ДИНЯТА - РАЗХЛАЖДАЩА И ЛЕЧЕБНА ...

ДИНЯ

Забележителният изследовател д-р Дейвид Ливингстон отбелязва, че диворастящи дини в изобилие растат в централната част на Африка, които и до днес се срещат в пустинята Калахари.

„Културната" история на динята започва в Египет, където още от незапомнени времена отглеждали дини не за да утолят глада или жаждата, а главно заради семките.

Семена от диня били открити в гробницата на Тутанкамон (1370-1352 г. пр. Хр.). От тях приготвяли целебно масло, което не отстъпва по качества на бадемовото.

Древните лечители давали питие от динен сок, смесен с вино на болни, за които се смятало, че са обсебени от демони. Предписвали го и за напълняване на египтянките. В Европа чудният плод се появява едва в началото на новата ера.

Несъмнен е арабският принос за въвеждането на динята в европейската кухня. В древни ръкописи се споменава като Battheca arabica или Палестински пъпеш.

Този забележителен плод дава не само поминък, но и утешителна свежест в горещите летни дни.

Динята е един от малкото водни източници в някои страни. Заслужено англичаните го наричат water melon - воден пъпеш, заради високото водно съдържание (около 92 %).

Днес само в Западна Африка е запазена традицията да извличат масло, а от дини правят почти всичко, което хрумне. Устройват се изложби и състезания за най-голяма и най-малка диня, надплюване с динени семки, носене на най-много дини под една мишница...

В шуменското село Салманово всяко лято организират особено атрактивно надбягване с магарешки каручки, като състезателите препускат прави с дини под мишниците. Не е изключено „подхлъзване върху динена кора", но извън официалния регламент.

Китайците ценят динята със златист цвят, тъй като златото символизира богатство. Смятат я за по-сладка и дори с „меден" аромат.

Във Виетнам вярват, че късмет носи червеният цвят и динята е част от новогодишните празненства.

Динята принадлежи към семейство Тиквови. Стъблата й се вият нагоре, но предвид тежината на плода, достигаща 2-10 кг, обичайно растат, легнали на земята.

Модна тенденция в селекцията на дините е постигане на нов вкус, например на тропически плодове. Или нискокалорийна диня, с понижено съдържание на захар и глюкоза, за сметка на фруктоза...

Култивират се специални сортове дини с малко месо, но много семки. В Китай изпечените семки са любима занимавка, основен конкурент на слънчогледовите. В Африка са популярна добавка към супа egusi и други ястия.

В Израел, обратно, предпочитат динята да е без семки. Кубичната диня е изобретение на японците, които са крайно пестеливи, що касае пространство. Те отглеждат растящия плод в кубична прозрачна кутия.

Тези дини не се търкалят и нараняват, което улеснява транспорта и съхранението. В сравнение с нея пирамидалната диня по-скоро е разточителна приумица.

Дълго време динята се разглеждаше като вкусен летен плод от захар и вода, и нищо повече. През последните години се засили интересът на учените да открият повече за ползите от динята.

Установи се, че е лидер по съдържание на ликопен сред свежите зеленчуци и плодове!

Ликопенът е каротеноид, който придава на дините, доматите и червения грейпфрут червен цвят. Той е мощен антиоксидант, предпазващ клетките от дегенеративни изменения, със силно антиканцерогенно действие.

Значителното съдържание на витамини А, В6 и С, желязото и високото водно съдържание прави динята полезен елемент от здравословната диета на кърмещите майки.

Храненето при деца, бременни и кърмещи жени трябва да е адекватно както на потребностите на бързорастящото дете, така и на майката.

Желязото спомага да се превантира желязодефицитна анемия.Освен че доставя важни нутриенти, динята задоволява непреодолимото желание на бъдещите майки за нещо сладко и освежаващо, доставящо наслада.

Поради ниската си калоричност (само 30 ккал на 100 г), не представлява опасност за натрупване на излишни килограми. Пектините придават чувство на ситост. При бременните не са редки проявите на стомашен дискомфорт.

Ниската киселинност на водния плод позволява консумация при гастрит. Нежната целулоза на динята и магнезия регулират чревната перисталтика и храносмилането, което спомага да се преодолее хроничният запек.

Сочният плод не само утолява жаждата, но и възстановява загубата на ценни минерали и вода с потта през жегата. За разлика от други напитки, освен вода, съдържа лесноусвоими захари, пектинови вещества и минерали.

Динята е богата на калий, макар да отстъпва на кайсиите и бананите, които са значително по-калорични. Благодарение на складирания магнезий, динята предотвартява недостига на този антистресов минерал, който изтича заедно с потта.

С един резен от 150 грама покриваме дневните нужди. Плодът действа успокояващо, подобрява качеството на нощния сън, превантира мускулните крампи и нарушенията на сърдечния ритъм.

Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите. Затова тя се подрежда сред диетичните продукти, подходящи за диабетици. Могат да консумират 200-300 грама на ден.

Динята съдържа плодова захар, 30-40 г от която се усвоява без да изисква инсулин. „Безопасното" количество фруктоза се съдържа в килограм от лакомството.