САМОНАВЛЕЧЕНИ СЪБИТИЯ И ...

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 1:44 pm Заглавие :

Ур-р-ра-а-а!Ето кой ще ми пожелае утре от 6/49 на Тото 2 да спечеля джакпота в 3-то теглене-е-е! Laughing

Това,което казвате звучи серозно и ... естествено1Чудесно.Остава никога да не излизате от релси и да проумеете дали,кога и дали трябва трябва да пожелавате нешо 'добро' някому или така щре навредите поеече.Сиреч ако сте наясно с кармата му,то можете да имате преценка дали да се намесвате и в каква степен.

Желая Ви успех!

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 2:40 pm Заглавие :

Това не съм го пожелавала, и никога през ум не ми е минавало да пожелая на себе си или на друг човек пари без значение от къде - тото, лото и т.н. така че AUDAN там не мога да помогна.

Иска ми се кой каквото надроби да си го сърба, не искам да дробя чужда попара, а в случая май точно това направих.

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 6:38 pm Заглавие :

А трябва.

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 8:10 pm Заглавие :

Новият материал за аурата при живи мъртви разглежда и един интересен аспект-самоубийците.
Явно това можце да се тълкува в известна степен каято "Самоналечено събитие"
Интереснио дали и в следващото/следващите им прераждане/прераждания самоубийството тегне последствията си?
И какво ли става с японците,които се самоубиват като...като едното нищо.?

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 8:15 pm Заглавие :

Доколкото аз знам,едно от най-тежките е,повече дори и от убийството,когато е извършено с пълно и ясно зъзнание и желание за смърт.Донякъде така се счита и доброволният отказ от живот чрез отказ от грижи за себе си и здравето си.Престъпление към живота като цяло.Логично е на Японците да им тегне много.

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 8:44 pm Заглавие :

Сигурно други японци. Прераждат се като японци и живеят в тесни килерчета, докато не се научат да не се самоубиват. После вече се раждат в Етиопия...

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 8:58 pm Заглавие :

Това случайно попадение ли е,или точно там заради глада?
Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:11 pm Заглавие :

Не е случайно, заради тежките условия. По принцип самоубийството травмира фините тела. Поне така пише в повечето окултни трактати и трудове. А част от фините тела използваме в продължение на множество прераждания. В този смисъл "споменът" за самоубийството остава жив у нас.

А доколкото животът в настоящото ни състояние се смята за висша ценност от една страна и за нещо, което ни е дадено или използваме, от друга страна, самопосягането и отнемането му се приема за нещо във висша степен нежелателно (меко казано). Има тежки моменти, има още по тежки, а винаги е възможно да има и още по-тежки.

Имах неколцина приятели, които свършиха със себе си по причини, които тогава са им (или са ни) изглеждали екстремни, а впоследствие, от дистанцията на времето се оказаха пълна глупост. Съвсем друг е въпросът защо мнозина живеят по начин, който те хвърля в размисъл за стойностите в живота. Тоест живеят като самоубити, като ходещи мъртъвци, които са приключили със себе си, като стомаси с крака и т.н. Но не съм аз, който да определя нещата. Щом съществуват, щом някой им е дал живот и средства да си го поддържат, значи може би трябва да ги има Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:17 pm Заглавие :

Това имах предвид.И аз имам познати,да не кажа и близки/,които са посегнали/има и "успешен случай"/,но в някои от случаите се късаеше за депресивно състояние,породено от неприятни преживявания,сучетано с огромен стрес.Преодолимо е,излекувано.Хора,които по природа са големи оптимисти/поне така изглеждат отсрани/ и извднъж...Било е доста изненадващо за обкръжението им.

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:24 pm Заглавие :

А има случаи, когато не става въпрос за депресивни, а просто за извънконтекстуални хора. Просто не се вписват и по тази причина решават да се "отпишат" рязко и невъзвратимо. Така си отиде един мой много близък приятел. Поводът беше някаква мърла, която не можеше да реши обича ли го или обича останалата мъжка част на София, а причината, каквато я виждам сега беше невъзможността му да се впише в картинката. Само малко да беше изчакал.... За всеки има път, за всеки има всичко необходимо, но понякога хората се объркват и престават да виждат в тъмната стаичка, в която са влезли сами. Така някак си... Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:29 pm Заглавие :

Точно такава причина най-трудно мога да приема.Наистина да се изчака е по-добре,тези мъки рано или късно отминават и човек след време се е чудил "с кой акъл".А най-страшно е,когато се прави/или опитва/ с цел емоционален рекет:"нека да страдаш сега и да се чувстваш виновен/а".Не говоря за шантажа,който си е само плашене,въпреки,че не е за подценяване.Иначе всеки има моменти,когато му се ще да го няма и да се сложи край на всички проблеми.

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:37 pm Заглавие :

Китайците в древността са имали такова отмъщение. Когато някой те доведе до невъзможност да живееш нормално, отиваш и се обесваш на портата му. Опозоряваш го и му вменяваш вината за живота си. Ужас Shocked

Но като се замислиш сигурно е доста въздействащо върху мъчителя Rolling Eyes

Лошото е, че точно аз разказах този обичай на приятеля ми, а той направи точно това. Известно време се чувствах така, сякаш беше го направил на моята врата. Sad

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:43 pm Заглавие :

Вината не е твоя.Явно с един куршум е искал да уцели два заека - хем да си сложи края,хем да я накаже нея.А представям си тя как се е чувствала.Пък в края на краищата не може да виним и наказваме някого,че не ни обича достатъчно,нито пък ние да сме виновни пред някого,че не го обичаме както на него му се иска.Мисля,че това е незряла постъпка,ако не е било в момент на силен афект с "падане на пердето".Ама не винаги съм разсъждавала така.Понякога във въображението си много хора си представят подобна ситуация,но здравият разум надделява.

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:51 pm Заглавие :

Не става въпрос за вина някаква. Просто му бях разказал като любопитен факт. За това, за паметта на водата и изобщо за много неща, които зная. Това доста отдавна беше, преди много години. Мърлето живна за нула време.

Живот - иска си своето.

Доста по-после, когато започнах да бродя малко по-осъзнато през сънищните пластове, го бях засичал на няколко пъти, но това вече е друга история Smile

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 9:57 pm Заглавие :

Тази друга история сигурно е много интересна,ама сигурно не е за разказване тук и по тези теми.И на мен ми се мяркат често някои хора по различен начин,без да ми е предварително осъзнато,а може и до някъде да е,без да го знам. Rolling Eyes