ИЗИДА НАУЧАВА ИСТИНСКОТО ИМЕ НА РА

Съществува древно схващане, че името съдържа в себе си всички качества, всички свойства и цялата воля на притежателя си. Всички богове и същества имат такова име, пазено в дълбока тайна, и друго, "светско" име, с което останалите да ги наричат. Счита се, че ако знаеш истинското име на някого имаш пълна власт над него. Истинските имена на по-нисшите небесни същества са известни само на малцина посветени, а името на върховните божества често не е известно никому.

Според Египетската митология великият бог Ра сам се създава, сътворява небето, земята, дъха на живота, огъня, останалите богове, хората, зверовете, огнищата, змиите, птиците и рибите. Той е баща и пръв сред боговете, той е вечността, имената му са безброй, но са вечна тайна пред другите богове и пред хората.

Изида, умна и находчива богиня, познаваща тайнствените неща и думи, знаеща всичко по небето и земята, знае добре, че онзи, който научи истинското име на Ра, ще придобие огромна сила, затова скроява хитър план как да узнае името му.

Богът-слънце всяка сутрин излиза с кораб на небето - тръгва като строен младеж, а в края на пътя си става безпомощен грохнал старец. Един ден Изида се скрива на западния хоризонт и чрез магия създава отровна змия и тайно я настанява покрай небесния път, по който Ра минава всеки ден. Той тръгва със своята бляскава свита, но отровната змия на Изида внезапно се подава и ухапва могъщия бог. Ра болезнено извиква и силата му се изпарява. Боговете се насъбират около него и го разпитват със съчувствие, но Ра дори не може да отговори. Отровата преминава през цялото му тяло и то се гърчи от болка. Той моли боговете да му помогнат, но никой от тях не знае вълшебните думи против отровата на Изида.

Не след дълго се появява и самата тя. "Какво се е случило с тебе, мой царствен татко? Тялото ти изглежда наранено. Да не те е ухапала отровна змия?" - пита богинята. "О, Изида! По моя небесен път наистина ме ухапа отровна змия! Ранен съм тежко. Не е огън, не е вода, но пари повече от огъня и изстудява повече от водата. Очите ми са мътни, едва виждам вече небето!"

Тогава хитрата Изида го придумва да си каже истинското име, защото живее онзи, чието име произнасят. Ра отговаря: "Аз съм Създателят на небето и равната шир, която обкръжава планините. Създателят на всичко, що носи земята на гърба си. Творецът на водите и Създателят на Хатхор, небесната крава. Аз съм този, който познава тайната на небето и на двата хоризонта, знае мястото, където са настанени душите на боговете. Аз съм Създателят на светлината, който си е отворил очите, но ако замижи на земята ще настане мрак. Аз съм този, по чиято заповед прииждат водите на Нил; този, който пресушава реките, който начева годината. Сутрин съм Хепер, на пладне Ра, а вечер Атум. Но дори боговете не познават истинското ми име."

Ра с любопитство зачаква да види дали отговорът му е задоволил богинята. Но не успява да надхитри Изида. Тя веднага разбира, че всред многото изброени имена богът-слънце премълчава тъкмо истинското. "Говори, татко, назови се с твоето истинско име на бог и тогава отровата ще излезе от тялото ти. Защото комуто произнасят името, той ще живее." - настоява Изида.

Раненият бог не издържа на отровата, която го изгаря като огън, не може да понася повече болката и се предава: "Страданията ми са страшни, Изида. Ще произнеса името си! То ще се премести от моето в твоето тяло и ти ще разполагаш с божествена власт." Тогава Ра тихо произнася своето име. От всички богове само Изида чува думата му и следкато вече знае истинското име на Ра, кара отровата да напусне тялото му.

Болките на Ра спират, той се възстановява и продължава небесния си път. Но изтръгнатото с хитрост истинско име на Ра узнава само Изида и никога не го издава на другите богове. Ето защо и след това боговете назовават господаря на небесата винаги с друго име.