Легенди за цветята

Древногръцка легенда за теменужката

Една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила.
За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете теменужка (Viola), което се открива само по аромата му, но само когато смирено сведеш глава.

Във Франция теменужката е свързана с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата “J”. Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.

Легенда за момината сълза

Една стара руска легенда разказва, че момините сълзи са израсли от сълзите на водната княгиня Волхова, която пламенно обикнала храбрия гуслар Садко. И когато Волхова научила за горещата любов на Садко към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим.

Напразно обаче го търсила по брега, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това бил Садко. А до него била Любава. Безмълвна, с наранено сърце гордата красавица се обърнала и убита от любовна мъка тръгнала, за да се скрие в своето студено царство.

И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя. Така се появили момините сълзи - символ на красотата на любовта и болката на чистото, нежно, горещо моминско сърце.

Легенда за маргаритката

Според стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.

Много нежни думи са казани и за лалето. Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълга време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие.

Цветето на боговете - карамфила

Поверието разказва, че червените цветове предпазвали хората от беди и неприятности. В една древногръцка легенда карамфилът се смята за част от човека. Веднъж богинята Артемида тръгнала на лов. Цял ден бродила из горите, но не срещнала никакъв дивеч. Разярена, тя си тръгнала с празни ръце. По пътя видяла пастирче, което свирело на кавал. Артемида го набила, защото песента му прогонила зверовете. Детето, огорчено от несправедливото наказание, заплакало с кървави сълзи. От тях поникнали червени цветове. Това били първите карамфили. По-късно те стават символ на доброто и справедливостта, на революцията, на борбата за свобода.