Завистниците умират, но завистта никога

"Завистниците умират, но завистта никога"

Казал го е Молиер. И тогава, и сега хората как ли не убеждават себе си, че е нормално от време на време да завиждат на другите. И че с всички останали е същото. Дори не си даваме сметка как зловещото чувство опустошава душите ни.

В основата му стои желанието ни да се сравняваме с околните, да насочваме вниманието си към неща, от които сме лишени, които нямаме.

Обект може да бъде както материалното състояние на заобикалящите ни, така и техните чисто човешки качества.

Всичко започва още в детството.

Спомнете си как сте се чувствали, примерно, в първи клас -кого харесва повече учителката, кого по-малко... Постоянните въпроси на родителите ви от рода на: „Кой получи по-висока оценка от тебе?"

Родителите изпадат в транс, когато хлапетата им са „по така" от останалите. Побъркват се, ако детенцето им не е лидер...

Психолозите казват, че ако непрекъснато сравняваме своите синове и дъщери с другите, завистта ще стане основна черта в характера им.

Съветът им е да даваме пример единствено с постигнатото от самите тях преди. Да речем: „Много добре знаеш, в пети клас имаше три по английски, а сега гониш петицата."

Сигурно не сте забравили собствените си завистливи тийнейджърски пристъпи. („Божичко, какви маркови дрехи има Таня! Никога няма да имам такива...")

Напънете се с волята си да спрете негативните мисли за собственото си дете.

Кажете си: „Независимо от хубавите дрехи на Таня каквото и да е направила, си е останала на същото място. Да не би да ходи два пъти седмично на фитнес? И да изглежда като мен на 40?"

Много от нас не умеят да приемат чуждите победи само защото не знаят какво точно искат от живота.

Но... непризнават, че е така. Ако ги попитате, ще ви изредят дълъг списък от неща, за които мечтаят.

Психолозите смятат, че най-често става дума не за личностно-индивидуални, а за подражателски желания - обикновено неща, без които може. Да речем, къща в Бояна, защото това се смята за престижно. Или апартамент в центъра на София - пак по същата причина.

В повечето случаи завистникът е човек неуверен, неспособен да постига целите си.

Гризе го „под лъжичката", че еди-кой си има преуспяващ бизнес, а не му е хрумва да се замисли какво е коствало това на въпросния човек. Едва ли би му завиждал, ако си даде сметка за положените усилия при преследването на целта.

Затова се запитайте (и честно си отговорете) дали наистина ще се чувствате по-добре, ако не живеете в панелката, където сте отгледала децата си?

Трябва ли ви скъпа кола, или същата работа ще ви свърши нещо от втора употреба?

Непременно ли искате да притежавате вещи като тези на приятелката ви, която по характер е абсолютната ви противоположност?

Ако отговорът е „да", започнете да действате, но бъдете реалистка - иначе ви чака провал и още по-обсебваща завист към по-успелите от вас.

Доказано е, че колкото по-широка е сферата на интересите ни, толкова по-лесно възприемаме пораженията.

Завистта – приятел или враг?

Приятелката ти има щастлив брак, а ти все още си сама. Колежка ти получава повишение, а теб те забравят. Братовчедка ти вече e призната дизайнерка, а твоята детска мечта да станеш дизайнер не се е сбъднала.

Във всичките тези съпоставки между теб и близкият ти човек се намества малкото човече на завистта: то започва да разяжда душата ти, да те подтиква към неадекватни, най-често враждебни действия спрямо тези, на които завиждаш.

Но вместо да те наранява, завистта може да бъде твой приятел и да те кара да вървиш напред. Стига да умееш да я “впрегнеш” да работи за теб.

Опитай да следваш някой от нашите съвети:

Когато завистта се превърне в зло

Нас, жените, обикновено ни обхващат желание към онова което някой друг притежава, и неприязън към човека, който го притежава.

Враждебното отношение се проявява най-вече когато колежката с която извършвате една и съща работа, е повишена, а ти – не.

Обзета от завист, ти и обръщаш гръб и започваш да я одумваш пред другите колегите.

Наистина, това че са те пренебрегнали, е удар за теб и мачка самочувствието ти. Но дори и след като се обръщаш на 180 градуса в отношението си към колежката си, пак не се чувстваш по-добре.

Какъв е изходът?

Вместо да си разпиляваш силите си в негативен план, се замисли защо твоята колежка и приятелка е била повишена. А ако действително се чувстваш пренебрегната, насочи енергията си към търсенето на друга работа.

Учи се от уроците на собствената си завист

Завистта може да бъде превъзходен възпитател, стига да си отворена да се поучиш от нейните уроци.

Когато приятелката ти се омъжва и ти, вместо да я поздравиш, подхвърляш злобно, че разводите в последно време са се увеличили, дай си сметка, че приказваш така защото се чувстваш самотна и несигурна.

Когато братовчедка ти получава овации при представянето на своята колекция, а ти се държиш ледено, защото сама не си осъществила детската мечта, обяснението е едно нейният триумф е предизвикал у теб порой от завист. Но веднъж осъзнаеш ли причината, заради която изпитваш завист към някого, става по-лесно да я преобърнеш в своя полза.

Превърни завистта в генератор

Не си мисли, че да постигнеш онова, на което завиждаш – сполучлив брак, признат дизайнер, печеленето на много пари – на практика е невъзможно.

Запомни, че всяка голяма цел е съставена от хиляди мънички стъпки. Постави си за задача всяка седмица да вършиш по една-две такива стъпки, които ще те приближат до желаната цел.

Вместо да се къпеш в собственото си самосъжаление или да пускаш хапливи забележки към приятелките си, вземи се в ръце и постави живота си под контрол.

Контролирай нещата или се откажи на време

Естествено, има ситуации, в които завистта не може да бъде превъзмогната. Ако си ниска на ръст, а приятелката ти е висока, стройна и дългокрака и това те потиска, просто излизай по-рядко с нея. Но като разредиш срещите с обекта, който събужда завист у теб, това видимо ще възвърне самочувствието ти.

Ако те дразнят богатството и охолния живот на твоите приятели, просто приеми, че животът който ти си избрала, не е по-лош. Кажи си, че професията която имаш, макар и не добре платена, е твоето призвание, ценят те като специалист и затова трябва да си щастлива.

Така постепенно ще спреш да завиждаш на приятеля си, без да омаловажаваш собственото си положение в обществото.

Завистта може да ти стане приятел

Вместо да бъде зла, завистта може да е полезна. Опитай се да вникнеш в усилията на твоите приятели да постигнат това, за което им завиждаш. Вземи съвети от тях, вслушай се в окуражителните им думи да ги последваш.

Така ще получиш вдъхновение да действаш. Използвай завистта си като мярка за набелязване на конкретни цели, към които се стремиш. И не забравяй, че тя може да бъде изключен двигател.
-----------------------------------------------------
по материали от интернет

Пуснато на: Сря Ное 12, 2008 11:45 pm Заглавие :

комбинацията от завист,злоба и егоизъм е направо убийствена.за съжаление все по-вече хора се оплитат в нея и по този начин задушават шо-годе нормалните хора около тях.а към всичко това като се залепи и грандоманщината-ужассссссссссс. Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Ное 13, 2008 8:17 am Заглавие :

За да завиждаш ,значи не си доволен от себе си ,значи нещо не ти достига и нямаш това,което би искал да имаш .Чувстваш се по -малко пълноценен от другите .

Поправиш ли това ... спира да те вълнува какво имат другите ... ти вече имаш това ,което си искал ! Спираш да обръщаш внимание на хората ... и си продължаваш по пътя !

А ако си обект на завист ... там вече е сложно ! От завист хората могат да измислят какво ли не само и само да ти навредят ! В подобен случаи просто трябва да оставим тези хора сами да се самоунищожат ,защото зависта точно това прави!

Мое мнение ... Embarassed

Пуснато на: Чет Ное 13, 2008 9:18 pm Заглавие :

Напълно си права, Диди!

Никога не съм се съмнявала в правилното ти виждане на нещата.

Знаеш, че често отскачаме до онова място в онзи портал, където аз си правя експерименти с онези наши приятели, които до преди време често ги коментирахме и тук.

И не спирам да се удивлявам на "експериментаторските" им похвати подтиквани от собствената им завист и злоба.

Какви ли не нелепости клюкарски говорят по мой адрес! Sad

Вече не им обръщам особено внмиание, не ги вземам така навътре, просто няма смисъл ...

Чувствам прекрасно, защото това, което говорят против мен е показател, че съм обект на тяхното внимание и ... завист.

Завиждащия наистина вреди преди всичко на себе си, защото завиждащия наистина не е доволен от себе си, тъй като много неща не му достигат в живота поради факта, че е винаги незадоволен в желанията и изискванията си.

Много точно си го казала. И не е само твое мнение, то е и мнение на психолози също, както и на мнозина Духовни Учители.

Знаеш и поговорката: "По-добре в устата, отколкото в краката.", нали?! Wink

Пуснато на: Чет Ное 13, 2008 9:30 pm Заглавие :

Един голям спец по ПСИвъздействие или как му се викаше там дори ти направи голяма услуга - безплатна реклама на новия сайт, направо да го почерпиш! Много хора ще кликнат да го видят!

Пуснато на: Чет Ное 13, 2008 9:55 pm Заглавие :

Паднахме си от смях с Живин като го видяхме! Laughing

Много се владеел, няма що, велик та велик, та чак непобедим ... ама в злобата и завистта си само. Laughing

Пуснато на: Пет Ное 14, 2008 12:18 am Заглавие :

Зависта е човешко качество присъщо на всеки един човек и дори и в книгите на Майкъл Нютън Джон(една душа завиждаше на друга,че напредва в развитието си)Всеки иска да е най и всеки се стреми към това и човека е най-големият си враг заради това ЕГО.Всеки иска да е като духовният си учител,но да е като него БЪРЗО и не осъзнава,че духовните учители са над тези неща не от един лесен урок,а с много търпение и упоритост.И не осъзнават,че добрие резулати се постигат с трудни уроци!

А родителите искат просто най-доброто за детето си дори и да не усещат,че това не е подхода към тях,но знам че това което става е правилното и в крайна сметка това,което те ни отнемат се компенсира с друго,което но дава 2 пъти повече.

Пуснато на: Пет Ное 14, 2008 1:34 am Заглавие :

Да зависта е човешко качество ,но не се ли стремяхме към духовност и това да бъдем повече от едно човешко същество ,защото напоследък все повече се убеждавам ,че човека не е нищо повече от едно животно ... даже меко казано !

Ето за това е казано ,че младия ,неуравновесен,незакрепнал дух не бива да излиза сред голямата тълпа ... така той може да попадне в капана на зависта !

Пуснато на: Пет Ное 14, 2008 1:53 am Заглавие :

Те са жалки,Селена !

На всичкото отгоре са толкова слаби ... и психически и духовно ,че не е истина ... !

Тях зависта отдавна ги е повалила ... тя направо ги е убила .

Знам те ... ти никога няма да паднеш на тяхното ниво ... ти си повече ,много повече от тях ,за това ти завиждат ,за това се опитват да те заличат ... за това са всички атаки ... ама могат да си ****** ****** !

Извинявам се ! Embarassed

Радвам се че не се предаде ,не се отказа ... въпреки цялата помия която се изля на гърба ти !

Те могат да бъдат това ,което е добре да са .. но са мъртви ,те са слепи ,нищичко не са разбрали .... !Имали са безброи шансове да се поправят , но уви .... зависта ги уби ! Smile

Пуснато на: Пет Ное 14, 2008 1:57 am Заглавие :

Животните са страхотни!Хората се държат като тях спрямо възприемането им(като неандерталци).Аз се затварям в себе си и знам,че понякога трябва да избягаме от себе си и тнт.Усещаме негативноста на хората,болката им и тнт.но ние сме хора и всичко зависи от усещанията ни!!И да се затваряш в себе си няма да избягаш от това,което те очаква и е нормално да се затваряш в себе си!!!И в случая не си животно,а човек,който реагира по най-човешкият начин.

Пуснато на: Нед Ное 16, 2008 8:29 pm Заглавие :

Мисля, че тук малко бъркаш Eollor за това какво е завист и какво е да оценяваш добрия образец или модел и да искаш да го следваш.
Завистта според мен е резултат от понижено самочувствие и усещането, че другите са нещо повече. Този комплекс измъчва субекта и той на всяка цена иска да принизи другите към себе си. Затова възниква злобата и са впрегнати всякакви похвати - клевети, нетолераност, гняв, лоши постъпки.
А в това да виждаш добрия пример, да го приемеш и да искаш да се издигнеш до него няма нищо лошо. Мисля, че точно това правят душите признават грешките си и се стремят да ги поправят с цел усъвършенстване, но това не е завист.
И в двата случая субекта вижда и признава успехите на обекта , но при завистта процеса протича деструктивно - към принизяване на обекта, а във втория случай процесът е конструктивен - субекта се учи от обекта и се усъвършенства.

Пуснато на: Нед Ное 16, 2008 10:02 pm Заглавие :

Не съм искала да прозвуча наивно и си много права"зависта е чувство за малоценност",но го възприемам нормално понеже го има като човешка черта.Дали някой ще се поддаде на злобата и зависта е техен избор или ще иска да се усъвършенства и зависта ще е благородна.Желанието да се развиваме и да се повече е желание на душата,а това желание как се изявява е вече друго.За мен е просто човешко.

Пуснато на: Пон Ное 17, 2008 10:59 am Заглавие :

Благородната завист е като дървеното желязо - няма такова съчетание. Или е завист или е благородна - двете заедно не. Cool

Пуснато на: Пон Ное 17, 2008 12:56 pm Заглавие :

Личността има стремежи за развитие.

А човешкият индивид има ЖЕЛАНИЯ - огромни и непрекъснати.

Има разлика.

Низшите инстинкти са присъщи преди всичко за човека. А висшите са присъщи на осъзнатите личности човешки.

Никога не стравнявай животните с хората и обратното.

Защото животните следват своята естествена природна интелигентност, а човека отдавна я е забравил и се е принизил на достатъчно ниско ниво, така щото вече няма човешко отношение към самия себе си дори.