Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 10:37 pm
Заглавие : ??????? ?? ???????? ??????? ????
|
|
|
ЖИВОТЪТ НА БУДДХА ...
Възникването, формирането и развитието на буддхистката религиозна традиция се свързва с живота, учението и проповедническата дейност на индийския принц Сидхарта Гаутама, наречен по-късно Буддха (сан. Buddha = просветлен, пробуден, озарен от истината).
Сидхарта произхожда от племето Шакия, владеещо земите в подножието на Хималаите по поречието на река Рохини. Баща му, Шудходана, е цар на Шакия. Майката на Сидхарта, Мая, е също от знатен род - дъщеря на царя на живеещото в съседство племе Колии.
Според преданията Мая дълго време остава бездетна, чак до 45-годишна възраст. Веднъж, когато се разхожда, тя вижда необикновено бяло бебе-слон. Вечерта сънува чуден сън, в който осем брамини, пратеници на Боговете, й съобщават, че този бял слон е знамение за нейното "непорочно зачатие". Брамините й разкриват, че ще роди син, който ще стане просветлен, ще приеме духовен сан и монашеско звание, когато види грохнал старец, болен от проказа и монах отшелник. И действително, съвсем скоро тя забременява.
Когато наближава времето да роди, Мая тръгва към дома на родителите си, за да запази обичая и традицията по онова време, които изискват да роди детето там. По пътя в малката горичка, неречена Лумбини, Мая получава родилни болки и под открито небе ражда син. Разказва се, че обитателите на небето се спускат за да се полюбуват на това велико и щастливо събитие. Земята се разтриса и боговете "окъпват" детето в чуден дъжд. То веднага става, прави седем крачки напред и казва, че това е последното му раждане.
Оттук произхожда и името му, Сидхарта - "този, който е постигнал целта си". Това става около 557г.пр.Хр. След седем дни майката на Сидхарта умира. Скоро след това Шудходана се жени повторно за сестрата на първата си жена - Махаяпати, която се заема с отглеждането и възпитанието на детето.
Сидхарта се ражда не само в богата, но и в уважавана и знатна фамилия. В двореца на баща си той живее охолно, заобиколен от грижи и внимание. Не познава човешките несгоди и страдания, защото не напуска двореца на баща си и границите на неговите владения.
Сведенията за младостта на Сидхарта са оскъдни. От буддхистките предания научаваме, че той се жени твърде млад. По семейна традиция взима за жена своята братовчедка, дъщерята на царя на Колиите - Яшходара.
Преданията разказват също така, че веднъж, когато се разхожда с колестницата на баща си, Сидхарта среща грохнал старец. Той разбира, че всички живо старее, че старостта е естествен залез на живота и неизменна участ за всички хора. Това натъжава младия принц и той се прибира посърнал в двореца.
Когато разказва на баща си за срещата със стареца и мъката си от видяното, Шудходана си припомня съня на покойната си съпруга и от страх синът му да не стане отшелник издава заповед да не се допускат до владенията му болни хора, траурни церемонии и скитащи монаси. Но независимо от взетите мерки, скоро пророчествата се сбъдват.
Сидхарта среща разлагащ се от проказа болен и научава за неизлечимите болести; вижда траурна церемония и се сблъсква със смъртта; среща и монах-аскет, от когото разбира, че има път, водещ "на другата страна" - отвъд тленното съществуване, старостта, болестите и смъртта.
След разговора си с монаха, Сидхарта взима важно решение и извършва Великия поврат в своя живот. Той решава да скъса с охолството и безгрижието, с което е заобиколен в двореца на баща си, и да се посвети изцяло на духовно служене. Връщайки се обратно към двореца за да сподели със семейството си взетото решение, младият принц е посрещнат от вестоносец, който му съобщава, че има син.
При тази новина младият принц възкликва "Рахула, Рахула" ("родиха се окови, родиха се окови") и това остава името, дадено на сина му. В този ден Сидхарта разбира, че животът, дори да е пълен с любов и радост, рано или късно завършва с болести, старост и смърт.
Той разбира, че деца, любима, родители, дом, собственост - всичко това са окови, които правят човека зависим и го приковават към земното съществуване. Вечерта той тайно напуска двореца и се обрича на отшелнически живот и странстване в търсене на истината.
С това Сидхарта поставя началото на един нов етап от своя живот, в който е наричан "Шакия-Муни" (мъдрецът-отшелник от рода Шакия).
Своето духовно извисяване по пътя на суровия и пълен с лишения живот на аскет Шакия-Муни започва на 29-годишна възраст.
Според преданията той си обръсва главата и приема от пратеника на боговете Гхатикара монашеска дреха, глинена купа за просене на храна, цедка за прецеждане на вода, бръснач и игла, т.е. цялата собственост, която може да притежава един отшелник.
Шакия-Муни се отправя към град Раджагриха - столица на могъщото по това време царство Магадха, за да търси духовни учители и наставници. Той е приет като послушник и ученик на аскета Алара Калама - последовател на философска школа, възникнала върху основата на ведийската свещена книжнина, наречена Йога*.
Но навлизайки все по-дълбоко във философията и практиката на йога, Шакия-Муни се убеждава, че това не е търсеният от него правилен път. Той се разделя с учителя си без нито изцяло да отхвърля, нито изцяло да приема наученото от него, като му отдава необходимото уважение и почит.
Шакия-Муни става ученик на друг известен брахман - Удака Рамапутта, последовател на друга известна по онова време философска школа, възникнала на основата на ведийската книжнина - Сангхя. Удака Рамапутта учи, че намирането на верния път е резултат от правилното познание, пълното овладяване на страстите и емоциите, очистването на съзнанието и достигането на душевен покой;
само разумът на този, който не е замърсен от егоистични желания, не е затънал в страстта, който е обърнал взор към себе си, може да се слее с вечната мъдрост и абсолютното знание и да постигне безвъзвратност в безкрайната верига от прераждания.
След като усвоява всичко, на което може да го научи новият му духовен учител и наставник, Шакия-Муни се разделя и с него, също отдавайки му необходимата почит, и отново започва да странства.
Пътят на монах-отшелник, скитащ по земите на царството Магадха, отвежда Шакия-Муни до гората Урувала, където се отдава на Великото самоотричане и покаяние. Преданията разказват, че по същото време към него се присъединяват аскети, които започват неотклонно да го следват в очакване да получи просветление.
Той се отказва да приема храна, пие само вода и използва техниките от Йога и Сангхя на аскеза и съзерцание, като се стреми да концентрира съзнанието си в една точка.
Скоро гладът, лишенията и аскетичният живот го довеждат до пълно изтощение и загуба на съзнание, което го принуждава да се върне към нормалния живот на монах-отшелник. Започва да приема храна и скоро възстановява силите си. Но петимата аскети, които го следват са разочаровани от него и скоро го напускат.
Шакия-Муни разбира, че аскезата, самоизтезанията и медитацията не са достатъчни, за да го доведат до търсеното просветление, че духовната победа над самия себе си не може да бъде постигната само чрез покаяние, плътски лишения и медитация.
Една вечер, седейки под едно смокиново дърво (станало впоследствие обект на толкова голяма почит, колкото кръстът за християните), Шакия-Муни размишлява върху шестте години отшелничество, откакто напуска дома на баща си и върху това, което иска да постигне, и взима решение да не помръдне от мястото си, докато не достигне висшето и абсолютно знание.
Преданията разказват, че под това дърво той прекарва в размисъл седем седмици до нощта, в която внезапно получава просветление и е озарен от истината за съществуването, живота и причините на страданията. В тази нощ Шакия-Муни се превръща в Буддха, в озарен.
След полученото просветление, Буддха се отправя обратно към своите учители Алара Калана и Удака Рамапутта за да им се поклони, да им предаде просветлението, което получава и да ги посвети в своето учение. Буддхистките предания разказват, че една вечер, когато си почива от пътя и размишлява върху истината, му се явява демонът на злото, изкусителят Мара.
Според митологичните представи Мара е олицетворение на тъмните сили, греховността и низките страсти, той владее хората, оплитайки ги в мрежите си на сетивността, недоволството, желанията, мързела, глупостта, стремежа към слава и богатство, съмнението в собствените сили и т.н.
Мара започва да увещава Буддха да запази истините, получени чрез просветлението, само за себе си, да не ги разкрива на хората, като му обещава, че ако не предаде своето учение на хората, след дни ще бъде цар на света, владетел на земята и всички нейни прелести и богатства.
Срещу предизвикателствата на Мара Буддха противопоставя своето учение, като отговаря, че е разкъсал вече всички мрежи, с които Мара оплита смъртните, и не се стреми да властва над света, а да победи и превъзмогне себе си. Тогава Мара му предлага да умре, за да постигне абсолютната свобода, вечното духовно блаженство и безсмъртие.
Буддха отклонява и това предложение, като отговаря, че ще постигне Нирвана само когато предаде и разпространи своето учение и когато основе Царството на истината.
Мара, разбрал че да изкуши Буддха е трудна задача, се оттегля, но на следващата вечер демонът-искусител изпраща трите си дъщери, олицетворяващи красивото женско тяло, сексуалните наслаждения и любовните страсти, за да съблазнят Буддха. Но те го заварват потънал в медитация и усилията им да го съблазнят и отклонят от пътя са напразни.
След като не се поддава на изкушенията на Мара, Буддха продължава пътя си. Среща двама търговци, които проявяват жив интерес към неговото учение и стават първите му последователи. По пътя Буддха научава, че неговите учители са починали и се отправя към град Бенарес.
В гората близо до града среща аскета Каундиня и четиримата му последователи, пред които произнася първата си публична реч, наречена "Дхарма-чакрапарватана".
В нея Буддха излага в ясна и общодостъпна форма основните идеи на своето учение: най-общо доктрината му се свежда до посочване на причините, които придизвикват мъка и страдания в живота, и пътя, който води до тяхното премахване и постигане на абсолютната свобода, духовно блаженство и вечен покой (Нирвана).
Петимата монаси приемат с възхищение думите му, стават негови ученици и това е началото на неговите проповеди. Не след дълго групата на неговите ученици се разраства и става внушителна. Учението се разпространява бързо, а последователи стават хора от най-различни социални слоеве.
Около Буддха се формира група от десет най-изявени ученици, които по-късно изиграват съществена роля за систематизирането и разпространението на доктрината. Бързото разпространение на учението поставя необходимостта от формулиране на основните правила и задължения на общността, на братството.
Близо до град Раджагриха, на един от петте хълма около него, в една пещера Буддха събира своите последователи и им предава необходимите условия за благополучието на общността. Най-важните от тях се свеждат до: неотменяне на вече установените правила; уважение към по-старшите в братството; скромен живот в усамотение; благочестие, добродетелност, разумност и умереност; непривързване към нищо земно;
задълбочено съзерцаване и размишление; стремеж към телесно и духовно пречистване; любов към всичко живо; постоянство в пътя към доброто и светостта; скромност и стремеж към знания и мъдрост, т.е. казано накратко - да не се постъпва греховно, да се засилва стремежа към доброто и да се пречиства съзнанието - учение точно като на всички просветлени.
Първоначално сформираното братство около Буддха живее усамотено в горите и пещерите близо до големите градове, в които братята търсят препитание. Членовете на общността се препитават чрез милостиня, като приемат храна само веднъж дневно, при това такава, за приготвянето на която не е унищожено живо същество (предимно ориз, плодове и питки). Поведението и начинът на живот на монасите се регламентира от десет задължителни заповеди:
"Давам обет да не унищожавам живот.
Давам обет да не крада и да не отнемам чужда собственост.
Давам обет да не постъпвам греховно и да не се петня.
Давам обет да не си служа с лъжа и измама.
давам обет да се въздържам от упойващи напитки, които са пречка за духовния напредък и добродетелността.
Давам обет да не се храня в неподходящо време (т.е. само от изгрев до пладне).
Давам обет да страня от танци, пеене, музика и лекомислени светски забавления.
давам обет да не се кича с гирлянди, да не употребявам благовонни ухания, мазила и украшения.
давам обет да не използвам високо легло, ненужно широка и натруфена постеля.
Давам обет да не приемам злато и сребро."
С разрастването на братството все повече хора се тълпят да слушат проповедите на Буддха. Той намира време да беседва и да поучава всички, без да прави разлика между просветени и непросветени, без да се съобразява със социалния произход и обществено положение.
Той е внимателен, отзивчив и изпълнен с добронамереност и състрадание към всички: както към бедни и низши, така и към царе, богати и заможни хора. Така, предвижвайки се от град на град, Буддха прекарва 44 години от нощта, в която се превръща в озарен от истината.
Вече на преклонан възраст, близо 80-годишен, Буддха е поканен от ковача Чунда на угощение в неговия дом. Приел поканата, в ранни зори той се отправя към дома на ковача, последван от братята. Сяда на отреденото му място и отправя молба към домакина да постави сушеното глиганско месо, което е приготвил, пред него самия, а пред учениците - сладкия ориз и питките.
След като се нахранват Буддха моли Чунда да зарови останалото глиганско месо в земята. Вечерта Буддха е споходен от силни стомашни болки и не след дълго споделя със своя любим ученик Ананда, че ще умре. На въпроса на Ананда какво да правят братята с тленните му останки, Буддха отговаря:
"Не си правете труда, Ананда, да почитате тленните останки... Бъдете ревностни заради самите себе си! Бъдете отдадени изцяло на собственото си добруване! Бъдете сериозни, бъдете усърдни, стремете се към собственото си самоусъвършенстване!"
Болестта съвсем изтощава Буддха и го приковава към постелята. Един ден той моли Ананда да събере братята и след последните си думи "Постигнете своето спасение с усърдие!", изпада в дълбока медитация и издъхва.
Безвъзвратното освобождаване от живота и страданията, извършено от Буддха в момента на неговата смърт, буддхистите наричат Маха-пари Нирвана (великият преход в Нирвана). Според преданията това става в пълнолунието на месец май, т.е. около 15-16-я ден от месеца, в 477г.пр.Хр.
В момента на смъртта на Буддха силно земетресение разтърсва земята и мощни гръмотевици раздират небесата.
Учениците на Буддха (по онова време около 500) заедно с неговите последователи, вождовете и жителите на град Кушинара издигат клада и върху нея поставят тялото на Буддха. Според преданията кладата се самозапалва и след изгарянето на тленните останки на Буддха от небесата се изсипва воден порой, който я изгася.
Мощите на Буддха са разделени на осем равни части, отнесени са в различни градове и върху тях са издигнати ритуални могили и паметници, маречени "ступи". Те са обект на особена почит и уважение сред буддхистите.
Със смъртта на Буддха се поставя един нов етап от разпространението и развитието на буддхистката религиозна традиция. Учението напуска границите на Индия и се разпространява в съседните страни, като формира не само нов начин на светоусещане, живот и дейност, но и една нова култура.
___________
*Самото понятие "йога" означава съединение, връзка, от което е ясно, че става дума за търсене на личността със самата себе си и с творческата енергия на Брахма.
Според философията на йога тази връзка на личността сама със себе си и с космическия дух се постига посредством система от телесни и духовни упражнения, имащи за цел да разкрият "забуленото" божествено начало, заложено в човека (Атма) и да развият свръхестествени сили и възможности (вибхути).
Йогическата практика включва в себе си:
- въздържание и контрол върху телесността изобщо (яма);
- вътрешна телесна, езикова, психична и духовна самодисциплина (нияма);
- спазване на строго определени положения на тялото (асани), пози и стойки при спане и почивка, ходене, стоене и т.н.;
- контрол върху дишането, изработване и спазване на определен начин на вдишване и издишване (пранаяма);
- контрол върху дейността на сетивата и отхвърляне на чувствата (пратяхара);
- развитие на вниманието (дхарана);
- самовглъбяване, духовна концентрация и медитация (дхяна) и постигане на задълбочено съзерцание (самадхи). |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Чет Юли 03, 2008 12:33 pm
Заглавие :
|
|
|
Много Ви благодаря за тази статия, маг Селена! |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Чет Юли 03, 2008 1:34 pm
Заглавие :
|
|
|
Моля, радвам се, че ти е послужила за нещо по-сериозно, отколкото за забавно четиво ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|