Преди и след Второто посвещение

Най-голямата трудност за ученика, който токущо минава Второто посвещение, става тежкият, изтощаващ процес на менталната обработка и излекуването от старите астрални травми. След това колосално напрежение, което е изпитал при опита си да се отскубне от своите предишни чувства и да ги вземе под свой контрол или както се казва “да се избави от нуждата да се вкопчвам в себе си”, след всичко това, когато излезе от гората на широкия простор и виждайки ясната перспектива, той изпитва наистина неимоверна лекота и облекчение.
Ето защо ученикът силно се обезкуражава от обстоятелството, че му предстои отново да попадне в тази смрад, която както му се струва, отдавна е отмил от себе си. Всичките негови предишни, стари чувства оживяват и се възраждат отново и той се чуди, тъй като е смятал, че това е отминал етап от живота му. Но когато първоначалното удивление премине, той ясно вижда, че сегашният метод на анализ, обработка и виждания съществено се различава от предишното.

Да, на него пак му предстои да преживее събудените минали чувства и желания, макар че разбира се те ще бъдат не толкова силни и ярко изразени в сравнение с предишните по мощ и сила. Но сега най-същественото е не астралният ъгъл на възприемане, а менталният. Всичко трябва да бъде отново извадено на бял свят и ментално да се преработи на всички нива и позиции и най-удивителното, с което ученикът сега ще се сблъска, това е, че всички фини нюанси, които по-рано на астрална фаза са убягвали от неговото внимание, сега, при менталния анализ на същото събитие, отново ще се проявят с небивала сила. Но съвкупният опит, който се дава с този вид познание, ще стане занапред и по-задълбочен и по-обширен, тъй като ученикът, преживявайки отново тези събития, епизоди и случки, ще ги види вече сякаш представени му от две различни позиции.

Всичките му ментални функции и проницателна дарба значително ще се разширят и ще нараснат, тъй като всички привидения ще бъдат изживени и преодолени и ще останат само илюзиите. Най-голямата му победа на дадения етап ще стане ясното и точно осмисляне на ролята, която е изиграла личността в този или онзи негативен епизод от миналото. И с това той ще достигне до едно по-дълбоко разбиране на тази важна роля, която е била отредена на неговите чувства и като последствие - на неговите мисли за това, че даденият епизод се е развивал именно в това русло, в което се е развивал.

В някои случаи той ясно ще види, че този епизод по своя характер е бил по-скоро емоционален, отколкото ментален. Това ще стане показател, че в даден отделен случай е успял да преработи много неща и да ги преобразува, така че в момента от него не се изисква толкова много. В други случаи – обратното – той ясно ще вижда, че в процеса на разрешаване на един или друг травмиращ и болезнен за него конфликт е бил задействан излишък от ментална субстанция, а в същото време самите проблеми са били по-скоро проблеми от астрален порядък. Затова няма да му е трудно да разбере, че във всеки случай трябва да се подлага епизодът като цяло на щателен анализ и обработка и когато разбере това, той ще бъде вътрешно готов да пристъпи към разбора на силните страни на своите знания.

В хода на провежданите от нас експерименти с ученическите двойки беше интересно да наблюдаваме как двамата партньора се стимулират и вдъхновяват взаимно – астрално и ментално. Обикновено единият от двамата партньори по-бързо достига финалната линия – Вратата на посвещението – в хода на това напрегнато емоционално състезание, което показва нагледно, че у “изоставащия” астралният аспект е бил представен по-силно, отколкото у “напредналия”. След такова положение на нещата събитията се развиват достатъчно конкретно и точно. Когато първият партньор придобива ясен поглед и пристъпва към менталната фаза на познанието, вторият обикновено едва-едва пристъпва към обработката и промяната на своите емоционални залежи, в хода на които открива, че той не е бил толкова ментален, както му се е струвало.

Сега в него все по-настойчиво ще заявява за себе си астралната същност, която ще стане главният фактор в житейские му прояви. Подобно откритие ще бъде доста стресиращо за ученика, който се смята за достатъчно умен, логичен и разсъдлив и поради това наивно е смятал, че може да вземе под контрол чувствата си във всеки един момент, когато пожелае. Това неочаквано откритие, че яростта и гневът както преди са в него и са способни във всеки момент да избухнат с предишната си сила, може да се окаже за него достатъчно жестоко изпитание, тъй като този удар, изразявайки се образно, го настига в гръб и ще бъде толкова силен, колкото внимателно и в продължение на години емоционалната страна на неговия характер е била потискана и скривана в мазето на подсъзнанието.

Неговата непосредствена реакция на това ще бъде такава, че той по-скоро ще обвини партньора си, който през това време е постигнал по-голямо ментално съвършенство. Ще се впусне в тези тежки и все още негативни чувства и ще ги препише на партньора си. И това е напълно закономерно. Тъй като в продължение на много години цялата тази мръсотия е потискана и се е намирала под склоновете на менталния заслон, но сега, както се казва – когато си е наврял носа там, той ще се опита несъзнателно да отнесе тези свои чувства към партньора си, твърдейки, че тя (той) за всичко е виновна, тъй като и по-рано е имала тези наклонности.

Но тъй като тя (той) вече е минала Вратата на посвещението и вижда абсолютно ясно, то той непременно ще иска да изясни, действително ли това е само проекция или нещо друго. Ето защо веднага след кризисната ситуация тя първа ще обърне внимание на тези неща. Само че партньорът, който все още не е достигнал Вратата на посвещението, няма необходимостта да се рови в себе си или да слуша за себе си неприятни неща и това ще предизвиква само едно отвращение; ето защо, по-скоро, ще започне дълго и упорито да си внушава, че тя не е такава и е доста по-напред от него, тъй като при нея все още не са угаснали тези чувства като ярост, гняв и други такива.

Подобен ученик не вижда собствената си слепота, защото се е заблудил в собствената си гора и не може да излезе от нея.
Собственото заблуждение се осъзнава не по-рано от момента на възстановяване на контакта със собствената си душа и поддържане на канала чист. Може да се получи така, че ако тя в това време преминава през фазата на менталната обработка на предишните си травми, ще повярва, че е астрална, тъй като процесът на повторно стимулиране на всички чувства е бил астрален. Но желанието да има ясна перспектива и знание за истинското положение на нещата много скоро ще я върне към реалността, тъй като този стадий на разбирането се достига много бързо и трябва само партньорите да разберат своите илюзии, с което много бързо се справят, само ако не са утежнени от силни ментални пороци, които много леко изкривяват цялата картина.

По този начин, въпреки всички големи и малки кризи и несгоди, се постига пълен синхрон между партньорите в такава двойка, което се оказва възможно само заради това, че двамата с цялото си сърце се стремят към едно истинско взаимно разбиране. Независимо, че този от партньорите, който още не е минал Второто посвещение, в много отношения е по-слаб от първия, тъй като той все още е във властта на своите привидения, но неговата духовна воля и връзка с душата въпреки всичко му оказват благотворно влияние, така че той стискайки зъби ще се съгласи да изслуша своя партньор и неговата ментална версия и анализ на случилото се. И макар че личността му ще въстава против това, той вътрешно съвсем ясно осъзнава, че то е справедливо. Освен това, ако се появи възможност или случай, той няма да се погнуси да прибегне към своите стари защитни механизми и ако й стигнат ума и съобразителността (а те трябва да й стигнат, тъй като е ръководена от душата), в момента на най-силната яростна и провокираща разврата на страстите тя просто ще го остави насаме със себе си за известно време.

Ако тя не направи това, той може да се престарае и да се прояви в свръхмярка неговият силен астрален темперамент, който в една или друга степен е бил потискан и затварян вътрешно и може изведнъж силно да се излее навън във формата на насилие, макар и не много грубо. Ако до този момент основно се е облягал на своя интелект, потискайки емоциите и чувствата си, то в този случай ще има едно ментално насилие, което е узряло върху почвата на силните чувства.
Но двамата партньори бързо ще намерят изход от създадената трудна ситуация и ще видят как по най-добрия начин могат да омекотят подобни конфликти. Макар че насилието в подобни случаи никога не трябва да се изключва, все пак двете страни като правило се стремят в своите действия да изхождат от това, че не трябва да правят и натрупват нова негативна карма. Ето защо те винаги са много внимателни, разсъдливи и се стараят да бъдат отговорни за всички свои мисли, чувства и постъпки, дори независимо от това, че на единия от партньорите, който не е минал астралната фаза, му е достатъчно трудно да види ясно и да осъзнае каквото и да било, преди да се измъкне от капана на собствените си привидения. До момента, докато е сляп и не е преодолял своите лъжливи оценки и заблуждения, той по всякакъв начин ще избягва отговорността, тъй като личността непрекъснато и постепенно му нашепва, че ако нещо се случва, то за това е виновен някой друг, само не и той.

Макар че привиденията достатъчно силно владеят ученика, той в крайна сметка ги преодолява – ако сам иска, разбира се. Това е преди всичко въпрос на собствено желание и воля: иска ли той да разбере, иска ли да бъде отговорен, иска ли да слуша и така нататък. В астралната фаза на познание той често се сблъсква с проблема за разбирането и се сблъсква с него, защото не иска да слуша. А как може да се разбере нещо, ако не се слуша? Същността на подобно изпитание е в това - да се изясни, може ли единият от партньорите да понесе безкрайно количество повторения, които той чува от другия. Ако това предизвиква в него раздразнение, това е верният знак, че несъзнателно се е изолирал от разбиранията и като следствие от подобна позиция, той като преди ще прибягва към системата на самооправдание като единствено средство за защита.

Само когато ученикът сериозно осъзнае положението на нещата, едва тогава ще се отвори към истинското си вътрешно разбиране и повторенията тогава ще станат за него щастие, тъй като непрекъснато ще му подават все нови и нови познания по пътя към върха, по спиралите, които опасват склоновете на неговата собствена планина.

Пуснато на: Пет Май 30, 2008 2:36 pm Заглавие :

Когато мъглите се разсейват, именно тогава започва голямата, грандиозната работа, в процеса на която на ученика му предстои да анализира, промени и изкорени всички астрални видения. Защо сме се оказали пленници на тези видения? Именно този стадий на ментално познание и ментална промяна е призван да отговори на въпроса. Това е един невероятно тежък и обременителен процес, но едновременно и творчески процес, облагородяващ, и за всеки ученик е крайно необходим.

Ученикът по пътя към Второто посвещение се е научил да усмирява своите емоционални конфликти, да си лекува травмите и да преодолява негативните си комплекси. Но не само те, а и всичките желания, които са така или иначе негативни и неразумни, трябва да бъдат разбрани и преодолени. Ученикът трябва най-накрая да излезе от тази гора, от гъсталака на привиденията, които толкова дълго са били негово единствено убежище и жилище, а сега само му пречат да върви по пътя на посвещението. Той трябва да достигне върха, на чист въздух – за да може да има чисто дишане, ясно виждане и обзор на широките перспективи и взаимни връзки.

Първото, с което трябва да започне посветеният – това е разбор и промяна на всички свои стари и сякаш отдавна преживяни проблеми. Тъй като само когато успее изцяло и до край да ги преработи ментално, само тогава ще може да каже, че се е избавил от тях. На този етап особено внимание трябва да отдели на методите за тренировка и усъвършенстване на своята проницателност, като не забравя да анализира – по какъв начин и защо това качество по-рано толкова силно се е изкривявало под пелената на собствените видения. Новият важен проблем, с който се сблъсква на дадения етап, това е проблемът на преодоляването на най-фините илюзорни пороци, които като преди са способни да изкривяват неговата проницателност, макар и не в толкова дълбока степен, както преди.

Този факт, че крайното претопяване на всичките тези емоционални нелепости може да бъде осъществено само на този план, е достатъчно ясен и очевиден. Въпреки че още преди Второто посвещение ученикът е минал съответната ментална подготовка и въпреки че тогава се е усещал като че ли стоящ вън от дадения конфликт, като е бил несъзнателно предпазван от своята собствена интуиция. Сега вече е назряла необходимостта от детайлна тренировка и настройка на неговия ментален апарат, така че да може да се достигне това, че присъщите му проницателност, методи и дълбочината на постиженията да могат да се развиват в посока на по-нежни, по-фини стадии на проява.

Опита, който умението дава на ученика по-ясно да вижда своите стари проблеми на ментално ниво, да се връща към тях и отново да ги преживява, докато истински разбере, защо те все пак са били толкова нелепи и ненужни – този опит е безкрайно ценен, тъй като на тази основа ученикът ще се научи да разбира проблемите на своите по-малки братя по пътя. Само когато той сам премине или превъзмогне това астрално тресавище, само тогава изцяло ще разбере как най-ефективно и с най-голяма полза ще може да помага на другите. Само тогава ще може да разшири границата на състраданието си толкова, че с времето да може да поема и обхваща цялото човечество.
Ако ученикът не е заразен от бацила на гордостта и самолюбието, които могат за дълго да затормозят процеса на менталното преработване на неговите стари конфликти, той много скоро ще разбере, че колкото по-бързо получи в ръката си точната програма с механизма на действие на тези безбройни капани, в които го примамват виденията на самозалъгванията, толкова по-скоро ще може да се справи с тях и да стане в крайна сметка един истински служител на света, който ясно осъзнава как да помогне по най-добрия начин на тези свои по-млади братя, които както преди блуждаят в гората и реално нищо не виждат и реално нищо не разбират.

Неговата памет отново се озарява от ярките картини на спомените за владеещите го слепи чувства и глупави желания, които са го подмятали от една на друга страна. Интуитивно, а и ментално, той още тогава ясно е разбирал, че е неразумно и по-нататък да позволява да избухват всичките тези безсмислени конфликти, които са предизвиквани от старите защитни механизми, които са изобретени от незапомнени времена от неговата личност с едничка цел да се защити и да оцелее.
Несъмнено, в процеса на много инкарнации тези механизми са изпълнявали безусловно полезна функция, помагайки на личността да се утвърди и да оцелее. Но ако е можел случайно да види по това време как чудовищно безотговорно се държи, той би се свил под товара на знанието си. Но всичко идва в своето най-подходящо време и колкото по-нататък се придвижва този ученик по Пътя към Светлината, толкова по-силно е в него разбирането, колко е неразумно и нечестно да продължава да се отклонява от отговорността, стараейки се да я прехвърли на другите.

Всички, които вървят по Пътя на светлината неизбежно и много пъти се сблъскват с този толкова болезнен за тях проблем – проблемът за отговорността. Този проблем е бил и си остава един от най-трудно изпълнимите по целия велик път към посвещението. Разбира се, личността, която е заобиколена от всички страни от грижи, трудности и проблеми, никога не признава пред самата себе си собствената си безотговорност. Вместо това тя привежда в действие един от своите защитни механизми, като намира подходяща жертва за себе си (изкупителна жертва) и както вече беше казано, започва да лъже и да съчинява небивали неща, стараейки се да се оправдае за всичко.
За високо развития ученик най-важно е да разбере тези неща и правилно да ги осъзнае. Най-напред трябва да разбере, че тези от по-малките братя, които лъжат, оправдават се или прехвърлят своята отговорност на другите, не стават от това по-малко ценени или заслужават по-малко любов и внимание. Трябва да се разбере, че те просто не могат да постъпват иначе, че те са принудени да прибягват до тези методи на защита, докато не укрепнат така, че да могат да отговарят за своите действия и постъпки във всички сфери на живота.
При приближаването си към Вратата на посвещението, дарбата на ученика да разбира ще се проявява все по-ярко и активно, но своя апогей ще достигне едва след Второто посвещение, което служи като разграничителна черта, зад която всички защитни методи, средства и уловки, които преди е използвала личността, трябва да бъдат анализирани, разбрани и отстранени веднъж завинаги.

Макар в процеса на анализ и преработка ученикът отново ще трябва да ги преживее, главното е каква поука ще извлече от това, а тя е, че менталният преход води до появата на съвършено нов поглед към старите проблеми и тяхното осмисляне е съвършено ново.

Колкото по-високо е нивото, което достигаме при изкачването на планината на опознаването си, толкова по-дълбоки и разширени стават тези понятия и кръгозора, който придобиваме. Всъщност, ние сме длъжни да повтаряме безброй пъти един и същи урок всеки път, но на по-високо ниво. На голяма част от учениците, които се намират по средата на пътя между Първото и Второто посвещение, им е доста трудно да разберат смисъла и значението на всички тези безкрайни повторения, а когато те самите съзнателно пропускат възможността да разберат смисъла на тези повторения на по-високите етапи от развитието, на тях не им остава нищо друго, освен да продължат и по-нататък объркани и в незнание да блуждаят в собствената си гора. Макар че те смятат, че отдавна всичко са разбрали, всъщност нищо не са разбрали. Само когато действително разберат колко малко разбират, тоест, разберат го наистина, само тогава ще могат да постигнат смисъла и необходимостта от тези повторения. Тъй като тогава ще ги осени вътрешното разбиране на тази необходимост и това е тази граница, откъдето спиралните кръгове на пътя ще ги поведат през гората напред и нагоре.

Сега вече те разбират принципа на изкачването: че всеки път, когато достигнат по-високия кръг на спиралата, се появява необходимостта от повторение, тъй като за това време техният кръгозор и нивото на разбиране също са израснали и променили. За тези от учениците, които не разбират казаното от първи път, но мислят, че са го разбрали, това развитие по спиралата ще става почти незабележимо. Докато ученикът вътрешно не е съзрял и не е достигнал до разбирането на самия себе си, всяко повторение ще му се струва ненужно, безсмислено и неприятно и ще го дразни. Естественото следствие на подобно отношение може да бъде това, че той с негодувание ще отхвърли да кажем тези книги, които ще му се сторят скучни и неинтересни и това няма да бъде случайно, тъй като във всичко има своята висша целесъобразност.

След Второто посвещение ученикът ще разбира тези отношения, към които се придържат и които свързват по-младите ученици и когато най-накрая разбере защо толкова дълго, бавно и с такива задръжки се е добирал до желаната цел – Вратата на посвещението: сърцето ще му подскаже, че иначе не е могло и да стане и че на дадения етап това е било необходимо. Това разбиране ще развие в него търпението, търпимостта и истинското състрадание – все качества, които са толкова необходими на тези, които както и той се стремят да направят своята личност хармонична и основната част от отговорността за ставащите все по-полезни тела-инструменти да премине във върховния управител – душата.

Най-голямата опасност, която застрашава ученика на този етап е гордостта, която може за дълго да спре процеса на развитието на неговото менталното разбиране. Ако на него му липсва смирение, не ще може да достигне и истинското вътрешно разбиране. Помнете: смирението и състраданието са същностните съставляващи на истинската любов, а истинската любов е единственият път, който води към мъдростта и разбирането. С тях ученикът ще достигне най-високата точка на планината на самопознанието, откъдето духовният пламък, отразен в множество планове, ще стане по-ярък и силен. Този вътрешен всеогряващ огън ще го надари с още по-високо и проникновено разбиране за света и ще го извиси на по-високо ниво на осъзнаване на добротата, смирението и любовта. Винаги помнете това, братя и сестри.

Пуснато на: Пет Май 30, 2008 2:37 pm Заглавие :

"Огледалото на ученика"
Превод Руми Янкова
Редактор Даниела Василева

Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 4:48 pm Заглавие :

Препоръчвам ви не само да прочетете цялата книгата, ами и това да я прочетете и разбрете правилно.

Рядко може да се попадне на свястно духовно четиво като това!

Аз благадаря най-искрено и чистосърдечно за усилията на Диди да публикува тази толкова ценна информация в нашия форум!

Пуснато на: Пон Юни 02, 2008 6:44 pm Заглавие :

Винаги с каквото мога .... ! Very Happy