Музикотерапия

Още от древността музиката се е използвала като средство за овладяване силата на природата, за смекчаване гнева на божествата и лекуване на болестите.

Първите писмени сведения относно приложението на музикотерапията с лечебна цел са открити в стари египетски папируси, а възникването на първите теории за музикотерапия е свързано с разцвета на гръцката антична култура.

Платон разглежда музиката като средство за възпитание на душата. Аристотел разработва тезата за катарзисното действие на музиката и смята, че чистата музика /т.е. ритъмът и мелодията имат трайно въздействие върху характера и душата/.

В древния Рим са познавали успокояващото и възбуждащо действие на музиката за оздравяване на лошото и подтиснатото настроение и за овладяване на гнева и омразата. През Ренесанса се е препоръчвало като лечебно средство при меланхолия активното музициране на китара, лира, а също така и пеенето.

През 18 ти век музикотерапията е утвърден метод за лечение на афективните разстройства. До втората половина на 19-и век, когато настъпва отлив, следствие от нарастващия престиж на фармакологията и широко разпространения монопол на психоанализата.

След Втората световна война музикотерапията преживява истински разцвет - създават се много школи с различни насоки на развитие. Музикотерапията преживява истински разцвет след Втората световна война, който води до създаването на голямо разнообразие от школи и насоки в развитието й.

Музикотерапията се използва за релаксация, подпомагане на лечението, повишаване на умственото функциониране и създаване на всообхватно чувство на благополучие.

Повечето хора изпитват интуитивна реакция към музиката: изблик на енергия при слушане на весела песен или чувство на спокойствие по време на облекчаваща класическа музика.

Освен това, научните изследвания показват, че музиката може да предизвика физиологични реакции като ускоряваане на дишането и биенето на сърцето , повишаване на кръвното налягане и стабилизиране на нивата на хормоните.

Музикотерапевтите често използват музиката за комуникация. Със своя ритъм, мелодия и стихове, музиката е като един вид език. Ето защо музикотерапията може да се използва за да помогне на умствено и физически недъгавите хора да изразят себе си.

Тя може да стимулира интровертните пациенти да станат по-общителни, а също да изкара шизофреничните и аутистичните пациенти извън техния изолиран свят.

Вие /и вашия терапевт/ може да изберете музика за вашата терапия съобразно вашите нужди и вкусове. Може да изберете всякакъв вид музика – от класическа или нюейдж до джаз и рок.

Медицината на трептенията е базирана на идеята, че болестите се развиват поради блокиране на каналите на отределено ниво, както на артериите, така и на вените и нервните окончания. Когато нещо блокира, органът спира да вибрира във здравословна честота и в резултат се появява някакъв вид болест. Така, чрез звука и светлината може да се прекъснат, разтворят или освободят задръстванията, които са се образували в нашето светлинно и етерично тяло.

Музикотерапията е подход, в който музиката се употребява за немузикални цели. Намира приложение в соматичната медицина, кинезитерапията и особено и най-вече в психологическата работа.

Изкуствата навлизат в психологическата работа в средата на миналия век. Основите на съвременната музикотерапия са поставени от музиканти, на танцовата терапия от танцьори, на арттерапията от художници.

Общото между тях е това, че са започнали използвайки собствения си опит, фантазия и мотивация и са продължили развитието си в Юнг институти или други университети, където са получили своята психологическа подготовка. Тук би могло да се каже, че баща на арттерапията в широк смисъл е К.Г.Юнг.

Неговата теория за “Активното Въображение” и креативността на музиканти, танцьори и художници поставят основите на съвременните невербални подходи.

Съвременната музикотерапия има свое пространство в аналитичната, бихевиоралната и хуманистичната психотерапии.
--------------------------------------
newtherapy.hit.bg