Автор |
Съобщение |
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Юли 27, 2008 12:05 pm
Заглавие : ??????? ? ????????? ?? ??????????????
|
|
|
ПРОГРАМИРАНЕ
Програмирането е процес, който представлява прикрепване на програма в съзнанието на човека, с помощта на която той бива воден за носа чрез образи и припомняния на определени случаи.
Целия живот на хората преминава в борба със закостенели разбирания, програми, монтирани от някого в тяхното съзнание. Не става въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват изслушването и подлагането на кое да нещо на внимателен анализ.
Повечето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те просто знаят, те влизат в контакт с предварително очакване. Те са направлявани и контролирани в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевидното. Те са програмирани.
Ето част от механизма на програмирането:
Избират се популярни медии или предавания (същото се прави и чрез рекламите, в медиите и извън тях) и чрез тях се лансират определени модели, които трябва да послужат като мостра, примери или модели за подражание.
Това може да бъде начин на обличане, на поведение или дори на говорене (Има огромно количество "модни" изрази или дори думи, които са внедрени от медиите и масовата култура - всеки би могъл да се сети поне за няколко).
Програмирането, обаче, е процес, който се извършва над нас далеч не само от медиите. Родителите играят също играят важна роля (“Придържай се към стадото" е една от основните програми, които залагат), в следствие от собственото си програмиране.
Образователната система също играе своята роля.
Отдаването на силата тук е един от основните проблеми. Училището възпитава у нас разбирането, че т.н. "авторитети" са носители на истината и нашата задача е просто да приемем тази "истина" (И не само нея, но и необходимостта от нея, дори тя да е истина.
Нямаме свободата да кажем, че една или друга материя не е необходима за нас и не искаме тя да ни бъде натрапвана). Съмнение не се допуска, същността на един изпит е именно в това да възпроизведем механично информацията, която е била насадена в нас от въпросните "авторитети". По този начин учениците биват роботизирани и мисленето остава на заден план.
Самите изпити като такива имат силно негативен ефект. Те насаждат страх (Нисшият астрал), който е в основата на образователната система. Децата учат не защото биват привлечени от това, което им се предлага, а под заплахата да не издържат един или друг изпит.
Задължителното четене на книги е също основен проблем, то прави така, че да отблъсне младото поколение от четенето на книги, карайки го да асоциира четенето с негативни емоции, които неминуемо биват изпитвани в една или друга степен, когато бива четена задължителната литература, включена в учебната програма.
Като резултат от всичко това, след цялата наблъскана информация в съзнанието на един ученик (повечето от която - напълно безсмислено), извън класната стая желанието за образоване в друга сфера лесно се изпарява. Детето започва да търси лесни методи за разтоварване и следствията са налице - допълнителна зомбация чрез медии, електронни игри, дискотеки и т.н.
ДЕПРОГРАМИРАНЕ
Депрограмирането в основата си включва анализ на всички мисли и действия, и задаването на въпроса "Част от мен ли са, или са ми били насадени външно от някого/нещо (родители, приятели, училище, медии, филми, шефове...)?".
Търсенето на отговорите и определянето на поведенческия модел е необходимо да бъдат прехвърлени изцяло на вътрешно равнище, а не да се разчита на външни източници.
Всичко това означава осъзнаване на огромната степен, в която сме се отказали от духовните/мисловните си способности и вземането на решение да си ги възвърнем.
КОМФОРТНИ ЗОНИ
Още древните тайни общества във Вавилон разбрали, че хората не могат да бъдат контролирани с физическа сила.
“Тълпата” е прекалено голяма за това.
Те стигнали до извода, че контролът трябва да бъде налаган чрез мисълта, така че самите хора да желаят това, което е угодно на Елита. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите.
Хората са прекалено много.
Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушение да се мисли по начина, по който ти искаш. Защото най-добрите роби са тези, които не осъзнават, че са роби. Удивителна е степента, до която сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила.
Ние, хората, сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони.
Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: “Нормата”, която, ако спазваш, си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата.
Ако започнеш да си мислиш: “Всъщност аз имам мой ум, който е уникален, и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока, ще излезеш извън нея.
В този момент алармата започва да пищи: “Той е луд! Тази е особена! Той е опасен!” (забравете мита за “свободата на словото”. Той е нищо повече от това – един мит).
Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света това, което наистина са, какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си.
Те носят една маска, която казва: “Това действително не съм аз, но е приемливо за всички да представям себе си така! По този начин мога да съм в комфортната зона.”
И за мен лично войната в психиката ни между тази част, която може да се нарече “Аз съм себе си – аз съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота, и другата, която казва “О Боже!”, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света.
Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото, не само че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалите хора!!!
Смешно е наистина! Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: “Ако продължа нататък с това, което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.”
Това, което си казваме в този момент, е: “Да изразя или не моята уникалност и да напусна комфортната зона?” Ние си казваме: “Какво биха си помислили роднините? Ами съседитe?”
С други думи, какво биха си помислили за мен робите, подчинени на наложено мислене и поведение, ако избягам от комфортната зона? Ние се охраняваме един друг! Това е като да има една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да избяга, всички други тичат да блокират изхода.
Ние сме и затворниците, и робите на това налагане, както и пазачите, защото изглежда всеки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво се налага да направят.
Ето това е и гениалното постижение на хората, които контролират света без оръжия и танкове!
Направено е така, че да си го причиняваме сами! И в резултат на това ние всъщност се манипулираме един друг, без да го осъзнаваме... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|