Върколаците се явяват по пълнолуние

В народните представи до ХІХ в. върколакът е вид вампир, който се отличава от него вероятно по своя произход.

Според народните вярвания, когато изедник, хайдутин загине по планини и гори и тялото му се сплуе, става върколак. Нечист, лош и отмъстителен дух. Душата му остава на земята.

Заселва се в запустяли воденици, кръстопътища, гори, далеч от села. Може да се преобразява на различни животни. Има едно око колкото яйце на чело. Той изпива кръвта на всеки, който мине покрай мястото, където е убит или живее.

За палеусник или върколак сред българските павликяни сведение дават католическите мисионери. той става от мъртвец, прокълнат от свещеник, и всява голям страх. Спомен за палеушник е запазен и у банатските българи, но само за да плаши децата, без да знае нещо по-определено.

В Северозападна България се среща вярването, които не е отбелязано другаде в страната, че върколакът яде месеца, месецът се загубва и на небето остава дупка, т.е. обяснява се лунното затъмнение.

Върколаците
(по стандартно и ново определение )

Върколакът - едно от неизброимите и най-ефектни създания от света на човешката история, мит и въображение. Върколакът - менящ формата си хищник със зловещ апетит и опасни инстинкти.

Върколак: човек, който притежава способността да се превръща във вълк. Един от най-древните митове на Новата ера... Върколаците са наричани още ликантропи; превод от гръцки: хора-вълци. Ликантропията не е измислено понятие без научна обосновка. От една страна то характеризира психическа нестабилност у човека, която го кара да си мисли, че действително може да приема формата на диво животно.

Възможно е болестното състояние ерготизъм да е свързано с мита за Върколака. Симптомите на ерготизма, които се предизвикват от гъбата ергот, позната по българските земи като мораво рогче, съвпадат с тези на бяса - нарушения на двигателната система, спазми, световъртеж, халюцинации, неконтролируема жажда, "вълчи" апетит, загуба на говора...

Между впрочем, основната съставка на моравото рогче е лизергиновата киселина, а именно тя е в основата на халюциногенната дрога LSD. В средновековието хората често са се хранили с хляб, направен от заразено с мораво рогче зърно. Това лесно обяснява явлението върколак.

Съществува и генетично изменение, наречено порфирия, което също води до проявата на върколашки симптоми сред които деформация на сухожилията, почервеняване на ноктите и зъбите... От друга страна ликантропията е в услуга и на свръхестественото, защото с нея се обозначава и същинската трансформация на човека в звяр. В единия случай науката дава логика на онова, което тревожи съзнанието, а в другия - суеверието се опитва да обясни необяснимото…

Върколакът е създание, надарено с безсмъртие (той постоянно регенерира клетките си),

но той далеч не е неуязвим - силната отрова и огънят са смъртоносни, както и всичко, което може да нарани сърцето или мозъка на човека-вълк. Въпреки че върколашката ахилесова пета все по-често добива очертанията на една условност, среброто си остава най-сигурното оръжие срещу върколаците. Народните песни разказват, че турците са леели сребърен куршум, с който да убият известния български войвода Дельо хайдутин - толкова свиреп, че бил смятан за върколак.

Какво превръща обикновения човек в ликантроп? Циганското проклятие, ухапването от вълк, кръвното родство. А какво може да го изцери? За всяка бедна душа има надежда… стига да не е вкусила човешко месо…тогава процесът е необратим.

В исторически план още в древния Вавилон можем да търсим ликантропи. Говори се, че вавилонският цар Навуходоносор е бил такъв, а едно от най-ранните сведения за това как хората се превръщат в по-низши форми на животинския свят е записано в Стария завет.

Според друга версия, първото писмено доказателство за мита за върколака е в легендата за Гилгамеш (датирана от приблизително 2000 г. пр.н.е.) През 1-и в. пр. н.е Вергилий споменава за съзнателна трансформация на върколак.

Митът за ликантропите такъв, какъвто го познаваме се е родил през Средновековието и оттогава досега се е превърнал в една от най-популярните, дори в днешно време - комерсиализирани - теми на фолклора.

Върколакът е често срещан образ и в славянската митология, в която до 19-и в. Човекът-вълк е по-скоро вид вампир. Някои духове (предимно на зли хора) се заселват на земята, обитават изоставени воденици, кръстопътища и пр.

Те могат да се превръщат в различни животни и изпиват кръвта на заблудените пътници, които имат нещастието да попаднат близо до техните леговища. Интересното при този тип върколак е, че той има само едно голямо око.

При всички славянски народи (у нас в северозападна България) се среща вярването, че върколакът яде месеца, месецът се загубва и на небето остава дупка, т.е. по този начин се обяснява лунното затъмнение.

Твърди се, че може би най-известният български магьосник Боян (Баян) бил толкова могъщ, че можел да се превръща както във вълк, така и в други зверове. Друг български фолклорен герой от Лудогорието Демир Баба (още известен като 'Железният Баща') можел да се превръща и във вълк, и в сърна.

Превръщането във вълк често е способност на епическите герои, както в славянската митология, така и при останалите индоевропейски народи - древноруския Волх Всеславович, индийския Бхиме, германския Беовулф. При героите често се проявява смесица от метафора, изразяваща сила и могъщество, както и истинско преобразяване.

Трябва да се отбележи, че най-старите названия на върколаци произлизат от смесването на названията за вълк и мечка - също толкова често срещана митологична комбинация. В древно-руската книга 'Чаровнию' забранена от църквата, има описание на трансформации в мечка и вълк.

Първоначално образът на върколака в европейските вярвания е бил положителен. Трансформацията на човек във вълк е била свързана с определени ритуали, била е част от магьосническата практика - традиционното сливане на човека с природата и докосването до езическите божества. С навлизането на християнството както други митологични образи, така и върколаците се превръщат в олицетворение на злото.

Много често легендите за върколаци се преплитат с исторически доказателства. Пример за подобна загадка е историята за върколака Петер Щубе, който тероризира жителите на германския град Бедбург. Действието се развива през 1591 г. Няколко души преследват вълк, който за ужас на ловците изведнъж се превръща в техен съгражданин (твърди се, че в момента в който върколакът е ранен, той си възвръща човешкия облик). По-късно след мъчения той признава, че е убил и изпил кръвта на 16 души.

Щубе е обявен за магьосник, който дори опитал да сключи договор с дявола. Върколакът е измъчван (кожата му одрана, краката му - счупени) и след това обезглавен. Нека не забравяме, че по това време магьосник е бил всеки, неудобен за светата инквизиция човек. Дали Петер Щубе е бил обикновен човек, станал жертва на геноцида на инквизицията или наистина е бил върколак, остава загадка.

Каква е съвременната представа за Върколака?

Много сходна и с тази отпреди столетия - хуманоиден вълк, отдаден на суровите инстинкти, но пазен от интелекта на Homo sapiens, бърз, могъщ и безпощаден хищник, подчинен на енигматичното пълнолуние.

Съществува дори и "класификация" на върколаците - има алфа- и бета-върколаци. В една глутница първите са лидерите, а вторите са подчинените им, които в повечето случаи са превърнати във върколаци от своите водачи.

Еволюцията на човека-вълк не се ограничава с митологията - и в света на масовата култура на върколаците им предстои дълголетие. Началото на литературната слава на върколака е поставено от не кой да е, а от римския поет Овидий. Той описва древногръцкия мит за Зевс и царя на Аркадия Ликон.

Ликон се опитал да убие предрешения като скитник Зевс. Богът се разярил и превърнал Ликон във вълк. Останалото, както казват, е история...Следват буквално хиляди ужасни, романтични и полу-документални истории, чиито главни герои са върколаци.

Най-ярките паралели в литературата се правят със заслужено прочутата приказка за Червената шапчица на братя Грим, в която се появява вълк с особено човешки качества. По-късно, когато се ражда жанрът на готическия роман, темата за демоничните създания се засилва; в "Дракула" на Брам Стоукър едно от многобройните превъплъщения на графа е вълк.

През XX век върколаците буквално мигрират от света на легендите в света на изкуството. Светът се променя - суеверията избледняват, но слабостите на обществото намират нови форми. Една от тях е нуждата от страха. В съчетание с нуждата от забавление… резултатът е грандиозен.

Киното ни шокира с филми за върколаци още през 1913 г. По-късно се появяват "Човекът вълк" (1941), "Американски върколак в Лондон" (1981) и "Воят" (1981). Днес филмите за върколаци са не само актуални, но и безобразно печеливши - от "Ван Хелсинг" до "Подземен свят", който описва битката между расата на вампирите и расата на върколаците.

В литературата хората-вълци са вдъхновявали такива автори като Рон Кели, Клифърд Саймък и Стивън Кинг. Бестселърът "Двете кули" на Джон Р. Р. Толкин ни разкрива една интересна версия на мита - уаргите.

Думата е заимствана от немски език и означава едновременно "вълк" и престъпник, извършил непростим грях, който е отритнат от обществото. Принуден да бяга от хората, той постепенно губи разсъдък и се превръща в звяр.

Къде се крие Върколакът в XXI век?
Понякога има странна форма. Днес го намираме, разбира се, и в Интернет - например сайтове, в които хомосексуалистите се оприличават на върколаци.

Може би това се дължи на отколешната тенденция по-странния човек да се свързва със загадъчни създания, сред които е и върколакът. Доказателство за това, че той живее и в XXI век е скорошния филмов хит "Матрицата: Презареждане".

Легендите за странни и опасни чудовища са живи и истински, както и самите чудовища. Ако не вярвате - разходете се из гората при пълнолуние и веднага ще усетите тръпката!
--------------------------------------------------
ggbit.info