ВОДНА СИМВОЛИКА

Водата е вместилището на всички възможности за съществуване, тя е предшества всяка друга форма и поддържа всяко сътворение. Потапянето във вода сомволизира връщането към предформалното; изплуването потваря космогоническото действие, водещо до поява на форма. За това символиката на водите включва както смъртта, така и съживяването.

На водната космогония отговарят, на антропологическо равнище, вярванията, според които човешкият род е произлязъл от водите. На всемирния потоп или на периодическото потъване на континентите съответства, на човешко ниво, “втората смърт на душата” или посветителската смърт чрез кръщението. Но както в космологически, така и в антрополгически план, потопяването във водите е равнозначно не на окончателно угасване, а на предохно реинтегриране в неразличимото, последвано от ново сътворение, нов живот или качествено нов човек. От гледна точка на структурата, потопът е сравним с кръщението, а изливането на вино при жертвоприношенията – с поръсването на новородените с пречистваща вода или с ритуалните пролетни изкъпвания, които даряват със здраве и плодородие. Независимо от религиозната група, в която се срещат, водите неизменно запазват функцията си: те разлагат, унищожават формите, измиват греховете и са едновременно пречистващи и възраждащи.

Християнството придава на водите нова религиозна стояност. Най-авторитетните богослови се възползват от някои предхристиянски и всемирни стойности на водната символика, като ги обогатяват с неизвестни дотогава значения, позовавайки се на историческата драма на Христос. Йоан Златоуст пише: “кръщението предсталява смъртта и погребването, ... възкръсването ... когато потапя глава във водата като в гроб, старият човек е залят, погребан изцяло, а новият човек се появява...”. Модел за това е потапянето на Христос в р.Йордан, възприемано като навлизане във водите на смъртта. Подобно слизане във водите и противоборството с морското чудовище представляват изпитание при посвещението, чудовище представляват изпитание при посвещението, познато и засвидетелствано и в други райони на света.

forgiveness.cult.bg

Пуснато на: Съб Фев 07, 2009 6:27 am Заглавие :

РАСТИТEЛНА СИМВОЛИКА

Срещаме свещени дървета, ритуали и растителни символи в историята на всяка религия, в популярните традиции от цял свят, в архаичните метафизики и мистики, да не говорим за иконографията и народното изкуство.Възрастта на тези документи, както и тази на културите, когато те са били събрани, е твърде различна. Очевидно е, че контекстът на Игдразил например или на Дървото на Живота от Писанието е съвсем различен от този на “брака на дърветата”, който все още се практикува в Индия, или на Майското дърво, което пролетно време носят ритуално в европейските села.

В “култовете към растителността” могат да се различат следните групи:
ансамбълат камък-дърво-олтар, представляващ микрокосмоса (Австралия, Китай, Индия, Финикия и Егея);
дървото-образ на Космоса (Индия, Месопотамия, Скандинавия, славяни и т.н.);
дървото – символ на живота, плодовитостта, безсмъртието;
дървото-опора и център на света;
дървото-символ на пролетта, обновлението.
За архаичния религиозен опит дървото представлява мощ. Не може да се говори за култ към самото дърво – никога едно дърво не е почитано само заради самото него, а винаги заради това, което го въплъщава и означава. Благодарение на своята мощ, благодарение на това, което проявява, дървото става религиозен обект. Ако дървото е натоварено съ свещени сили, то е, защото се издига вертикално, расте, губи своите листа и ги възстановява, следователно “умира” и “възкръсва” безброй пъти и т.н.

Със своето просто присъствие и по силата на собствения си закон за еволюция дървото повтаря това, което за архаичния опит е целия Космос. Дъровот несъмнено може да стане символ на Всемира – формата, под която се среща в развитите цивилизации; но за едно архаично религиозно съзнание дървото е Всемирът, то го повтара и резумира, като в същото време го “символизира”.

В праиндийската цивилазиция свещеното място е формирано от ограждение, издигнато около едно дърво. Австралийският тотемичен център често се намира в свещен ансамбъл от дървеса и камъни. В Гърция и семитския свят постоянно се среща култовото дърво редом с някоя скала. Камъкът преставлява истинската реалност: неразрушимостта и траенето; дървото със своята периодична регенерация проявява свещената мощ в реда на живота. Там, където водите допълват пейзажа, те означават латенциите, кълновете, очищението.

В едно сабитянско предание се казва, че човекът е обърнато растение, чиито корени се протягат към небето, а клоните – към земята. Същото предание се среща в езотеричното еврейско учение и в ислямската традиция, където Дървото на щастието има корени, потъващи в последното небе и клони, пристиращи се над земята. Данте си преставя небесните сфери общо взето подобни на короната на дръво, чиито корени са обърнати нагоре. Същото предание се открива в исландския и финландския фолклор, а у австралийските племена вирадюри и камиларои магьосниците притежавали магическо дърво, което садели обърнато и след като намажели корените с човешка кръв го изгаряли.

Космическото дърво, придружено от животно или птица, се среща в Северен Китай, в иконографсик документи на маите, сред северните популации, в Тихоокеанския район и на други места.

В християнската традиция в центъра на Рая се намират Дървото на живота и Дървото за познаване на добро и зло. Бог забранява на Адам да вкуси плодовете на последното, но не споменава Дървото на живота. Вероятно то е “скрито” и би могло да стане идентифицируемо и постижимо едва след като Адам се сдобие с умение за познаване на добро и зло, т.е. с мъдрост. Съществуването на двете чудотворна дървета се открива и при други архаични традиции (например вавилонците поставят на източния вход на Небето два дървета – това на Истината и на Живота).

Змията, подтикнала Адам и Ева да вкусят от Дървото на знанието, ги уверява, че плодовете на последното неще им донесат смърт, а божественост. Ще стане ли човек подобен на Бог само паради факта, че ще познае доброто и злото, или пък, ставайки всезнаещ, ще може да “види” къде се намира Дървото на живота и ще узнае как да постигне безсмъртието? Библейският текст е достатъчно ясен. “И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси да заживее вечно”.

Защо тогава змията е изкушила Адам, като го е подканяла да вкуси от дървото на знанието, чрез което би могъл да постигне само мъдростта?” Ако приемем, че змията е била първообраз на духа на злото и като такъв се е обявила срещу безсмъртието на човека, би трябвало тя да “забрани” на човека да приближава до Дървото на живота. Змията представлява препятствието, с което човекът се сблъсква в своето търсене на извора на безсмъртието.

Ансамбълът: примординален човек в търсене на безсмъртието – Дърво на живота – се открива и в други предания. Смисълът на това съвместно съществуване (човек-дърво-змия) е твърде ясен: безсмъртието се постига трудно; то е съсредоточено едно Дърво на живота, което се намира на недостъпно място; едно чудовище пази дървото; и човекът, който с много усилия успее да се приближи до него, ще трябва да се бори с чудовището и да го победи, за да се сдобие с плодовете на безсмъртието.

Борбата с чудовището има посвещенчески смисъл, но тя не винаги е от физическо естество. Адам е победен от змията без да се е борил с нея в геройски смисъл. Гилгамеш, вавилонският герой, е с не по-щастлива участ. Той също иска да постигне безсмъртие. Знае, че един единствен човек на света може да му помогне – мъдрецът Ут-Напищим, който оцелял след потопа и комуто боговете дарили вечен живот. Гилгамеш се отправя към неговата обител. Пътят е дълаг и мъчителен, но накрая Ут-Напищим разкрива на Гилгамеш, че на дъното на океана съществува трева “цялата в бодли”, която удължава до безкрайност младостта. След дълги трудности Гилгамеш се сдобива със стръкче от нея, но по обратния път една змия го поглъща, като по този начин става безсмъртва. Гилгамеш – също като Адам – загубва безсмъртието вследствие лукавството на змията и собстваната си глупост.

Много преди Гилгамеш Етана – легендарният цар на Киш – молел слънцето и бог Ану да му дарят “тревата на живота”, но когато бил издигнат към небето от един орел, змията с хитрост го натикала в яма.

Змията е представена редом с дървото (тревата) на живота и в други традиции. В Иран познават Дърво на живота и обновлението, създадено от Ахура Мазда, но и гущера, сътворен от Ариман (богът на злото), който пакости на това дърво. Йима (първият човек) е безсмъртен, но е безсмъртен, но също като Адам изгубва безсмъртието си заради грях.

Калмуките разказват, че в океана има дракон, който стои край дървото Замбу и чака някое листо за да го погълне. Бурятите познават змията Абирга, която живее до дървото, в “млечното езеро”, а в няки притчи от Централна Азия, тя се увива направо около ствола на дървото.

За да достигне златните ябълки в градината на Хесперидите, Херакъл трябва да приспи или да убие дракона, който го пази. Змиите пазят всички пътища към безсмъртието, т.е. всеки център, всяко вместилище, където е концентрирано свещеното. Те присъстват постоявнно около кратера на Дионис, бдят в далечна Скития над златото на Аполон, пазят скритите вдън земята съкровища, т.е. всеки символ, който въплъщава свещеното, който дарява мощ, живот, всезнание.

Китайските легенди говорят за чуден остров, откъдето гарваните носят трева, способна да възкресява мъртвите от преди три дни воини. Същите вярвания се откриват в Иран, в римския свят и в много европейски легенди. През средновековието във всички християнски държави се разпространяват легенди, че дървото на кръста възкресява мъртвите, защото той е направен от Дървото на живота, посадено в рая. А в една средновековна германска гатанка се споменава дърво, чиито корени са в Ада, а върхът му – на Божия Трон; това дърво е именно Кръстът. За християните наистина Кръстът е подпората на Света.

Свещеното дърво често е символ, равнозначен на космическия стълб, крепящ света. При алтайците боговете връзват коне за този космически стълб, а наоколо му се движат съзвездията. Същото схващане се открива у скандинавците – Один привързва своя кон за Игдразил. Саксонците наричат този комсимеския стълб Ирминсул. Индийците имат същата идея за Космична ос, преставена от Дървото на живота или стълб, разположен в средата на Всемира. В китайската митология чудотворното дърво расте в центъра на света – там, къдете бо трябвало да се намира съвършената столица. То събира деветте извора на деветте небеса.

forgiveness.cult.bg