ОБРЕЧЕНИ ЛИ СА ЗАЩИТЕНИТЕ РАСТЕНИЯ В ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ

В последния публикуван списък на защитените растения в България (ДВ, бр. 56/1989 г.) са включени 330 вида. Под закрилата на закона са видове с единични или малък брой находища у нас, бавно и трудно възобновяващи се в естествени условия. Често находищата са застрашени от човешката намеса.

Изсичането на горите, пресушаването на заблатените местности, събирането на растения за декоративни и лечебни цели, промените в естествените местообитания в резултат на туризма са само част от причините, довели до необходимостта да се даде статут на защитени на тези 330 вида растения.

Голяма част от видовете в Червената книга (редки или застрашени) след време също могат да бъдат обявени за защитени, ако все още не са изчезнали.
Трябва ли да се чувстваме удовлетворени от броя на защитените растения и от допълването на този списък? Дали това не е сигнал за критичното състояние на много видове от българската флора?

Вниманието на ботаници и еколози е насочено към изследване на популациите и еколого-биологичните особености на редица видове. Обикновено популациите са малочислени, заемат ограничени площи и затова са твърде уязвими.

Видовете са привързани към определени почвени условия, влажност, светлинен и топлинен режим на местообитанията, което ограничава разпространението и прави невъзможно заселването на други територии.

Защитените природни територии в България, включващи народни паркове, резервати, защитени местности, природни забележителности, са над 180. Създадени са с надеждата, че в тях ще бъде съхранено природното богатствона страната, затова и броят на предложенията за обявяване на нови защитени територии нараства.

В този албум на вниманието на читателя предлагаме няколко вида защитени растения от Южното Черноморско крайбрежие в областта между реките Велека и Резово. Този район представлява особен интерес, защото като гранична зона доскоро е успял да се запази от намесата на човека.

Тук се срещат 58 вида растения от Червената книга, от които 18 са защитени. Свободният достъп до пясъчната ивица, превръщането на тази част от крайбрежието в обект на туризъм ще доведе до бързото изчезване на тези видове, защото много от тях се срещат по пясъчните дюни, по скалите или в тревистите и горските съобщества в непосредствена близост до морето.

Сега е времето да се помисли за разумно използване на природните забележителности, за ограничаване на строителството и достъпа на хора в райони като устието на р. Велека и местността Силистар на юг от с. Синеморец, защото не съществува валута, с която след време бихме могли да закупим изчезналите от
българската флора растения.

ГРЪЦКА ВЕДРИЦА (Fritillaria graeca Boiss. et Sprun)

Рядък вид. Балкански ендемит. Среща се по скалисти места, из пасища, горски поляни, храсталаци. Цъфти през април. Размножава се със семена и вегетативно. Освен край Приморско, реките Ропотамо и Велека се среща също и в Североизточна България, Източна Стара Планина. Струмската долина, Славянка, Средните Родопи, Тракийската низина, Тунджанската хълмиста равнина. Растението е застрашено от изчезване, тъй като се бере за букети.

ПЯСЪЧНА ЛИЛИЯ (Pancratiun maritumum)

Многогодишно луковично растение. Расте по крайбрежни пясъци и дюни, като изгражда типични псамофилни съобщества. Цъфти юли-август. Възобновяването по семенен път е ограничено. Част от популациите на вида са в резерват „Пясъчна лилия" в местността Каваците, но тези между Ахтопол и Резово са застрашени от замърсяването на плавната ивица.

ЛУКОВИЧНА ПРОЛЕТКА (Romulea bulbocodium (L.) Seb. et Mauri)

Рядък вид. Среща се из тревисти места, на сухи и топли терени до 300 м надморска височина. Размножава се вегетативно. Видът е разпространен около с. Резово, Струмската долина и Кърджалийско. Популациите са малочислени и са застрашени от пашата, залесяването, разширяването на обработваемите земи.

БЯЛА ЛУПМНА (Lupinus albus L.)

Рядък вид. Популациите са разпространени около Резово, Ахтопол, Мичурин, а също в Североизточна България (Варненско), Източните Родопи, Струмската долина. Расте по открити и пустеещи места на силно излужени канелени горски почви и по пясъците на крайбрежната ивица, затова унищожаването на крайбрежната ивица през курортния сезон води до намаляване на броя на екземплярите в популациите.

КАВКАЗКА ДЕТЕЛИНА (Trifolium spumosum L.)

Този рядък вид се среща единствено по Южното Черноморско крайбрежие по сухи тревисти и песъчливи места край морето. Цъфти май-юни. Размножава се със семена. Включването на находищата на вида в защитени местности е необходима мярка за опазването му.

БЪЛГАРСКИ ЛЕН (Linum tauricum Willd subsp. bulgaricum (Podp.) Petrova)

Расте единично или в малки популации по крайбрежието върху пясъци или на тревисти места докъм 1000 м надм. височина. Има слаба възобновителна способност поради трудната кълняемост на семената. Цъфти през май-юни. Среща се по Южното Черноморско крайбрежие, в Източните Родопи, Свиленградско, Дервентските височини. Рядък подвид. Балкански ендемит. Растението е застрашено от интензивния туризъм и залесяването.

МОРСКИ ВЕТРОГОН (Eryngium meritimum L.)

Многогодишно тревисто растение, рядък вид. Среща се по пясъци и дълбоки песъчливи засолени почви. Образува разредени чисти съобщества или участва в състава на смесени съобщества, в които образува самостоятелни групи. Цъфти през юни. Размножава се със семена и вегетативно. Разпространен е по цялото Черноморско крайбрежие, Част от популациите на вида са включени в резерватите „Морски пелин" и „Пясъчна лилия", но другите са застрашени от унищожаване поради интензивното използване на пясъчната ивица.

МЪРТВОКОПРИВОЛИСТНО ПОДЪБИЧЕ (Tecurium lamifolium D`Urv.)

Видът е включен в европейския списък на застрашените, редките и ендемичните растения с категория рядък. У нас се среща единствено в Странджанския район по сенчести склонове, в дълбоки долове,в издънкови дъбови гори. Цъфти през юни, размножава се със семена и вегетативно. Необходимо е поне някои от находищата да се обявят за защитени територии, защото голата сеч, при която съществено се изменят условията на местообитанията, е отрицателно действуващ фактор.

УРОСПЕРМУМ (Urospermum picroides (L.) F. W. Schmidt)

Единични екземпляри от този рядък вид са установени между селата Синеморец и Резово. Расте по тревисти и скалисти места в райони със смесени дъбови гори на морското равнище. Цъфти май-юни. Размножава се със семена. Еколого-биологичните особености на вида не са проучени и затова не могат да се определят точно отрицателно действуващите фактори и да се вземат конкретни мерки за опазването му.