ВСИЧКО ЗА КОРТИЗОЛА ...

Стресът е подвластен на кортизола. По-малко кортизол, по-нисък стрес!

Упражненията с тежести стресират тялото, но без този стрес мускулите никога не биха се развивали. Въпреки това прекаленият стрес не е желателен - той подпомага отделянето на хормона кортизол.

Какво е кортизол?

Кортизолът е катаболен стероиден хормон отделян от надбъбречните жлези. Често е наричан и хормон на стреса, защото нивата му значително нарастват след физически и емоционален стрес. Всъщност този хормон е много повече от индикатор за нивото на стрес в организма, той е и много важен за почти всички функции на човешкото тяло. Недостиг или излишък от този хормон може да доведе до сериозни проблеми в тялото. При нормални обстоятелства нивата на кортизол са най-високи сутрин между 6 и 8 часа, а през деня постепенно намаляват и достигат най-ниска стойност към полунощ.

Каква функция изпълнява?
Основната роля на кортизолът е да регулира кръвното налягане и функциите на сърдечносъдовата система. Освен това кортизолът регулира използването на протеина, въглехидратите и мазнините в тялото.
След като се отдели кортизолът предизвиква разпадане на протеина, което от своя страна води до освобождаване на аминокиселини в кръвта. Непосредствено след това аминокиселините се използват от черния дроб за синтез на глюкоза за енергия.

Това повишава нивото на КРЪВНАТА ЗАХАР, като по този начин се осигурява по-голямо количество глюкоза за мозъка. В същото време другите тъкани намаляват нуждата си от глюкоза като гориво за енергия.

Кортизола също предизвиква отделянето на МАСТНИТЕ КИСЕЛИНИ (енергиен източник от мастните клетки, който може да се използва като гориво за мускулите).

Тези два енергоуправляващи процеса подготвят тялото за ситуацията, която го стресира, а също така осигуряват на мозъка необходимите енергиини запаси.

Може ли да бъде полезен?

При нормални нива кортизолът е полезен тъй като подготвя тялото за борба със стресиращите го обстоятелства. Също така осигурява полезни източници на енергия.
А как вреди?

* Намаля секрецията на тестостерон и хормон на растежа
* Причинява остеопороза
* Намалява мускулната тъкан и увеличава мазнините
* Възпрепятства работата на човешката памет
* По-трудно уползвотворяване на глюкозата
* Уврежда имунитета

Може ли да се саморегулира?
Тялото има сложна система за обратна връзка, която регулира секрецията на кортизол. Хипофизната жлеза отделя хормон, който "подава сигнал" на надбъбречната жлеза да регулира секрецията на кортизол.

Как кортизолът влияе върху мускулите?
Кортизолът е катаболен хормон. Високите нива на кортизол могат да променят състоянието на тялото от анаболно (изграждащо) в катаболно (разграждащо) състояние. При високи нива на кортизол - той подпомага натрупването на мазнини.

Как да регулираме нивото на кортизол?

* Намалете стреса. Старайте се да поддържате добро настроение, избягвайте ситуации които стресират тялото ви умствено и физически.
* Правилни тренировки - правилното количество и продължителност на натоварване са от голямо значение за отделянето на кортизол. Избягвайте - тежки и продължителни тренировки (над 90 минути тренировка с тежести и над 45 минути аеробика на ден). Всекидневните тренировки без почивен ден също подпомагат за високите нива на кортизол - винаги си осигурявайте достатъчна почивка.
* Хранете се веднага след тренировка и сутрин след като се събудите. Тогава нивата на кортизол са високи, а тези на инсулин - ниски, поради което последния няма неутрализиращ ефект върху кортизола. Храната трябва да подпомогне отделянето на инсулин (сутрин и след тренировка).
* Сън - по време на съня кортизолът има най-ниски нива, а хормона на растежа - най-високи. Осигурявайте си достатъчно и качествен сън всяка вечер.
* Ограничете кафето. Кофеина в кафето стимулира отделянето на кортизол.
* Витамин С. Има данни за изследвания при които хората приемащи допълнително витамин С - имат по-ниски нива на кортизол,
* Глутамин - осигурявайте на тялото допълнително глутамин. По този начин кортизола няма да разлага мускулната тъкан за да си набави въпросният глутамин.
---------------------------------------------
Калоян Георгиев

Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 11:21 pm Заглавие :

КОРТИЗОЛЪТ И ДЕПРЕСИИТЕ

Дълбоките депресии причиняват смаляването на важна част от мозъка

Стресът отдавна беше подозиран, като причинител на мозъчна атрофия, но никой не знаеше как да се спре атрофията и да се възстанови мозъка.

Според нови изследвания направени в Европа, антидепресантите са медикаментите, които спират този процес на свиване на мозъка.

Това изключително важно откритие е направено в Станфордския Университет, докато германски учени са изследвали нов антидепресант, нар. tianeptine. В резултат на дълбока депресия, една част от мозъка нар. Хипокампус се свива.

Понякога това свиване може да достигне 20%. Хипокампус е част от мозъка, която е важна за ученето и паметта. Затова дълбоката депресия много често причинява загуба на паметта. Никой не знае точно на какво се дължи атрофията.

Може би невроните умират или се свиват или просто някои хора не се раждат с пълния запас неврони.

Установено е обаче, че всичко това е свързано със стрес-хормона нар. Кортизол, защото половината от пациентите намиращи се в дълбока депресия произвеждат много повече Кортизол от здравите хора.

Учените са провели следния експеримент : за период от 35 дни при депресирани пациенти, в резултат от отделянето на голямо количество Кортизол е установено че е намаляло с 33% количеството на химически важни за здравата мозъчна клетка вещества.

В резултат на това обема на Хипокампуса се е намалил със 7%.

При същия експеримент обаче е установено че при тези пациенти, на които е даван орално медикамента Tianeptine, количеството на химични вещества в мозъка се възстановило до нормалното и размера на Хипокампуса е възстановен до предишния.

Това изследване навежда на мисълта, че размера на Хипокампуса може да се запази при лечение с антидепресанти.

Всички тези изследвани подлежат на допълнителна проверка и доуточняване, но ако наистина размера на Хипокампуса може да се запази в резултат на лечение с антидепресанти, това би довело до изключителни постижения при лечението на тези заболявания.

Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 11:35 pm Заглавие :

КОРТИЗОЛЪТ И ПЛАЧЪТ

Плачът - всичко друго но не и "полезен за дробовете"

“Плачът е много вреден за новороденото, защото той намалява капацитета на белите дробове, повишава интракарциналното налягане и поставя началото на стресова реакция в организма.”(Андерсон, 1999)

Плачът не е полезен за дробовете на бебето. Един от най-разпространените митове от медицинския фолклор е “Оставете бебето да плаче, това е полезно за дробовете.” Още в края на 1970-те години проучвания доказват, че бебета, които са оставяни да плачат, имат пулс, достигащ тревожно високи нива, и понижено съдържание на кислород в кръвта. Когато същите тези бебета биват успокоени, сърдечно-съдовата им система бързо се нормализира, показвайки ясно, колко бързо бебетата разпознават, че вече са на сигурно място. Ако бебето бъде оставено да плаче и не бъде успокоено, то остава в състояние на физиологичен и психологически дистрес.”

“Ранният стрес, който е резултат от отделянето от майката, води до промени в мозъка на бебето, които правят бъдещия възрастен по-податлив на на стрес през целия му живот,” казват Комънс и Милър, изследователи от Факултета по Медицина на Университета Харвард. Учените изследвали практиките за отглеждане на деца в САЩ и в други култури и казват, че широкоприетата американска практика, бебетата да спят в отделни креватчета – дори в отделна стая, - и да не се откликва бързо на плача им, може да доведе до случаи на пост-травматичен стрес и постоянна паника, когато децата пораснат, дори и в зряла възраст.

“Родителите трябва да знаят, че да оставят бебето си да плаче без нужда го уврежда за постоянно,” – казва Комънс. “Това променя нервната система на бебето, така че то става свръхчувствително към бъдещи травми.”

“... Причина за плача може да бъде, че бебето е изплашено, усеща болка, не се чувства комфортно или е изплашено. Чрез плача то се опитва да комуникира. Често, след като се събуди , бебето започва да дава “сигнали” на хората, които се грижат за него, чрез тихо промрънкване, което преминава в отчаян плач, ако не му бъде обърнато внимание.

Понякога плачът се тълкува погрешно като израз на гняв или като опит за манипулация. Но такъв отчаян плач може да бъде обяснен като страх. Страх, породен от неприятното усещане на бебето, че е изцапано, от къркорещата болка в стомаха, или от уязвимостта, която бебето усеща, когато е само в тъмното.

Страхът от нападение или смърт е дълбоко вкоренен у нас. Днес ние, като родители, знаем, че бебето е на сигурно място, само в люлката си. Но в мозъка на бебето е закодиран първичен страх, който често действа в ранна възраст. Бебето не може да осъзнае, че е в безопасност – то се чувства сигурно само до майка си или друг възрастен, който се грижи за него.

Когато бебето е в състояние на безпомощен страх, у него действа инстинктът за борба или бягство. Едно бебе обаче не може нито да се бори, нито да избяга. Ако паниката му не бъде успокоена от възрастен, внезапен приток на химикали и хормони може да започне да бушува в мозъка му, насочвайки се главно към амигдала и хипоталамуса, за нездравословно дълъг период от време.

Какво става в мозъка на бебето при продължителен плач?

Историкът-психолог Лойд деМаус обяснява: “Травмите, които са неизбежни поради състоянието на безпомощност, могат да бъдат сериозно увреждане на хипоталамуса, причинено от умирането на неврони (нанясайки по този начин значителни вреди). Това се случва поради огромното количество осводобени (по време на травматизиращото за бебето преживяване) кортизол, адреналин и други хормони на стреса, което не само уврежда мозъчните клетки и паметта, но и поставя началото на продължителен дисбаланс на биохимичния състав на мозъка. Смята се, че изобилието на тези химикали и хормони в мозъка причинява изчезването на чувствителността към страх (намираща се в амигдала) и намаляването на нормалните нива на серотонина.

Например, деца, които са травматизирани по подобен начин, често израстват без чувство на страх (и дори на съчувствие и съмосъхранение) и често стават побойници. В техния мозък има по-ниски нива на хормона вазопресин, който регулира агресията, и ниски нива на серотонин, който е познат като успокояващ нервотрансмитер. Ниските нива на серотонин са най-честата причина за насилие и се свързват с високи нива на самоубийства, убийства, палежи, антисоциално поведение, само-осакатяване и други проблеми, причинени от агресия

Скенерът на мозъка в множество проучвания показва, че амигдала е центърът, в който е съсредоточено усещането за страх. Затова се смята, че подобен начин на отглеждане на деца уграе основна роля (макар не винаги единствена) за появата на проблеми като фобии, пост-травматичен стрес, би-поларност и паник-проблеми.

Имайки предвид, че мозъкът се развива най-много през първите години на живота, правоподобно е да се смята, че непрекъснато повтарящото се наличие на голямо количество от тези променящи мозъка химикали през периодите на дълъг самотен плач, при наличието на травма от отделянето от майката/ родителите и при други ситуации, предизвикващи страх у бебето, може да предразположи бъдещия зрял човек към емоционални и социални пролеми.”

“В кръвта на всеки човек, дори на малките бебета, циркулира надбъбречният хормон кортизол. Произведен от надбъбречните жлези, този хормон помага за правилното функциониране на основни системи от организма. Организмът се нуждае от правилното количество кортизол в точно определено време. Ако има прекалено много или прекалено малко от хормона, организмът няма да функционира правилно. Хормоните на надбъбречната жлеза са познати също като хормони на стреса. Нивата им се покачват бързо, което помага на човек да реагира в случай на заплаха. Макар тези хормони да са полезни в някои случаи, ако нивата им останат прекалено високи за прекалено дълго, организмът е изложен на прекалено много стрес и някои негови системи, като имунната система, не могат да функционират правилно.

Опити, проведени, както с бебета, така и с малки животни, показват следните удивителни резултати:

* Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да попречат на растежа;
* Повишените нива на кортизол за дълги периоди от време могат да подтиснат имунната система.

“Удивителни биологични промени настъпват в организма на майката при плача на нейното бебе. Когато тя чуе бебето си да плаче, притокът на кръв към гърдите й се увеличава, придружен от биологичното желание “да вземе и да накърми бебето”. Кърменето, от своя страна, предизвиква повишаване на хормона пролактин, хормон, за който се смята, че е биологичната основа на “майчината интуиция”. Окситоцинът, който подпомага потичането на кърмата, носи усещане за релаксация и удоволствие, приятно отпускане от напрежението, предизвикано от плача на бебето. Тези усещания ви помагат да обичате бебето си.

Изследователите Силвия Бел и Мери Ейнсуърт провели няколко проучвания през 1970-те, които е трябвало да сложат край на теорията за разглезването. (Интересно е да се отбележи, че винаги, и дори до наши дни, тези писатели на книги за отглеждане на деца, които препоръчват оставянето на бебето да плаче, са основно мъже, с малки изключения. Как стоят в действителност нещата, е изяснено от жени.) Тези учени изследвали 2 групи двойки майка-бебе. Първата група били майки, които отговаряли незабавно и грижовно на плача на бебетата си. Втората група майки били сдържани в откликването на плача на бебетата си. Учените установяват, че бебетата в първата група, чиито майки са откликвали по-бързо и грижовно, по-рядко използвали плача като средство за комуникация на 1-годишна възраст. Тези деца били по-уверени и привързани към майките си, имали по-добре развити умения за комуникация и били по-малко хленчещи и манипулативни.

Много други изследвания са правени след това, с цел да покажат неправилността на теорията за раглезването. Те доказали, че бебетата, на чиито плач не се отговаря, започват да плачат повече, по-дълго и по по-тревожен начин.

В едно изследване, което сравнява две групи бебета, едната група бебета получавала веднага грижовно успокоение при плач, докато другата група бебета са оставяни “да се наплачат”. Бебетата, на чиито плач майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко. От друга страна, бебетата, които били оставяни “да се наплачат”, не започнали да плачат по-малко.

Като цяло, изследванията на плача показват, че бебетата, на чийто плач се отговаря, се научават да плачат по-малко и “по по-правилен начин”, докато тези, на които не се обръща внимание, се научават да плачат “по-силно”.

Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 11:39 pm Заглавие :

КОРТИЗОЛЪТ И СМЕХА

Повече дози смях намалява количеството на хормона на стреса

През 2006г. е направено изследване на взаимодействието между мозъка, поведението и имунната система, което установява, че радостния смях повишава хормоните, които пазят здравето.

Сега, две години по-късно същото изследване чрез опити открива, че очакването на събитие, което ще доведе дo позитивeн шеговит смях също понижава хормоните, които причиняват стрес.

Д-р Лий Берк, лидер на изследователския екип, каза: "Нашите открития водят до вярата ни, че чрез търсенето на повече позитивни преживявания, които ни карат да се смеем, ние можем да направим много, за да се чувстваме добре".

Техните ранни изследвания откриха, че приемането на дози "радостен смях" има изненадващ и невероятен успех.

Два хормона - бета-ендорфини (от семейството на химикалите, които облекчават депресията) и хормона на човешкия растеж (HGH, който помага на имунитета) - се увеличават съответно 27 и 87 процента, когато доброволецът очаква да гледа смешен филм на видео. Няма такова повишение в контролната група, която не е очаквала да гледа въпросното видео.

Използвайки подобен протокол, настоящото изследване открива, че същото очакване на смях, намалява нивото на три хормона на стреса. Кортизол (условно "хормон на стреса"), епинефрин (също познат и като адреналин) и допак, допамин катаболит (мозъчен химикал, който помага за производството на ендорфин), които намаляват съответно с 39, 70 и 38 процента, което е статистически невероятно при сравнение с контролната група.

Хронично високото ниво на хормона на стреса може да отслаби имунната система.
Изследването е озаглавено "Намаляването на кортизол и катехоламин стрес хормони асоциира с поведението на възприемане на очакването на радостен смях." То беше проведено от Лий Берк и Стенли А. Тан от "Oak Crest Health Research" институт и други техни колеги.

Изследването

Откривайки, че очакването на смешни събития увеличава нивото на определени "полезни" химикали/хормони, изследователите предполагат, че очакването на определени радостни събития може да намали стресовите хормони. За да проверят своята теория, те изследват 16 здрави доброволци - мъже за промени в нивото на кортизола и котехоламина.

Участниците са разделени на две групи - ексериментална (очакваща забавно събитие) и контролна.

Взета е кръв от двете групи преди събитието (очакването), четири пъти по време на събитието и три пъти след него (събитие и остатъчен ефект). Анализите показват, че нивото на стрес хормоните кортизол, епинефрин и допак намалява по време на фазата на очакване в експерименталната група.

Анализът на тенденциите показва прогресивен модел на трите хормона по време на събитието.
Като резултат, изследователите предполагат, че очакването на позитивни събития може да намали нивото на хормоните на стреса, което би било определящо, когато са хронично освободени.

Тези открития има приложение при развитието на методите, които могат успешно да се прилагат в здравни и подобрителни програми.

Като отчитаме тези научни данни, нашият съвет е, за да бъдете здрави се смейте повече и планирайте събития, които да очаквате с радост.
-----------------------------------------
От Диана Стойнова