Спомените за миналите животи съществуват

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:23 pm Заглавие :

Здравейте. Шарлатаните наистина нямат край, но съгласете се, че "феномените" измежду тях не са чак толкова. Wink

За да бъде някой истински "феномен" е нужно повече, но преди всичко да има достатъчно висока "квалификация" като мошеник и умение да вдъхва респект у по-наивните - Било чрез "уникални" обещания и гръмки реклами, било чрез дипломи и професорски титли, чрез учебна дейност по висша магия и т.н. и т.н. Laughing

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:27 pm Заглавие :

...за което също се иска огромен талант,защото не всеки го умее.Феноменален...

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:49 pm Заглавие :

На мен ми се струва, че постинга на INDIGO беше в по-друга насока, но нека самия той каже, ако иска.Смятам, че той основно акцентираше на спомена за предишни животи, който може би е по-силен при определени хора.То всъщност май е и логично, ако си развил в себе си повече от другите хора определени духовни качества и дарби, да можеш да се докоснеш повече до спомена си, или поне усещането за предишни животи.Ако желае, Маг Селена би могла да сподели с нас дали тя самата има подобни спомени.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 6:14 pm Заглавие :

Покрай последните теми от другия форум се сетих,че познавам хора,чието поведение,възгледи за живота,принципи и т.н. много навяват асоциации,че въпросният човек си е сбъркал "мястото" или "времето" където живее.Сигурно е много обременен от предишен живот - много намясто ще се чувства в друга епоха и държава.Това води до вътрешни и външни конфликти понякога - настящите условности,порядки,закони,взаимоотношения много го затормозяват.Начина на живот,който му се налага да води,както и мястото също.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 6:39 pm Заглавие :

Нещо като кармично зацикляне ли? Laughing

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 6:44 pm Заглавие :

Сигурно е нещо такова.Аз не ги разбирам много тези неща/все още/,ама точно така изглежда.Трудно им е да се измъкнат от това,някой се мъчат,други не - и в двата случая има конфликт между вътрешно и външно - едните с проблема с приспособяването към "тук и сега",други с противопоставянето му.А може и всички ние да сме така,но някои в по-лека степен,та не ни пречи много да си живеем този живот.

Smile

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 6:51 pm Заглавие :

Сигурна ли си, че при липса на външни изражения, няма нещо, което да ни пречи да си живеем?

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 6:57 pm Заглавие :

Не не съм,знам,че ни пречат вътрешните
Crying or Very sad

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:17 pm Заглавие :

Единственото утешение може да е, че не ни личи. Но и в това не можем да сме сигурни, тъй като се опираме на личната си самопреценка, и не знаем дали някой друг не пише същото за нас в някой друг форум Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:31 pm Заглавие :

Ами,всеки си има право на мнение...Както и всеки има право да му го взима под внимание или не.
Wink

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:41 pm Заглавие :

Мисля, че тук е добре да се възвърнем към един въпрос - защо не си спомняме миналите си прераждания. Затова, зощото като пряк спомен биха не правили неадекватни в настоящтото. Това е един от правдоподобните отговори. Както виждаш и без преки спомени инфекциите понякога са неизбежни, а си представи какво щеше да е ако имаше преки. Да речем съм бил човекоядец на някой от островите и изведнъж се раждам в християнска страна, където ме обучават за свещеник. под въздействие на молитви, пости и едно друго, паметта ми за миналото ми прераждане се връща в сънища, видения и т.н. Как да си изпълнявам свещеническите функции без да се самоубия, да речем Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:50 pm Заглавие :

А ако наистина си избираме следващия живот с оглед на това,какво трябва да коригираме у себе си от предишния,значи тази коренна промяна в условията сме я "планирали".И за да е по-успешно напредването,сигурно трябва да се появи някаква индикация,че да ни изпита дали се справяме успешно?

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 8:10 pm Заглавие :

Първоначалният избор може да се спази или да се опитаме да се отклоним. Ако се отклоним съществено, ни духват свещта. Казали сме, че в житейската пиеса ще играем крал Лир. Подготвени са декори, останалите участници, публика и всичко необходимо. Изведнъж през втория антракт, решаваме че ще играем Разпутин. Да де, ама пиесата друга и т.н. Та молят зрителите и чустниците да се преместята в друга зала, да си догледат и доиграят с някой друг актьор. А теб те уволняват. Нормално.

Щях да забравя - аплодисментите за добро изпълнение са вътрешното удовлетворение и лекотата, с която вървим по пътя си напред.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 8:21 pm Заглавие :

Това е.Ясно и точно.Ако няма вътрешни и външни конфликти, а аплодисменти,значи сме във вярната пиеса,иначе се поцва една.Ама и вървейки по избрания предварително път,докато стигнем до аплодисментите се случва да си позабравим ролята,да ни дойде в главата текст от друга роля и а-ха да го объркаме.А как стои въпроса със суфлйорите/сигурно това е интуйция или нещо друго,или са збранени/.Може да ни поосвиркат.Абе не е лесно да "си жив" както казват някои.
Sad

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 8:57 pm Заглавие :

Като каза суфльори и се почувствах професионално горд. Ние сме едната от възможностите за суфлиране, когато вътрешния слух е приглушен от писъците на притесненията и страховете. Стига да си вършим работата, де. Щото има едни "колеги" и псевдоколеги, които са я подкарали по-накриво и от тези, които ги търсят за суфлиране Razz