Бесите четат Библията на тракийски език

На 24 февруари 303 г прочутият гонител на християнството, римският император Диоклециан, издава едикт за забрана на религията, проникнала вече до всички кътчета на огромната империя.

Само десетина години по-късно един от претендентите за имперския трон, Константин, побеждава с помощта на християните в армията и утвърждава едноличната си власт. Християнството е признато за основна религия в Римската империя.

Късният гръцки бог на виното и веселието Дионис е извлечен от древнобалканско годишно божество. То е било известно под различни имена, като се предполага, че наименованието при траките е било Загрей. Утвърждаването му обаче далеч не става безболезнено. През 4 в. в планината Родопи не се променя нищо.

Свободолюбивото тракийско племе на бесите съхранява култа към бог Дионис и поддържа неговото светилище в Свещената планина. Тези вкоренени старинни вярвания дълго не позволяват на християнството да се наложи като официална религия. Може би за неговото навлизане допринася отчаянието на местните жители вследствие на бурните исторически събития през 4 в.

Могъщата Римска империя неочаквано става плячка на страшни варварски нашествия. Притискани от несметните пълчища на хуните, племената на готите нахлуват на Балканския полуостров. Особено фатална е датата 9 август 378 г., когато, водени от свирепия Фритигерн, те разбиват край Адрианопол(Одрин) римляните и убиват император Валент.

Балканските провинции са опожарени и опустошени и тази участ не отбягва Родопите. В самия край на века настъпва известно успокоение, дало възможност на Източната Римска империя, наричана в съвременната наука Византия, да се обърне към вътрешните си проблеми. Християнски мисионери се насочват към многобройните области с полуезическо или въобще неприело новата вяра население.

Според написаното в 409 г. житие от църковния историк Павлин Нолански към Родопите се насочва мисията на Никета, епископ на Ремесиана(днес Бяла Паланка в Източна Сърбия). Именно при него започва масовото кръщение на планинците, продължило през целия 5 в. В житието е неприкрита радостта на християнските мисионери:

"...Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. Сега бесите ликуват, че са повече забогатели от своя труд: нали златото, заради което претърсваха земята с ръце(т.е.копаят в рудници - б.а.).

Недостъпните и кървавите по-рано планини сега закрилят превърнатите в монаси разбойници, станали питомци на мира". За да стане по-леко приобщаването към християнството дори е допуснат компромис, направен преди това единствено за готите.

Някъде в дебрите на великата планина свещените книги са преведени на езика на бесите, макар според тогавашните виждания те да е трябвало да се четат единствено на гръцки, латински и еврейски.

Според легендарни сведения т.нар. "Библия бесика" била преведена на тракийски език в планински "бески манастир". Естествено днес е трудно да се локализира местонахождението на тази древна обител. Защо обаче това да не се е случило в свещения град Перперикон.

Археологическите проучвания в целите Родопи показват, че християните не унищожават старинните тракийски светилища, а напротив - унаследяват ги и ги превръщат в църкви. Едва ли би имало по-подходящо място от търсения на Перперикон прочут храм на бог Дионис.

Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии(т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот.

Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар).

Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота.

Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.

Живелият в края на 1-началото на 2 в. сл.Хр. Светоний Транквил описва поход на бащата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август, станал в последните десетилетия на старата ера. Честолюбивият баща посещава храма на Дионис в Свещаната планина и получава важно предсказание за бъдещето на сина си.

А Дион Касий в своята "Римска история" разказва за настъплението на пълководеца Марк Лициний Крас в 29-28 г.пр.Хр. Като генерал вече на самия Октавиан Август, той отнема от бесите прочутия храм на Дионис в земите им и го дава на народа на одрисите. В 11 г.пр.Хр. между беси и одриси избухва кървава война за владеенето на храма на Дионис.

Частиците от Светия кръст, намерени на Перперикон Проучванията от последните години показват, че Перперикон напълно съхранява значението си в християнската епоха. През 5-7 в. той вероятно е седалище на една от ранните епископски катедри, а през 8-12 в става и областен център, подчинен директно на администрацията в столицата на Византийската империя, Константинопол.

Като такова важно средище при разкопките се намират множество интересни предмети, свързани с християнския култ. От духовна гледна точка обаче изключително ценна се оказа находката, направена на 21 август 2002г. Тогава в едно от помещенията на християнския комплекс в подножието на Перперикон бе открит бронзов нагръден бронзов кръст-реликварий. Той е от типа двустранно затварящи се мощехранителници, като в централната част остава празно място за съхраняваните там реликви.

В научната литература тези предмети носят името "палестински кръстове", защото се е вярвало, че са носени от Светите места. Кръстът може да се определи много точно в края на 9 - 10 в, поради специфичната иконография на изображенията върху него.

От едната страна е показано релефно "Разпятие", като Христос е облечен в дълга дреха и е изобразен като жив на кръста. От другата пък е св. Богородица, вдигнала молитвено две ръце в търсене на застъпничество за човешкия род от своя син. Истинската изненада обаче настъпи през месец октомври, когато реликварият бе отворен в лабораторни условия. Оказа се, че в него са съхранени няколко дребни частици материя, наподобяваща на дърво.

Експертизата на полеоботаниците потвърди това, но за съжаление не можа да се създаде по-ясна представа за вида и датирането, поради малкото съхранен материал. Не можеше да има съмнение, че става въпрос за реликварий, където са били съхранявани парченца дърво, за които се е вярвало, че са от Христовия кръст.

В църковната практика тези хранителници се наричат "ставротеки"(от гръцката дума "ставрос"="кръст"). Днес частици от Светия кръст се пазят главно в различни християнски центрове на Западна Европа. По време на Реформацията през 16-17 в. истинността на тези парченца, заедно с тази на мощите на светци, е била подложена на критика и дори пълно отричане.

Днес се приема, че вярата или неверието в свещените реликви е въпрос на личен избор на конкретния човек. Както мощите, частиците от Светия кръст са се пазели основно в столицата на Византия, Константинопол.

Според преданието кръстът, върху който е бил разпънат Христос, е бил разкопан на хълма Голгота в Йерусалим към началото на 4 в по заповед на майката на Константин Велики, Елена. През април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен напълно от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход.

Една от главните цели на кръстоносците са били именно реликвите, които изнесли на Запад. До този момент в България са открити само два реликвария, в които са били запазени частици от дърво - по един от Плиска и Велики Преслав.

Пуснато на: Пет Авг 22, 2008 12:01 pm Заглавие :

Тракийският език и азбука са предшественици на кирилицата, това твърди д-р Стефан Гайд. Изследванията му се позовават на откритата наскоро Библия Бесика, която е безценен извор за езика и писмеността на траките.

При езиковия анализ се наблюдава поразителна прилика между важен брой основни думи, които и днес употребяваме, което говори за близка родствена връзка между българи и траки. Тереза Захариева информира:

Д-р Гайд отбеляза, че не става дума за апокрифни писания, а за каноническа християнска библия на тракийски език, но има и съществени разлики. „ В нея се споменават траките, Орфей, споменава се съществуващ завет на бога в Орфей.

Споменават се изключително важни факти, които свързват тази Библия единствено от всички останали библии с тракийското племе беси и изобщо с траките по нашите земи.

В нея присъстват много звукове и букви, които после влизат и в Кирилската азбука. Така че тя е предшестваща кирилицата”, каза д-р Гайд. Наблюдават се и поразителна прилика между важен брой основни думи в двата езика.

Преписът на библията, показан от учения, е цялостен компилиран препис от много източници и се намира в Британската библиотека в Лондон.
--------------------------------------------------------
dariknews.bg