АТЛАНТИДА - ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ. АТЛАНТИДА - ИЗГУБЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Или как една легенда, създадена от Платон, вълнува човечеството 25 века.

Столицата на древната цивилизация Атлантида се е приемала за най-красивия град в древността.

Гръцкият философ Платон е автор на легендата за Атлантида.

Според легендата бог Посейдон е родоначалникът на царския род на Атлантида.

Митове и реалност

От най-древни времена различните народи по света създават свои митове и легенди, които се предават по един или друг път на бъдещите поколения. От най-древните митове до днешни времена единствено два от тях успяват да надживеят времето си и да предизвикат сериозен интерес в научните кръгове на планетата ни.

Това са легендите за Потопа и за Атлантида. Докато преданието за Потопа го има при много народи още от незапомнена древност, легендата за Атлантида е лично съобщение, направено преди 25 века от един философ и писател.

Библейската легенда за Потопа е записана върху глинени таблички от една от най-старите познати ни днес култури – шумерската (легендата за Гилгамеш), след това намира своето място в преданията на много народи от различни краища на света, докато не получава своето абсолютно върховно признание – включването на мита за Потопа в Библията.

Легендата за Атлантида стои по по-различен начин. На първо място тя е “авторска история” на известния гръцки философ Платон, ученик на великия софист и диалектик Сократ. В два от последните си философски диалога Платон предава историята на Атлантида.

Първо в началото на “Тимей” той прави кратко съобщение за легендарния остров, а в “Критий или Атлантик” философът прави обширно описание на земята и обществения живот на Атлантида. За съжаление “Критий или Атлантик” не е достигнал до наши дни в своя завършен вид.

Диалогът “Тимей” – раждането на легендата

Диалогът “Тимей” се смята от Платоновите последователи за главното негово съчинение. То представлява една космологична енциклопедия по въпросите на Космоса, човека и неговата душа. Книгата са дели на 7 отдела, като първият от тях е озаглавен “Легендата за Атлантида”.

Единият от участниците в диалога е Критий Млади – ученик на Платон, чрез устата на когото философът предава легендата за острова. Според “Тимей” Критий бил слушал това предание като 10-годишен от своя 90-годишен дядо – Критий Стари; той от своя страна го бил чул от баща си Дропид, който пък го бил научил от своя родственик и приятел Солон, древногръцки общественик, поет и мъдрец.

На самия Солон пък легендата е била разказана от високопоставени египетски жреци от храма на богинята Нейт в древния столичен град Саис, когато в началото на VI в. пр. Хр. атинянинът посетил Египет.

“В нашите (б.р. египетските) писмени документи се описва как вашият град (Атина) обуздал някога военна сила, дръзко налитаща откъм Атлантическото море на цяла Европа и Азия. По онова време това море било достъпно, защото пред устието му се намирал остров.

Този остров бил по-голям от Ливия и Азия (Северозападна Африка и Мала Азия) взети заедно... На този Атлантидски остров царете създали голяма и мощна държава; тя господствала на целия остров, на много други острови и на някои части от материка. Освен това на отсамната страна те владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения (Западна Италия и областта на Тиренско море)...

Но в следващите времена настанали страшни земетръси и катаклизми. В един ден и една ужасна нощ всичкото ваше войнство (на Атина) било погълнато наведнъж от земята, също и остров Атлантида изчезнал, погълнат от морето. Затова и тамошното море понастоящем е неудобно за мореплаване по причина на плитките и тинести дъна, които оставил потъналият остров”.

С тези лаконични няколко изречения Платон завършва разказа си в “Тимей”, за да разгърне в следващия си диалог “Критий или Атлантик” пълния разказ за чудния остров Атлантида.

“Критий или Атлантик”

Както споменахме вече, за съжаление диалогът “Критий или Атлантик”, не е запазен в целия си вид до наши дни. Изцяло посветен на двете воюващи страни – Атина и Атлантида – произведението все пак дава много ценна информация както за стратегическото положение на острова, така и за реда и управлението му. Легендата отново е представена чрез думите на Критий Млади, който един вид доразвива своя разказ от “Тимей”.

Според началото на легендата, след като боговете от Олимп си разделили всички земи, на Посейдон се паднал остров Атлантида. Там той се залюбил с местно момиче, за което направил чуден дворец в средата на острова, заобиколен от 5 водни канала – 3 външи и два вътрешни.

Богът и смъртната жена на име Клито имали общо 10 деца – 5 двойки близнаци – като най-големият измежду всички – Атлас – станал първият цар на Атлантида. Децата на Посейдон бързо завладели не само целия остров, но и близките земи.

Основното предимство на Посейдоновите наследници били невероятните богатства, които Атлантида сама им предоставяла – скъпоценни камъни, минерали и храна.

“Като ползвали всички тези дарове на земята, островитяните издигали сред тях храмове, царски дворци, пристанища, корабостроителници и всичко друго необходимо в страната”.

Върху водните канали, опасващи древния майчин град, построили мостове и така открили достъп от и за царския дворец.

Величественият град

“Самият дворец в тази обител на бога и на прадедите бил изграден и благоустроен още отначало, а после всеки, който го наследявал, доукрасявал вече украсеното, като гледал всякога да превъзхожда в това своя предшественик, докато жилището стигнало дотам, че поразявало окото с величието и красотата си”.

Според легендата отвътре царският град бил не по-малко красив, отколкото отвън. “В средата бил оставен недостъпен, ограден с кръгла златна ограда, свещеният храм на Клито и Посейдон, същият, в който те някога се съчетали и родили 10 царски синове.

Цялото здание отвън било облечено в сребро с изключение на стрехите и ръбовете, които били от злато. Вътре се показвал таван от слонова кост, украсен със злато, сребро и орихалк (древен камък или сплав на медта) който според Платон се е извличал само на остров Атлантида; всичко останало – стени, колони и под, било от орихалк.

Вътре се издигали златни идоли: на бога, върху колесница, впрегната в шест крилати коня; сам той с великанските си размери стигал почти до тавана; около него, плуващи върху делфини, сто нереиди.

В храма имало и много други статуи, посветени на бога от частни лица. Вън около храма се намирали златни изображения на всякакви хора: на жени, на всички потомци, родени от десетте царя”.

Освен с храма на Посейдон и двореца царският град на Атлантида се отличавал и с многобройните си бани, великолепните паркове и градини с дървета, непознати дотогава на жителите на Египет или Гърция. Също така имало капища в чест на различните богове, манежи за коне, игрища.

“Цялото това вътрешно пространство било гъсто застроено с множество домове, а водните пътища и трите пристанища кипели от плавателни съдове и пристигналите отвсякъде търговци, които със своето множество огласяли ден и нощ местността с викове, тропот и смесени шумове”.

Увлекателният разказ за приказното богатство на Атлантида на Платоновия герой Критий Младши обаче е единственото сведение относно легендарния остров. В следващите броеве ще ви запознаем, както с края на Атлантида, според легендата свързано с голямо природно бедствие или катаклизъм, така и с научните предположения къде най-вероятно се е намирал този чуден остров.