Какво правите когато сте объркани?

Тъй като всички мълчите тази вечер, объркани от ситуацията, която сервира Елиза, подведена от човек, който не е изобщо наясно с много житейски и духовни понятия, реших да ви попитам всички вас: какво правите когато сте объркани?! Sad

Мълчите, гледате и не разбирате какво става или ... изчаквате удобния момент някой смелчага да си каже мнението пръв и тогава да го последвате?! Sad

Ако е така, защо този смелчага да не бъдеш ти, този, който четеш в момента написаноното от мен?!

Оттегляте се в дълбок размисъл, опитвайки се да прецените кой е прав и кой е крив?! Колко време ще ви трябва, за да се справите с неудобната ситуация?!

Защо да не го съкратите точно сега това време и ... да проговорите, кажете си мнението направо, без страх и угризения на съвестта?!

Ако не сте се обидили от създалата се ситуация, то за Бога, кажете каквото и да е ... а ако сте се обидили - също кажете каквото и да е ... Cool

Ние затова сме тук - за да дискутираме и да не си играем на "Не се сърди човече", защото всички знаем до къде води подобно злокобно мълчание ... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Фев 20, 2007 10:35 pm Заглавие : :)

Често ми се случва да съм объркана... и всички около мен го забелязват Embarassed

не мога да се прикривам признавам си... това което правя е да анализирам себе си в такъв момент... първо анализирам стъпките които съм направила достигайки до неудобния момент... обикновено все нещичко намирам в своите действия, което да не одобрявам... след това, ако има замесени и други хора анализирам и тяхното поведение и така все достигам до някакви изводи Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Фев 20, 2007 10:46 pm Заглавие :

Не смятам, че има създадена някава ситуация, нито, че форумците са се оттеглили в "дълбокомислен размисъл". Просто има най-различни вечери: в едни - на всички им е смешно, в други - тъжно, а в трети - просто ги няма /може да ядат крем "Луи", или да простират пране, или да нямат интернет и т.н. - не знам/.Ситуацията на Елиза не е с нищо по-различна от тази на почти всеки в този форум: дошъл е объркан, нагълтан с някакви чужди прочетени неща /които ако са убедително написани - ги е приел за свои просветления/ и като попише и почете тук, си дава сметка колко на крив път е бил.Това отново го връща на нулева позиция и трябва малко или повече време за смилане на новата ситуация.Горе-долу аз така си представям нещата. Мисля, че основното качество на този форум е, че сме се събрали тук, за да "смиламе" заедно нещата и така "да ни тежи по-малко на корема и на душата" /с усмивка казано - този форум е нещо като "мезим форте" за душата/.А по въпроса какво правим като сме объркани - аз лично първо се старая да си дам сметка от какво точно съм объркана, после - да го анализирам като ситуация и в частност - моето поведение в тази ситуация, след което - вземам решение и действам /понякога - действам и без всичките тези разсъждения /.

Пуснато на: Вто Фев 20, 2007 11:13 pm Заглавие :

Аз се затруднявам да отговоря.Какво правя когато съм объркана - зависи от много неща - кое е довело до объркването,т.е. ситуацията плод на неправилно мое поведенение ли е или не, от което следва въпроса дали наистина е неправилно и от чия гледна точка.Ако съм объркана по причина на действията на други хора - кое ги е накарало да действат по определен начин и пак опирам до причинно-следствената връзка - а аз ли съм предизвикала по някакъв начин действията им,т.е. пак до моето пведение.После трябва време да се осмислят нещата,т.е. да се анализират, пак зависи т ситуацията - имам ли време наразположение или трябва да се действа веднага за оправяне на ситуацията.Понякога има, понякога не.Когато има преценявам, че е разумно да "задържа топката" и да изчакам някакъв развой на нещата,когато са намесени други и те са предизвикали по някакъв начин ситуацията - в доста от случаите, това е печеливша тактика защото тези хора сами са се забъркали /и мен/, но намесата ми неволно може да предизвика по-негативн последствия и за тях и за мен.Ако сама се набутам в някаква ситуация и се объркам - трябва сама да се измъкна, а ако не успея или е невъзможно - пак трябва да се изчака.Много ми е трудно да потърся чужда помощ, а знам, че понякога е наложително.Някои положения обаче са необратими и тогава трябва да се търси начин да се приемат и да се продължи живота по нов начин.Много объркано се изразих и не знам дали съм достатъчно разбираема за другите - опитвам се да говоря абстрактно за конкретни неща, лични, а не ми се иска да занимавам потребителите с тях.Мисля, че рецепти за тези неща по принцип няма.В конкретната ситуация с Елиза мисля, че трябва да "намали темпото", да се опита да изчака нещата да улегнат в съзнанието и. Мисля, че постъпва правилно като споделя тук. Аз се чувствам много назад и некомпетентна, сигурно и други като мен, но има ги хората, които могат да я ориентират, надявам се да успее да достигне до правилното решение или поне на определен етап.Желая успех! Smile

П.С.Точно тази вечер се отнесох малко извън форума,че си търсех някакъв подходящ аватар, ама нещо не ми се уреди въпроса /засега/ и затова доста "помълчах" Sad

Пуснато на: Вто Фев 20, 2007 11:27 pm Заглавие :

Основното нещо, от което трябва да се избави човек, изпаднал в ситуация на объркване е следното: ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА!

Не си създавайте излишен дискомфорт, като се чувствате непрекъснато виновни за всяко едно нещо, з авсяка една дреболия ... Wink

А сега - лека нощ на всички!

Пуснато на: Вто Фев 20, 2007 11:58 pm Заглавие :

Това е много ценен съвет, аз лично много, почти непрекъснато все се чувствах виновна, не без "помощтта" на другите, ама пред тях правех всичко възможно да се "оневиня", т.е. оправдавах се, а вътрешно се раздирах от чувство за вина. Сега се научих да не го правя и се чувствам много по-добре. А и като анализирам миналите ситуации от позицията на времето, си давам сметка колко неоснователно ми е било това чувство, но тогава съм била в тотален блокаж, дори не съм можела да разсъждавам адекватно и обективно. Благодаря Ви много, лека нощ! Smile

Пуснато на: Сря Фев 21, 2007 12:09 am Заглавие : :)

Винаги първо поглеждам себе си... винаги първо търся причина в собственото си поведение и в мен самата, но отдавна спрях да се обвинявам и да се самонаранявам ... осъзнах че просто не е нужно... приемам фактите и продължавам напред като се старая за не допускам повече подобни грешки при евентуално осъзната неблагоприятна позиция в създалата се ситуация... не е нужно да се самоизмъчваме... въпроса е да съумеем да осъзнаем ситуацията и да си направим съответния извод... до скоро не успявах... но сега поне се старая да запазя хладнокръвие и да не ме завладее хаоса Smile

Спокойна вечер на всички вас !

Пуснато на: Сря Фев 21, 2007 12:14 am Заглавие :

бийство,нали? Wink

Пък аз досега "мълчах",щот' не измислих какво да напиша,но сега съм готов и...ми тъй ви се падфа-четете! Razz

Първо по темата
Когато съм объркан,спирам,за да видя къде съм.Ако видя откъде съм "загрешил",се връщам там и давам в друга посока...докато не усетя,че и това не е вярната и та,и така,и така...
Т.е. по-скоро имам ребус,а не повод за "рев и сополи".

Но се сетих разказ на американсйи актьор на гости в японски колега(не питайте за имена Rolling Eyes

).Отишли в някакъв завод и работник причинил авария.Янкито бил шашнат-работникът отишъл при началника и му казал за случилото се."В Америка всеки би скрил това,заради глобата,уволнението и лошата препоръка!",обяснил.А японецът отвърнал:"Ние търсим не Вината,а Причината!".

Следващото не помня прочетох ли го или са мои обяснения и продължение на ситуацията,но четете,пък си кажете,ако е моя хрумка,дали е логична.

Работникът отива при шефа си,покланя се и му разказва всичко,без да лъже или прикрива каквото и да е,като добавя извиненията си.
Началникът се покланя и отиват Exclamation

двамата заедно Exclamation

да оправят нещата.
Работникът не само не е уволнен,но даже с повишена заплта.Защо ли?Много просто Smile

Той винаги ще помни ситуацията и при подобна ще реагира като добреобучен кадър.Да се "даде" такъв на конкуренцията е = самоубийство,нали? Wink

Освен това са икономисани време и средства за задължителните обновяване на знанията.

Оттогава и аз не търся Виновни,а Причинители и вече се сърдя по-малко и на себе си и на останалите.Разбирам,че повечето неща са грешки-неволно зло.Т.е. хората не са лоши,а бъркат..повечето,де Иначе има и...ама за тях няма да ".говоря"

Пуснато на: Сря Фев 21, 2007 1:12 pm Заглавие :

Вярно е че за да се чувстваме объркани винаги има причина. Понякога обаче причината не е една, а цял низ от причини. Ако е една едва ли ще бъдем толкова объркани, че да не знаем как да се справим. Когато сме объркани, не трябва да допускаме да изпаднем в паника, защото това е следващият етап.Та, когато съм объркана имам нужда НЕ да помисля, а просто да седна и да спра да мисля. След известно време започвам да действам, като започвам да решавам всеки проблем за който се сетя в момента, дори и най-незначителни неща. Може би по този начин се разсейвам и отклонявам вниманието си. Объркването се получава, когато в главата ми има безброй мисли, които в един момент така се завихрят, че не мога да изляза от проблема, т.е. не спирам да мисля. След като пристъпя към някакво действие хватката се разхлабва и лека, полека излизам от състоянието на объркване. Това е моят инстинктивен начин за справяне с нещатал Wink

Пуснато на: Сря Фев 21, 2007 1:32 pm Заглавие :

Те т'ва е!
Но ситуациите са различни.
Помня как веднъж изкачвах пътека и се оказа,че не мога да продължа.Опитах да се върна-не ставаше,а зад мен бе пропаст.Бях ужасно дебел,а мускулите ми бяха само на теория.Обаче...от страх ли от какво,ми дойде такава сила,та се изкачих на един дъх.
След няколко години гледах в епизод на "Седморката на Блейк",един от героите да казва:"Когато ме е страх,всичко мога!" и му вярвам. Wink

Пуснато на: Сря Фев 21, 2007 7:39 pm Заглавие :

Супер ...

Точно това е ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР!!!

Никаква философия, никакво напрягане, никакво колебание, никакъв страх ... нищо ... и изведнъж идва прозрението заедно с правилния отговор!

Браво, adidessi! Чиста крия йога ...

Пуснато на: Чет Фев 22, 2007 9:46 pm Заглавие : :)

Така си е Аудан... концентрираш се... вслушваш се във всичко около себе си... и... в крайна сметка успяваш Wink

Пуснато на: Чет Фев 22, 2007 10:24 pm Заглавие :

Всъщност смятам,че за да "чуем" Интуицията си може по два противоположни начина:

1. Пълно успокояване (на околните им изглежда като "непукизъм".
2. Пълно съсредоточване и ако не ви стигне логиката на Съзнанието,то...изключва.Уморявате се да се тревожите.

Знам,че действат от личен опит,но първият вече ми е трудно да правя,защото се чувствам отговорен,ако наблизо има друг човек.Мъж съм,все пак,а една от главните задачи на всеки Мъж е Защитата.

Но това са моменти,когато някои неща си стават без видима причина.

Пуснато на: Чет Фев 22, 2007 10:43 pm Заглавие :

И за така ги чувствам нещата, но наистина понякога хората около мен очакват и се надяват на друго и това ме подтиква към действие, когато хич не ми се действа, а ми се иска да "изключа".Ама, какво да се прави, полът задължава Wink

Пуснато на: Чет Фев 22, 2007 10:47 pm Заглавие : :)

слава богу успявам все още да се изморявам от тревогите... този механизъм работи добре при мен... , а колкото до пълното успокояване... ами него никога не съм го умеела... Rolling Eyes

просто не мога да бъда непукист, но когато се изморя от тревоги тогава ми става по-леко... може и да е от непукизъм не знам...