ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ДУХОВЕ

Даниел Юм (1833 -1886) е една от най-забележителните фигури на XIX век. Благодарение на своите поразителни парапсихологически способности знаменитият изследовател на окултните феномени се славел сред съвременниците си като велик маг. Вече повече от сто години специалистите по аномални явления напразно се опитват да разгадаят природата на неговата необикновена дарба...

ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ДУХОВЕ

Даниел Юм (1833 -1886) е една от най-забележителните фигури на XIX век. Благодарение на своите поразителни парапсихологически способности знаменитият изследовател на окултните феномени се славел сред съвременниците си като велик маг. Вече повече от сто години специалистите по аномални явления напразно се опитват да разгадаят природата на неговата необикновена дарба...

ДЕТСТВО

Даниел Юм се появил на бял свят на 20 март 1833 година в Шотландия, в семейството на лекар. Бил много болнаво дете и от малък бил възпитаван в семейството на леля си мисис Кук, която през 1842 г. се преместила в Америка. Според родителите му отвъд океана условията били по-здравословни.

Още на десетгодишна възраст малкият Дани се увлякъл от мистичната литература. Той четял не само романи за привидения и семейни проклятия, които по това време били много модерни, но и класиката в европейската езотерика - Мейстер Екхарт, Яков Бем, Сведенборг, написани на език, труден за възприемане дори за възрастен.

Двамата с неговия най-добър приятел на име Едуин Джагердрайн се договорили, че този, който от тях умре пръв, трябва на третия ден да се яви на приятеля си като доказателство за съществуването на задгробния живот.

Скоро семейство Кук се преместили в друг град. И един ден, когато си лягал да спи, Дан видял до леглото си фигурата на Едуин, обвита в светещ облак. Оказало се, че три дни по-рано приятелят му бил починал...Родителите на Дан също се преселили в Америка.

Веднъж, през 1850 година, момчето лежало болно в леглото си и изведнъж чуло глас: "В дванадесет часа". Над него се показало лицето на майка му. Тя още два пъти отчетливо произнесла непонятната фраза, а след това изчезнала. Майката на Даниел починала същия ден в дванадесет часа...

Няколко месеца по-късно в дома започнали да се чуват странни почуквания. След това от само себе си се раздвижили мебелите. Местният свещеник предположил, че душите на починалите искат да влязат в контакт с обитателите на къщата.

Така Даниел станал медиум. С помощта на почукванията духовете отговаряли на неговите въпроси. Сред тях била и покойната майка на юношата: тя обяснила на сина си, че неговото предназначение в живота е да носи на хората вяра, изцеление и утешение.

Лелята на Дан се отнасяла неодобрително към заниманията на племенника си и независимо от думите на свещеника ги смятала за богопротивни. В резултат на възникналия конфликт юношата напуснал дома и започнал да практикува сеанси по спиритизъм, в които участвали много хора, интересуващи се от отвъдния свят.

СТАРИЦАТА В СИВО

Професор Дейвид Уелс от Харвардския университет и неговите колеги изследвали младия Даниел Юм и стигнали до заключението, че по време на сеансите на медиума предметите се придвижвали без видима причина.

Даниел постоянно общувал с духове. Веднъж те му заповядали незабавно да замине за друг град, където ще се случи нещо важно. Когато Юм пристигнал там, го посрещнал един джентълмен и му подал покана за гостуване от едно от най-влиятелните и видни семейства в града.

Там той обърнал внимание на старица в сива копринена рокля, която минала покрай него със загрижено изражение на лицето. В последствие с не я видял в дома. А след вечерята Даниел чул шумолене на копринена рокля и тих глас: "Не ми е удобно да ви безпокоя, но върху моя ковчег са поставили друг, много ми е тежко... А и напразно отрязаха дървото в градината!".

Юм разказал за това на домакина Уорд Чейни. След като изслушал подробното описание на старицата в сиво, той стигнал до заключението, че това е негова покойна роднина и потвърдил, че брат му наскоро отрязал дърво, което му закривало гледката от прозореца. Но нищо не знаел за ковчега.

На сутринта медиумът уговорил Чейни да огледат фамилната гробница. Изяснило се, че пазачът на гробището поставил върху ковчега на покойницата малък ковчег с трупа на дете...

Духовете често общували с Даниел по собствена инициатива. Понякога те самите му посочвали адреса на човека, на когото в даден момент била необходима неговата помощ. Той излекувал много болни, изпадайки в транс и извършвайки движения с ръцете си над тях.

Може би най-знаменитият случай бил с парилизараната съпруга на богат търговец на дървен материал Марион Оуен, която Юм успял да излекува само с три манипулации.

На сеансите по спиритизъм, провеждани от Юм, освен почуквания и движение на мебелите се случвали и други странни неща. Веднъж неведома сила повдигнала Даниел във въздуха и известно време го задържала близо до тавана. Понякога присъстващите наблюдавали появата на ръцете на невидимо същество.

Те докосвали различни предмети, звънели с камбанка, пишели с молив на хартия и дори свирели на музикални инструменти. Най-смелите участници в сеансите успявали да ги хванат - на пипане те били топли и като че ли живи, но изведнъж по тайнствен начин започвали сякаш да се топят, смалявали се и накрая се разтваряли във въздуха...

ТУРНЕ ИЗ ЕВРОПА

Даниел Юм изучавал в университета теология, а след това медицина. Но не успял да завърши образованието си поради здравословни причини. Духовете, с които контактувал, му съобщили, че трябва да замине за Европа. През април 1855 година той пристигнал в Англия и пристъпил към организиране на сеанси. След това пътешествал из Белгия и Холандия.

За разлика от други спиритисти Юм не взимал от посетителите никаква такса. Безкористността била още едно доказателство за реалността на неговите таланти.

Въпреки това Юм имал много недоброжелатели, които смятали знаменития медиум за шарлатанин. А през 1856 година във Флоренция някакъв злонамерен човек го причакал пред дома му и му нанесъл три удара с кинжал. За щастие, раните не се оказали сериозни.

През 1857 година Юм заминал за Париж. Там той давал сеанси в присъствието на френския император Наполеон III и императрицата. Даниел успял да извика първо духа на бащата на императрица Евгения, а след това и духа на самия Наполеон I. Пред очите на присъстващите от въздуха се материализирали ръцете на покойните. Евгения безпогрешно разпознала ръката на баща си с изкривен пръст, а императорът - ръката на своя велик чичо.

СЪЮЗЪТ НА ДВАМАТА МЕДИУМИ

През 1858 година Даниел се венчал с руската графиня Александра Шереметиева. Те се заселили в Петербург и скоро им се родил син -Григорий. В отсъствие на Юм съпругата му и бавачката на детето неведнъж чували подозрителни почуквания в детската стая, а на тавана -стъпките на някой невидим.

Самата Александра притежавала дарбата на медиум и попитала духовете за малкия си син. И получила отговор -той няма да стане медиум, но ще се прослави като ясновидец. Така и случило.

Даниел продължил сеансите си и в Петербург. На тях той най-често демонстрирал чудесата на левитацията и като се научил да управлява тялото си в това състояние, се придвижвал из стаята над присъстващите по вертикала и по хоризонтала. Веднъж свидетелите наблюдавали как около главата на медиума се появили ярки звезди...

През април 1860 година пред съпрузите Юм се явил духът на граф Калиостро. Неговото появяване било съпроводено с изблик ослепителна светлина. Даниел и Александра усещали нечие присъствие в стаята, чували стъпки и глас, но не виждали никого.

Духът на Калиостро охотно отговарял на въпросите им. Той им разказал, че приживе притежавал дарбата на магнетизма и че съвременниците му били несправедливи с него. Сбогувайки се, духът поставил на пръста на Александра нейния пръстен, кой-то лежал на четири метра от леглото. Оттогава той неведнъж посещавал мадам Юм и я покровителствал. По време на тези посещения тя понякога чувала гласа му, а понякога дори виждала фигурата му.

За съжаление, Александра рано напуснала този свят. След кончината й нейният дух нееднократно се появявал на Юм и му давал различни съвети.

ТАИНА, ОТНЕСЕНА В ГРОБА

Някои от "фокусите" на Юм излизат дори от рамките на феномените, известни в парапсихологията. Например той дълго време можел да държи с голи ръце нажежени въглени, като докосвал с тях лицето си и правел така, че и други в негово присъствие се докосвали до горещите въглени, без да получават никакви изгаряния. Освен това Юм бил способен произволно да променя размера на тялото си, като ставал ту по-висок, ту по-нисък на ръст, по-лек или по-тежък.

Интересното е, че духовете, които посещавали Юм, често били виждани и от други хора. Става дума, разбира се, не за случаите, когато той ги извиквал преднамерено - духовете се появявали понякога в момент, когато той просто си седял и беседвал с познати на абсолютно неутрални теми. Особено често на гости при Даниел идвала покойната му съпруга, чийто призрак виждали всички присъстващи.

От феномена Даниел Юм се заинтересували различни учени, в това число, и английският физик Крукс, който провеждал опити с него. И всички те стигнали до извода, че случващото се на сеансите не било резултат от ловки трикове.

Но много борци за материалистическата идея, което в края на XIX век било много модерно, се опитвали да дадат реалистично обяснение на чудесата на "шарлатанина" Юм. Те твърдели че той подкупва слугите в дома, където се провеждал сеансът, и те поставяли на нужните места някакви хитри устройства; че медиумът-носи в джоба си дресирана маймунка, асистираща му в опитите.

Според друга версия за триковете на Юм му помагали неговите уникални физически качества - способността произволно да удължава ръцете и краката си и да деформира тялото си. Трябва да отбележим, че съвременната материалистическа наука смята подобни хипотези за пълна глупост и по-скоро е готова да признае факта на парапсихологическото въздействие.

Когато задавали на Юм въпрос за природата на неговите феномени, той обикновено отговарял, че всичко това са проявления на дейността на духовете.

В същото време известният окултист Луи Жаколио в книгата си "Краят на света на духовете", издадена през 1877 г. във Франция под псевдонима Филип Дейвис, заявил, че самият Юм му съобщил в поверителна беседа, че духовете нямат никакво отношение към неговите чудеса. Но роднините на Юм твърдели, че между него и Жаколио никога не е имало такъв разговор.

Даниел Юм починал през 1886 година. Той успял да издаде редица съчинения на спиритични теми, най-известното от които е "Светлината и сенките на спиритуализма" (1877). Този човек бил способен не само да общува с душите на починалите, но и по своя воля да извиква и да спира полтъргайст, да предвижда бъдещето, да премества предмети на разстояние, да левитира и да изцелява безнадеждно болни. И нито веднъж не бил уличен в измама и мошеничество.

Намирал ли се е под контрол на отвъдни сили или просто притежавал уникална дарба? Уви, това по всяка вероятност ще си остане загадка...естила в Америка. Според родителите му отвъд океана условията били по-здравословни.