Призванието на ученика

Всеки ученик на земята има своя особена мисия, свое особено призвание и много е важно той да отделя на това най-съсредоточено внимание. Осъществяването на тази мисия е свързано непосредствено с разширението на контакта му с душата. Колкото по-широка и дълбока е неговата връзка с душата, толкова по-скоро той ще дойде до разбирането каква именно сфера на живота му е негова територия.

Тук времето е най-добрият наставник, тъй като с течение на времето мислите на голяма част от учениците все повече се стремят към това по какъв начин могат да допринесат най-голяма полза. Затова колкото по-често те се съветват по този въпрос със своята душа, толкова по-бързо ще могат да започнат своята работа. Да знаят и да разбират е необходимо на всички ученици. Защото те бродят безцелно в гъсталака на собствената си гора, гора на призраци, които са само празни звена, изпаднали от веригата взаимовръзки и съответствия. Разбира се, преди да започнат борбата с призраците е необходимо да се научат да ги различават и тук енергията на душата и силата на волята се оказват именно онези двигатели, под въздействието на които даденият процес се извършва много по-бързо и ефективно.

Всеки път, когато каналът е чист и стабилен, душата изпраща по него своите импулси, които волната личност или отхвърля, отрича, или ги приема. Ако на душата е нужно да доведе до сведение на личността, че е време да смени профила на образование, жилищните условия, партньора, да въведе в ред отношенията си с тях, тя ще бъде готова упорито да изпраща своите импулси през този канал, който в зависимост от обстоятелствата може да бъде или отворен, или полуотворен, или съвършено блокиран. Обаче онази настойчивост, с която душата изпраща и изпраща своите импулси, незабелязано върши своето дело и оказва необходимото действие.

Несъмнено, личността може да се опита да се отклони от това, тъй като й се струва трудно и непривлекателно, но въпреки това ученикът все по-често и настойчиво ще го обзема чувството, че в неговия живот нещо трябва да се промени, доколкото той от душа го знае отдавна, безвъзвратно и окончателно. При все това между момента на осъзнаването на този факт и самите промени се простира понякога цяла пропаст, която много ученици дълго не се решават да преодолеят, тъй като изпитват на нивото на личността страх пред всичко ново. Внимателният читател сигурно е забелязал, че личността по своята природа е твърде консервативна: тя със всички сили се съпротивлява на всякакви преобразования и промени и крайно неохотно отстъпва на всичко ново и неизвестно.

Затова, ако личността и изпитваният от нея страх пред неизвестното са прекалено силни, душата може да прибегне към по-крути мерки, за да застави личността да измени курса или да премине на друга орбита и в крайна сметка да изпълни своето житейско предназначение. Това въздействие на душата на човека се отразява често по такъв начин, че например го уволняват от работа или е принуден да премине на друго място (например по силата на финансови затруднения), или попада в катастрофа и т.н. Ако душата чувства, че дадената мярка е единствената възможност да раздвижи личността и да я застави да работи, тя без да се бави прибягва към нея, защото именно тя, душата, е отговорна даденото житейско предназначение да бъде изпълнено.

На някои това може да се стори много сурова и жестока мярка, обаче трябва да се разбере, че тя е необходима, понеже няма друго средство да застави личността да се вмести в набелязания план на този определен живот. Разбира се, никой не лишава ученика от неговата свободна воля, която той има право да прилага във всички случаи на живота, обаче доколкото той като човек-душа е дал обет да изпълни на земята определена мисия (а такъв обет сме дали всички ние), то именно душата е длъжна да се грижи за това, че мисията трябва да бъде изпълнена на всяка цена, дори ако личността поставя всякакви препятствия.

Много често именно подобни неочаквани ситуации водят ученика към истинското разбиране на нещата. Нерядко за тази цел се използват болезнени и непривлекателни обстоятелства: болест, травми и прочие. Известно е, че когато човек се разболява, това почти неизбежно влече след себе си някакви промени в неговия живот, а на самия човек се дава време основателно да поразмисли над своето собствено съществуване, което той в противен случай вероятно никога не би направил.

Разводът – това е един важен завой в съдбата на ученика, начало на нов етап в живота. Всеки път, когато фундаментът на нашата стабилност или спокойствие се клати под краката ни, това довежда към разрив или смяна на всички наши стари личностни връзки и често това се оказва достатъчно, за да ни раздвижи и да ни застави да обърнем колелото на живота си в нужната посока. Промените в живота са така необходими, както е необходим понякога силният страх или шок, който основателно ни стресира и извежда от тесните рамки на шаблоните и утъпканите пътеки на предишния живот, защото така иска душата – за нашето собствено благо.

Особено силните стресове, действащи подобно на шок, могат да отворят етерната защита и в образуваната пукнатина може да бликне мощен поток от космически излъчвания, разтърсващи ученика до основи.

И в това време, докато личността, изложена на такова мощно въздействие се оказва детронирана и полупарализирана, душата внася коректива и я устремява за изпълнение именно на задачата, която в дадения момент най-целесъобразно я води към осъществяване на житейското предначертание.

Само ако ученикът бе разбрал доколко е важно за него да умее да се вслушва в своя вътрешен глас, в гласа на своята душа! Колко по-бързо той щеше да дойде до истинско разбиране и щеше да може да промени създадената ситуация. Тогава и предстоящите изменения ще се сторят не толкова резки и внезапни, без да говорим за това, че връзката и сътрудничеството между душата и личността забележимо ще се подобрят.

Когато ученикът съзнателно или полусъзнателно започва да променя текущия курс на своя живот, той скоро открива, че това по принцип е най-доброто от всичко, което е предприел за последните години. И макар че той чувства, че е тръгнал по верен път, разбира напълно това след много години, понеже през цялото време личността всячески му е пречила да дойде до истинското разбиране за ставащото и е упорствала, не желаейки за толкова кратко време да промени напълно предишните ориентири. Но рано или късно страхът пред новото и неизвестното изчезва и личността с удивление открива, че новият живот фактически е много по-добър и приятен, отколкото стария.

Болестта понякога затруднява процеса на достигане на истинското разбиране, обаче ако в хода на болестта ученикът разбере, че това му е помогнало по новому да погледне на живота или го е довело до по-дълбоко достигане на същността на ставащото, което е невъзможно при други обстоятелства, то като правило протичането на болестта рязко се променя: според задълбоченото разбиране тя или тихо и незабелязано изчезва или остава (ако това е връщане на стар кармичен дълг), но отношението и подходът на ученика към нея съществено се променят. Не е изключено, че ученикът изведнъж да види, че ограничавайки физическата сфера на неговата жизнедейност, болестта открива пред него други страни и сфери на живота, на които иначе не би обърнал внимание.

Положителната страна на болестите е това, че когато разбираме смисъла на болестта и извличаме от това необходимия урок, нашето отношение към нея рязко се променя. Вместо да проклинаме Бога или Провидението, ние се вглеждаме в себе си, защото интуитивно чувстваме своята отговорност за ставащото и знаем, че този урок се дава именно на нас. Когато достигнем този стадий на самосъзнание, ние ще видим света с нови очи.

Разбирането може да дойде при вас във формата на осъзнаване например на факта, че вашата задача в този момент е твърдо и мъжествено да понесете дадената болест. Винаги, когато вътрешно съзнаваме, че правилно вървим към своето призвание, ние се чувстваме щастливи хора и това щастие не може да помрачи дори тежка болест, тъй като знаем, че живеем в съответствие с тези предначертания, които ние по волята на душата трябва да осъществим.

Когато се чувстваме отговорни в своя живот и живеем в хармония с онова предначертание, към което ни води душата, тогава всички наши жизнени системи функционират толкова добре и идеално, доколкото това въобще е мислимо на дадения етап на нашето развитие. Всъщност, именно на това са длъжни да се учат в живота всички хора.