БИЛКИТЕ В ДРЕВНОСТТА

Билките в древността Билките са известни на човека от най – дълбока древност. За медицинското изкуство на древните народи съдим по писмените паметници и археологичните материали, останали от тях.

Така върху някои глинени плочки от Асирия се описва протичането на редица болести и растенията, които могат да се използват за лекуването им. Известно е също, че в столицата на Асирия – Ниневия – са култивирали лекарствени растения.

Плочките оставени от асирийците с надписи за начините на лекуване с лекарствени растения, са написани на асирийски, вавилонски и шумерски език. А това показва, че тези народи са прилагали лекарствените растения за лечебни цели.

Древните египтяни са използвали постиженията на медицината на асирийците и вавилонците и са разширили познанията върху лечебните средства, като и тук главно са използвали растенията.

Така в открития през 1872г папирус на Еберс, който е писан от египтяните около 1550г пр.н.е. се изброяват към 450 болести и около 700 лекарства от животински и главно от растителен произход. В открития от Едвин – Смит папирус се описват и начини за лекуване на рани, счупвания, навяхвания и др.

За снабдяване с лекарствени растения египтяните организирали и специални експедиции. Известно е например, че за тази цел през 1500г пр.н.е. те изпратили 5 кораба в днешна Сомалия.

Някои растения, които били познати на египтяните, като ментата, черния синап, касията, сънотворния мак, кърлежа, морския лук, татула и др. и до днес се използват и култивират в Европа.

В древна Гърция билките също били познати като лечебно средство. Бащата на гръцката медицина Хипократ описва 236 лекарствени растения, които се прилагали по онова време.

Аристотел написва книгата “Трактат на естествената история”, където подробно описва познатите през негово време лекарствени растения и начините на употребата им.

Всички ботанически познания в древна Гърция обаче били обобщени от ученика на Аристотел – Теофаст, бащата на ботаниката, в книгите му “Изследвания на растенията” и “Причини на растенията”.

Пуснато на: Пет Юни 06, 2008 12:50 pm Заглавие :

И други древногръцки учени изучават лекарствените растения. Така Ксенофонт познавал свойствата на опиума, тамяна и др. Питагор проучвал лечебното действие на морския лук и синапа. Аристофан изучавал бляна и някои други растения.

Древния Рим наследява познанията на гръцката медицина, доразвива ги и ги обогатява. Римският учен Плиний Стари написва многотомна енциклопедия на естествените науки със заглавието “Естествена история”.

Сериозни проучвания в областта на древната медицина имат и арабите. Те първи въвеждат прилагането на лекарствените растения върху животни и слагат началото на науката за отровите и противоотровите.

Още 3000 години пр.н.е. китайците употребявали редица лекарства от растителен, а също и от минерален и животински произход. Първата книга под името Бен цао, в която са описани 900 вида растения е издадена 2600г пр.н.е.

В древна Индия и Тибет също се развива лекуването с растения. Древните индуси познавали над 700 лекарствени растения, описани около 2000 г пр.н.е. в съчинение наречено Susruta. Те познавали още тогава халмугровото масло, което използвали за лекуване на проказа, както и действието на ревена и моравото рогче.

С откриването на Америка европейската медицина се обогати с нови лекарствени растения, като коката, хининовото дърво, какаовото дърво, квасията, ипеката, хидрастиса, сенегата и др които са били познати още на древните индианци.