Нервните заболявания при духовното израстване

Духовното развитие на човека е продължителен процес, пътешествие по чудесни страни, богато не само на удивителни събития, но и препятствия и опасности. То е свързано с процесите на дълбоко морално очистване, пълна трансформация, пробуждане на много не използвани по-рано способности, израстване на съзнанието до немислими преди висоти, разширението му до нови вътрешни пространства.

Затова не е удивително, че толкова важни изменения преминават през различни критични стадии, които не рядко са съпроводени с нервни, емоционални и умствени разстройства.

При обикновеното клинично наблюдение лесно могат да се сбъркат с разстройства, произтичащи от съвсем други причини. Тези разстройства, за които ние говорим имат съвсем особен смисъл, те изискват друга оценка и друго лечение.

В наши дни тези разстройства, предизвикани от духовни причини, се срещат все по-често. Появяват се все повече хора, които съзнателно или несъзнателно изпитват вътрешно духовно напрежение.

Освен това, за духовното развитие на съвременния човек е в сила голямо разнообразие, особено вследствие на съпротивлението, което оказва критичният ум, стават все по-трудни и все по-сложни вътрешните процеси, в сравнение с отминалите времена.

Затова е целесъобразно да се направи обзор на нервните и психически разстройства, които могат да възникнат през различните етапи на духовното развитие и да се покажат най-действените методи за тяхното преодоляване.

По пътя към постигането на пълно духовно съзнание човек преминава през пет критични стадия: криза, предшестваща духовното пробуждане; криза, предизвикана от духовното пробуждане; спадове вследствие на духовното пробуждане; кризи през стадия на духовно пробуждане и накрая „тъмната нощ на душата”. Ще ги разгледаме подред.

Кризи, предшестващи духовното пробуждане. За да оценим правилно смисъла на странните вътрешни преживявания, явяващи се като предвестници на духовното пробуждане, ще кажем няколко думи за психиката на средния човек. Той се носи по течението на живота. Той приема живота такъв какъвто е, без да задава въпроси за смисъла му, ценностите му и целите му.

За човек на ниско ниво на духовно развитие всичко се свежда до осъществяване на личните желания, например да се стреми към богатство, да удовлетвори своите влечения и честолюбие.

Човек, чието ниво на духовно развитие е малко по-високо, подчинява своите лични склонности за изпълнение на тези семейни и граждански задължения, които е възпитан да цени.

При това той не се замисля над това от къде са се взели тези задължения, как те се съотнасят между себе си и т.н. Той може да се смята за вярващ, макар че неговата религиозност е повърхността и стереотипна.

За да живее с чиста съвест, му е достатъчно формално да изпълнява предписанията на своята църква и да участва в установените ритуали. Накратко казано, обикновеният човек се опира, без да се замисля, на безусловната реалност на ежедневието.

Той здраво се държи за земните блага, които са ценни за него. По този начин, земното съществуване практически се явява самоцел за него. Дори и да вярва в бъдещия рай, вярата му е чисто теоретична и академична. Пък и да попадне в този „рай” той може да започне да се стреми и по-късно.

При все това може да се случи, а и от време на време се случва, този „обикновен” човек да претърпи в своя живот внезапна трансформация, която го сварва неподготвен и го плаши. Понякога тази трансформация настъпва в резултат на много разочарования, а често и в резултат на силен душевен стрес, например при загуба на близък човек.

Обаче понякога протича без външни причини: сред пълно благополучие и благоволение на съдбата възниква неопределено безпокойство, чувство на неудовлетвореност и вътрешна пустота. Човек страда поради отсъствието на нещо неопределено, нещо, което не може да назове или опише. Постепенно се появява чувство на нереалност, суетата на ежедневието.

Личните интереси, които са го занимавали до този момент и са запълвали целия му живот, започват да бледнеят и да губят своята ценност и важност.

На преден план се появяват нови въпроси: човекът започва да размишлява за смисъла на живота, за причините на явленията, които преди са се възприемали като подразбиращи се – той размишлява за източника на собственото и чуждото страдание, за човешкото неравенство, за произхода и целта на човешкото съществувание.

Заблужденията са чести на този етап. Много, не разбирайки смисъла на това ново състояние на душата, го разглеждат като прищявка и болезнена фантазия и доколкото това е много мъчително, се опитват всячески да го подтиснат.

Страхувайки се да не се „побъркат” те правят всичко възможно да се потопят отново в конкретната реалност, която им се струва, че им се изплъзва. В хода на тази борба някои с удвоени усилия се хвърлят във водовъртежа на живота и жадно търсят нови занятия, дразнения и усещания.

Понякога по такъв начин им се удава да заглушат своето безпокойство, но почти никога не успяват напълно да се избавят от него. Това безпокойство броди в дълбините на техните същества, разклаща устоите на ежедневието и след известно време, понякога след няколко години, с нова сила изплува на повърхността на съзнанието.

Сега това безпокойство става по-мъчително, вътрешната пустота – още по-непоносима. Човек се чувства унищожен, всичко, което е съставлявало живота му, му се струва сън, пада като празна обелка. В същото време новият смисъл не се е появил още и понякога човек не само нищо не знае за него, но дори и не подозира за съществуването му.

Често към това страдание се добавя и моралната криза, пробужда се и се задълбочава етичното съзнание, човек се терзае, чувства вина и се разкайва за стари свои дела. Той се съди сурово и изпада в пълно униние.

Естествено, в това състояние лесно се явява мисълта за самоубийство, прекратяване на физическото съществуване се струва логично разрешение на вътрешния крах.

Ще отбележим, че това е най-общата схема на протичането на подобни преживявания. В действителност са възможни различни индивидуални особености: някои въобще не преживяват стадия рязко, други се оказват в него съвсем внезапно, без предварителни етапи, при трети господстват натрапчиви философски съмнения, при четвърти основна роля играе моралната криза.

Тези проявления на духовния прелом са много подобни на определени симптоми при неврастенията и психастенията. В частност, един от симптомите на психастенията не е нищо друго освен загуба на функционирането в реалността, а друг – деперсонализацията.

Сходството на духовната криза с указаните заболявания се засилва и от това, че те имат едни и същи физически симптоми: изтощение, нервно напрежение, безсъние, разстройство на храносмилането и кръвообращението.

Кризи, предизвикани от духовното пробуждане. Установяването на връзка между личността и душата, съпътстващите с това потоци светлина, радост и действена сила се съпътстват с чудесно състояние на освобождение.

Вътрешната борба, страданията, неврозите и физическите разтърсвания може внезапно да изчезнат и често с такава удивителна бързина, че става очевидно, че това не е вследствие на материални причини, а на душевните страдания. В такива случаи духовното пробуждане е изцеление в пълния смисъл на думата.

Но не винаги пробуждането става толкова просто и хармонично. То може само по себе си да предизвика усложнения, разстройства и отклонения. Това се отнася за тези хора, чийто ум не е напълно уравновесен, чийто емоционален живот е прекомерно екзалтиран, чиято нервна система е доста нежна и чувствителна, за да издържи безболезнено на рязкото усилване на духовните енергии.

Когато разумът е твърде слаб и неподготвен, за да издържи на духовната светлина, или когато човек е склонен към високомерие и егоцентризъм, вътрешните събития може неправилно да бъдат разбрани.

Възниква така нареченото изместване на нивата, пренасяне относителното върху абсолютното, сферите на личността – в духовния свят. По този начин, духовната сила може да доведе до раздуване на личностното „Аз”.

Преди няколко години ми се предостави случай да наблюдавам типичен, краен случай от този род в психиатрическата болница във Ванкон. Един от обитателите, симпатичен старец, спокойно и упорито настояваше, че той е Господ Бог.

Около това убеждение, той нарисува картина от фантастични идеи за небесните войнства, на които заповядвал, за велики дела, извършени от тях и т.н. Във всичко останало той бе прекрасен и приветлив човек, винаги готов да услужи на болните и на лекарите. Разумът му бе ясен и буден. Бе добросъвестен, така че го направиха помощник на аптекаря.

Аптекарят му повери ключа от аптеката и приготвянето на лекарствата и нямаше ни най-малки неприятности с него, ако не се брои изчезването на захар, която той взимал от запасите, за да достави удоволствие на някои пациенти.

От обикновена медицинска гледна точка на нашия болен би следвало да се постави диагноза: обикновен случай на мания за величие, параноидално заболяване.

Но в действителност тази формулировка е доста описателна, вкарваща го в някакви клинични рамки. Така няма да узнаем нищо определено за природата, за истинските причини на даденото разстройство. А е важно да знаем дали зад идеите на болния не се крият дълбоки психологични мотиви.

Знаем, че възприемането реалността на духа и вътрешното му единство с човешката душа извиква в човека, който го преживява, чувство за вътрешно величие, ръст, съпричастност към Божествената природа. В религиозните учения на всички времена намираме безброй свидетелства за това.

В Библията е казано кратко и ясно: „Знаете ли вие, че сте Богове?”. Блаженият Августин казва: „Когато душата на човека обича, то тя става подобна на това, което обича”. Когато обича нещо земно, тя става земна, но когато тя обича Бога, не става ли тя Бог?

По-силна от всичко е пълната тъждественост на човека – духа в неговото чисто битие – с висшия дух изразен във философията на Веданда.

Как ще възприемем това отношение между индивидуалното и универсалното – като пълна тъждественост по същност или като подобие, като причастност или като единство, - и в теорията и в практиката трябва ясно да се осъзнава безкрайната дистанция между духа в чистото му битие и обикновената личност.

Първото е основа, център, второто е нашето малко „аз”, нашето ежедневно съзнание. Пренебрегвано това различие води до нелепи и опасни последствия.

Именно това позволява да разберем описаното по-горе душевно разстройство и други, не толкова крайни форми на самовъзвеличаване и самообожествяване.

Болезненото заблуждение на тези, които стават жертви на подобни илюзии, се заключава в това, че те приписват на своето преходно „аз” качества и способности на висшия дух. Става дума за смесване на относителната и абсолютната реалност, за личното и метафизично нива.

Подобно разбиране на определени случаи на мания на величие може да даде ценни указания за тяхното лечение. А именно: съвършено безполезно е да се доказва на болния, че той не е прав, че се заблуждава, да му се присмиваме. Това може само да го раздразни и да го възбуди.

За предпочитане е друга линия на поведение: да се признае реалността, която се съдържа в неговите идеи, а след това с голямо търпение да се направи опит да му се обясни заблуждението му.

В други случаи пробуждането на душата и съпътстващото внезапно вътрешно просветление може да предизвика емоционално претоварване, което да се прояви бурно като викове, плач, песни или възбудени действия.

Някои силни натури в резултат на подема, предизвикан от духовното пробуждане, могат да се обявят за пророци или реформатори. Те оглавяват движения, основават секти, отличаващи се с фанатизъм и стремеж да обърнат всички в своята вяра.

При някои хора от високо ниво, но твърде силни, в резултат на преживяното откровение на трансцендентната и божествена страна на собствения дух, възниква претенция за пълна и буквална тъждественост със своята духовна част.

Всъщност такава тъждественост може да бъде достигната само в резултат на дълъг и сложен път на трансформация и прераждане на личността. Затова тази претенция не може да бъде удовлетворена – от тук и депресивните състояния стигащи до отчаяние и импулси за самоунищожение.

При някои хора вътрешното пробуждане може да бъде съпроводено с различни паранормални явления. Те имат видения на висши ангелообразни същества, слушат гласове или автоматично писане. Значението на такива съобщения може да бъде различно.

Във всеки случай е необходима трезва проверка и анализ без съзнателно отхвърляне, но и без предварителен пиетет, който може да внуши необикновеност на източника на тяхната информация.

Особено внимателно трябва да е отношението към съобщения, които съдържат преки заповеди и изискват сляпо послушание, а също и към тези, в които се превъзнася възприеманата информация – истинските учители никога не прибягват до такива средства.

Следва да се отбележи, че независимо от това доколко са истински и значими тези съобщения, те винаги са вредни за здравето, тъй като могат в значителна степен да нарушат равновесието между чувствата и разума.

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 9:05 am Заглавие :

Спад след духовното пробуждане.

Известно време след духовното пробуждане обикновено възниква спад. Вече говорихме, че хармоничният процес на духовното пробуждане предизвиква усещания за радост, просветление на ума, осъзнаване на смисъла и целите на битието.

Разсейват се много съмнения и се решават много въпроси, появява се усещане на вътрешна увереност. Всичко това се съпътства с преживяване на единството, красотата и светостта на живота: пробудената душа излива поток от любов към всички хора и към всички земни твари.

И в същност няма нищо по-радостно за сърцето и по-утешително от съприкосновението с пробудения, който се намира в състояние на благодат. Сякаш предишната личност с острите ъгли и неприятните страни е изчезнала и ни се усмихва нов човек, изпълнен със симпатия, стремеж да принесе радост и да бъде полезен на окръжаващите, да раздели с тях духовните съкровища, които той не може да обхване сам.

Това състояние на радост може да продължава много дълго, но и това, разбира се, има край. Ежедневната личност с нейния дълбок фундамент временно се е оттеглила, тя сякаш е заспала, но не е изчезнала и не е преобразена напълно. Освен това, потокът от духовна светлина и любов, както и всичко останало в този свят, е ритмичен и цикличен. Следователно, рано или късно след прилива на светлина, следва отлив.

Преживяването на напускането на благодатта е много мъчително и в някои случаи влече след себе си много силен спад и сериозни разстройства. Отново се пробуждат и с нова сила се утвърждават низките влечения. Целият „боклук”, погълнат от потока, отново изплува на повърхността.

Между другото процесьт на пробуждане е направил по-фино етическото сьзнание, засилил е стремежа кьм сьвьршенство, човек се осьжда по-строго и безжалостно, струва му се, че е пропаднал много повече от преди. Това заблуждение се дьлжи на обстоятелството, че на повьрхността излизат дьлбоко скритите преди наклонности и влечения: духовният стремеж ги е пробудил и извлякьл от безсьзнателното.

Спадьт може да стигне толкова далеч, че човек започва да отрича духовното значение на вьтрешния си опит. В неговия вьтрешен свят царят сьмнение и самоунижение, той се поддава да счита за изкушение всичко, което му се случва, да счита всичко за илюзии, сантиментални “приказки“.

Той може да стане ожесточен и саркастичен, цинично да се присмива над себе си и другите, да се отрича от идеалите си и стремежите си. Но въпреки всички положени услия той вече не може да се върне в предишното си състояние със силата на волята си. Красотата и чудото на това, което е преживял си остават в него и не се забравят.

Той не може вече да живее суетния ежедневен живот и тъгата по божественото не му дава покой. Като цяло реакцията е много болезнена, с пристьпи на отчаяние и мисли за самоубийство.

Подобни крайни реакции се преодоляват с ясното сьзнание за това, което се случва и сьс самото осьзнаване на единствения пьт за преодоляването на тези трудности. Именно за това на човека е необходима странична помощ.

Необходимо е да му се помогне да осьзнае, че сьстоянието на благодат не може да продьлжава вечно и че следващата реакция е естествена и неизбежна.

Прекрасното състояние, преживяно от него, е било подобно на полет кьм озарените от сльнцето вьрхове, от които се вижда целия свят като на длан. Но всеки полет рано или кьсно свьршва.

Отново се врьщаме в равнината и след това бавно, стьпка по стьпка, преодоляваме стрьмния пьт, водещ кьм вьрха. И осьзнаването на това, че преживяното спускане или “падение“ е естествен процес, през който трябва да минем, утешава и ободрява странника, помага му да сьбере сили, за да започне уверено да се изкачва.

Кризи на стадия на духовното преобразяване.

Същността на споменатото изкачване всъщност се състои в пълна трансформация и прераждане на личността. Това е дълъг и сложен процес, състоящ се от различни фази: фаза на активна чувствителност с цел да се отстранят препятствията пред потока на духовните сили; фаза на развитие на вътрешните способности, досега скрити или слабо изразени; фази, в течение на които личността трябва безмълвно и кротко да дава възможност на духа да работи със себе си, като понася неизбежните страдания мъжествено и търпеливо.

Това е време наситено с промени, когато светлината и тъмнината, радостта и болката се сменят постоянно. Често силите на човека на този етап дотолкова са ангажирани с тежки, и понякога мъчителни вътрешни събития, че той не успява да се справя както трябва с разнообразните изисквания на външния личностен живот.

Страничният наблюдател, даващ оценка на този човек от гледната точка на неговата нормалност и практическа ефективност вероятно ще стигне до извода, че той, някакси, е станал “по-лош” от преди, “по-нестойностен”. По този начин вътрешните проблеми на духовно развиващия се човек се задълбочават от неразбирането и несправедливите оценки на семейството, приятелите и даже лекарите.

До него неведнъж стигат неодобрителни забележки за пагубното въздействие на духовното стремление и идеали, намаляващи пригодността на човек за практическия живот. Подобни съждения често предизвикват дълбока подтиснатост, душевен смут и униние.

Това изпитание, както и всички други, трябва да бъде преодоляно. То учи човек да се справя с личната си чувствителност и му помага да постигне твърдост и независимост на съжденията. Затова човек не трябва да се съпротивлява на такова изпитание, а да го приеме с търпение. Ако близките му разберат състоянието му в тази ситуация, те могат да му окажат важна помощ, да го избавят от излишни страдания.

Става дума само за определен преходен период, когато човек е излязъл от предишното си състояние, но още не е постигнал ново състояние. Така и гъсеницата, която се превръща в пеперуда, трябва да премине през стадия на пашкул, стадий на безпомощност и безсъзнателност.

За разлика от гъсеницата човек е лишен от безопасността и тишината, в която пеперудата прекарва своята метаморфоза. Той трябва, особено в наши дни, да остане на своето място и според силите си да изпълнява дълга си пред семейството и обществото, да изпълнява професионалните си задължения по начин, все едно, че нищо осбено не се случва в неговия вътрешен мир. Това е много тежка задача. Тя може да се сравни с проблема, стоящ пред английските инженери, които били длъжни да реконструират сградата на лондонската гара без нито за час да прекъсват движението на влаковете.

Разбираемо е, че тази толкова сложна задача понякога предизвиква такива нервни и душевни разстройства като изтощаване, безсъница, подтиснатост, раздразнителност, които от своя страна, поради тясното взаимодействие между духа и тялото, могат да доведат до различни физически симптоми.

За да се помогне в такава ситуация е необходимо преди всичко да се идентифицира истинската причина за болестта и да се окаже на болния правилната психотерапевтична помощ, в противен случай физическото лечение и приема на лекарства само ще смегчат неблагополучието, но по никакъв начин няма да подействат на душевно-духовните корени на проблема.

Понякога тези разстройства са следствие на претоварване – от прекомерните усилия да се ускори духовното развитие. Резултатът на тези усилия е не трансформация, а избутване на низшите компоненти, изостряне на вътрешната борба със съпътстващото я нервно и духовно пренапрягане. Тези, които прекалено ревностно се стремят към съвършенство трябва постоянно да помнят, че работата по тяхното вътрешно прераждане се осъществява от духа и духовните енергии.

Тяхната личностна задача е да привлекът към себе си тези сили чрез вътрешно самоотхвърляне, медитация и правилно състояние на душата, да се стремят да отстранят това, което пречи на свободното въздействие на духа. Ако изпълнят тази задача им остава само да чакат с търпение и доверие разгръщането на духовното действие в душата.

Другата, в определен смисъл противоположна трудност е да се справи човек с мощния поток на духовната сила. Тази скъпоценна енергия може лесно да се прахоса в излишни чувства и излишна трескава дейност. И обратното - в някои случаи тази енергия прекалено много се сдържа, натрупва, недостатъчно се реализира в дейност, така че в крайна сметка нейното налягане също поражда вътрешни разстройства.

Точно както силният електрически ток при късо съединение разтопява проводника. По този начин човек трябва да се научи разумно да управлява потока на духовните енергии; да ги използва в плодотворна вътрешна и външна дейност без да ги разпилява.

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 9:06 am Заглавие :

Тъмната нощ на душата

Когато процесът на трансформация достига връхната си точка, неговият решаващ, последен етап често се съпровожда със силни страдания и вътрешна мрачност. Християнските мистици наричат това състояние “тъмната нощ на душата”.

Външно то прилича на болест, която психиатрите наричат депресивна психоза или меланхолия. Нейните признаци са: състояние на тежка подтиснатост, стигаща до отчаяние; ясно изразено чувство на собствена недостойност; остро самоосъждане – съвършено безнадежден и прокълнат; угнетяващо чувство на парализираност на ума, загуба на сила на волята и самоконтрола, съпротивление и възпиране по отношение на всякаква активност.

Някои от тези симптоми могат да се проявят в по-малко изразена форма и в предшестващите стадии, без обаче да достигат нивото на “тъмната нощ на душата”.

Това своеобразно и плодотворно преживяване, каквото и да си мислим, не поражда болестен процес. То има своите духовни причини и дълбоко духовно значение.

След това така наречено “мистично разпятие” или “мистична смърт” настъпва победното възкресяване и с него свършват страданията. То носи със себе си пълно оздравяване и награда за всичко преживяно.

Избраната тема ни накара да се занимаваме почти изцяло с негативните и необичайни страни на вътрешното развитие. Това съвсем не означава, че хората, вървящи по пътя на духовен ръст изпитват нервни разстройства по-често от другите. Нека отбележим следното.

Първо. При много хора духовното развитие протича по-хармонично, отколкото в описаните случаи, вътрешните трудности се преодоляват и човек преминава от етап на етап без нервни реакции и без особени физически проблеми.

Второ. Нервните и психически разстройства при обикновените хора често протичат по-тежко и по-лошо се поддават на лечение от тези, които имат духовни причини.

Разстройствата на обикновените хора често са свързани с мощни конфликти между силните желания, които изпитва човек или с конфликтите на неосъзнатите влечения с осъзнатата личност, или се пораждат от нечие противодействие на собствените им егоистични изисквания или желания.

Обикновените хора по-трудно се лекуват тъй като техните висши аспекти са прекалено слабо развити и няма на какво човек да се опре, за да ги убеди да се подчинят на такава самодисциплина, която ще им позволи да си възстановят вътрешната хармония и здраве.

Трето, страданията и болестите на тези, които вървят по пътя на духовното израстване, в колкото и тежки форми понякога да протичат, в действителност са само временни реакции, така да се каже “отпадъци” от органическия процес на израстване, водещ към вътрешно прераждане. Затова често те изчезват от само себе си с преминаването на породилата ги криза или сравнително лесно се елиминират при правилно лечение.

Четвърто. Страданията, предизвикани от отлива на духовната вълна се компенсират с лихвите не само от периодите на прилив и вътрешен подем, но и от вярата в значимата и висока цел, заради която е започнато това вътрешно пътешествие.

Предвкусването на победата е много голяма мотивираща сила и утешение, несекващ извор на мъжество. Това е чувството, което трябва да генерираме в себе си колкото се може по-ярко и по-често и да помагаме в това на нашите спътници. Защото това, едва ли не, е най-добрата помощ, която можем да им окажем.

Ние трябва да се стремим колкото се може по-изразително да си представим благостта на победилата и освободена душа, която съзнателно се е причислила към мъдростта, силата и любовта на Божествения живот, да съзрем с вътрешния си взор осъществяването на земята на Царството Божие во славе Его, да видим картината на съвършенството излъчвано от освободеното човечество – новородено творение, пълно с божествено ликуване.

Подобни видения са помагали на великите светии и мистици да понасят с усмивка вътрешните страдания и физически мъки, те са вдъхновили свети Франциск Азиски да изрече “Когато чакаш блаженството всяка мъка е наслаждение...”

Сега да се спуснем за известно време от тази височина в долината, където хората се трудят “с пот на чело”. Ако този проблем се погледне от гледната точка на медицината и психологията, то трябва да се уточни един въпрос.

Както вече казахме, въпреки че разстройствата, съпътстващи кризите на духовното развитие напомнят на някои болести, а понякога даже е трудно да се отличат от тях, в действителност техните причини и значение са съвършено различни, а в определен смисъл даже противоположни.

Съответно и тяхното лечение трябва да бъде различно. Нервните симптоми на обикновените болни имат, като правило регресивен характер, тъй като тези болни са неспособни на тази вътрешна и външна адаптация, която е необходима за нормалното развитие на личността.

Например някои не успяват да се освободят от емционалната си зависимост от родителите и остават в това състояние на детска зависимост от родителите си или от тези, които ги олицетворяват дори и символично.

Понякога на болните не им стига собствена воля да се справят с трудностите на обикновения семеен или социален живот. Без да го осъзнават те търсят в болестта освобождение от задълженията си. В други случаи причина за болестта може да бъде емоционална травма, например, разочарование или загуба; човек няма сили да приеме нормално ситуацията и реагира на нея с болест.

Във всички приведени случаи става дума за конфликт между съзнателната личност и низшите импулси, които работейки в сферата на безсъзнателното започват частично да преобладават над силите на съзнанието.

Страданията, от своя страна, предизвикани от хода на духовното развитие, обратно на това, започват да придобиват изразено прогресивен характер. Това е следствие на напрежението свързано с израстването или борбата между личността и висшите енергии.

Така тези два типа заболявания трябва да бъдат лекувани по съвършено различен начин. При болестите от първия тип лекарят трябва да помогне на болния да се върне в състояние на нормален човек. За това пациентът трябва да бъде освободен от ограниченията и заповедите, от чувството на страх и зависимост, от прекомерния егоцентризъм и грешни оценки, от изкривената представа за реалността.

Задачата на лекаря е да доведе човек до състояние обективно и разумно да вижда нормалния живот, напълно да осъзнава собствените си задължения и правата на другите. Незрелите и конфликтиращи между себе си фактори трябва да бъдат развити и синхронизирани, по този начин се реализира успешният личностен психосинтез.

Що се касае до втората група болести, то задачата на вътрешната хармонизация – лечение се основава на това, че новите са били вече асимилирани от вече формираната нормална личност, т.е. става дума за духовен психосинтез около по-висок вътрешен център.

Очевидно, че методите за лечение, подходящи за болни от първата група са непригодни, а понякога и вредни за пациенти от втория тип. Ако лекарят не разбира проблемите на последните, не знае за възможностите за духовно развитие или даже ги отрича, може да затрудни, а не да облегчи лечението.

Такъв лекар е в състояние да обезцени или да осмее несигурните още духовни стремежи на пациента, да ги разглежда като празни фантазии, или в най-добрия случай, като чиста сублимация. С негова помощ пациентът може да стигне до извода, че за него ще бъде най-добре, ако втвърди личностната си защита и напълно игнорира гласа на душата. Но от това неговото състояние само ще се влоши, борбата ще се изостри, освобождението - забави.

Напротив, лекар, който сам върви по пътя на духовното развитие или поне осъзнава духовната реалност, може да окаже огромна помощ на пациента. Във времето, когато човек още се намира на стадия на неудовлетвореност, тревога, безсъзнателни стремления, когато вече е загубил интерес към всекидневния живот, но още няма представа за висшата реалност, докато търси облегчение съвсем не там, където е възможно и бие на камък, тогава, разкриването на истинската причина за неговите страдания може да му помогне да намери правилния изход в пробуждането на душата. И това ще бъде истинското лечение.

На човека, намиращ се на втория етап на духовния път, чустващ се щастлив в духовния мир, в атмосферата на блажени полети на неосъзнаваеми висоти, много важно е да му се разкрие природата и целите на неговите преживявания, да бъде предупреден за тяхната временност, за превратностите на чакащите го странствания. Тогава този странник ще бъде подготвен за състоянията на спад, няма да се разочарова, няма да бъде подвластен на съпътсващите спада съмнения и униние. Ако това предупреждение е закъсняло и на човека му трябва лечение през периода на депресивна реакция, то много важно е да бъде убеден в това, че неговото състояние е временно и той непременно ще излезе от него.

На четвъртия етап, когато човек попада в “яма” по пътя си нагоре е особено сложно да му се помогне. Трябва да се решат следните задачи. Първо, да му се обясни смисъла на неговото вътрешно преживяване и как трябва да се държи в дадената ситуация; второ, да му се покаже как човек може да управлява дълбочинните си влечения без да ги избутва в сферата на безсъзнателното, трето, да му се помогне в преобразуването и използването на собствените му психически енергии; четвърто, да се научи да овладява влизащия в неговото съзнание поток духовни енергии и как да го използва; пето, да се сътрудничи и ръководи пациента в процеса на пресъздаване на личността, т.е. при собствения му психосинтез.

В периода на “тъмната нощ на душата” помощта става още по-трудна заради това, че човек като че ли се намира в плътна мъгла, той е потопен в своите страдания и светлината на духа не достига до неговото съзнание. Единственото, което може да се направи е да му се повтаря непрекъснато, че състоянието му е само временно, а не постоянно, защото мисълта, че е постоянно хвърля пациента в дълбоко отчаяние.

Препоръчваме също така устойчиво да му се внушава, че тези мъки, колкото и тежки да са, имат такава духовна ценност, съдържат в себе си зародиш на такова високо щастие, че ще дойде време, когато той ще ги благославя. Така ще помогнем на пациента да понесе страданието с покорност и смирение.

Следва да се отбележи също така, че описаните психологически и духовни средства по никакъв начин не изключват физическото лечение, стига то да облегчава страданията. Особено ценни са тези средства, които поддържат целителните сили на природата: здравословно хранене, упражнения по релаксация, съприкосновение с природата, подходящ ритъм на различни видове физическа и психическа дейности.

В някои случаи лечението се затруднява от това, че при пациента се наблюдава смес на прогресивни и регресивни разстройства. Това са случаите на неравномерно и дисхармонично вътрешно развитие. Такива хора могат да постигнат високо духовно ниво с една част от своята личност, докато с другата да остават роби на детска зависимост или на безсъзнателни “комплекси”.

Впрочем, може да се каже, че проблеми от регресивен род могат да се открият при повечето вървящи по духовен път и почти при всички така наречени “нормални” хора. Въпреки това, обикновено регресивните или прогересивните прояви на заболяването решително преобладават.

Заедно с това винаги трябва да се съобразяваме с това, че в заболяването могат да се наблюдава обединение на симптомите на двете групи. Затова всеки отделен проблем трябва да се изследва и интерпретира, за да се разбере неговата истинска причина и да му се намери подходящо лечение.

От горепосоченото става ясно, че за ефективна помощ при нервни и психични разстройства, възникващи в хода на духовното развитие, са необходими знания и опит на две нива: на лекар, специалист по нервни заболявания и психотерапия, и на сериозен изследовател на духовния път, а още по-добре – на странник по този път.

В наше време едното и другото рядко се обединяват в един човек. Но тъй като все повече хора имат нужда от такива целители, то тези, които са способни да бъдат такива трябва да се готвят за това.

Лечението би могло да бъде по-ефективно, ако персоналът има съответната подготовка да осъществява всички детайли на лечението. И накрая, важно е хората, обществеността поне в общи черти да знае за основните взаимовръзки между нервно-психическите и духовни кризи.

Тогава семейството би могло да помогне на болния и на лекаря, а не да създава допълнителни трудности с невежеството си, със своите предразсъдъци и съпротива.

Ако можехме да осигурим такава подготовка на лекарите, персонала и обществеността, това би предотвратило много излишни страдания и много странници по духовния път по-леко биха постигнали своята висока цел: единение с Божественото.

Превод В. Узунов
Източник : spiralata.net

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 11:10 am Заглавие :

Оооооо ... темата, която си открила Диди, просто е невероятна за коментар. Very Happy

Тя би трябвало да вълнува всеки един от нас, защото е основен показател кой до къде е стигнал по Пътя си и какво е направил от себе си.

Всичко тук е казано с такава поразителна точност, че няма начин как един наистина пробуден човек да не се спре и да подискутира върху нея, защото тя ще го вълнува неимоверно много ... защото вече ще се е сблъскал със симпотатиката на "заболяването" при пробуждането ... от личен опит знам, че никак не е приятно да видиш света такъв, какъвто е всъщност. Confused

Първо - много боли, второ - трудно се ориентираш как да живееш в този свят вече, трето - трудно започваш да го възприемаш, четвърто - започваш да губиш "приятелите" си един по един и оставаш сам на Пътя ... и се хвърляш в агонията на симпоматиката на "заболяването" от духовното пробуждане описана по-горе.

Благодаря ти Диди за добрата инициатива ... Very Happy

А сега - ако желаете и ви държи - хайде да подискутираме, а?! Sad

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 12:09 pm Заглавие :

Съгласна съм с мнението на Маг Селена .

Разбереш ли смисъла на съществуването си ти поемаш пътя към онова духовно извисяване ,към което повечето от нас се стремят !

Обаче по тоя път има доста дупки и камъчета,дето ни спъват ,за да ни забавят .Срещаме най-различни "добри" души ,които ни говорят какво ли не само и само да ни отклонят от този път.

И всеки път ,когато се изправим разбираме по нещо ново и губим почти всичко,което сме имали до сега (например приятелите , както Маг Селена спомена в поста си) .

Тези нови знания ,които трупаме и загубите ,които претърпяваме може да ни докарат до лудост ... Трудно е да се пребориш с илюзиите си ,без да си създадеш нови ,лесно се подхлъзваш ,защото винаги ,ама винаги ...точно когато успееш да се пребориш с поредното изпитание се появява някой или нещо ,което да те тласне на зад и ти винаги трябва да устоиш на това .... и така до безкрай .... до като вече не стигнеш до края на пътя ,които е озарен със светлина ! (образно казано)

Колкото повече се извисяваш духовно ,толкова повече усещаш всичко около себе си ... Срещаш и добри и лоши и чисти и мръсни .... и видения и сънища и често имаш пътувания разни до места ,където даже в най-смелите си мечти или най-дълбоките си размисли не си и предполагал, че съществуват и ако не съумееш да го приемеш ,просто е пагубно и те унищожава!

Сега е малко по -лесно ,защото има хора ,като Селена и Живин ,които имат желание да помогнат на хора тръгнали по тоя път ... !

Колкото повече истини осъзнаваш ,толкова повече се питаш "Абе аз ли полудявам или хората около мен не са с всичкия си " и не дай си Боже да повярваш,че ти не си наред ... !

"Такъв лекар е в състояние да обезцени или да осмее несигурните още духовни стремежи на пациента, да ги разглежда като празни фантазии, или в най-добрия случай, като чиста сублимация. С негова помощ пациентът може да стигне до извода, че за него ще бъде най-добре, ако втвърди личностната си защита и напълно игнорира гласа на душата. Но от това неговото състояние само ще се влоши, борбата ще се изостри, освобождението - забави. "

Ето това тук ... ми напомня на родителите ,които пречат на духовното развитие на децата си още в най-ранна възраст! А да не говорим,че ако един лекар реагира по този начин ,пациента може да се влоши още повече и изобщо да забрави на къде е тръгнал и към какво се е стремял !

Та от всичко ,което прочетох ... ми стана ясно ,че винаги трябва да има някой ,които да ти помогне да преодолееш тези временни кризи ,иначе има опасност да си останат завинаги !На мен ми изглежда невъзможно човек да се справи сам с тези заболявания .... !

Мисля си обаче,че не съм много в темата ... за това давайте и вие ,че напоследък нещо се отклонявам Mad

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 2:20 pm Заглавие :

Диди, винаги е нужен Учител - независимо от това какъв ще е той (имам предвид видим или невидим!.

Важното е този Учител да е посветен в лоното на духовните познания, а не да е някой въображаем (имам предвид невидим), да не е някой луд, който се възприема като някой си духовен учител, да не е някой мошеник или пък толкова комерсиализиран, че освен финикийските знаци да не го интересува самото Учение като такова.

Но ... нека никой да не мисли, че е лесно да си Учител!

Напротив ...

Още по-трудно става, още по-големи изпитания те застигат по Пътя и следоватлено още по-големи страдания, пък и ... болести.

Хахахахаха - да, разбира се, че и Учителите боледуват. Само този, който не носи плът той не боледува, т.е. не боледува тялото му може би ... Sad

Винаги обаче съм се очудвала на завистливите непосветени, че и непросветени хора, които тържествуват от подобен род факти и ги вадят на обществен показ за да сринат авторитета на Учителя!!! Sad

Нямам предвид себе си, аз не се възприемам като учител ... сори ... Confused

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 6:15 pm Заглавие :

Радея не се спотайвай ... Razz

Кати ??? Не?! Никой?! Ех...

Ами разбира се,че ще искат да им сринат авторитета ,нали учителя ще отвори очите на ученика ,а другите непосветени имат за цел очите на хората да са затворени !!! Естествено ,че така ще направят , но всеки по пътя си и както си знае .... Които иска слуша,които иска учи ... !

Болестта обаче е път ,независимо какво засяга .

Не ми се иска след две три мнения темата да я приключим,смятам че е много важно да я обсъдим ... Давайте си коментарите ... ако имате желание ... нека поговорим за тези неща .

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 6:43 pm Заглавие :

Нямах нет...като гръмна бурята и... прас! Shocked

Значи мисля, че не е зьадължително човек започвайки да израства духовно обезателно да бъде сполетян от такива нервно-психически заболявания, но при всички положения минава и през някакви такива дискомфорти. Това влияе и на ежедневния му живот, и на отношенията с хората. Ако не е попаднал на учител, добре е поне около него да има някой, който разбира поне за какво става въпрос и го насърчава, успокоява, че е на прав път, или поне да го разбира. Ако няма такъв може да потърси или човек, или подходяща литература, като и в двата случая има опасност да попадне на някакви шарлатани, мошеници, болни хора или ментета. Но обикновено в такива случаи може би съдбата сама ни среща с подходящия човек или хора, в подходящото време.

Прекратяват се или се губят приятелства, защото с досегашните хора, с които сте се чувствали комфортно и сте се разбирали изведнъж започвате да "говорите на различни езици". Неща, които са ви харесвали до момента ви стават безинтересни, губят смисъл, по същия начин и сериозните житейски неща - досегашни приоритети се разместват и пр.

Този материал е много полезен да се знае от всички, но при нашите условия - съмнявам се, че лесно ще се намерят лекари, които могат да разграничат нещата със заболяванията и да намерят правилния подход за лечение, още по-малко пък да са наясно с проблема. Може и да греша, де, но самият лекар трябва да е тръгнал по пътя на просветлението и духовното израстване, за да рзпознае същото при пациента. По-вероятно е да работи в насока към "втвърдяване" на душата му, за да го излекува.

Пуснато на: Сря Май 21, 2008 8:04 pm Заглавие :

Темата е супер и непременно ще отбележа присъствие, но в момента съм още на работа и не върви.

Утре най-късно ще се разпиша и аз!

Пуснато на: Чет Май 22, 2008 11:22 am Заглавие :

Вдишване-издишване! Така треньорите казват, когато ни учат на стадиона или в залата.За да поемем дълбоко въздух, трябва да издишваме, освобождаваме "използвания въздух"! Дух , душа! Едно време са казвали, щом някой умре: Престана да диша!

В духовното си израстване мисля, че всеки един от нас е минал през един от етапите , описани по-горе от Диди, защото в един момент от живота си, ние се "задушаваме" от вкъщи, ежедневието, дори и от нравствения живот и искаме да дишаме свободно!

Ако до нас има душа, спътник или как да го кажа...духовен треньор, то ще се справим добре да "издишаме" дребните грижи, ограничението на мисълта, която потиска душата и не ни позволява да възпримем богатствата на живота, неговата красота.

Всеки от нас е искал да разшири сферата на живота си, да се оттърве от дреболиите, да се разшири хоризонта на живота си, да почувства онова, което е новото, което ни се открива и неминуемо постоянно срещаме неща, които по-рано не сме забелязвали и първоначално ни поразяват с красотата си, неповторимост , радост.

Но това е последвано от криза, защото човек, предприел такова душевно пътуване, осъзнава, че животът не се свежда само до ежедневните, всекидневните ни битовизми и започва да не разбира хората, приятелите , които не отговарят на неговата представа за реалността, защото живота няма граници както някои му слагат.

Затова има и кризи, може самият живот да стане отегчителен и безинтересен и здравето ни да пострада! Докато за някои отделните етапи биват леко преодолявани, за други има и много трудни периоди - различно при всеки.

За съжаление когато те нападне кризата в духовното израстване, лекарите не могат да я разпознаят и тогава човек сам трябва да си помогне Smile

Защото по пътя на правилни жизнени позиции и духовно израстване , винаги има препятствия,които трябва да се преодолеят За да премине етапа на възприемане самият човек трябва да се "излекува" Ако държи бинокъл с треперещи ръце- нищо няма да види!! Very Happy

Пуснато на: Чет Май 22, 2008 1:20 pm Заглавие :

Трансформация и промяна в моралните схващания имаше определено. Също така, както преполагам и всички от редовните тук, трябваше да се разделя и с някой и друг приятел Но не го направих с болка, а със съзнанието, се съм се променила и че с изчезването на нещата, които са ме свързвали с този човек е изчезнала и необходимостта от тази връзка. Пробуждането на способности се изрази при мен с изострена чувствителност спрямо хората и техните настроения. Започна да ме боли глава, когато съм сред хора, които са скарани или когато се спори в същата стая, да усещам кога друг го мъчи силно главоболие, да прихващам на уроки (последния случай беше вчера и метода на маг Селена наистина действа!). Даже от време на време се забавлявам, когато при запознаване с някого, след първата среща му правя мислен анализ и ако той/тя се случи приятел/ка на мой/я приятел/ка, ги питам дали съм познала Smile

Имала съм доста точни попадения..

Пуснато на: Чет Май 22, 2008 1:52 pm Заглавие :

А що се отнася до лекаря, който би трябвало да е в състояние да разпознае различния причинител на симптомите на тези кризи, мисля че имам щастието да познавам такъв. Не знам всъщост дали върви по пътя на духовното развитие, но се занимава и с алтернативна медицина и мисля, че това е красноречив знак за някаква степен на духовно израстване.

Освен това, колкото и да е зает (а това е правило при него), винаги намира време да се усмихне на пациента в чакалнята, да му каже "Добър ден!" и "Довиждане" дори и да знае, че той, пациента, може и да не влезе при него, а при колежката му, която също е много приятен човек и с която заедно работят. А ако си при него, винаги ще изслуша болежките ти не само с професионално, но и с човешко разбиране. И двамата с колежката му накрая ще намерят време да ви питат "А иначе как сте? Учите ли още? Стреса тормози ли Ви много?"

Аз всъщност вчера точно за това си мислех, докато бях в кабинета му и си чаках реда. Как един такъв лекар, който непременно е тръгнал по пътя на духовното, приема осъзнаването на кармичните закономерности? Осъзнаването на това, че той, лекувайки тялото, все пак лекува само симптомите, а не истинските причинители на болестта, които се крият в начина на живот и наследствената обремененост на пациента. На това, че лекувайки, той поема от чуждата карма? Нямах възможност да го попитам..

Та такива лекари за щастие има и аз съм щастлива, че се лекувам при един от тях, но те са наистина и за огромно съжаление, твърде малко. А трябва всички да са такива..

Пуснато на: Чет Май 22, 2008 2:01 pm Заглавие :

Накрая ще си позволя още един коментар относно "вметката" на маг Селена, че не се възприема като учител.

При нас в университета към повечето лекции има и упражнения, които се водят не от асистенти, както в Софийския например, а от тутори - студенти в по-горен курс, които са "на ти" с материала и могат да ти го обяснят по един много достъпен и все още близък до теб начин.

Та според мен, за нас Вие, маг Селена, ако не учител, сте поне един много добър тутор, та затова недейте да скромничи много-много Wink

Пуснато на: Чет Май 22, 2008 4:19 pm Заглавие :

На мен ми е интересно да разбера ,защо учителите боледуват ? На пръв поглед е ясен отговора ... е да ама нали ,за да си учител си минал достатъчно път и си натрупал достатъчно знания ... защо продължават изпитанията и болките и т.н. ? Confused

Ах,radea .... и аз често си мисля да оставя всичко и да работя върху себе си ... Само ,че знаеш ли кое е най-гадното нещо ,което става точно когато решиш да го сториш ... Винаги се намира нещо или някой ,които да те спре ..и често това е болест или някаква случка ,която дълбоко те разочарова и си казваш "Е ,добре аз уж вървя в правилната посока ,а пак продължавам да губя " ... Ето за това ти трябва правилното разбиране ,за да знаеш ,че това ти се случва точно защото си тръгнал на прав път или поне аз така мисля !
Винаги ще има нещо,което ще те спира да тръгнеш натам ... по принцип не можеш изцяло да загърбиш материалното , но можеш да избуташ на преден план духовното ,първо него ,после каквото и да е било друго.На мен често ми се сърдят ,когато първо правя моите си неща (имам предвид работя върху себе си) и чак тогава започвам да се занимавам с ежедневните си задължения!

А когато спомена за приятелите ме подсети ,че аз ги загубих доста отдавна ... може би преди 4ри или 5ет години и го преживях много тежко ,а чааак сега разбирам защо е станало така !

А за януарската депресия ,аз пак ти казвам ... тъкмо когато постигнеш нещо ,което ще помогне на духовното ти израстване винаги ще се намери някой ,които да се опита да разруши постигнатото от теб .Естествено не си дава сметка какво ти причинява , но ето това е част от изпитанието също .... !

Дааа ... ах имам чувството ,че ми четеш мислите,radea ! Аз съм по същия начин ,всяко ново нещо ,което науча ме кара да е чувствам жива ... е освен ако не науча ,че днес света е с един тон по сив от вчера и това не ме вкара пак в някой ужасна депресия ... но това го отминавам и даже няма да го коментирам !

Ти хубаво си убедила приятелката си .... това е чудесно , обаче ще има и такива дето не можеш и там си е истинското изпитание ,щото ще се опитват по много начини да те разубеждават ,че това е абсолютна илюзия и че не си на прав път и най-често това са най-любимите ти хора ... УЖ !

Според мен в такива случаи е хубаво да не се опитваме да разубеждаваме хората или да ги караме да вярват в това,което и ние ,нищо че мислим ,че така е правилно .... Мисля,че по този начин се месим в кармата им и обременяваме своята ,ако правилно съм разбрала!
Всеки сам трябва да намери верния път !

Мен лично ми е много тъжно ,когато говоря за тези неща на хората ,които обичам и те ми пуфкат насреща и ме гледат с един празен поглед и усещам абсолютното им безразличие.В семейството си нямам нито един човек с когото мога да разговарям за духовни науки или някой ,които да ме научи или каквото и да е ... нито пък от познатите ми ... Но пък си имам Селена и Живин и добре че са те ... иначе сега щяха да ми хлопат дъските Smile

!

Ако всичко случило се до сега е само началото на духовното израстване .... не ми се мисли ,колко ще се спъвам още ... !

Ми това са ми мислите ... по темата ... Очаквам включване и от Селена ,а ще празнувам ако видя и мнението на Живин ! Laughing

Пуснато на: Чет Май 22, 2008 4:55 pm Заглавие :

Нищо не става случайно. Първо се случват някакви неща, които те провокират да тръгнеш по такъв път, или поне да започнеш да разбираш нещата по нов начин, но случването им не е гаранция, че ще го правиш, ако преди това не си проявил някакъв интерес за живота отвъд привидното. После когато тъкмо смяташ, че си набрал някаква инерция се случват други неща, които леко те обезсърчават. В един период дори може да зациклиш на едно място известно време.

Това, че другите не те разбират не би търябвало да те спира или разколебава. И не е нужно да им натрапваш какво се случва с теб, ако не са в състояние да го приемат, още по-малко пък да ги убеждаваш в правотата си. "Насила хубост не става". Ако искаш и те да почнат да имат ново разбиране за нещата, може леко да им обясняваш чрез конкретни житейски примери свързани с тях или теб. Който разбрал - разбрал, който не - проблема си е негов /колкото и да ти е близък и действията му да те засягат пряко/. Има шанс все някога да разбере нещо, но по собствен път - чрез собствените си житейски уроци, въпреки че малко подсещане като "жокер" може би не е излишно.

По-важно е изпречилите се спънки във вид на събития или хора да не те спират, може да те забавят, дори отклонят, но трябва да продължиш.
Понякога може да се чувстваш страшно сам в това начинание, особено ако почнеш да грешиш и се отклониш, тогава май най-много се усеща.
Но и това сигурно е вид изпитание за преодоляване.