НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 5:40 pm Вижте мненията без отговор
ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Юни 21, 2008 11:31 am
МнениеЗаглавие : ??????????? ??????
Отговорете с цитат

ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА

1. Деветашката пещера се намира на десния бряг на р. Осъм, на 18 км североизточно от гр. Ловеч и на 2 км от с. Деветаки. Известна е още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана, през които прониква светлина и осветява централната зала и част от двата клона.

Входът на пещерата е широк 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре той се разширява, като образува просторна зала с площ 2400 кв.м. Височината й достига 60 м, а на места - 100 м.

От централната зала на около 200 м от входа, се отделят два клона. Левият е дълъг повече от 2 км. През него протича малка рекичка, която преминава през централната зала и се влива в р. Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5 м и ширина 5,70 м.

Навътре се разширява и образува правоъгълна зала, дълга 50 м и широка 10-15 м. Този клон завършва чрез една малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара.
Добрите условия за живот, които предлага Деветашката пещера - големи размери, осветление на голяма дълбочина, удобна за отбрана, в съседство с извори и река, гори с дивеч, пасища и сред плодородна местност - привличат вниманието на човека от най-дълбока древност.

На културните останки в пещерата пръв обръща внимание Г. Кацаров, който през 1927 г. прави два малки сондажа. По сериозни проучвания са предприети в началото на 50-те години във връзка с превръщането на Деветашката пещера в склад за горивни материали. Тогава В. Миков и Н. Джамбазов провеждат спасителни археологически разкопки като са направени няколко сондажа в различните й части.

Благодарение на тях става известно, че пещерата е обитавана с известни прекъсвания през почти всички исторически епохи. Разкопките са подновени през 1992 г. от М. Стоянов, а от 1993 г. насам се ръководят от н.с. Венцислав Гергов.

Входа


Най-ранните следи от човешко присъствие са от средната старокаменна епоха (палеолит) преди ок. 70 000 г.пр.Хр.

Първите обитатели вероятно са били неандерталците. Те изработвали своите оръдия от каменни отломки, чиито краища изостряли чрез очукване. След тях, през късния палеолит (45 000 - 13 000 г.пр. Хр.), се заселили представители на нов вид човек - хомо сапиенс фосилис (разумен изкопаем човек). Появяват се и първите оръдия изработени от кост.
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха (неолита) - VІ хил.пр.Хр.

Най-голямото поселение в пещерата е от времето на каменно-медната епоха (енеолит) - V хил. пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Открити са голям брой керамични съдове, каменни и костени оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица и други дребни находки от камък, кост и глина.

Деветашката пещера е населявана и през бронзовата и желязната епоха.

През римската епоха в централната част, над изворчето е изградено светилище. При проучването на останките от сградата е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида.

По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.

(Разрушеният мост през реката. При сухо време и ниско ниво на водите, реката може да се премине свободно - има брод. При високи води, най-добре до пещерата се стига по пътеката от моста на асфалтовия път за с. Деветаки. От дясната страна на реката върви в началото коларски път, който в последствие преминава в пътека.)

Деветашката пещера се намира на десния бряг на река Осъм1, на около 2 км от с. Дойренци и на 3 км от с. Деветаки, откъдето носи и името си. Пещерата е известна на местното население като "Окната", заради няколкото отвора на тавана в централната зала. Поради тези отвори тя е добре осветена в по-голямата си част. Пещерата има овално-сводест отвор, с височина около 30 м и широчина около 35 м.

Навлизайки навътре входът се разширява, като образува просторна зала с площ около 20 400 кв.м. Височината на централната зала достига до 60 м. Продължавайки навътре централната зала се разделя на два клона: десният, който е по-къс, е сух и топъл, в последствие се разширява и образува правоъгълна зала. През по-дългия ляв клон протича подземна рекичка, която преминава през цялата пещера и се влива в р. Осъм2. Релефът около пещерата представлява екстраграцилен комплекс от четвъртични тераси.

Съставът на пещерните наслаги има общи черти със състава на наслагите по терасите на р. Осъм. Вероятно през различни периоди от време пещерата е била наводнявана, но само при главния вход. Въпреки определено благоприятните условия на живот в пещерата, при промяна на климатичните условия, съответно и условията в нея се променяли.

Отвътре (А тези "сферички" да са ви познати?!)

Навлажняването засилвало ерозионните процеси, в следствие на което за известни периоди от време обитаването й е преставало. От друга страна студените въздушни течения, които проникват през отворите на тавана са принуждавали обитателите да се заселват главно около входовете на двата клона и в близост до стените на централната зала.


II. История на проучванията

Пръв открива за науката културните напластяванията в Деветашката пещера Т.И. Кацаров през 1921г3. След 6 години, през 1927г. по инициатива на учителя по История Гено Иванов, Васил Миков провежда археологически разкопки в два сондажа, всеки на площ от 12 кв. м. и достига дълбочина 2,60 м4.

Сондажите са заложени срещу големия страничен отвор, до входа на сухия клон5. Няколко години по-късно Михаил хаджи Неделчев, също учител в Ловешката гимназия, копае в пещерата за материали за музейната сбирка в Ловеч6. Системни археологически разкопки в Деветашката пещера през 1950 г. от Васил Миков и Никола Джамбазов.

Причината е построяването на склад за самолетно гориво в пещерата. Проучванията се провеждат през лятото на 1950г и втората половина на 1950г. През първата година са заложени 2 сондажа, в самото начало на сухия клон. Единият сондаж обхваща площ от 74 кв. м, а вторият 12 кв. м. В първият изкоп В е достигната дълбочина до 1,70 м, а в сондаж А до 2,90 м7.

Разкопките са продължени през пролетта на 1952 г. под ръководството на Н. Джамбазов, но вече имат спасителен характер, поради вече започналите строителни материали в пещерата. През месеците от май до декември в пещерата е разкопана площ от около 2 100 кв. м.8 Въпреки огромната разкопана площ, културните напластявания в пещерата не са окончателно изчерпани. В централната зала остават непроучени пластове от палеолита, неолита и халколита.

В продължение на 40 години, проучванията в Деветашката планина прекъсват и тя служи за петролен склад. През лятото на 1992 г. проучванията се подновяват под ръководството на с.н.с. Венцислав Гергов9. Те се провеждат върху могилообразното възвишение в началото на пещерата, което е останало извън вниманието на В. Миков и Н. Джамбазов и имащо размери 25 х 16,5 м.

Проучването се осъществява на площ от 15 квадрата или 375 кв.м, което позволява да се направят важни наблюдения за живота на хората обитавали пещерата около 4 000 г. пр. Хр10. Оформяне централен профил по десния бряг на рекичката, в който са засечени 8 жилищни хоризонта, като само 3 от тях са горяли: 5, 7 и 8.

Скален мост

Трябва да се отбележи, че 8 хоризонт е напълно разрушен от ранносредновековни и съвременни интервенции, а също така и част от 8. За пръв път в пещерата са открити "in situ" в едно жилище - подиум със съдовете върху него, пещ и хромелни камъни. Характерно за керамиката е наличието на материали отнасящи се към вторите фази на КГКVI и КСБ1А, като съдовете от първата група са преобладаващи.

През 1993 г. спасителните разкопки продължават върху могилообразното възвишение, описано от В. Миков и Н. Джамбазов между входа и първия отвор на тавана на централната зала на пещерата11.

Самото проучено пространство през тази година обхваща 9 квадрата. В центъра на възвишението е маркиран централен профил, ориентиран северозапад-югоизток - ширина 1,5 м. Разкритите обаче ями и некропол не представляват интерес за настоящото изследване, тъй като са по-късни12.

През 1994 г. не се извършват археологически разкопки на обекта. Те са подновени през 1995 г. при входа на пещерата на площ от 10 квадрата, с размери 5 х 5 м13. Културните напластявания до 1,40 м са силно нарушени от средновековни ями и гробове. През същата година са достигнати най-горните хоризонти на късно халколитния пласт.

Изцяло е проучено жилището, открито при разкопките от 1992 г. В жилището е разкрита подковообразна пещ. Тя е била ремонтирана три пъти. През същата година е зачистен иманярския изкоп направен през 1994 г. Изкопът е направен с багер на 50 м под входа, непосредствено до лявата стена на пещерата и има правоъгълна форма. Върху зачистената източна стена културния пласт има дебелина 1,60 м. Пласта датира от ранния и късния халколит14.

Разкопките през 1996 г. се провеждат на площ от 500 м2 върху проучвания досега терен при входа на пещерата. Нарушената стратиграфия и слабата наситеност на културните напластявания обаче принуждават В.Гергов да прекрати проучването на тази част от пещерата на дълбочина 0,90 м.

За изясняване на стратиграфията са заложени два нови сондажа: сондаж 1, разположен на 50 м от входа в непосредствена близост до т. нар. иманярски изкоп сондаж 2 в десния сух клон на пещерата. Проучванията в С1 се провеждат върху два квадрата с размери 5 х 5. Разкрити са пластове от късния неолит, ранния халколит и от т. нар. преходен период.

В С2 са разкрити пласт от късния халколит с три жилищни хоризонта и пласт, разположен над тях с нарушена цялост, вероятно от т.нар. Преход. В къснохалколитния пласт и по-точно в трети хоризонт от горе на долу е разкрит гроб на дете около 10-12 г. Скелетът е в положение хокер, ориентиран север - юг с глава на юг.Другата част е унищожена при изкопна работа15.

През лятото на 1997 г. продължава проучването в пещерата като е съсредоточено главно в сондаж 1. Проучени са два строителни хоризонта - един от т. нар. Преходен период и един от късния халколит.

Трети хоризонт от горе на долу има дебелина 0,30 м. Той е силно опожарен. Разкритието е част от жилище, в чийто южен ъгъл е проучена основа за пещ с квадратна форма. Открити са колективни находки от кремъчни оръдия. Интерес представлява и кост от лъв, открита за пръв път в пещерата.

Според разкопвача В.Гергов керамиката от този хоризонт го отнася към т.н. Преходен период. В по-долния IV хоризонт също е проучено жилище с основа на пещ само, че в северозападния край. Откритите цели и фрагментирани керамични съдове дават основание на В.Гергов да отнася хоризонта към финалната фаза на късния халколит16.

Археологическите проучвания са преустановени за една година и продължават през 1999 г., която се явява и последната засега. Проучваната площ е 50 кв.м. терен в сондаж 1. През 1999г. са проучени основно интересуващите ни 5 или 6 строителни хоризонти. Между 4 и 5 хоризонт е установен стратиграфски хиатус. В 5 хоризонт е разкрито жилище с едноскатен покрив, като за северна стена е използвана стената на пещерата. В североизточния ъгъл на жилището е разположена пещта.

Трябва да се подчертае,че между 5 и по-долния 6 хоризонт е регистриран стратиграфски хиатус с дебелина 12-15 см.

Характерен за 6 строителен хоризонт е сивочерния цвят, образуван от въглени, пепел и овъглено жито. Този хоризонт е проследен повсеместно в пещерата, въпреки съответната денивелация. Това е доказателство, че първият от регистрираните къснохалколитни хоризонта в Деветашката пещерата е бил опожарен. Керамиката и в двата хоризонта е характерна за двата големи комплекса в Северна България КСБ 1А и КГК VI с е отчетливо преимущество на втория17.

Входната зала


III. Стратиграфия и хронология на Деветашката пещера

Както при почти всички обекти, проучвани в началото на века, така и в Деветашката пещера първите проучватели не дават никакви данни за стратиграфията на обекта. Нито Г.Кацаров, нито М. Хаджинеделчев та дори В.Миков не дават точни стратиграфски данни за своите първи проучвания.

За първи път стратиграфски данни за културните напластявания в Деветашката пещера дават В.Миков и Н.Джамбазов през 1960г. Поради бързото разкопаване, а и поради нарушената цялостна пластовете те не дават точния брой на жилищните нива в нито една епоха. Въз основа на керамиката, оръдия, накити и др. Миков и Джамбазов дават следната хронологическа колона18:

1.Палеолит

а) среден палеолит

б) късен палеолит

2.Неолит

а) среден неолит

б) късен неолит

3.Енеолит

4.Бронзова епоха

а)ранна бронзова епоха

б)късна бронзова епоха

5.Желязна епоха

а)ранна желязна епоха

б)късна желязна епоха

6.Римска епоха

Що се отнася до интересуващата ни епоха в различните сондажи, направени в пещерата, материалите от халколита са отчетени в един културен пласт без да са разграничени отделните жилищни нива.

В монографията си, посветена на халколитната епоха в България, Х.Тодорова прави опит за относителна хронология въз основа на публикувания от В.Миков и Н.Джамбазов керамичен материал. Част от керамиката тя отнася към I фаза на култура Градещица. А другата част от халколитната керамика към III фаза на комплекса КСБ 1А19.

Едва след проучванията през 90-те години на 20 в. В.Гергов дава по-точна стратиграфия на обекта.

На базата на стратиграфски сондаж 1 в непосредствена близост до т.н. иманярски изкоп В.Гергов разграничава 9 строителни хоризонта. Както следва:

I строителен хоризонт - т.н. преходен период

II строителен хоризонт - т.н. преходен период

III строителен хоризонт - т.н. преходен период

IV строителен хоризонт - финал на късния халколит култура КСБ 1А и КГК VI

V строителен хоризонт - начало на късния халколит култура КСБ 1А и КГК VI

VI строителен хоризонт - начало на късния халколит култура КСБ 1А и КГК VI

VII строителен хоризонт - ранен халколит култура Градещница

VIII строителен хоризонт - ранен халколит култура Градещница

IX строителен хоризонт - късен неолит култура Вадастра

Вземайки предвид историята на проучвания и начина, по който е разкопаван културния пласт,повсеместното му унищожаване почти половин век, трябва да направя следния извод относно хронологията на Деветашката пещера:

Пълна стратиграфна колона не може да бъде направена поради неокончателното изчерпване на културния пласт.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov