до Маг Селена с молба за отговор

Пуснато на: Съб Мар 17, 2007 9:07 pm Заглавие :

Сега ще ви обясна и на двете нещата за които ми говорите!

Първо - занимавала съм се известно време с будизъм, но никъде в тяхната религия някой признава самоубийството!

Познавам и един от техтите Учители, имах един много добър познат будист, който ме запозна с него ... Този мой познат отиде в Англия, а оттам замина за Индия, та от него поназнайвам някои работи, разбирате ли! Слушала съм и лекции, много съм и чела за будизма - и пак казвам, никой от проповядващите и последователите на будизма са "за" самоубийството! - те дори не дават и червей да се убие! Я си спомнете филма за Буда!!!

Сомати е едно друго състояние, за което тук няма да говоря, но ще кажа само, че това са буквално"консервирани" тела, които могат да бъдат върнати към живот веднага - при необходимост, разбира се!!! Самите хора, които се намират в сомати могат да се върнат към живот ...

kati по-скоро иска да каже нещо друго - става въпрос за така нереченото МАХАСАМАДХИ, т.е. душата и/или духът на Високо Посветения напускат доброволно тялото му, но само и единствено тогава, когато е дошъл точно моментът за смъртта му!

Тази - бих могла да се изразя духовна техника - се практикува именно в крия йога!

Пуснато на: Нед Мар 18, 2007 1:12 pm Заглавие :

Според мен изобщо не е сигурно, че ако един човек е жив труп /респ. парализиран/, непременно ще иска да се самоубие. Не говоря за себе си обаче, а по принцип. Ако си спомняте за г-н Ноартие дьо Вилфор от романа "Граф Монте Кристо", не може да не си спомняте и огромното му желание за живот. Wink

Пуснато на: Нед Мар 18, 2007 1:20 pm Заглавие :

Разбира се,че не е задължително да е така.Става въпрос за отделни случаи.

Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 3

Здравейте Маг Селена.Пише Ви Румяна Митовска.Сърдечно Ви благодаря,че ми отделихте време и ми отговорихте на въпроса за Радослав.От доста време и аз имам усещането,че не сме съвместими като характери,интереси,усещания за живота.Проблема е,че той се появи в живота ми няколко месеца след като бях загубила единственият си син,на 22 год.,след като го гледах 4,5г.болен от рак.Радослав е с тежка сърдечна недостатъчност и лекарите му дават до 5 години живот.Аз сега вече съм с него,защото не мога да му причиня страдание от евентуалната ни раздяла.Това ще го съсипе допълнително.Не знам как да постъпя.Но да не ви занимавам повече със себе си.Желая Ви много късмет и хубави дни в бъдеще!Бъдете здрава!С уважение Румяна.

Пуснато на: Нед Мар 18, 2007 5:01 pm Заглавие :

Напълно Ви разбирам и подкрепям в решението и постъпката Ви, защото така просто ще отработите абсолютно точно и правилно кармичната Ви обремененост!

Браво на Вас! Останалото просто ще си дойде само по реда и с времето си! Стискам Ви палци!