до Маг Селена с молба за отговор

Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 3

Здравейте Маг Селена.Пише Ви една жена отчаяна от досегашният си живот .Преживях най-страшните премеждия,които могат да се случат на един човек.Казвам се Румяна Илиева Митовска и съм родена на 30.09.1956г.Интересувам се каква е перспективата на връзката ми с Радослав,роден на 20.03.1948г.има ли нещо,което ме засяга и трябва да съм подготвена за него,независимо дали е добро или лошо.Мога да понеса всякаква болка вече.Ще Ви моля да не скривате нищо което знаете и се отнася до мен.Предварително благодаря,очаквам отговорът Ви.Желая Ви здраве и късмет!

Вие с този мъж, г-жо Митовска, изобщо не сте съвместими като характери и като партньори! Съжалявам ...

Нещото, което мога да Ви кажа е, че до няколко месеца Вие ще срещнете по-подходящ партньор за Вас, а Радослав мисля, че вече се е ориентирал към друга жена, макар и нещата да не са все още толкова сериозни между тях двамата!

Другото, което мога да Ви кажа е, че няма да останете да живеете в самота до края на живота си! И за Вас ще се намери "сродна душа", с която да съвместите по-нататък живота си!

Желая Ви успех и ... горе главата!

Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 3

Здравейте ......... Пиша Ви в отговор на това,което сте ми писали,че всеки човек мисли,че неговите премеждия са най-страшни.За да разберете какво имам предвид ще Ви кажа само,че след като 4,5години гледах единственият си син болен от рак го загубих,когато стана на 22 години.Това беше преди пет години.Сега вече животът ми няма смисъл.Живея ден за ден,защото не можах да събера кураж да си сложа край на живота.През 1991г. пък загубих баща си когото много обичах и който и до днес ми липсва.Ако има по-страшно от това,което съм преживяла,то тогава сте права да ми пишете така.Поздрави и пожелания да сте жива и здрава и дано никога не преживеете нещо подобно.С уважение.Румяна.

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 7:00 pm Заглавие :

Наистина има много по-важни неща от подобни загуби като Вашите, zrp3!!!

И те са: да изгубите себе си и да изгубите желанието за живот в себе си! А виждам, че вече сте направила и двете неща ...

Бог обича всички свои чеда и на никое от тях не изпраща изпитания, с които те няма да се справят. Там, при Него, нещата са примерени много точно ... Та ... Бог Ви дава възможността да видите как сина Ви се е отказал от живота, как го е потиснал в подсъзнанието и как е решил да си тръгне от този свят най-безотговорно, без да е помислил дали няма да нарани или огорчи някого тук, на тази земя, някого, който много държи на него и много го обича ... Само, че Вие не можете да разберете именно това!!!

Когата човек отрича себе си, отрича Бога, защото е създаден по образ и подобие на Бога!!! И ... умира в бавна и мъчителна агония ...

Правите тотални грешки ... И тук точно искам да Ви кажа, че раковите заболявания са следствие имено от потиснатостта и отричането - на всичко и най-вече на себе си! Но това са много тънки механизми, които Вие няма да разберете на този етап от живота си ... А ако успеете да го направите - значи сте спасена!

Значи ... че ще можете да помогнете и на сина Ви, и на баща Ви, защото / много моля не се заблуждавайте, че няма живот в отвъдното ... ИМА, г-жо, ИМА!/, ще можете да им покажете какви точно грешки са допуснали, така щото в следващия си живот да не ги допускат отново ... само Вие си мислите, че сина Ви е мъртъв, защото телесната му обвивка не присъства материално до Вас, но в астралните светове, където е попаднал той, е жив ... и се измъчва, защото вижда какво е причинил на Вас самата!

Помогнете му ... спрете да отричате себе си и живота в себе си, за да намери покой духа му! Не го превръщайте в "блуждаещ" около Вас дух, много моля ...

И разберете ... СМЪРТТА НЕ СЪЩЕСТВУВА!!! ... тя живее единствено в ограничените представи на хората, породени от тяхното неразбиране и заблуди!

Няма смърт ... има просто преминаване от една форма в друга, от едно измерение - в друго, от един паралелен свят - в друг!

И знаете ли какво ще Ви кажа още: само смейте да се самоубивате!!! ... е, тогава вече наистина ще видите АДА, във всичките му измерения и степени, защото няма нищо "по-наказателно" от самоубийството /дори убийството в отвъдното не се таксува толкова зловещо като такова, както самоубийството - там кошмара за самоубийците е просто неистов!!!/

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 7:24 pm Заглавие :

Извинявам се за намесата.Мисля,че отричане от себе си и живота си означава и когато без да мислиш за самоубийство с целенасочено действие се оставяш да те завладее нежеланието за живот/без да си клиничен случай на депресия/ - оставяш се на течението, нехаен си към здравето си например с тайното желание нещата сами да се развият така, че да стигнат до летален изход, да се предадеш, доброволно да се откажеш от борбата за живот, считайки го за безсмислен. Затъваш в "океана на безнадеждността".Мисля, че и така човек си задейства самоунищожителна програма, ама дано да не съм права.Имала съм моменти, когато и на мен не ми се е живеело,а причините съвсем не са били толкова драматични, била съм в плен на някакви там "желания и привързаности, заблуди и скрити реалности".

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 7:29 pm Заглавие :

Точно за това говоря, kati, ама точно за това говоря ... радвам се, че го разбираш!!!

Имено така се създава най-унищожителната програма!

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 7:43 pm Заглавие :

Ами като съм била млада,глупава и с "ограничен ум"....Програмата може да си действа и след като човек се е пренастроил, бая усилия ще трябва да положи, за да се препрограмира,ако въобще е възможно, а и на подсъзнателно ниво може да си действа. Smile

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 7:58 pm Заглавие :

Може да се пренастрои дори само за един миг, щом е осъзнал човека какво е сторил със себе си ... Останалото отзвучава - къде по-бързо, къде по-бавно, но отзвучава!

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 8:03 pm Заглавие :

Звучи обнадеждаващо,стига наистина да се осъзнае и да се старае да не допуска пак "вредните" унищожителни мисли и емоции да го завладяват в трудни и тежки моменти.Може би трябва солидна мотивация. Smile

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 8:48 pm Заглавие :

А защо самоубийството да се наказва по-тежко от убийството?Има народи /например - японците, които много уважавам/, при които това е ритуал, който в определени ситуации е много логичен.По този ли начин стои и въпроса с евтаназията?Не смятате ли, че когато човек е готов да умре, той не може да бъде изнудван от никого и от никакви обстоятелства - т.е. - той става по-силен и може да си остане ЧОВЕК в ситуации, в които други хора биха се огънали, за да запазят живота си ?Мога да дам много примери, но смятам, че и така въпросът е ясен.

Пуснато на: Пет Мар 16, 2007 9:27 pm Заглавие :

Самоубийството не е само посегателство върху твоя живот, то е посегателство върху самата Божествена субстанция, защото ние пък сме част от нея!!!

Нека не изпадаме в религиозни крайности! Какво значи "харакири", ефтаназия и т.н. ?!

За японците също важат кармичните закономерности! Никой не е над тях! Това, че те си имат там някакви си погрешни разбирания за живота и някакво си криворазбрано понятие за него, то това е съвсем друг въпрос, но те пак си сърбат кармичните попари, защо мислиш, penka, че ще бъдат подминати?! Само защото са японци и имат неправилното разбиране за живота?! Нееее, не е така - просто всички сме в кюпа - няма мърдане!

За ефтаназията въпроса стои по същия начин, разбира се, защото всеки човек е включен в плана за освобождаването на душите от физическите им преносители в едно строго определено време, продиктувано от човешкото ни поведение и начин на живот!

Ако сме си "постлали"така, че да умираме в бавна и мъчителна агония, значи така и ще умрем ... Ако тези обстоятелства бъдат променени, то ще последват големи сътресения в събитийния план на даденото семейство, квартал, град, държава, континет или пък ... Земята!

Живота на един човек приключва тогава, когато трябва да приключи, с оглед на обстоятелствата, свързани- пак ще се повторя- с начина му на живот!

Достойнството е отвлечено понятие, като всички останли понятия, създани от нашия ограничен ум! Забрави за него!!!

Защото по би било достойно да отработиш кармата си точтно така, както и си си я създал! Защото е по-достойно да минеш през големите мъки, на които си се обрекъл сам, защото Е ПО-ДОСТОЙНО ДА ПРЕМИНЕШ ИЗПИТАНИЕТО, което е лично твое, и е възникнало под твое давление!

Така разбирам аз достойнството!

Пуснато на: Съб Мар 17, 2007 12:13 pm Заглавие :

Kато християнка, съм против евтаназията и смятам, че човек трябва да живее толкова колкото Бог му е отредил. И все пак всяко човешко същество разполага със свободна воля, затова смятам също, че всеки човек трябва сам да решава какво да прави с живота си (дори и в буквалния смисъл на думата) - тогава и самата дискусия "за" и "против" евтаназията, ми се струва, че става безсмислена, но не съвсем. Wink

От друга страна, никой (било то роднина, близък, лекар и т.н.) няма право да взима решение за евтаназия на болен човек, дори болния да е в невъзможност да прецени това (в случай че е парализиран примерно).
Дори и да бъде официално разрешена, аз самата не мога да си представя някой да посегне на чужд живот, дори и да е тежко болен, дори и да има ненаказуемост, дори и болния да е подписал декларация, че се съгласява на евтаназия и те моли да я извършиш. Умът ми не може да го побере. То затова евтаназията е разрешена в твърде малко държави.

Пуснато на: Съб Мар 17, 2007 6:40 pm Заглавие :

Много е сложен този житейски казус, вече ми е ясно, че според космическите и кармични закони това не трябва да се прави, защото изпитанието е и за страдащия/болния, който неистово иска да се отърве от този живот-ако е жив труп и не иска да обременява близките си или агонизира в страшни мъки, болки/ и за хората около него да гледат как се мъчи или вегитира, загубил човешкия си облик, разбират, че смъртта е "избавление". Значи всеки трябва да си научи кармичния урок, като изживее този вид изпитания.Това го знам на теория, но на практика сигурно е адски трудно, ако ти дойде до главата.Не го пожелавам и на най-големия си враг. Sad

Пуснато на: Съб Мар 17, 2007 8:20 pm Заглавие :

Добре де, ама аз пак не разбирам нещо. В Тибет/доколкото знам/ са будисти, а те не отричат самоубийството - дори напротив.А от друга страна се счита , че там е люлката и хранилището на цивилизацията т.е. - предполага се те да са най-близо до истината и познанието /усещането/ за нещата.Е как се връзват тези неща?

Пуснато на: Съб Мар 17, 2007 8:29 pm Заглавие :

Много добър въпрос! Exclamation

Сигурно и по него ще ни осветлят.А доколкото на мен ми стигат скромните познания,там не слагат брутално край на живота си, а изпадат в състояние на "сомати", астралното тяло напуска физическото, жизнените функции затихват и така то проседява години наред.На мен много не ми е ясно - живо ли е, мъртво ли е, факт е, че не тлее.Това доброволно напускане на замния живот ли е или висша форма на медитация.Имаше публикации на тази тема, май и официалната наука не може точно да се произнесе. Question