Неизбежното затопляне

Бестселърът на Марк Лийнъс за необратимите последици от глобалното затопляне Six Degrees получи награда за най-добра научна книга.

Бестселърът на Марк Лийнъс за необратимите последици от глобалното затопляне Six Degrees: Our Future on a Hotter Planet получи наградата на Кралското дружество на Великобритания за най-добра научна книга на 2007 г.

Марк Лийнъс е британски журналист, който пише за промените в климата от няколко години. Six Degrees (Шест градуса) събира на едно място и представя на жив език основното в досегашните изследвания. По-различното в книгата на Лийнъс е използването на множество палеоклиматични (изучаващи климатите през геоложкото минало) модели с цел да се илюстрират промените на Земята при покачването на температурите с един, два, три, четири, пет и... шест градуса.

Затопляне с до един градус
Трябва да сме добре запознати с този сценарий, защото вече нямаме шанс да го избегнем. Дори ако веднага спрем изпускането на парникови газове, Земята ще продължи да се затопля.

При подобни условия, преди 6,000 години, Небраска е била пустиня. Сега прогнозата е, че при покачване на температурите с до един градус, западните територии на Съединените щати ще страдат от все по-силно засушаване. В щати като Небраска, Монтана, Уайоминг и Аризона пустинята ще настъпва и цели градове ще се окажат необитаеми. Подобни, но още по-сурови последици ще има за екваториалните държави.

За арктическия лед най-вероято вече е твърде късно. За последните 40 години са се стопили 400 кубически километра лед. Стопяването на ледниците ще има катастрофален ефект, защото ако ледът отразява 80% от слънчевата топлина, океанът поема 95% от слънчевата радиация.

Затоплянето вече се усеща и в планините. В Алпите над 3,000 метра доскоро имаше сняг и през лятото. През 2003 г. линията на топене достига 4,600 метра. Ниските земи – Малдивите, Бангладеш, източните Съединени щати, Мексиканският залив, Карибите и тихоокеанските острови – ще страдат от постоянно покачващото се ниво на океана. Те ще трябва да се справят и с все по-силни урагани, резултат от затоплящите се океани. „Катрина” е реален пример за това какво предстои да се случи.

Затопляне с до два градуса
Подобно затопляне можем да очакваме след около 40 години. Горещото лято на 2003 г. може да бъде модел за това, което ще се случи. Според Марк Лийнъс тогава горещата вълна в Европа е отнела живота на между 22,000 и 35,000 души. Пострадало е и земеделието. Изгубени са реколти за близо 8 млрд. евро, а в Португалия само щетите от горските пожари възлизат на тази сума.

През 2003 г. реките По, Рейн и Лоара почти изчезват. Има силен недостиг от вода за водноелектрическите централи и за напояване. Ледниците в Алпите губят рекордните 10% от леда си, двойно повече от предишния рекорд от 1998 г. Според книгата повече от половината от летата от сега до 2040 г. ще бъдат като лятото на 2003 г.

Преди 125,000 години, когато температурите са 1-2 градуса по-високи от сегашните, нивата на океаните са с пет до шест метра по-високи. Изгубената в последствие вода сега е в ледниците, които днес се топят на нова сметка.

Смята се, че Гренландия ще започне да се топи необратимо, когато температурите се повишат с 1.2С. Тогава ще има много потопени земи - Маями и Манхатън са сред тях. Лондон, Банког, Бомбай и Шанхай ще бъдат наводнени. Половината от човечеството ще бъде принудено да търси по-високи земи. През 2050 г., когато температурите може да се покачат с до 2С, повече от една трета от видовете ще са пред изчезване.

Затопляне с до три градуса
На този етап започва битката за истинското оцеляване. Първо милиони, след това милиарди хора ще се борят за достъп до храна. Палеоклиматологията предлага следното сравнение: преди три милиона години в северното полукълбо не е имало континентални ледници, в Арктика е имало дървета, а нивото на океаните а било с 25 метра по-високо от днес.

При подобна ситуация е сигурно, че ще загинат горите на Амазонка. Това води до верижна реакция, защото в почвения слой има складирани огромни количества въглерод (1600 гигатона), два пъти повече отколкото в атмосферата. Със затоплянето, се ускорява разпадането на този въглерод и той се връща в атмосферата. Вместо да поемат въглероден двуокис, растенията и почвата започват да го отделят и засилват затоплянето с 1.5С. До 2100 г. Амазонка е силно засегната и загубата й може да бъде определена само като пълна катастрофа. Нейните 7 млн. кв. км. дават 10% от фотосинтезата на Земята.

Австралия също ще пострада. Земеделието ще бъде в застой. Солената вода ще се втече в речните корита и ще се смеси със сладката вода.

Африка, Централна Америка, дори Съединените щати ще имат остри продоволствени проблеми. Индия и Пакистан също ще трябва да решават този проблем.

Вероятността да избегнем този сценарий е минимална, ако позволим преди това затоплянето да достигне 2С, защото на този етап ще започне изпускането на парникови газове в атмосферата от почвата и растенията.

Затопляне с до четири градуса
При такова затопляне ледът и на двата полюса ще се разтопи. Очакваното покачване на нивото на океаните е 50 метра. Марк Лийнас казва, че това няма да стане изведнъж, напротив, ще отнеме векове да се стопи толкова много лед. Но това все още означава покачване с по един метър на всеки двайсет години, с което трудно ще можем да се справим.

В този момент ще претърпи катастрофа и земеделието на Китай. Страната ще трябва да се справи с изхранването на 1.5 млрд. души, а ще има налична едва две трети от храната, с която разполага днес.

Летата ще са дълги и горещи. Средиземноморието ще стане твърде горещо и много хора ще мигрират в посока Балтика, Скандинавия и Великобритания. Но дори Лондон ще се топи от 45-градусови температури, подобно на Маракеш днес. Климатиците ще са задължителни, но това ще натовари допълнително енергийната мрежа. Ако тя разчита на въглища и газ, защото за вецовете няма вода, а възобновяемите източници на енергия не са се наложили, ще последва още по-голямо изпускане на парникови газове в атмосферата.

Ако стигнем до този сценарий, стабилизирането на температурите най-вероятно няма да е възможно. Така както два градуса ще доведат задължително до три, така и три ще доведе до четири, а четири до пет...

Затопляне с до пет градуса
На този етап планетата ни вече ще е съвсем различна. На северния и южния полюс няма лед, тропическите гори са изгорели и са се превърнали в пустини, Алпите приличат на Атласките планини, океаните са се врязали дълбоко в сушата. Напрежението може да ескалира във войни за обитаема територия – Съединените щати ще се устремят към Канада, а Китай към Сибир.

Подобен климатичен сценарий се разиграва и преди 55 милиона години. Тогава става много рязко затопляне на климата - алигатори и други субтропически видове живеят в Арктика. Една от теориите за това рязко покачване на температурите, е отделянето на метан хидрат – складиран на морското дъно метан (20 пъти по-силен парников газ от СО2), който изригва под формата на вулкан и променя климата на Земята. Испания се превръща в пустиня, а в Англия и Белгия растат палми. Северният ледовит океан е топъл колкото Средиземно море.

При подобно затопляне ще е трудно да говорим за глобален свят. Светът ще прилича повече на днешните Сомалия, Судан и Бурунди, където има постоянни конфликти заради ограничената земя и храна.

Вероятността да избегнем затопляне с пет градуса е минимална, ако се стигне до освобождаване на метана от морското дъно.

Затопляне с до шест градуса
Междуправителствената група по промените в климата, IPCC, смята подобно покачване за възможно в рамките на 21 век.

Палеоклиматични модели за подобно затопляне почти няма. Марк Лийнъс го нарича „Шестият кръг от Дантевия ад”. Най-близък модел можем да потърсим преди 144 до 65 млн. години, когато изчезват динозаврите. А преди 251 млн. години температурата на Земята наистина се покачва със 6С и тогава загиват 95% от видовете.

Според Марк Лийнъс този период е бил най-голямата катастрофа на Земята. Тогава тя е била много близо до това да се превърне в планета без живот. На земната повърхност оцеляват само гъбични образувания, които се хранят от умиращите дървета. В морето нещата са по-трагични – всички видове се задушават.
Много аспекти от този сценарий може и да не се повторят, но складираният метан хидрат на морското дъно е особено опасен. Когато топлата вода изпусне газа в атмосферата, той задейства още хиляди мини-изригвания и може да се възпламени. Тези изригвания могат да унищожат живота на Земята.

А сега накъде?
Марк Лийнъс е оптимист, но смята, че всичко зависи от политическата воля, която ще проявят световните лидери. На срещата в Копенхаген през 2009 г. се очаква нов протокол от типа на „Киото”, който да обвърже не само индустриализираните страни, но и развиващите се страни в строга схема за намаляване на парниковите газове. Приемането и спазването на този протокол е шансът ни да бъде спряно покачването на температурите.

e-fermer.com