Причини за появата на енергийния вампиризъм

Пуснато на: Пон Фев 23, 2009 12:31 am Заглавие :

А, аз нямах това предвид, все пак е специфична интерпретация на темата Wink

Пуснато на: Пон Фев 23, 2009 10:01 pm Заглавие :

Не виждам нужда от сливане, може да се пише и в двете теми.

Но от разделяне виждам нужда и го правя. Виното и всичко останало отива в отделна тема Дамско парти, за да си споделяте как разпускате. А тази тема си остава, за да може някой, който би желал, да пише, сподели или пита точно тук за вампирите.

Пуснато на: Сря Мар 18, 2009 12:03 am Заглавие :

Опитах се да анализирам как и от къде усещам страха си, яда си...При някакво подобие на медитация, усетих, че дишането ми се прекъсва, когато се съсредоточавам върху трета и четвърта чакра-около пъпа и в слънчевия сплит. Всъщност, след като четох материал от Ошо за крия йога ако не се лъжа, стигнах до заключението, че трябва да се науча да дишам правилно,пък дано тогава престана и да се ядосвам толкова, и да се карам с близките си и да намеря друг начин да оправям нещата. Sad

Какво мислите за това вие?

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 3:11 am Заглавие :

Вчера ми се наложи да си правя рентгенова снимка заради фистула, но на снимката излезе, че имам камъни или в бъбрека или в жлъчката, както и някакви вкалцявания около яйчниците.Най-интересното е, че местата им съвпадат ако не се лъжа с трета и четвърта чакра, за които писах.Възможно ли е да съм усетила камъните докато съм медитирала???

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 9:37 pm Заглавие :

Напълно възможно!

Медитацията се заключава в прозрението за нещата.

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 9:43 pm Заглавие :

Не само правилното дишане ще ти е нужно за това!

Трябва да се научиш да усещаш тялото си и движението на енергийните потоци в него. Трябва да се научиш да ги контролираш.

И не само това!

Определено ще ти се наложи и да се полекуваш доста. И ако не го направиш сега напред във времето ще изпиташ много големи физически и психически страдания, които ще ти бъде трудно да преодолееш, ако ги преодолееш изобщо.

Просто ще трябва да се ориентираш към липсата на незаменимите аминокиселини в организма ти.

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 12:27 am Заглавие :

Благодаря Ви за насочването!Отново.Ще се постарая а от там нататък каквото има да става ще става. Sad

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 8:45 am Заглавие :

D_G не се отчайваи ... сигурна съм, че ще се излекуваш независимо от проблемите,които имаш!

Хората понякога не осъзнават как могат да влошат положението ... вместо да окуражат човека !!! Evil or Very Mad

А после ходи говори за думите убийци Cool

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 8:06 pm Заглавие :

А, за отчайване няма място.По принцип се чувствам сравнително здрава и това е до някъде от начина ми на мислене.Независимо колко противоречия имам в личността си, поне откъм здравето на тялото ми винаги се настройвам, че съм здрава.По - скоро написах това, защото се поочудих от факта, че най-вероятно съм усетила присъствието на камъните по време на медитацията.Притесняват ме психическите ми проблеми, не толкова физическите.Нямам идея откъде да изкарам достатъчно самообладание, за да не мърморя на мъжа си. Smile

Като се има и впредвид факта,че човек един път свикне ли да мрънка, много трудно се отучва... Smile

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 4:25 pm Заглавие :

Почти всички сме енергийни вампири,но това е малкият проблем.Така е устроен света,така върви.Проблемът е в това,че младите родители изсмукват енергията на децата си в първите години,когато децата са отворени към родителите си.И вторият и по голям проблем е,че като възрастни не спираме,не ставаме чувствителни за тези неща,не ставаме по наблюдателни,не си налагаме самоконтрол,не се научаваме да се пазим от другите и да ги пазим от себе си.Това на практика е липса на една обща култура,никой не ни учи на това,но и ние не се учим.
Ако кажа на някого,че ще го заредя с енергия,гледа недоверчиво.Ако кажа,че ще му отнема част от енергията гледа подозрително.Но това е смисъла на лечението,ако е претоварен,ако има повече от колкото може да носи трябва да бъде разтоварен.Ако няма,ако не му достига трябва да бъде зареден.И в двата случая външната намеса дава възможност да усети,да почувства разликата и ако има желание може да се опита да направи нещо сам за себе си.Ако няма желание и Господ не може да му помогне.
Склонни сме да търсим причините винаги вън от себе си-така е по лесно.Друг да свърши работата.Да,ама не.Учителят може да посочи пътя,лечителят може да подаде ръка,но пътят трябва да извървим сами.В противен случай сме в ролята на циганчето,което чуло от братовчед си,че гледал как се яде баничка.

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 5:57 pm Заглавие :

Подкрепям напълно мнението на Йордан Петков.

Пуснато на: Чет Мар 26, 2009 7:23 pm Заглавие :

Аз не мога да го подкрепя така безрезервно. Това че всички изпадаме във вампиризъм - да. Казах го някъде по-нагоре в темата. Но далеч не съм съгласен с твърдението, че твърдението "Проблемът е в това,че младите родители изсмукват енергията на децата си в първите години,когато децата са отворени към родителите си", може да бъде подведено като правило. Достатъчно зловещо е, за да звучи като истина, но не е. Промиването на мозъка, въвеждането на ограничения, напъхването в социалните догми и предразсъдъци не е точно изсмукване на енергията, а нейно канализиране (независимо дали го възприемаме като добро или зло) в улеите на проявения свят и обществото.

Родителите по-скоро се опитват да възстановят енергийния си баланс, нарушен от нахлуването и присъствието в живота на детето им, което наистина е отворено към родителя си, но е отворено като резервоара на автомобил - можеш само да го пълниш.

Затова и при дащни родители не се научаваме и "като възрастни не спираме,не ставаме чувствителни за тези неща,не ставаме по наблюдателни,не си налагаме самоконтрол,не се научаваме да се пазим от другите и да ги пазим от себе си."

Колкото до търсенето на причините за собствените ни несрети или окаяност извън нас - 100% е така.

Пуснато на: Чет Мар 26, 2009 9:39 pm Заглавие :

Тук ще споря!Родителят е длъжен да притиска детето,ще бъда по точен-да го дресира.Награди,поощрения,забрани-те правят от нашите деца хора годни за управление,годни да живеят в общества.Това не изчерпва детето,напротив то става дисциплинирано,подредено и т. н.Но родителят изчерпва детето в най прекия смисъл на тази дума,изсмуква го.Ако родителите се скарат,какво правят-Единия набива детето.Но не в това е проблема,а в това,което то чува-Ти си...Няма да...От утре...Посява се страха,несигурността.То не знае утре какво го очаква,дали ще се грижат за него.За това изчерпване говоря,че когато децата са най- чувствителни,все още неориентирани на тях не им се гарантира сигурността на утрешния ден,на тях не им се гарантира,че и утре ще ги обичат.И това чувство за вина,за това,че не си достатъчно добър,че не си това,което са очаквали или очакват от теб.Това чувство го носим цял живот или достатъчно дълго.Ние не гарантираме на децата си,че ще ги обичаме и утре,че ги обичаме днес,ние само изискваме.И те израстват в тази атмосфера на несигурност.Най-лесно се изчерпва енергията на този,когото си накарал да се чувства виновен,той се предава.В колко млади семейства нещата вървят гладко,цари мир и любов?Родителите взаимно се изразходват.И от къде се зареждат с енергия,от там където има-децата.Не казвам,че го правят съзнателно,но факта си е факт.Включвам се по тази тема защото имам наблюдения и опит.Това не съм го чел,личен опит и прозрение.

Пуснато на: Чет Мар 26, 2009 10:14 pm Заглавие :

Не виждам какво има да спориш, след като съм казал същото. Децата действително се дресират. Това е факт. Никоя дресировка не минава само с положително подкрепяне - това също е факт. Положителното подкрепяне, усвоено и прилагано погрешно, води до извратени и погрешни представи за света. С такива представи човек не би оцелял. А отглеждаме децата си да оцеляват точно в този свят, нали.

Може би е спорно екстремното ти мнение, че всички или повечето родителите се чепкат и оглозгват енергийно един друг, а после опоскват и детето. Родителите се изразходват не само взаимно, но и поотделно. Всеки човек се изразходва и зарежда - не е задължително да е за сметка на околните. Не казвам, че няма подобни случаи, но не е общият случай. Има хора, които живеят сами или в брак без деца, те от децата на комшиите ли се зареждат? Можем да не обичаме брак и родители, и налагано възпитание, но не е нужно да изкривяваме картината. Идеята за щастлив и неограничаван Маугли, живеещ в рамките на обществото куца с всичките краци.
Колкото до гаранциите - кой на кого какво може да гарантира? Омар Хаям казваше нещо от рода на: "Сигурен ли си, че дъха, който си поел ще го изпуснеш жив?" Толкова за гаранциите.

Пуснато на: Чет Мар 26, 2009 11:46 pm Заглавие :

Щом няма за какво да спорим,няма да споря.Лека нощ.