Историята на Дядо Коледа

Всеизвестно е, че на 24 Декември се празнува Бъдни вечер, а на 25 Коледа. Дядо Коледа оставя подаръците под елхата през нощта на 24 срещу 25 Декември. Пристига с шейна дърпана от елени и минава през комина.

Оставя подаръци само на добрите и послушни дечица. Той е с червен костюм, бяла брата, черни ботуши и усмивка на лицето. Симпатично старче. В различните страни Коледа се празнува по различен начин, обаче как се ражда Коледа?

В различните страни добрият старец има различно
име - Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус, Свети Николай...Всеки на определена възраст е научил жестоката истина, че белобрадия старец не съществува. Е да, днешния Дядо Коледа е измислен. През 270г. в едно богато семейство, някъде в днешна Турци се родило едно момче.

Кръстили го Николай. За съжаление, детето останало сирак много малко. Отраснало в манастир. Явно това много му повлияло, защото на 17г. вече бил най-младият свещеник. Николай щедро раздавал семейното богатство на нуждаещите се. Най-щедър бил към децата. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ.

Шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка. След смъртта му през 343г. той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа.

Какво ли не е дошло от Америка. И съвременният Дядо Коледа идва от там.

* През 1822г. един зъболекар от Ню Йорк на име Клемант Кларк Мур пише поемата "Разказ за посещението на свети Николай". Приказката е подарък за децата му.

В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.

* През 1823г. Мур публикува произведението си в местен вестник като променя името на "Ноще преди Коледа". Поемата става много бързо популярна не само в Америка, но и в Европа.

* През 1841г. търговецът Паркинсън наел човек и го облякъл като Санта Клаус (така наричат американците Дядо Коледа). Това било с цел да привлече клиенти.

* 1863г. В празничното издание на "Харпърс Магазин" публикували картинки на карикатуриста Томас Наст. Той нарисувал стареца,с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Домът на Дядо Коледа бил малка работилница за играчки на Северния полюс.

* През 1885г. Луи Пранг издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм

* През 1927г. вестник "Ню Йорк таймс" описва Дядо Коледа “Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди."

* През 1931г. художника на "кока-кола" Хадън Сандблъм започва да рисува за рекламната кампания "Санта Клаус също пие Кока-кола". Няма нущо ново в образа на добрия старец, но го прави световно известен
--------------------------------------------------------
rosh-two.blogspot.com

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 5:13 pm Заглавие :

Във всяка страна по света добрият старец, който носи подаръците в празничните коледни и новогодишни дни, е наричан с различни имена.

На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество.

През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал "История на град Ню Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню Йорк от Холандия).

Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).

През 1822 година друг жител на Ню Йорк - Клемент Кларк Мур, написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена.

Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина. През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус.

Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи.

През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.

Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.

Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя.

Ето как вестник "Ню Йорк Таймс" през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.

Художникът по рекламата на фирма "Кока Кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година.

Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания. Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа.

Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.

Дълги години подаръците на българските деца носеше Дядо Мраз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци.

Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри.

Сега подаръците отново носи Дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ.

Може би защото отдавна знаят, че техният Дядо Коледа или Дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка.

И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.

Във всяка страна по света добрият старец, който носи подаръците в празничните коледни и новогодишни дни, е наричан с различни имена.

На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество.

През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал "История на град Ню Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню Йорк от Холандия).

Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).

През 1822 година друг жител на Ню Йорк - Клемент Кларк Мур, написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена.

Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина. През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус.

Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи.

През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.

Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.

Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя.

Ето как вестник "Ню Йорк Таймс" през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.

Художникът по рекламата на фирма "Кока Кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година.

Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания. Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа.

Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.

Дълги години подаръците на българските деца носеше Дядо Мраз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци.

Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри.

Сега подаръците отново носи Дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ.

Може би защото отдавна знаят, че техният Дядо Коледа или Дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка.

И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.

----------------------------------------
world.actualno.com

Пуснато на: Нед Дек 21, 2008 5:25 pm Заглавие :

Дядо Коледа невинаги е бил такъв, какъвто го познаваме днес. В древността човекът, който раздава подаръци, се наричал свети Николай. Той е роден в земите, където днес се намира Турция, през 300-а г.

Бил роден в богато семейство, но много малък останал сирак, тъй като родителите му починали. Николай израснал в манастир и когато бил едва 17-годишен, станал най-младият свещеник. Невероятно много истории описват неговата щедрост.

Той раздал фамилното богатство под формата на подаръци на всички нуждаещи се, като най-щедър бил към децата. Според легендите Николай пускал торби с подаръци през комините или пък ги хвърлял през прозорците.

Начинът, по който раздавал подаръците, и до днес е останал непроменен. По-късно Николай бил ръкоположен за епископ, а шапката му, дългата дреха, бялата брада и червеното наметало се превърнали в негова запазена марка.

След смъртта му той бил провъзгласен за светец. Образът на свети Николай се свързва с щедростта и добротата и той се смята за първообраз на съвременния Дядо Коледа. Добрият старец, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на зъболекаря Клемент Кларк Мур през 1822 г.

Тогава американецът написал поемата "Разказ за посещението на свети Николай". В творбата си Мур описал Дядо Коледа като закръглено джудже, което идва с шейна от Севера, дърпана от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив, тихичко се спускал по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите до камината чорапи.

Клемент Мур написал поемата като подарък за децата си. През 1823 г. той я публикувал, като не написал името си, а заглавието променил на "Нощта преди Коледа". Поемата бързо станала популярна не само в Америка, но и в Европа.

В Холандия героят на Мур придобива известност като Sinter Klaas, откъдето идва и Санта Клаус, както наричат добрия старец в САЩ. През 1863 г. карикатуристът Томас Наст от Ню Йорк за първи път нарисувал Дядо Коледа.

В празничното издание на "Харпърс Магазин" той пуснал картинки на стареца, но вече с човешки ръст, бяла брада, закръглено тяло и дрехи от червен сатен, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на Дядо Коледа, с малка работилница за играчки, която се намирала на Северния полюс.

Добродушният старец наблюдавал всички деца по света по света и в огромна книга записвал малчуганите, които са били послушни през годината. Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на "Кока-Кола".

През 1931 г. художникът на компанията Хадън Сандблъм направил реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превърнал в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. Домът на Дядо Коледа в Лапландия се е превърнал в голяма туристическа атракция.

В дните преди Рождество Христово къщата е посещавана ежедневно от над 5000 души, като голяма част от хората, които идват, са от Япония и Европа. Домът на добрия старец е разположен на няколоко километра извън столицата Рованиеми - в градчето Корвантунтури.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, а дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт - Елеонор.

Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корванунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия.

Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители.

През 1995 г. районът е провъзгласен за "официалната столица на Дядо Коледа". В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк "Санта парк". Целта е да се удебят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа.
-------------------------------------------
sibir.bg