб.

Някой ще възрази: "А нима нашият песенен фолклор не е съпътствал винаги българина, помагайки му да оцелява и в най-тежки моменти? Юнашки и хайдушки песни, любовни, сватбарски, за жътва и зимни седейки, песни тъжни и песни хумористични...

Случайно ли чужденците се прехласват пред това невероятно наше съкровище? Разбира се, има разлика между това да пееш и да слушаш, но нека обединим сега двете явления в едно - света на музиката...

Лекува ли тя наистина?

Схващането, че хармонията в музиката ражда и хармония в душата, идва още от античността. За този ефект първи споменават древните гърци. Омир е описал как мелодичните песни помагали за изцеляване раните на героите, а Питагор е организирал хорово пеене, вярвайки в благотворното му въздействие. Има данни, че съставил и лечебна книга с мелодия за всяка болест. А какво да кажем за митичния Орфей?

През Средните векове и в Англия се появила книга -„Анатомия на меланхолията", с главен герой музиката. И през XIX век със спокойна, отпускаща музика са лекувани пациенти, но най-голям интерес към музикотерапията възниква в средата на XX век, откривайки лечебния и ефект при още много болести. Днес несъмнено музикотерапията е едно от най-популярните направления на алтернативната медицина

Много специалисти са убедени, че класическата музика нормализира сърдечния ритъм и артериалното налягане. Други обясняват целебния и ефект с възможността на спокойната музика да хармонизира биопотенциалите на мозъка и баланса между симпатикуса и вагуса.

Мощно и универсално лекарство е музиката на Моцарт, Шопен, Шуберт, Дебюси, Бах и още много други композитори от ренесансовата и класическата епоха в това изкуство. Изучават се ефектите и от етномузиката / например звуците на африканските барабани/. В Япония и на българския фолклор приписват мощен психотерапевтичен ефект.

Що се отнася обаче до някои по-съвременни музикални стилове, трябва да се каже, че научни проучвания, доказват дезинтегриращия им ефект върху централната и автономната нервна система, директното увреждане на слуховия анализатор, повишения риск от склерозиране на слуховия нерв, увреждане на стомашно-чревния тракт, сърдечносъдовата система и т. н.

Днес и музикалната индустрия вече не само приема, но и подпомага музикотерапията: в някои страни се продават дискове с куриозни названия като „Музика за черния дроб", „Музика за стомаха"... В Япония вече дори има „лечебни" мелодии за мобилни телефони.

Любопитни са и някои още по-конкретни препоръки:

при гастрит - „Седмата симфония" на Бетовен,

при болки в корема - „Валсът на цветята" на Чайковски,

при проблеми с алкохола - „Аве Мария" на Шуберт

при хипертония - „Сватбеният марш" на Менделсон,

при безсъние -Григ,

при главоболие - Менделсон и Гершуин...

Смята се например, че пианото облекчава напрежението в стомаха, черния дроб и червата; китарата „разтоварва" сърцето; саксофонът подобрява работата на бъбреците; цигулката акти
визира дейността на тънките черва; арфата подобрява дишането; барабанът повишава имунитета...

Но да се върнем към най-старата музикална изява - песента. Имаме си мъдра поговорка, без еквивалент в други европейски езици -„Който пее зло не мисли." На медицински език би могло да се каже и така: песента е една от най-ефективните психотерапии!

Няколко са поетите, интуитивно търсени от милиони българи в по-ново време именно като психотерапевти заради тънкото познаване на човешката душа, с нейната крехкост и ранимост... Сред тях са и Дамян Дамянов, Павел Матев, Ефтим Ефтимов.