НАПРЕЖЕНИЕТО И КОМПЮТЪРЪТ НА УМА

Във Вашата глава се намира най-невероятния компютър, който може да съществува. Този сложен биокомпютър се състои от 10-13 милиарда мозъчни клетки, известни като неврони, и от неизброимо количество взаимовръзки между тези клетки. Работата на този компютър се състои в получаване, складиране, сравняване, анализиране и насочване на всички данни, които получаваме от тялото и околната му среда чрез сетивата - очи, уши, нос, кожа и т.н.

Мозъкът притежава памет за минали преживявания - за всеки и за всичко, до което сме се докосвали до ден днешен. Тези опитности определят как действаме при различните ситуации в живота. Във всеки един момент информация от външната и вътрешната ни среда се изпраща чрез нервните импулси в мозъка. Една специфична част от мозъка, наречена “лимбична система”, сравнява входящата инфо p мация с предишните ни опитности, складирани в паметта на мозъчната кора. В светлината на тези именно спомени ние реагираме по един фиксиран, програмиран начин. С други думи, реакциите на ума и тялото ни към различните ситуации в живота се определят от нашите заучени мисловни условности. Ако ситуациите, с които се срещаме, не влизат в противоречие с предишните ни опитности, тогава ние не страдаме от мисловни и емоционални напрежения. И обратно, ако се появи противоречие, възниква напрежение, което ни готви да реагираме при извънредни (екстремни) ситуации. По-голямата част от нас обаче сме така ограничени от условности, че реагираме на почти всички жизнени ситуации, като че ли те са заплаха за съществ y ванието ни. Ние непрекъснато чувстваме омраза, страх, гняв и т.н. - съществуваме в състояние на постоянно физическо и мисловно напрежение.

Проблемът на човека е в това, че външният свят много рядко съвпада с шаблона на повечето от мисловните му условности. В резултат на това лимбичната система непрекъснато създава мисловни и емоционални стресови реакции. Така ние ставаме неспособни да се отпуснем и напрежението става за нас ежедневие. Но грешката не е в мозъка. Тесните граници на мисловната програма, заложена в него, е причината за проблема. Нашето поведение в живота зависи от ума ни и едно неподходящо, нереално или несъвместимо мисловно състояние води до непрестанен мисловен конфликт с околната среда и като резултат до нещастие и стрес. Една широка мисловна програма води до хармонично взаимодействие с околната среда и с другите хора, което от своя страна носи щастие и спокойствие. Животът ни може да бъде или проява на радост, или израз на недоволство - всичко зависи от съдържанието на ума ни. В такъв случай напълно ли сме зависими от благоволението на нашия ум? Да, за съжаление така е, но в същото време имаме и възможност да изхвърлим тази част от съдържанието на ума, предизвикваща толкова много пакости в живота ни. Ние можем да променим мисловната си програма, като отстраним всички нежелани и ненужни неща. Необходимо е само желание от наша страна, за да пренасочим живота си по нова пътека и да превърнем това желание в лично усилие. Един от методите е чрез изследване на ума, чрез запознаване с вътрешното му съдържание и изхвърляне на ненужното от него. Но преди да можем ефективно да извършим това, трябва да постигнем една определена степен на релаксация в своя живот, за да сме в състояние да насочим съзнанието си навътре. Методът за постигане на това е чрез съзнателн o усилие да се променят съществуващите програми.

Препрограмирането определено е възможно или поне до известна степен. Разбира се, по този начин никога не бихме могли да преодолеем дълбоко вкоренените мисловни модели. Те могат да бъдат отстранени или поне неутрализирани само чрез задълбочено изследване на ума с помощта на медитативни техники. Но самият процес на едно съзнателно развито поведение в живота е една положителна стъпка към изчистване и успокояване на целия ум и начало на щастлив живот. Изборът е наш: можем или да направим стъпка към превръщане на света в истински рай на земята, или да си останем такива, каквито сме.
Тези кодове не са морални. Те се предложения, чрез които можете да започнете съзнателно да изменяте отношението си към различните
ситуации в живота. Те не са предназначени да променят начина ви на живот и ние не ви съветваме през цялото време да се насилвате да ги прилагате. Само си ги припомняйте през деня и присъствието им ще ви помогне незабелязано чрез вашите подсъзнателни “центрове на поведението”.

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 7:39 pm Заглавие :

Код 1

Направете усилие напълно да приемете другите хора. Опитайте се да ги видите не просто като обекти, които трябва да бъдат използвани, за да задоволяват собствените ви желания. Опитайте се да приемете другите хора също като действащи в зависимост от мисловните им условности. Това, което виждате в тях, е само външно проявление на менталната им програма. Така те не се различават от самите вас, само тяхната програма може би е по-различна. Сега вие осъзнавате вашата зависимост от мисловната ви обусловеност, а те може би още не я осъзнават. Ако вие можете вече да приемате другите, те на свой ред ще започнат да приемат вас.

Код 2

Приемете себе си. Знайте, че действията ви са резултат от менталната ви структура. Затова не се безпокойте за недостатъците и проблемите си.
Приемете ограниченията си, но в същото време чувствайте необходимостта от прочистване на ума от неговите конфликти. Именно неспособността ни да се приемем такива, каквито сме, е причината за толкова много мъки в живота ни.

Код 3

Наблюдавайте обичайните си реакции към хората около вас и околната ви среда. Вижте как привързаността ви към външното води до толкова много неудовлетвореност. Опитайте се да намалите нуждата си да търсите щастие във външните неща. Това не означава, че не трябва да следвате външните си влечения - това би довело до потискане, което причинява повече вреда, отколкото добро. Това означава, че вие трябва да продължавате да водите досегашния си живот, но ако не успеете да постигнете това, което желаете, приемете го спокойно, с чувство на непривързаност.

Код 4

Разкрийте най-големите си нужди, привързаности, желания и т.н. При това, бъдете възможно най-критични. Един подходящ начин да откриете привързаностите си е да проследите причината за моментния си гняв или нещастие до източника му и там ще откриете емоционалното и менталното отношение, причинило безпокойството. Отбележете си как реагирате на хората, които категорично не харесвате или просто не ви допадат. Именно тези хора ще ви помогнат да разпознаете и евентуално да отстраните емоционалните си проблеми. Гледайте на целия свят и на всеки човек в него като на свой учител.

Код 5

Опитайте се да живеете в настоящето. Не живейте в миналото, безпокоейки се за неща, които вече са се случили, или съживявайки приятните изживявания. Не изпреварвайте бъдещето. Можете да правите планове, но гледайте на планирането като на част от настоящето, а не като на момент от бъдещето. Опитайте се да изживявате всеки момент, всеки настоящ момент, възможно най-пълно, като насочвате вниманието си към настоящето. Така ще започнете да живеете пълноценно. Каквото и да правите - къпете се или се храните, метете пода или печелите пари, - но се опитайте да не мислите за това кога ще приключи конкретното действие. Наслаждавайте се на всяко свое действие в момента на извършването му. Опитайте се да се радвате на факта, че съществувате и че всяко ваше действие е израз на съществуването ви.

Код 6

Не се идентифицирайте напълно с действията си, с тялото, с ума си. Въпреки че се стремите да промените ума си, той е само една част от вас. Той не е вашето съзнание - свидетелят, който вижда всички събития, случващи се в живота ви. Повечето от нас се идентифицират напълно с ума и с тялото си. Ние пренебрегваме съзнанието, криещо се зад всичко, което правим. Пречиствайки ума и тялото си, ще видим и ще се идентифицираме с това съзнание, което се намира в основата на всичко.

Код 7

Опитайте се да бъдете по-открити към хората. Изразявайте истинските си чувства колкото е възможно повече. Когато се опитваме да бъдем това, което не сме; когато се мъчим да впечатлим хората; когато прикриваме от другите истинските си чувства, тогава ние веднага изпитваме напрежение и отчуждение. Това засилва усещането ни за “Аз срещу света”. Запомнете, че дори и най-нечувствителният човек може да разбере до известна степен дали се опитвате да скриете нещо, или изпитвате тайно вина, защото самият той може да крие нещо или да изпитва същия тип вина.

Код 8

Помнете, че всеки има потенциалната възможност да достигне по-висши нива на съзнание. Настоящото поведение на човека към околната му среда или към вас е причинено от мисловната му програма. Настоящият му начин на живот е временен и ще се промени и хармонизира тогава, когато започне да разбира себе си и своя ум. Всички ние имаме неосъзнати потенциални възможности, които само чакат да бъдат разкрити.
Опитайте се да видите тези възможности във всички хора, колкото и да ви е трудно това.

Код 9

Не отбягвайте трудните ситуации. Обикновено така устройваме живота си, че колкото се може по-малко да влизаме в контакт с хората, които не харесваме. Опитваме се да се свързваме с хора и ситуации, които са в унисон с емоционалното ни програмиране. Така ние продължаваме да живеем по начин, който засилва и задоволява нашите предубеждения. Гледайте на трудните ситуации и на неприятелите си като на най-големите учители. Именно те могат най-ясно да ви покажат начините, по които действа мисловната ви програма. Нашите врагове са тези, които извикват на повърхността емоционалните ни конфликти и предразсъдъци. Много малко от нас наистина осъзнават програмирането и условностите си. Само тогава, когато разпознаем емоционалните си конфликти и предразсъдъци, записани в мисловната ни програма, ще можем да започнем да се справяме с тях.

Код 10

Опитайте се да погледнете на нещата от позицията на другия. Вместо само да реагирате по начина, по който сте били програмирани, опитайте се да видите и гледната точка на другите хора. Например ако някой остави вратата отворена, вие може да се ядосате. Вместо да се ядосвате, се запитайте защо той я е оставил така. Може би е бързал. А може би е мислил за съвсем различно нещо. А може би да оставя вратите отворени е част от мисловното му програмиране; може да е израснал в къща, която не е имала врати. А да се ядосвате, когато някой оставя вратата отворена, е част от вашето програмиране. Не забравяйте, че реакциите ви са напълно автоматични. Опитайте се да промените собственото си отношение така, че отворените врати да не ви причиняват емоционални безпокойства. Прилагайте това и в другите ситуации в живота си.

(със съкращения от книгата на Парамахамса Сатянанда “Крия Йога”, публикувано в бр. 2, 1999г, сп. Йога – наука и традиция, изд. от БЙА )