Капища - езически свещени места

Славянските свещени места се делят основно на два вида - светилища и храмове.

Светилищата (на старобългарски свентило) са познати от дълбока древност и биват използвани векове наред, бидейки широко разпространени сред всички славянски племена. Това са места на открито (обикновено в гори, на закътани поляни), където са разположени идоли на почитаните от местните родове божества, олтарни камъни и различни символи.

Уредени са съвсем просто с няколко задължителни компонента: 1. Обект на почитане - идоли или фетиши; 2. Жертвеник - висок четвъртит камък или каменна плоча; 3. Жертвени ями - изкопи където се полагат принесените върху жертвеника жертви; 4. Свещени символи или реликви, познати от митологията - рогове, мечове, щитове и т.н.

Идолите в българската славянска традиция се наричат кумирь или капище, (от прабългарското "кэп" - образ, изражение), поради което самите светилища се наричат кумирьница или капищьница. Идолите са дървени или (по-късно) каменни и се подреждат в различни форми спред обстоятелствата и йерархията:

- когато са само един или два идола, те се поставят в центъра на светилището, един до друг.

- ако са няколко, статуите се поставят една до друга, като в центъра е тази на най-висшето сред представените божества; от дясно се нареждат мъжките идоли, от ляво женските, или пък съобразно йерархията - от центъра към краищата в низхождение.

- ако са голям брой, идолите могат да се подредят по гореописания начин от центъра към краищата според значението на представените божества, но в две редици; в предния ред са мъжките божества, в задния - женските, шахматно разположени на първите. Така, когато човек застане пред тях, той трябва да може да вижда всяко едно изображение, независимо дали е на преден или заден план. Когато има много статуи, удачно е редиците да се закръглят, така че да оформят полукръг около олтара.

- понякога множеството идоли в светилището се разпределят по групи и се поставят на различни места, най-често според посоките на света, съобразно характеристиките на боговете; например семейство пролетни божества - на изток, семейство летни - на юг, семейство есенни - на запад и семейство зимни - на север.

Има светилища, обаче, в които липсват идоли. Те служат на фетишистките култове и са устроени около обожествяван природен обект на поклонение - на старобългарски блъванъ, т.е. фетиш. Фетиши могат да бъдат свещени извори, свещени дървета, свещени камъни. Всъщност езичеството не почита самите фетиши заради собствената им материя, а заради свръхестествената им сила, която е проявление на божественото присъствие.

С други думи, според основния езически принцип на пантеизъм, свещената същност на боговете се намира във всяка материя, а фетишизмът допълва този принцип с вярването, че определени предмети-фетиши концентрират по-голямо количество от божията енергия. Т.е. почитта към фетишите сама по себе си е почит към божествената същност, а оттам - към самите божества. Така, фетишите представят боговете и около тях не са нужни идоли - те взаимно се заместват.

В светилищата винаги се поставят жертвеници, върху които се принасят жертвите към боговете. На старобългарски жертвоприношението се нарича жрьтиiе; езическата жертва се нарича жрьтва (от жрьти - "жертвам, принасям в жертва"), оброк (т.е. нещо обречено) или тряба, откъдето идва и наименованието на жертвения камък требник и на цялото светилище - требище.

Жертвеникът е каменен - висок куб или плоска плоча. На него не само се жертват живи животни, но и се оставят всички пожертвования - тестени храни, месо, ястия, пари, напитки... Требникът се поставя или в центъра на светилището - пред идолите, или се полага по един пред всяка група кумири, особено ако са подредени на различни места из светилището.

Реликвите се поставят край идолите - всекиму според легендите. Например бог Даждбог е представян с огромен кръгъл светещ щит, представляващ самото слънце. Поради това, около идола на Даждбог се очаква да има облегнат голям позлатен щит.

Всяко светилище е в землището на определен род, на определена задруга и е посещавано от членовете й по време на езически празници и други случаи. С боговете общуват родоначалниците на задругата, старейшините, така наречените старци, деди. У повечето славяни жреческо съсловие липсва. Това се дължи на родовия характер на религията и на териториалното разпределение на славянските племена - те живеят в малобройни разпръснати родови общности. Жреци и храмове в които да служат се появяват исторически доста късно и само сред някои славяни - там където живеят в по-големи селища или се пази прочут фетиш - обект на поклонение на множество племена.

Жреците в старобългарския са наричани жьрьць, а също влъхвъ (жрец, магьосник, гадател), откъдето идва и влъхвованиiе (езическо служение, гадаене, магьосничество), влъшьба (вълшебство, магия). Видно е че славянските жреци не само са служели на боговете, но и са се занимавали с магия, гадаене и лечителство.

Храмовете на славяните наподобяват по устройство светилищата на открито; в крайна сметка те са просто техни наследници, тяхно идейно доразвитие, поради което са наричани и със същите наименования - капищьница, кумирьница, трябище. Представляват кръгли или правоъгълни дървени постройки оградени с крепостни валове и ровове.

Стените им са с богата дърворезба, изобразяваща сцени от славянската митология, божества и герои. Когато стените са измазани с глина (честа практика!) резбите се заменят с многоцветни рисунки. Вътре, в центъра на храма гори крада (стб. огнище, клада, жертвен огън) - вечен огън, символ на безсмъртието на боговете и вечната им сила. В близост до централното огнище често се забива и главният кумир, изобразяващ бога комуто е посветено капището и чието име носи.

Около стените са разположени останалите свещени идоли, пред които са разположени каменни жертвеници и жертвени ями, където се хвърлят требите след приношението. В много случаи в жертвените ями също горят огньове. Всичко което вече е било върху требника и в ямите придобива сакрална същност и магическа сила. Ето защо въглените, пепелта, камъните, костите, съдовете и всичко друго, извадено от жертвените ями, се посипва върху оградните валове, в рововете и дори в специални траншеи около храма, с цел той да бъде по-добре защитен чрез свещените свойства на пожертваното.

Храмовете най-често са в големи градове или на свещени места, достъпни за всички околни племенни общности, защото биват посещавани от по-голям брой поклонници. В това се проявява и разликата им от откритите светилища, които имат предимно местно, родово значение.
Днес са известни голям брой останки от древни славянски храмове, които накратко ще опишем в следващите редове.

Известни днес славянски храмове

Белорусия:
Верховляни, Гродненска област - градище, кръгла площадка 7 х 7 м, защитена с вътрешен ров и вал. В рова са открити кремъци, въглени и керамика от XI - XIII в.

Ходосовичи, Хомелска област - редом със селищна и погребална могила от X - XI в. са разположени две площадки с диаметър 5 и 7 м, оградени с ровове с ширина 20 и 40 см и дълбочина 25 - 50 см. По краищата на кръговете се намират сърповидни вдлъбнатини с ширина 1,8 м и дълбочина 1 м. В центъра на кръговете се виждат плоски ями с диаметър 0,6 - 1 м и дълбочина 15 - 25 см, запълнени с въглест пясък и камъни.

Хотомел, Брестка област - градище в края на пясъчна дюна в средата на заблатена равнина. Почти кръглата площадка на градището (30 х 40 м) е окръжена с вдлъбнатини във вид на прекъснат ров и отделни коритовидни ями. По намерените отломки от домакинска посуда и накрайници на стрели, вдлъбнатините биват отнесени към VII в. Запълнени са с въглени и пепел в 20 см слой, в който са открити разнородни вещи от VIII - X вв. На леко издигащата се в центъра градищна площадка няма културен слой, а само няколко ями. В подножието на околния вал има слой въглени и обгорели дърва.

България:
Брановци - кръгла глинена площадка с два подстъпа. Намерени са кости на животни, отломки от керамични съдове и други вещи от IX - X вв. Отлично свидетелство, че и след покръстването, езическите култове продължават да съществуват тайно или направо се инкорпорират в православието.

Германия:
Аркона, остров Рюген - градено светилище от IX - XII вв., разположено на най-източния нос на острова. Разкопките се провеждат през 1921, 1930 и 1969 - 1971 г. Разчистени са концентрична площадка, ограждащ я вал и свързващи ги траншеи с ширина 1 м. Във вала са установени 3 строителни периода и са открити слоеве с обгорена глина, камъни и въглени. От вътрешната и външната страна на вала преминават по-плитък и по-дълбок плоски ровове, като цялата защитна система отделя носа от останалия остров. В една от траншеите е открита каменна плоча, а под нея - 11 силно повредени мъжки черепа, животински кости, вещи и керамични отломки от Х - ХІІ в. При северния склон на градището има голям водоизточник, в чиито околности са разположени 14 поселения и огромна погребална могила.

Бранденбург - култова площадка, разположена редом с градище, възникнало във VIII в. Според преданията това е светилище на бог Триглав. В основите на хълма му, има "нежилищен" културен слой, т.е. мястото е било посещавано, но не обитавано.

Бродовин - площадка-капище, намираща се на най-високата част на езерен полуостров. Окръжена е с ров с ширина 5 м, дълбочина 80 см и диаметър 25 м. На склона на хълма е разположено поселение от IX - XIII в. На това място през 1258 г. построяват манастир.

Грос Раден, Шверински окръг - дървен храм разположен извън стените на поселение от X - XIII в. Градището е правоъгълно (12,5 х 7 м), със стени от греди, със схематично издялани човешки глави в краищата. Под прага са открити череп на зубър, глинен куб и отломки от съдове от ІХ - Х в. В северната част са изкопани 6 конски черепа, а под южната и източната стена лежат двойки копия. Храмът е ограден с ограда от дървесни стволове.

Зааринген, окръг Бранденбург - около курган (погребална могила) от VII - XIІ в. се намира кръгла площадка (диаметр 20 м), окръжена от концентрични ровове с ширина 2 и 3 м.

Тауфелсберг - градище разположено на висок хълм, ограден с палисада и двоен вал с ров. На края на кръглата площадка (диаметър 30 м) е открит слой състоящ се от въглеста почва и големи камъни. Намерени са черепи, кости и зъби на животни.

Фелдберг - останки от дървен храм, разположен на нос, отделен с полукръгъл плосък ров с ширина 2 метра. Оснвите на храма са прорязани от траншеи, свързващи коритовидни вдлъбнатини и голяма яма в центъра, пълна с пепел и въглени. Храмът е бил правоъгълен, разделен на две и се датира към VІІ - ІХ в.

Фишеринзел - в селище от XI - XIII в. са намерени два полуразложени дървени идола. В близост е полуостров, ограден със символичен ров.

Полша:
Волин - на най-високото място на стария град е разкопана дървена постройка 5 х 5 м, окръжена с ограда. Существувала е от втората половина на IX до началото на XII вв. В околностите е намерена бронзова фигурка на кон, няколко дървени статуетки, една от които е четирилика. Разкопана е яма с два човешки черепа, а черепни останки са намерени и по склона на възвишението, заедно с животински кости.

Вишеград - на възвишение по десния бряг на река Висла се намира кръгла площадка, в чийто център има следи от стълбове, четириъгълни постройки и черепи на бикове. По краищата на площадката са наредени камъни, а край тях - олтар, плосък каменен жертвеник и човешки скелет. Под калдаръмения път, водещ към храма, са изкопани два сърпа и кости от човек. Храмът е ограден с ров, в който са намерени въглени, животински кости и парчета керамика, датираща от Х - ХІІ в. В близост е селище - VІ - ХІ в.

Хелмска гора, около Кошалин - на върха на възвишение са открити останки от култова сграда 2,5 х 4,5 м. По краищата й има ями с въглени. Намерен е нож, кости от животни и риби, посуда от Х - ХІІІ в.

Дембно - градище в Свентокжицката планина. Площадката на градището е овална (15 х 26 м), окръжена с вал и ров. В рова са намерени обгорени камъни, въглени, парчета глинена мазилка.

Добржешово - градище в Свентокжицката планина на висок хълм. Овалната площадка (40 х 80 м) е оградена с три концентрични вала. В центъра лежи голям камък с издълбани кръгове, а на различни места по площадката и валовете лежат заоблени камъни-жертвеници. В западния край има постамент на олтар, а около него - керамика от VІІІ - ІХ в. От същия период са и близките селища.
[img]http://farm4.static.flickr.com/3290/2621299331_27e2d289bc.jpg?v=0[/img]
Лиса гора - градище на висок залесен хълм в Свентокжицките планини. Върхът на хълма е ограден с валове от камък, със следи от огнища и черепи в тях. В близост има водоизточник, край който е открит дървен идол.

Плоцк - на Тумските възвишения е разположена кръгла площадка с олтари, животински кости и череп на дете. В земята е забит меч.

Радзиково - на моренни възвишения се намира градище с овална площадка (40 х 60 м), окръжена с вал и ров. На дъното на рова лежат обгорени камъни, а в ями са намерени остатъци от жертвоприношения. Датирано към VІІ - ХІV в.

Тхебятов - на възвишение насред тресавище се намират две площадки (10 х 13 и 8 х 10 м), окръжени с ровове (с ширина 1 - 1,5 м), в които има въглени и черепи IX - X в. На площадките са разположени огнища и стълбови дупки.

Шлонха - възвишение сред хълмист масив, по чието протежение преминават валове, принадлежащи към лужишката култура (след халщадтската). Върху валовете е намерена ранносредновековна кермика и вещи. В заграденото пространство са пръснати каменни изваяния и камъни с издълбани прави и пречупени кръстове.

Яздово - частично изследвана кръгла каменна основа, върху която е намерена огромна глава на идол.

Русия:

Благовещенска гора, около Вщижа, Брянска област - градище-светилище. Площадката на градището (40 х 25 м) е оградена с вал и широк ров (ширина 18 м). На градището е намерена византийска керамика от IX - X в., а в близост е разположено селище, в което са открити амулети от боброви кости, камъни с врязани кръстовидни знаци, гребен с гравирани конски глави. В ХІ - ХІІІ в. при светилището е имало кладбено гробище.

Воргол, Воронежка област - в центъра на градищна площадка (12 х 6 м) се намират стълбова яма с конски скелет и три накрайника на стрели. На площадката лежат нож, гривни, животински кости, сечива-коси. В ограждащия вал е ритуално погребана конска глава.

Горки, Вологодска област - на могила от Х - ХІІІ в. е открита овална култова яма (2,1 х 1,55 м) с обковки на дървени съдове, скелети на две кучета, три патици, риби, а на дъното - още три кучешки скелета. Ямата е засипана с камъни и пепел.

Новгород - при разкопки в града са открити 3 жертвени ями, съдържащи бикови черепи, конски скелет с отделена глава. Датират се към Х в.

Погосище, Вологодска област - на могила Х - ХІІІ в. е открита правоъгълна яма с три топора.

Псков - на възвишение около курганна могила се намира кръгла площадка, оградена с ров (с ширина 1,6 - 4,1 м). В центъра на площадката има две ями, в едната от които са открити остатъци от дъбов стълб с диаметър 50 см. На дъното на рова са останали вкаменели кости и отломки от посуда. На площадката лежат кости на животни - Х в.

Стара Рязан - намерена е бронзова четирилика статуя, бронзов кръст, съд с риби кости и свински зъби.

Хутин, Новгородска област - кръгла площадка, оградена с камъни. Намерена е яма, облицована с камъни, запълнена с пепел и обгорели кости.

Сърбия:
Костол - площадка, издигната от камъни, на която лежат птичи кости.

Украйна:
Бабка, Ровенска област - градище в източния край на пясъчно възвишение. Кръглата площадка с диаметър 30 м е оградена от вдлъбнатини и коритовидни ями във вид на прекъснат ров. В центъра има стълбова яма с диаметър 50 см. В южната част е открито трупоизгаряне. Намерени са ножове, животински кости, керамични отломки - VІІІ - Х в.

Богит, Гусятински район, Тернополска област - светилище разположено на най-високия хълм в гористата местност Медобори. Това е най-близкият култов комплекс до мястото където е открит известният Збручски идол. Градищната площадка е прорязана от множество траншеи. Разкопано е капище с жертвеник и три помощни постройки.

Головно, Волинска област - градище разположено на възвишение в средата на блатисто поле. Кръглата площадка е оградена с вал, в чийто основи са открити въглени и обгорени кости, а в коритовидни ями наоколо - животински кости, парчета от обгорен човешки череп и два зъба.

Зелена Липа, Черновицка област - на десния бряг на река Днестър, сред високи залесени хълмове се намират останки на дървен храм. Те имат правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света, с двойни стени, градени от греди, замазани с глина.

Шумск, Житомирска област - около могила с трупоизгаряния се намира вдълбано кръстообразно съоръжение, ориентирано по посоките на света. В центъра му е разположена стълбова яма, залълнена с камъни, а в кръг около нея - други ями и жертвени камъни. В основата на централния стълб е горял огън. Открити са кремъчни острия на стрели, прогорени кости на бикове и птици. В близост се е намирала кръгла площадка (диаметър 5 м) за погребално изгаряне на мъртвите.

Чехия:
Микулчици - на речен нос се намира кръгла площадка (диаметър 12 м), окръжена с ров с ширина 3 м. В средата на площадката е разположена яма обложена с камъни. Ровът е запълнен с въглени, сред които са намерени гривни, топори и парчета грънци - ІХ.

Прага - открита жертвена яма с шест човешки черепа и животински кости.
-------------------------------------------------------------------------------------
slavpagan.hit.bg